Годишник на Военноморския музей

Сериозно постижение в издателската, а същевременно успех и в научноизследователската дейност в музея е издаването на „Годишник на Военноморския музей”. Първият том излиза през 2001 г. Най-новият, седми том излиза от печат в самото навечерие на 2010 г. В годишника, който се редактира от колегия, съставена от научни работници, се публикуват проучванията на специалисти в областта на морската и военноморската история на България и региона в нейната динамика и разноликост. Поради многообразието на разработваните теми чрез годишника Военноморският музей си сътрудничи с автори от всички краища на страната и работещи в различни направления – историци, инженери, офицери, които представляват музеи и институти или са самостоятелно работещи изследователи и автори на мемоари.

Вижте всички годишници по-долу

І том – Варна, 2001

СЪДЪРЖАНИЕ

Тодор ПАРУШЕВ. Военноморският музей в гр. Варна – 7

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Елка ДРОСНЕВА. Варна, 1828-1829: свидетелства на очевидци (В памет на Ради Боев) – 13
Мариана КРЪСТЕВА. Участие на Франция в изграждането и развитието на Българския военен флот – 52
Надежда ДОНЧЕВА. Създаване и дейност на първото морско лечебно заведение в България – 61
Вълкан ВЪЛКАНОВ. Водосамолетната авиация – поява и бойна дейност у нас през Първата световна война (1916-1920) – 72
Атанас ПАНАЙОТОВ. Българските военноморски фондове (1913 – 1945) – 109
Тодор ПАРУШЕВ. Морското корабоплаване на България (1944 – 1948) – 157
Мариана КРЪСТЕВА. Международни аспекти на Българското търговско корабоплаване (1944 – 1948) – 200
Йордан БАЕВ. Български разузнавателни анализи за военноморската мощ на НАТО в Източното средиземноморие (1955 – 1975) – 227
ПРЕГЛЕД
Йордан БАЕВ. Обективен анализ, насочен към масовата аудитория – 243
Петър ДЕРЕЛИЕВ. Един по-различен поглед към съвременната история на военноморското изкуство – 249
Веска МИНЧЕВА. Временни изложби на военноморския музей (1995 – 2000) – 254

РЕЗЮМЕТА

ВАРНА, 1828 – 1829: СВИДЕТЕЛСТВА НА ОЧЕВИДЦИ
Елка Дроснева, доц, д-р
Варненската крепост е бивала превзета от руснаците единствено по време на войната от 1828-29 год. Събитието е представено от тогавашната руска пропаганда като доказателство, че империята и императора са по-силни от княз Светослав и крал Владислав, на които в Х и ХIV век не се отдало да превземат града. За месеците на руското пребиваване в града, Варна се превръща в умален модел на Източния въпрос – в града присъстват представители на всички страни, които имат интереси в Източния въпрос. В няколко руски книги, публикувани в годината на войната и 30 години след нея, авторите споделят впечатленията си за града и неговите жители, за войната и Източния въпрос. Статията предлага на руски език части от материли на поета Виктор Тепляков, на офицера Дожников, на Николай Лукиянович, на дипломата Феликс Фонтон, също материали от „Листок для Родины“, издаван във Варна по време на войната. Всички те съдържат разкази за всекидневния живот, за природата и архитектурата, за отношенията между хората и за религиозни въпроси.

УЧАСТИЕТО НА ФРАНЦИЯ В ИЗГРАЖДАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ
Мариана Кръстева н.с.M
Непосредственото участие на Франция в създаването и развитието на Българския военноморски флот се отнася към периода 1897 – 1908. Според междуправителствените договорености в България се намира и работи френска военноморска мисия, а начело на флота е назначен френския офицер капитан I ранг Пол Пишон. За тези десет години е извършено снабдяване с кораби и с военна техника, обучени са много специалисти. При опит да се направят изводи за периода, не може да не се отбележи обективната необходимост от привличането на водещите страни във военноморското дело за сътрудничество, а също и волните и неволни грешки в ущърб на военноморското дело у нас.

Важна е както официалната държавна политика, така и ролята на отделната личност и нейните качества. Независимо от това сме длъжни да признаем, че периодът на преки контакти между българския военноморски флот с френските традиции дава тласък на процеса на модернизация на флота и приобщаването му към съвременните европейски традиции.

СЪЗДАВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ПЪРВОТО МОРСКО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Надежда Дончева
В края на ХVІІІ век в Западна Европа започва възраждането на забравения от столетия метод на лечение – таласотерапия, т.е. морелечение. Този метод използва физическите и химически свойства на слънцето, водата и въздуха около морето. Тези три фактора формират морския климат, който действа благоприятно на здравето на човека.

В края на 19 в. В България също започват да оценяват значението на морето като място за лечение, преди всичко на тоберколозата. През 1905 г. във Варна се създава първото българско морско лечебно учреждение – Варненски държавен детски санаториум. Неговото създаване е свързано е дейността на проф. Параскев Стоянов, основателя на българската хирургическа школа.

ВОДОСАМОЛЕТНАТА АВИАЦИЯ – ПОЯВА И БОЙНА ДЕЙНОСТ У НАС ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1916 – 1920)
Ст.н.с. д-р Вълкан Вълканов
Изследването си поставя задачата да изясни основните етапи на създаване и начална дейност на водосамолетната авиация в България. Идеята за създаването й става актуална след бомбардировките на Варна от Руския черноморски флот на 14 октомври 1915. Първата група от български военни моряци е сформирана на 20 май 1916 – трима офицери, 6 унтерофицери и 16 моряци започват да се обучават в Германия. В научното изследване са използвани източници от архиви на Военноморския музей във Варна, които представят по-пълна картина на развитието на новата за тогавашна България дейност.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ ФОНДОВЕ (1913 – 1945)
капитан ІІ ранг о.р. д-р Атанас ПАНАЙОТОВ
Изследването е посветено на дейността на Българския народен морски сговор /БНМС/, Щаба на флота и техните специални печатни издания по обединението на обществените военноморски фондове, възникнали след Балканската война /1912 г./ за постигане на главната цел – покупка на боен, учебен или спомагателен кораб за нуждите на националната отбрана. За постигането на тази цел БНМС и военноморското командване отделят основно внимание на използването на печата. Направено е сравнение с резултатите от подобни действия във военната авиация. Разгледани са резултатите на различните фондове, които са подпомагали учебно-възпитателния процес на Морското училище. Успоредно с това е отбелязана дейността по укрепване на фондовете, които поощряват гражданските морски дейности.

Въпреки недостатъчно ефективната съвместна работа на Щаба на флота и БНМС по обединението на възникналите по различно време обществени фондове в полза на морската и речна отбрана, това подпомага влиянието на тези две организации и привлича нови съмишленици на морската идея.

МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ (1944 – 1948)
н.с. д-р Тодор Парушев
В годините на Втората световна война корабите на най-голямото българско корабоплавателно предприятие, Българското търговско параходно дружество (БТПД) са потопени. Към есента на 1944 г. нашият морски флот наброявал няколко десетки неголеми ветроходни съда, собственост на частни и кооперативни корабни дружества.

