НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

ДВЕ ПЪТНИ ИКОНИ ОТ ФОНДА НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ

Петър ТОДОРОВ

Съобщението разглежда иконографията и характеристиките на две пътни икони от фонда на музея. Те представляват миниатюри на църковната иконография и изобразяват свети Николай и свети Сергий Радонежски. Иконите с образите на тези светци са много разпространени в руската армия именно като покровители на войника и войската. Те придружават воините по време на походи или търговците в далечен път. Пътните икони са характерен белег за епохата и традициите в руската армия, участвала в поредица от военни действия по българските земи.

Наличните сведения водят до датирането им от периода на Кримската война 1853-1856 г. или Руско-турската война от 1877-1878 г.

ДВЕ СЛОВЕСНИ КАРТИНИ ОТ ДУНАВСКИЯ БРЯГ, 1913 Г.

Непубликуван документ от фонда на Военноморския музей свидетелства за действията на Дунавската флотилия през Междусъюзническата война 1913 г.

Мариана КРЪСТЕВА

Съобщението представя сведения от очевидец и участник в събитията в Дунавската флотилия по време на Междусъюзническата война 1913 г. Това са спомени на капитан-лейтенант Страшимир Асенов, който по време на описваните събития е командир на кораб и временен командир на Дунавската флотилия. Спомените му са свидетелства за напрегнатите дни, когато сухопътните части трябва своевременно да бъдат снабдявани с муниции и за един от най-тежките моменти за всеки моряк – принудителното потопяване на съдовете на флотилията в р. Русенски лом, за да не попаднат в ръцете на вражеска Румъния.

Документът е ръкопис от фонда на Военноморския музей и се публикува за първи път.

ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ДВУРОГАТА СЪСТАВНА ЩОКОВА КОТВА

Д-р Атанас ОРАЧЕВ – Сдружение „Черноморска Странджа“

Въз основа на Ефор (FHG 1, fr. 76) двурогата котва се приема за антично нововъведение, защото изобретяване й се свързва със “скита Анахарсис“, чийто живот по правило се датира около 600 г.пр.Хр. То обаче е приписано на Анахарсис, заради създадения през IV в.пр.Хр. трафаретен образ на скитите и принципа да се идеализират „северните народи”. Оттук идват и другите изобретения на „скитския мъдрец“ – ковашкото духало, грънчарското колело и дори плуга, които са немислими за който и да е било номадски народ. Комплексният анализ на наличните писмени известия и археологически материали позволява появата на двурогата котва (с каменен щок) – ведно с ковашкия мях (т.е. с металургията на желязото), да се датира между XVII-XV в.пр.Хр. и да се свърже с малоазийски (хато-хетски) културен герой.

Елините заимстват изобретението, като започват след VII в.пр.Хр. да заменят каменните щокове с оловни. В черноморската археология това са т.нар щокове с „П-образен жлеб“, каквито са се произвеждали в Аполония през VI-V в.пр.Хр. За реконструкциите на котвите с най-ранните оловни щокове се водят дискусии, които отхвърлят реализираните от автора през 80-те години на XX век реконструкции за сметка на постулирани „дървени кутии”. Освен че са безсмислени технологично, тези реконструкции робуват и на погрешните интерпретации на едно сведение на Диодор, според които финиките били пълнели тези кутии вместо с олово със сребро. Интерпретациите не съответстват на диодоровия текст, а един уникален оловен щок от странджанската акватория позволява да се прекратят дискусиите. Той се съхранява в ахтополската музейна експозиция „История на котвата“ и се характеризира с двустранен страничен жлеб (по широката част на щока) и два напречни отвора (в неговата горната тясна част).