В периода 1944 – 1948 г. настъпват съществени промени, свързани със статута на корабите. През 1947 г. БТПД напълно е национализирано, а по-късно и другите частни кооперативни предприятия. Всички те са обединени в създадената на 16.09.1947 г. фирма Български морски флот (БМФ).

Успоредно с това започва възстановяването на морския търговски флот. Недостигът на валута, неустановеното международно положение на страната забавя този процес. Столичните чиновници също смятат, че нашето морско корабоплаване трябва да е един от приоритетите при възстановяване на народното стопанство. Независимо от трудностите, държавата дава средства за покупка на два съвременни кораба „Родина“ и „България“ от Дания и Норвегия. Поръчани са и други три кораба. През 1948 г. по тонаж търговският флот достига половината на довоенното равнище. Развитието на морското корабоплаване създава условия за възстановяване на промишлеността и селското стопанство, обезпечава ги със съоръжения, машини и суровини.

МЕЖДУНАРОДНИ АСПЕКТИ НА БЪЛГАРСКОТО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ (1944-1948)
н.с. Мариана Кръстева
Външнотърговските връзки на България, осъществени от нейния воден транспорт са важен фактор в стопанското развитие на страната. Позициите на България след Втората световна война са много неизгодни. Загубите на корабен тонаж в годините на войната и клаузите на примирието на практика блокират българското морско стопанство. Положението се усложнява и от военната опасност по водните пътища в прехода към мирно развитие, а също и неустановените дипломатически отношения с редица страни и напрежението между България и нейните южни съседки. Страната е включена в международните конвенции, доколкото това не противоречи на нейните външнополитически принципи като страна от Източния блок, без да демонстрира ангажираност към международните морски организации.

В периода след влизане в сила на Мирния договор (15.09.1947 г.) са преодолени основните трудности в международното корабоплаване чрез настоятелни действия от страна на стопански организации, Министерството на външните работи и отделни личности. Българският външнотърговски обмен по море постепенно се освобождава от задържащите фактори и получава развитие, основано на принципите на сътрудничеството в създаващия се Източен блок.

БЪЛГАРСКИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ АНАЛИЗИ ЗА ВОЕННОМОРСКАТА МОЩ НА НАТО В ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ (1955 – 1975)
доц. Д-р Йордан Баев
В разсекретените български държавни, военни и разузнавателни архиви може да се открие ценна информация относно оценките и прогнозите на източноевропейските лидери за военната мощ на НАТО в Източното средиземноморие. В съответствие със стратегическите концепции на Обединеното командване на страните – членки на Варшавския договор по отношение на ракетноядрената война, в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век вниманието на българското военно и политическо разузнаване е насочено към ракетните и ядрените бази на НАТО и САЩ в Турция и Гърция.

Основното ядро на флота на НАТО, представено от ВМС на САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Турция и Гърция е съсредоточено в Източното средиземноморие. Оценката на българското разузнаване е насочена основно към потенциала на гръцките и турските военноморски сили и тяхното участие в маневрите и ученията на НАТО. В няколко обобщени изследвания разузнавателното управление на българския Генерален щаб се анализират основните военни учения на НАТО, както и специалните военноморски учения. В тези оценки е подчертано, че в посочения период участието на двете страни във военноморските учения на НАТО постоянно се увеличава. Главните задачи на турските ВМС са защита на Черноморските проливи, противоподводна борба, стратегически десантни операции и торпедно-ракетни удари.

Наличната разузнавателна информация за предполагаемите намерения и операции на страните- членки на НАТО, е използвана в планираните оперативно-тактически и щабни учения на ВМС на страните – членки на Варшавския договор. Една от главните задачи, които стоят пред българските и румънските ВМС и съветския Черноморски флот, е отражението на десантите след ракетно – ядрено нападение. В анализите се подчертава следното: „Според оценката на Обединеното командване на НАТО, Черноморските проливи Босфор и Дарданели ще бъдат най-важните райони на бойни действия в Южноевропейския военен театър.“
ІІ том – Варна, 2002

СЪДЪРЖАНИЕ

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Игор ЛАЗАРЕНКО. Eлинистическа монетовидна контролна тежест на Oдесос – 6
Александър МИНЧЕВ. Търговските контакти на античните градове от Българското Черноморие с Египет през ІV – І в. Пр. Хр. – 19
Валентин ПЛЕТНЬОВ. Оловни капачета за териак от Варна – 27
Искра КАПИНЧЕВА. Из историята на карантинната служба във Варна – 32
Върбан ТОДОРОВ, Андреас ЛИБЕРАТОС. Архивната колекция на гръцки език в Държавен архив – Варна и историята на варненската гръцка община и Митрополия (XIX-XX в.) – 44
Борислав ДРЯНОВСКИ. Частно корабоплаване и опити за създаване на параходни дружества (1878-1912 г.) – 61
Атанас ПАНАЙОТОВ, Мариана КРЪСТЕВА. Проблеми на българското военно корабостроене и кораборемонт (1919 – 1947 г.) – 70
Тодор ПАРУШЕВ. Възстановяване на довоенното равнище на морското корабоплаване на България 1949-1957 г. – 107
Асен КОЖУХАРОВ, Боян МЕДНИКАРОВ. За някои особености при използването на леките сили от индийските ВМС в хода на Индо-пакистанската война през 1971 г. – 147

МУЗЕИ

Жени ХАРАЛАМБИЕВА. Колекция от печати във фондовете и експозициите на Военноморския музей – 166
Траян ТРАЯНОВ. Първите български подводни археологически експедиции и Военноморският музей във Варна – 180

ПРЕГЛЕД

Йордан БАЕВ. Сталин и черноморските проливи – нови архивни документи – 192
Станка ДИМИТРОВА. Интересно и полезно поселищно проучване за град Поморие – 212
Иван СТРАВРЕВ. Книга за топонимното и хидронимното богатство на Крайбрежна Странджа – 217
Атанас ПАНАЙОТОВ. България и Турция (1931-1941): от противопоставяне към взаимодействие при ревизията на Лозанската конвенция за Проливите от 1923 г. – 220
Росица ДОБРЕВА. Издания на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” от юбилейната издателска програма „120 години Морско училище” – 223
Росица ДОБРЕВА. Справка за отпечатаните заглавия по издателските планове на ВВМУ „Н. Й.Вапцаров” за периода 1991-2001 г. – 226
Приложения – 237

РЕЗЮМЕТА

ЕЛИНИСТИЧЕСКА МОНЕТОВИДНА КОНТРОЛНА ТЕЖЕСТ НА ОДЕСОС
Игор ЛАЗАРЕНКО
В тази статия авторът коментира контролна тежест, намерена в околностите на Разград. Тя е бронзова плоча, с изображение на реверса на монета на Одесос, изработвани 3 век пр. Хр. Нейната тежина се свързва с драхмата сечена по Евбейско-Атическия монетен стандарт. Начинът на изработка е много близък до контролна тежест на цар Реметалк I (10 г. р. Хр. -12 Сл. Хр.).

ТЪРГОВСКИТЕ КОНТАКТИ НА АНТИЧНИТЕ ГРАДОВЕ ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ С ЕГИПЕТ ПРЕЗ ІV – І В. ПР. ХР.
Александър МИНЧЕВ
Опирайки се на късно-елинистическите лампи от Египет и някои по-стари египетски находки от Одесос, Дионисополис и региона на Добруджа, авторът проследява търговските контакти между Египет и гръцките градове по Българското черноморско крайбрежие през елинистическия период. Освен лампички и декорация от слонова кост върху саркофази, фаянсови съдове и амулети, теракоти на Египетски божества, дори специални съдове за религиозни церемонии, са внасяни по Западното Черноморско крайбрежие от ІV до І век пр. Хр.

ОЛОВНИ КАПАЧЕТА ЗА ТЕРИАК ОТ ВАРНА
Валентин ПЛЕТНЬОВ
Представени са четири оловни капачета намерени при разкопките на Римските терми във Варна. С тях са запечатвани глазирани керамични съдове, съдържащи изключителния средновековен медицински лек – панацея териак. Той се е произвеждал главно във Венеция след средата на 15 век. Върху капачетата са поместени емблемите на производители – търговци на лекарства.

Капачетата вероятно са направени в Истанбул. Те имитират оригинали от магазина „При златната глава” във Венеция. Те носят датата 1603. Фактът, че са намерени 4 еднакви капачета на едно място доказва, че лекарството е доставяна по нашите земи чрез Варненското пристанище през първата половина на ХVІІ в.

ИЗ ИСТОРИЯТА НА КАРАНТИННАТА СЛУЖБА ВЪВ ВАРНА
Искра КАПИНЧЕВА
Разпространението на много заразни болести през Средните векове, главно при пътешествие по море и търговия, води до първите карантини в Европейските пристанища. Във връзка с традициите на Ислямската религия и поклонничеството на мохамеданите в Мека и Медина, холерата и чумата стават чести в Османската империя. Чрез корабите, пристигащи във Варна инфекцията бързо се разпространява сред българското население. В 1847 д-р Булард е изпратен от Константинопол да организира карантинния контрол във Варна. През следващите години карантинната служба във Варна се развива според международните конвенции, а постиженията на науката осъвременяват концепциите за карантината.

АРХИВНАТА КОЛЕКЦИЯ НА ГРЪЦКИ ЕЗИК В ДЪРЖАВЕН АРХИВ – ВАРНА И ИСТОРИЯ НА ВАРНЕНСКАТА ГРЪЦКА ОБЩИНА И МИТРОПОЛИЯ ( XIX-XXI В.)
Върбан ТОДОРОВ, Андреас ЛИБЕРАТОС
Тази публикация е опит да се представят почти непознати архивни материали на гръцки език от Гръцката община и Гръцката Митрополия във Варна от Държавния архив в града. Документите включват книгите и кореспонденцията на общината и Митрополията. Наличната документация показва не само историята на правослевното население в град Варна, но и развитието на града и неговите околности като значителен пристанищен, стопански, културен и образователен център на българското Черноморие. До средата на 19 век гръцката община е единствената православна общност, която обединява християните в града. След присъединяване на черноморието към международния търговски обмен, Варна, като найзначително българско пристанище по Черноморието, преживява период на стопански разцвет. Това привлича много преселници от Османската империя и Йонийските острови. През втората половина на ХІХ в българското Възраждане отбелязва ярки прояви и води доразделяне на провославната община на гръцка и на българска. След 1878 г. функциите на гръцката община се свиват, намалява и нейта численост, както и икономическита й възможности. През първата половина на ХХ век гръцката община се разпада основно поради емигрирация и асимилиране.

ЧАСТНО КОРАБОПЛАВАНЕ И ОПИТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПАРАХОДНИ ДРУЖЕСТВА (1878-1912 Г.)
Борислав ДРЯНОВСКИ
След освобождението в България няма морски транспорт, като се пренебрегнат малките собственици на баржи и плавателни съдове във Бургас, Варна, Балчик и други пристанищни градове.

Най -ранната информация за кораби, собственост на български граждани е от деветдесетте години на 19 век. Това са корабите „Съединение” и „Фердинанд”. Необходимостта от стоки кара много търговски и строителни компании да организират морски транспорт до Цариград. Първите обединения на компаниите за закупуване на големи и модерни кораби не успяват. Към тази информация трябва да се допълни, че през 1911 г. България има 10 парахода и 120 души като екипажи.

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО КОРАБОСТРОЕНЕ И КОРАБОРЕМОНТ(1919 – 1947 Г.)
Атанас ПАНАЙОТОВ, Мариана КРЪСТЕВА
Военното корабостроене и кораборемонт имат пряко отношение към проблемите на военния флот и се явяват основни фактори за неговата боеспособност. Периода 1919-1947 г. обхваща почти три десетилетия между двата мирни договора – след Първата световна война – Ньойския договор (27.11.1910 г.) и след Втората световна война – Парижкия договор (10.02.1947г.) Изложението проследява основните аспекти, задачите и проблемите на военното корабостроене и кораборемонт в България и отбелязва пълната им подвластност на проблемите на Военноморските сили. Тези два отрасъла са под влиянието и на събитията от този период. Ньойския договор, които забранява съществуването на военен флот в България, задържа развитието и на военното корабостроене и кораборемонт. Обстоятелствата пред политическите сили през и след Втората световна война оказват влияние на интензивността и особеностите на отраслите. Независимо от това, те са адекватни на усилията на държавата да поддържа боеспособността на военния флот за целите на националната отбрана.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДОВОЕННОТО РАВНИЩЕ НА МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ 1949-1957 Г.
Тодор ПАРУШЕВ
Периодът 1949-1957 г. е важен за морското търговско корабоплаване, главно поради създаването на неговата законова база и регулация на дейността на държавните фирми. Въпреки стагнацията в началото на 50-те години, в края на този период е достигнато и изпреварено довоенното равнище по всички показатели. Разширява се обхватът на плаване като българските търговски кораби достигат повечето европейски пристанища, съветските в Северно море, също далечна Индия. Параходство БМФ има основен принос в реализация на големи обекти, заложени в плановете на първата и втората петилетки, чието изграждане зависи от своевременните доставки на суровини и съоръжения. Значително се увеличават и валутните приходи. Може да се каже, че в разглеждания период България си възвръща самочувствието на морска нация.

ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЛЕКИТЕ СИЛИ ОТ ИНДИЙСКИТЕ ВМС В ХОДА НА ИНДО-ПАКИСТАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1971
Асен КОЖУХАРОВ, Боян МЕДНИКАРОВ
В статията са изложени основните моменти на съвременните бойни действия на море при прилаганне на метода засада. На основата на сравнителен исторически анализ се подчертава характера на съвременната морска засада при използване на леките сили.

КОЛЕКЦИЯ ОТ ПЕЧАТИ ВЪВ ФОНДОВЕТЕ И ЕКСПОЗИЦИИТЕ НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
Жени ХАРАЛАМБИЕВА
В изложението се представя колекцията от печати (60 бр.) във Военноморския музей. Те са използвани от кораби, служби и поделения на военния флот, на различни клонове на морската обществена организация Български народен морски сговор и личен печат-подпис на флотски деец.

Върху повечето от печатите е изобразен държавният герб. Включването на морските символи: котва и кораб свидетелства за създаването на своя, собствена символика от флотските институции и обществени организации на Третата българска държава. Оригинални символи използват и техническите дружества: зъбчато колело, триъгълник, заводски комин и пергел. Всичко това подчертава специфичния характер на флотските учреждения и на морското развитие у нас.

ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОДВОДНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕДИЦИИ И ВОЕННОМОРСКИЯТ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРНА
Траян ТРАЯНОВ
Изследването е посветено на първите подводни археологически експедиции в периода 1959-1987 г. и особено приноса на Варна в една нова наука, каквато представляват подводните археологически проучвания.

Използвани са данните от дневниците на експедициите 1958-1962 г., 1964 г., 1965 г., Доброволната група за подводни проучвания към Военноморския музей, заповедната книга на директора на музея от 1965-1967 г., публикуваните спомени на автора – участник в експедициите.

Изнесените данни не могат да бъдат открити в досегашни публикации. Отбелязва се водещата роля на Военноморския музей, на участниците в тях и на постигнатите резултати.
ІІІ том – Варна, 2003

СЪДЪРЖАНИЕ

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Румен КОВАЧЕВ. Регистри от истанбулския османски архив за Варна и региона през втората половина на ХVІ век – 7
Борислав ДРЯНОВСКИ. Аспекти на българското морско законодателство от Oсвобождението до 1912 г. – 61
Елисавета ДИМИТРОВА. Националните традиции в ритуалите на Българския военноморски флот – 70
Владимир ПАВЛОВ. Българският морски търговски флот в Балканските войни и периода до Първата световна война 1912-1915 – 80
Велико ЛЕЧЕВ. Австро-Унгария и дунавския въпрос 1914-1916 – 104
Мариана КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ. Плаванията на „Либертад”и „Салвадор” с евреи емигранти до бреговете на Палестина през 1940 г. – 136
Тодор ПАРУШЕВ. Големият скок на морското корабоплаване в България 1958-1966 – 155

МУЗЕИ

Жени ХАРАЛАМБЕВА. Морското богатство на България във фонда и библиотеката на Военноморския музей – 209
Веска МИНЧЕВА. Ескпозиция на Военноморския музей – 218
Мариана КРЪСТЕВА. Научна и изследователска дейност във Военноморския музей. Библиография – 224
Невяна ДИМИТРОВА. Десет години музей на българското морско стопанство – 248
Лъчезар АВРАМОВ. Музейна експозиция на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” – 258
ПРИЛОЖЕНИЯ – 265

РЕЗЮМЕТА

РЕГИСТРИ ОТ ИСТАНБУЛСКИЯ ОСМАНСКИ АРХИВ ЗА ВАРНА И РЕГИОНА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХVІ ВЕК
Румен КОВАЧЕВ
Османските регистри са най-запазените архивни материали, създадени в ранните векове на османското владичество на Балканите, както у нас, така и в Турция. Те често съдържат ранни известни сведения за населените места, включени в тамарите и вакъфите, а освен това в някои случаи единствено те дават данни за стопанското положение, административното деление и демографското състояние на населението.

В последните години, благодарение на деловото сътрудничество с ръководството на Османския архив в Истанбул, архивът на НБКМ „Св. Св. Кирил и Методий” се попълни с нови османски регистри. Сведенията, предложени тук са извлечени от регистър тип „подробен”. Два от описите представляват първокласни сведения относно социално-икономическото, военно-административното и демографското развитие на Варна и региона през ХХVІ век.

Разнообразната стопанска и етнодемографска структура, съществувала до завладяването от османските турци, не е променена съществено и намира своето място в общата стопанска и административна система на самата кааза, санджака Силистра и дясното крило на османската войска. Много нейни елементи, намерили отражение в регистъра, идват до нас във вида, който напомня много неговото състояние от времето на свободната българска държава.

Приемствеността може да се види в административната организация. До последната четвърт на ХV век съществуват християнски поселения, създадени около крепости и стопански утвърдени центрове, какъвто е Варна в Средновековието. Доколкото османското нашествие оказва отрицателно влияние, макар и за кратък период, на системата на населените места, крепостите, пътищата и проходите, към последната четвърт на ХV и началото на ХVІ век, последната е напълно възстановена.

АСПЕКТИ НА БЪЛГАРСКОТО МОРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1912 Г.
Борислав ДРЯНОВСКИ
Периодът 1978-1912 г. е характерен с устройството на Третата българска държава и нейното законодателство. По отношение на корабоплаването постепенно се формира законова основа за превръщане на България в морска държава. В статията се разглеждат основните нормативни актове, свързани с частното и държавното корабоплаване, както и с по-голямата част на морската икономика.

НАЦИОНАЛНИТЕ ТРАДИЦИИ В РИТУАЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ
Елисавета ДИМИТРОВА
През 1878 г. в България започва реализацията на една системна политика – създаване и поддържане на традициите, свързани с армията, които са положили основите на военните традиции в ново и по-ново време. Трудно е след петвековно робство да се измени отношението на българите към държавата – да я обичат, строят, управляват и защитават. Явява се необходимостта от създаване на нови граждански добродетели в мъжкото население, призвано да служи в армията. Променят се понятията за ред, дисциплина, символика и т. н.

Настоящото изложение показва до каква степен празнично-ритуалната система се запазва и развива във флота, като неделима част от военните традиции в армията. Документите, запазени в Централния военен архив доказват, че в своето историческо развитие морската част е създала действаща система със специфични само за нея ритуали.

БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ТЪРГОВСКИ ФЛОТ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ И ПЕРИОДА ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1912-1915
Владимир ПАВЛОВ
В двете войни България разполага само с пет търговски кораба и 17 малки каботажни съда. През есента на 1912 г. те минават под управлението на Военноморския флот. Три от тези кораби не получават направления за плаване и техните екипажи се включват в бойните действия на сухопътния фронт. Корабите „Варна” и „Борис” изпълняват транспортна дейност в Егейско море в полза на българската армия, като тяхна главна база е пристанище Дедеагач /Александруполис/. През пролетта на 1913 г. българските търговски кораби изпълняват рейсове Мидия – Варна в Черно море по превозване части на армията. По време на Втората балканска война /юни-август 1913 г./ пет кораба се намират в руското пристанище Севастопол, за да избегнат задържане от румънските власти.

АВСТРО-УНГАРИЯ И ДУНАВСКИЯ ВЪПРОС 1914-1916
Велико ЛЕЧЕВ
До разгрома на Сърбия през ноември 1915 г. усилията на правителствата във Виена и Будапеща са насочени към управление и контрол на корабоплаването в участъка Железни врата. При това разчитат на дипломатическите ходове, които на фона на неуспешните военни действия на Балканския и Източния фронт, са приети с резерви от Румъния и отчасти от България.

През ноември 1915 г. Двуединната монархия разширява обхвата на корабоплаването до Тутракан – Олтеница. Противодействието на румънското правителство се задълбочава – то е против инициативите на Виена за възстановяване на довоенния режим на корабоплаване по долното течение на река Дунав. Надеждите за постигане на тази цел с помощта на Европейската дунавска комисия, в голяма степен са илюзорни благодарение на големия брой депутати на държавите от Съглашението. В навечерието на войната с Румъния е предложено първото писмено изложение на след военното управление по Дунавския въпрос, което изразява пълната решимост за връщане на хегемонията на Австро-Унгария на река Дунав.

ПЛАВАНИЯТА „ЛИБЕРТАД” И „САЛВАДОР” НА ЕВРЕИ ЕМИГРАНТИ ДО БРЕГОВЕТЕ НА ПАЛЕСТИНА ПРЕЗ 1940
Марияна КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ
Статията разисква два епизода, недостатъчно изследвани в нашата историография – участието на България в преселението на евреите по море от Стария континент в Обетованата земя Палестина преди и по време на Втората световна война. Според изследванията на немския професор Ю. Ровер само за периода 1934–1939г. са предприети 49 опита с 21700 бежанци на съдовете, 20 % от тях са български пристанища. През 1940 г. тези действия продължават, но в усложнена външна и вътрешнополитическа обстановка.

В контекста на плаването на „Либертад” – бившия „Шипка” и „Салвадор” – бившия „Цар Крум”, авторите проследяват както организаторите и действащите лица, така и позициите на българските и чуждите институции по този проблем. Търси се отговор на въпросите – кой организира и финансира плаванията, достига ли се крайната цел и на каква цена, какви интереси имат пътниците – евреи, справедливо ли е съотношението между реализацията на личната човешка съдба, историческото участ на един народ и политическата воля на държавата.

ГОЛЕМИЯТ СКОК НА МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ 1958-1966
Тодор ПАРУШЕВ
Периодът между 1958 и 1966 г. е най-динамичният в развитието на морското корабоплаване в България през ХХ век. Параходство Български морски флот задържа позицията си на водеща държавна компания в корабоплаването. През 1960 г. Параходството се ориентира към закупуването на нови съдове. Осъществяват се контакти с Японска корабостроителна компания, от която се търсят въглевози и танкери.

Характерна черта на развитието на корабната индустрия е основаването на нови компании, собственост на международни търговски организации – БУЛЕТ, ТЕКСИМ, РОДОПА. Негативната страна на това развитие е финансовото затруднение на корабната индустрия и липсата на персонал. През 1966 г. държавата предприема мерки за ограничаването на тези организации.

В заключение може да се окроят няколко основни констатации за българското корабоплаване: между 1960 и 1965 г. корабният парк нараства шест пъти. През 1965 г. българският морски флот реализира 0,330 % от световната корабна търговия.
ІV-V том – Варна, 2005

СЪДЪРЖАНИЕ

ДОКЛАДИ И НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ

Контраадмирал Минко КАВАЛДЖИЕВ, началник на Главния щаб на ВМС. Мисии и задачи на българската армия и ВМС по осигуряването на националната сигурност – 11
Бригаден адмирал Георги ГЕОРГИЕВ, командир на Военноморска база Варна. BLACKSEAFOR – една идея за доверие и взaимопомощ – 23
Бригаден адмирал Симеон ЦЕКОВ, командир на Военноморска база Бургас. Осмислянето на историята отдава дължимото на всички поколения военни моряци – 32
Емил ПЕТКОВ. Римския речен флот в провинция Долна Мизия в края на ІІІ и началото на ІV век – 39
Теодора БАКЪРДЖИЕВА. За опасностите на дунавския воден път – катастрофи и спасителни акции (ХVІІ – ХІХ в.) – 44
Мариана БЪРЧЕВА. Русе през погледа на морския офицер Eспер Cеребряков, 1885-1886 г. – 56
Петко ВЕЛЕВ. 125 години брегова артилерия – важна съставна част от Военноморските ни сили – 65
Тодорка СТОЯНОВА. Медицинското обслужване на българския военен флот 1979-1912 – 72
Мариана РУСЕВА. Героизмът на българските моряци през Балканската война 1912-1913 и Първата световна война 1915-1918 – 82
Анка ИГНАТОВА. Служебните списъци на офицерите от Българския военноморски флот 1878-1944 като исторически извор – 98
Иван АЛЕКСИЕВ. Морският филм в България до 1923 г. – 112
Владимир ПАВЛОВ. Флотски принос за българската дипломация (1879-1950) – 128
Иван КОЕВ. Първият български офицер на служба във флота – 136
Велико ЛЕЧЕВ. Австро-Унгария и международният режим на корабоплаване по Дунав и Черно море в навечерието на мирните преговори със Съветска Русия – декември 1917 г. – 166
Даниела ИВАНОВА. За ритуалните действия след риболов в Тутракан – 167
Васил РОДЕВ. Капитан ІІ ранг Минчо Колев Острев (1898 – 1972). Живот и дейност – 173
Радка ПЕНЧЕВА. Художествената литература на страниците на списание „Морски сговор” – 189
Мария ДИМОЛАРЕВА. Рибарското училище (1919-1933 г.) – 205
Надя СТОЯНОВА. Капитан Янко Куцаров – първият началник на българското “речно крайбрежно плаване” – 225
Ненчо МИЦУЛОВ, Владимир ХРИСТАКИЕВ. Торпедните катери в Българския военноморски флот – 232
Ненчо МИЦУЛОВ. Дейността на созополската миночистачна рота през Втората световна война – 253
Йото ЙОТОВ. Балканът и морето – 271
Кръстьо МАЛЧЕВ, Илия КОВАЧЕВ. Бележки по използването на минното оръжие в Българския военноморски флот и възможност за приложението при атомна опасност – 279
Тодор ПАРУШЕВ. Българският военен флот в защита на излаза ни на Егейско море в годините на Втората световна война (1941-1944 г.) – 285
Станил СТАНИЛОВ. Въоръжението във ВМС в зависимостот организацията за използването и съхраняването му (1947 – 1990 г.) – 295
Иван ДОБРЕВ. Трети ОДБТЩ – “Забравеният” дивизион миночистачи на ВМС – 305
Асен КОЖУХАРОВ. Обучение на студенти от Чехословакия във ВНВМУ„Н. Вапцаров” 1953-1959 – 324
Владимир ХРИСТАКИЕВ. Развитие на корабния състав на ВМФ в периода 1960-1990 г. – 331
Атанас ПАНАЙОТОВ. Бреговото ракетно въоръжение в Българските ВМС (1962-1979 г.) – 341
Мариана КРЪСТЕВА. Българските военноморски сили – в сянката на големите войни на ХХ в. или продукт на българската държавна политика – 356
Валентин ДИМИТРОВ. Българските военноморски сили в ученията Cooperative Partner 1995-2004 – 368
Христо КОНТРОВ. Предисторията на “BLACKSEAFOR” – 381

ДЕБАТИ

Станил СТАНИЛОВ. По въпросите за корабите и тяхното въоръжение – 393
Мариана КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ. За етичността и професионализма в историческите изследвания. Предизвикан отговор – 397

РЕЗЮМЕТА

МИСИИ И ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ВМС ПО ОСИГУРЯВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
Контраадмирал Минко КАВАЛДЖИЕВ,началник на Главния щаб на ВМС
Глобалното преструктуриране на международните политически и икономически отношения през последните години поражда нови предизвикателства пред институциите, отговарящи за националната сигурност. И след приемането на България за член на НАТО основна цел на отбраната е гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и териториалната й цялост. Свое място и роля в това отношение имат и българските ВМС, от които се изисква да бъдат мобилни и със способности за развръщане, високоефективни, способни да реагират на предизвикателствата на рисковата среда в реално време, като са оперативно съвместими както с останалите органи на националната система за сигурност, така и със сили на съюзниците от НАТО.

BLACKSEAFOR – ЕДНА ИДЕЯ ЗА ДОВЕРИЕ И ВЗAИМОПОМОЩ
Бригаден адмирал Георги ГЕОРГИЕВ, командир на Военноморска база Варна
На 2 април 2001 г. черноморските държави подписаха на церемония в Република Турция документ с историческо значение – съглашение за създаване на оперативна група за черноморско сътрудничество BLACKSEAFOR (В1асk Sea Naval Соореration Task Group). В статията се разглеждат основните принципи, заложени в организацията BLACKSEAFOR, както и първите активации на оперативната група от 27 септември 2001 г. до 25 август 2004 г. Авторът е командващ силите на море през 2004, по време на третата активация, когато България е домакин на това важно събитие в живота на всички черноморски държави.

ОСМИСЛЯНЕТО НА ИСТОРИЯТА ОТДАВА ДЪЛЖИМОТО НА ВСИЧКИ ПОКОЛЕНИЯ ВОЕННИ МОРЯЦИ
бригаден адмирал Симеон ЦЕКОВ, командир на Военноморска база Бургас
Вече шест десетилетия Военноморска база Бургас е едното от двете основни флотски съединения, което със своята дейност е написало и продължава да пише националната ни военноморска история. Биографията на Военноморска база Бургас обаче е много по-дълга от 60 години. Целенасочените проучвания показаха, че десетилетия по-рано българското държавно и военно ръководство обръща внимание на защитата на Южното ни Черноморие откъм морето, в отговор на различни, но постоянно възникващи заплахи за националната сигурност. Разглеждана от този ъгъл, историята на базата доказва далновидността на тези, които са я създали и още много десетилетия напред ще продължава да изпълва със съдържание професионалната кариера на хиляди офицери, старшини, матроси и граждански лица.

РИМСКИЯ РЕЧЕН ФЛОТ В ПРОВИНЦИЯ ДОЛНА МИЗИЯ В КРАЯ НА III И НАЧАЛОТО НА ІV ВЕК
Емил ПЕТКОВ
В тази публикация, в резултат на нови изследвания се предлага възможна схема на организацията и дислокацията на Римския Дунавски флот от края на ІІІ и началото на ІV век. В края на ІІІ век, в съгласие с военната лимесна организация на император Диоклециан, към всяка педатура (половин легион) в провинция долна Мизия се добавя и флотска част. Те са четири, дислоцирани в Нове, Сексагинта Приста, Дуросторум и Трансмариска и носят съответния номер според поредността в ND/Notitia Dignitatum. По-късно, след първата половина на ІV век, при Константин I, Трета речна част от Дуросторум е предислоцирана в Апиария. Нова речна част е ситуирана в Алтиум. Тази организация е във връзка с изграждането на канал между Апиария и Трансмариска и укрепването на Медиоланум и осигурява по удачна и сигурна защита на долнодунавския лимес, особено на крайбрежния район.

ЗА ОПАСНОСТИТЕ НА ДУНАВСКИЯ ВОДЕН ПЪТ – КАТАСТРОФИ И СПАСИТЕЛНИ АКЦИИ (ХVІІ – ХІХ В.)
Теодора БАКЪРДЖИЕВА
Река Дунав има важна роля във военно-стратегическите планове и в икономическите приоритети на Османската империя. Местни и чужди документи от периода ХVІІ – ХІХ в. свидетелстват за интензивно използване на дунавския воден път. Но многобройните сведения за трагични инциденти с плавателни съдове показват, че плаванията съвсем не са безопасни. Реката крие своите рискове и с това трябва да се съобразяват както корабопроизводителите, така и собствениците на дунавски кораби.

Благодарение на значението на р. Дунав за икономическото проникване на европейските държави на Балканите, се провеждат редица мероприятия за обезопасяване на дунавския воден път. Още първите десетилетия на ХІХ в. се появяват и новите параходи, които далеч по-успешно се справят с изненадите на реката. Турция също се включва в конкурентната борба и поръчва кораби в най-реномираните корабостроителници. Всички тези нововъведения, правят плаването по Дунав освен рентабилно, все по-сигурно за хора и стоки, а това е изискване на новото време.

РУСЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МОРСКИЯ ОФИЦЕР ЕСПЕР СЕРЕБРЯКОВ, 1885-1886 Г.
Мариана БЪРЧЕВА
Спомените на руския морски офицер Еспер Серебряков, озаглавени “Една година в България. 1885-1886” са публикувани през 1913 г. Те са богат извор за политическата история на Русе през този период и разкриват сложната житейска съдба на една спорна личност. Статията подкрепя предположението, че командир на Дунавската флотилия по време на Сръбско-българската война от 1885 г. е лейтенант Серебряков, а не капитан Симеон Ванков, както се приема досега в историческите изследвания. Освен това, спомените отразяват и една друга гледна точка, тази на чужденеца върху обществено-политическите нрави, бита и културата на българите в първите години след Освобождението.

125 ГОДИНИ БРЕГОВА АРТИЛЕРИЯ – ВАЖНА СЪСТАВНА ЧАСТ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ НИ СИЛИ
Петко ВЕЛЕВ
Военноморските сили като понятие съдържат два неразделни и равни по значимост елемента: силите на вода, наричани флот и силите, действащи на брега – наричани брегова отбрана (Брегова артилерия, Брегови бази, арсенали и мн. др.). Количественото и качествено съотношение между тях се разчита според възможностите и обстановката.

При изграждането на българските ВМС срещаме както мечти към невъзможно господство в морето, така и пълно отричане на необходимостта от флот. Понякога се преувеличават ролята и възможностите на корабния състав, друг път се омаловажава ролята на бреговата ни артилерия. Заради такъв “подход” и в ръководните военни и политически кръгове, в нашата военноморска история има моменти когато имаме кораби с малки бойни възможности и без брегова защита в базата им. Допуска се и противоположното – почти нямаме бойни кораби, а имаме 4 полка брегова артилерия. Докладът е опит за балансиран поглед и за корекция на срещаното подценяване на някои звена от нашите военноморски сили.

МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ 1979-1912 Г.
Тодорка СТОЯНОВА

От 1879 до 1912 г. медицинското обслужване в Българския военен флот се организира според здравните изисквания в България. Във флота се полагат необходимите усилия осигуряване на хигиена и защита на здравето на персонала. Специална мерки се предприемат срещу холера, тиф, вариола и др.

Заслуга за защитата на живота и здравето на моряците, офицерите и чиновниците във флота имат докторите и парамедиците, които обслужват флота по това време.

ГЕРОИЗМЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОРЯЦИ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912-1913 Г. И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915-1918 Г.
Мариана РУСЕВА
Героичните действия на Българския флот също се открояват сред впечатляващите военни постижения на Българската армия през Балканската и Първата световна война. Връхната точка на героизъм е поразяването на турския морски гигант крайцера „Хамидие”.

Настоящата статия има за цел на базата на документи от Централния Военен Архив във Велико Търново да запознае читателите с проявите на героизъм на нашите моряци.

СЛУЖЕБНИТЕ СПИСЪЦИ НА ОФИЦЕРИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ 1878-1944 Г. КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР
Анка ИГНАТОВА
Служебните списъци на морските офицери, съставени 1878-1944 г., съдържат най-пълна информация за тяхната личност и военна служба. Списъците са ценни исторически извори и основа за изследователска работа от различен аспект – биографичен, генеалогичен, социален, исторически. С цел да се помогне на специалистите да интерпретират тези документи, статията представя информация за тяхното предназначение, методика на съставяне, прави се обща характеристика на списъците на офицерите от Българския военноморски флот, които се съхраняват в Централния военен архив във Велико Търново.

МОРСКИЯТ ФИЛМ В БЪЛГАРИЯ ДО 1923 Г.
Иван АЛЕКСИЕВ
Авторът представя морските филми, прожектирани в България от 1901 до 1923 г. Детайлно е разгледана историята на пет от тях. Критично са анализирани морските сцени във филма „Балканската война”, чиято премиера е през 1914 г. Установено е, че още през 1915 г. командването на българския флот използва киното за пропаганда и патриотично възпитание. От 1922 г. в България вече действа специализирано морско кино. Широкото разпространение на документални и художествени филми до 1923 г., включително и създаването на български филмови продукти, доказва големия интерес на публиката към морската тема в цялата страна още през първите две-три десетилетия от историята на киното.

ФЛОТСКИ ПРИНОС ЗА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ (1879-1950)
Владимир ПАВЛОВ
Военноморските сили, като държавна институция, имат успешни изяви в реализирането на външната политика на страната. Осъществяването на визити на български военни кораби с официални държавни лица в чужди пристанища и приемането на такива у нас е една от проявите на добрата дипломация, практикувана с посредничеството на ВМС. Специалисти – офицери от флота, участват в различни международни комисии и форуми, с което защитават интересите на България като морска държава.

Традицията да се поддържат международни политически контакти и чрез военните аташета продължава и до днес.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР НА СЛУЖБА ВЪВ ФЛОТА
Иван КОЕВ
Целта на статията е да представи живота и дейността на първия български офицер, служил във флота – командира на Портовата рота Александър Георгиев Фудулаки. Той е служил във Флотилията и Морската част за няколко месеца през 1884 г. – период, през който офицерските длъжности в българския флот са заемани от руснаци. През този период стават няколко важни промени в структурата, организацията и кадровото обезпечаване на флота. Като се има предвид това с право можем да определим лейтенант Фудулаки като участник във формирането на Българския флот.

АВСТРО-УНГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯТ РЕЖИМ НА КОРАБОПЛАВАНЕ ПО ДУНАВ И ЧЕРНО МОРЕ В НАВЕЧЕРИЕТО НА МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ СЪС СЪВЕТСКА РУСИЯ – ДЕКЕМВРИ 1917 Г.
Велико ЛЕЧЕВ
В статията се разглежда политиката на Австро-Унгария спрямо международния режим на корабоплаване по Дунав и Черно море през декември 1917 г. Отделено е внимание на най-значимите фактори, които оказват влияние върху основните аспекти на тази политика: ускоряване на мирния процес на изток, с цел да се прехвърлят войски на Италианския фронт; запазване позициите на Хабсбургската монархия по морския участък на река Дунав и установяване на пряка транспортна връзка с украинските и южноруските пристанища с оглед преодоляването на острата продоволствена криза в монархията; осъзнаване на необходимостта от полагане на усилия за ограничаване на германския хегемонизъм в Черно море.

В хода на активните разисквания по тези въпроси австро-унгарското министерство на външните работи и персонално граф Чернин се стремят да не приемат прибързани решения предвид на неизясненото положение в Бесарабия и Украйна, от което зависи излаза на Съветска Русия на дунавската делта. Въпреки сложността на ситуацията, при обсъждане на различните възможни варианти пряко ангажираните политици и военни изразяват решимостта си да запазят надмощието на монархията по река Дунав и да създадат условия за разширяване на търговското корабоплаване в Черно море.

ЗА РИТУАЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СЛЕД РИБОЛОВ В ТУТРАКАН
Даниела ИВАНОВА
Изследването се базира на идеята, че ритуалните обреди са закодирали и съхраняват познанието за обществото. Това са устойчиви представи у всеки човек за окръжаващата го среда. В основата на ритуалните обряди след риболов лежи представата, че извършването на определени действия и съблюдаването на определени забрани от старана на рибарите, оказва положително влияние върху резултата от рибарския занаят.

Съществуват два модела на поведение при ритуалните действия – канонично християнски и фолклорно християнски. Всеки от тях изисква определен тип поведение, което води до търсеното покровителство на Върховното божество.

Ритуалните действия след риболов са важни и отговорни моменти в ежедневието на рибаря, чиито смисъл е осигуряването на добрия улов и семейното благополучие.

КАПИТАН ІІ РАНГ МИНЧО КОЛЕВ ОСТРЕВ (1898 – 1972) ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ
Васил РОДЕВ
Авторът разглежда инженерно-техническите постижения на капитан ІІ ранг Минчо Острев, с които дава принос за повишаване боеспособността на българския военен флот. Проследена е и научната му дейност след уволняване от военна служба. Успоредно с редовните си служебни задължения като технически офицер предлага и осъществява подобрения в конструкцията на торпедните апарати на торпедоносците тип “Дръзки”.

Лейтенант Острев поема рискования ангажимент да състави пълна конструктивно-технологична документация за българска заградна галваноударна мина.

След напускане на флота през 1943 г. става директор на “Кораловаг”, а впоследствие е избран за професор във Варненския Технически Университет, където обучава бъдещи корабостроители, машинни и електроинженери, провежда изследвания, пише статии и учебници, доклади.

ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА НА СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „МОРСКИ СГОВОР”
Радка ПЕНЧЕВА
Публикацията е преглед на литературата, литературната критика, статиите с етнографски, исторически и изкуствоведчески характер, публикувани в списанието „Морски сговор”. Показана е пионерската роля на неговата редколегия в утвърждаването на маринистичната тематика в българската култура и духовност. По такъв начин Българския Народен Морски сговор (БНМС) се стреми да помогне за повишаване на равнището на морските отрасли в българската икономика, за развитието на речния и морски туризъм. Повишаването на морската култура ще способства за развитието и обогатяването и на българската национална култура. Творчеството на много български писатели и учени, посветени на морето са доказателство, че БНМС изпълнява успешно своята мисия.

РИБАРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1919-1933 Г.)
Мария ДИМОЛАРЕВА
Това е малко изследвана тема и се базира почти изцяло на документален материал от Централен военен архив – В. Търново. Разглежда формирането и развитието на Рибарското училище, неговият принос за формиране на поколения от опитни професионалисти в тази област в един от най-трудните периоди за Българския военен флот – десетилетието след Първата световна война. От значение за съществуването му, за успехите и неудачите са както държавната политика в лицето на министри и началници на флота, така и на отделни негови ръководители. Дори и неокончателно, това изследване потвърждава, че историята на Рибарското училище е част от историята на морска България.

КАПИТАН ЯНКО КУЦАРОВ – ПЪРВИЯТ НАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКОТО “РЕЧНО КРАЙБРЕЖНО ПЛАВАНЕ”
Надя СТОЯНОВА
Научното съобщение е запознаване с професионалното изграждане и основните моменти от биографията на Капитан Янко Куцаров – един от хората, чието име остава трайно свързано с морската история на България. Посочена е ролята на капитан Куцаров за развитието на българското държавно корабоплаване по река Дунав.

Той участва в Първата световна война и за проявен героизъм е награден с орден “За храброст”. Окончателно се свързва с морската професия след като през 1927 г. завършва корабоначалническия курс. Той е активен организатор за създаването на българското речно корабоплаване. Като първи директор на “Речно крайбрежно плаване” (1.05.1935 г. – 30.06.1940 г.) той работи с голяма амбиция за издигане на просперитета му.

ТОРПЕДНИТЕ КАТЕРИ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ
Ненчо МИЦУЛОВ, Владимир ХРИСТАКИЕВ
Торпедните катери в периода 1939-1992 г. са главната ударна сила на флота. Статията показва тяхното историческо развитие: всички типове катери, които са били на въоръжение във флота; данните за тяхното постъпване във флота; въоръжение и основни тактико-технически характеристики. Статията разглежда предназначението и основните задачи, които решават торпедните катери, както и прилаганата от тях тактика.

ДЕЙНОСТТА НА СОЗОПОЛСКАТА МИНОЧИСТАЧНА РОТА ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Ненчо МИЦУЛОВ
Това е едно кратко представяне на минната ситуация по българското Черноморско крайбрежие по време на Втората световна война. Статията разглежда организационната структура на минно-тралния дивизион и командването на Созополската миночистачна рота. Разглежда се тралното оръжие и тактиката на миночистачите от Созополския полудивизион по време на Втората световна война.

БАЛКАНЪТ И МОРЕТО
Йото ЙОТОВ
Авторът представя кадровия потенциал на българския флот като пряко зависим от неговия произход. До средата на ХХ в. от посветилите се на морето българи (команден състав в търговския и военния флот) по-голям е делът на тези, които идват от старопланинските райони, отколкото от крайморските селища.

Положителното културно, морално и интелектуално наследство, което дават планинските селища и родове на своите синове, според автора е един от главните фактори за успешната кариера на отделните морски дейци и за високото качество на българското морячество като цяло.

БЕЛЕЖКИ ПО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МИННОТО ОРЪЖИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО ПРИ АТОМНА ОПАСНОСТ
Кръстьо МАЛЧЕВ, Илия КОВАЧЕВ
Минното оръжие се използва като военна сила от 1879 г. Производството на морски мини в България започва от 1936. Минното оръжие се използва във всички войни, в които България взема участие. И до днес то е на въоръжение, поради неговите свойства. В случай на атомна война мините могат да се използват за борба с подводници и против морски десанти.

БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ В ЗАЩИТА НА ИЗЛАЗА НИ НА ЕГЕЙСКО МОРЕ В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1941-1944 Г.)
Тодор ПАРУШЕВ
От пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. България отново има излаз на Егейско море. За този кратък срок Министерството на войната предприема сериозни мерки за укрепване защитата на района. Основна роля в отбраната му се възлага на Беломорския флот. Успоредно със защитата на региона Правителството поощрява всички инициативи за засилване българското присъствие в местното корабостроене, корабоплаване и риболов.

ВЪОРЪЖЕНИЕТО ВЪВ ВМС В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО И СЪХРАНЯВАНЕТО МУ (1947 – 1990 Г.)
Станил СТАНИЛОВ
След пристигането на 13 кораба от СССР в състава на българските ВМС през есента на 1947 г. възникват редица организационни проблеми: ново строителство на складове за въоръжения и боеприпаси; подготовка на кадри за усвояването на това въоръжение; извършване на задължителните контролни технически прегледи и ремонти. Тези и редица други специфични проблеми са решавани професионално и компетентно от няколко поколения флотски въоръженци, създали цяла школа, чиито традиции продължават и в наши дни.

В това изследване авторът не спестява да отбележи и някои сериозни грешки и пропуски, допуснати при усвояването на въоръжението в отделни системи или кораби.

ТРЕТИ ОДБТЩ – “ЗАБРАВЕНИЯТ” ДИВИЗИОН МИНОЧИСТАЧИ НА ВМС
Иван ДОБРЕВ
На 11 август 1951 г. във Варна пристигат два базови и два рейдови миночистача, рейдов катер и две корабни станции за безобмотъчно размагнитване. Дошлите от СССР кораби, заедно с ескадрения миноносец “Г. Димитров” сформират 3 отделен дивизион базови тралчици, командването на който е поверено на капитан ІІ ранг Иван Добрев. Това необичайно формирование съществува само до есента на 1952 г. Кратката му биография обаче е наситена със съществени събития и дейности, част от които се извършват за първи път в българските ВМС. Сглобените екипажи и обучените кадри дават съществен принос в развитието на миннотралните сили у нас.

ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ОТ ЧЕХОСЛОВАКИЯ ВЪВ ВНВМУ„Н. ВАПЦАРОВ” (1953-1959 Г.)
Асен КОЖУХАРОВ
Авторът изследва подбора и процеса на обучение на студенти от ЧССР в периода 1953-1959 г., тяхната реализация в корабоплаването, кораборемонта и корабостроенето след дипломирането им. Най-важните фактори за успеха са правилния подбор на студентите и високата степен на адаптиране, както и специалната подготовка и умения на техните преподаватели от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”.

РАЗВИТИЕ НА КОРАБНИЯ СЪСТАВ НА ВМФ В ПЕРИОДА 1960-1990 Г.
Владимир ХРИСТАКИЕВ
През разглеждания период България не разполага с програма за строителството и развитието на Военноморския флот. Той получава такива кораби, каквито определи и предложи Съветският ВМФ. В резултат към 1986 г. от 48 бойни кораби за мирно време 27 (или 56 %) са отслужили срока на своята служба и са морално и технически остарели. Авторът разглежда хронологически събитията в тази сфера и оставя отворен отговора на въпроса: защо през осемдесетте години, когато беше заявено, че сме построили две Българии, успяхме да съкратим ВМФ до по-малко от половината.

БРЕГОВОТО РАКЕТНО ВЪОРЪЖЕНИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ВМС (1962 – 1979 Г.)
Атанас ПАНАЙОТОВ
Авторът сравнява появата на крилатото ракетно оръжие с корабно и брегово базиране в чуждите и в българските ВМС, като разглежда конкретните причини, довели до доставката на първия брегови ракетен комплекс у нас. Разгледани са организацията, подготовката и огневите задачи, изпълнени от българския брегови ракетен дивизион, представени са някои тактико-технически характеристики на крилатата ракета С-2 и на комплекса “Сопка”. В края на изследването се поставят и неизяснени въпроси по темата, които ще представляват интерес на бъдещите изследователи.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ – В СЯНКАТА НА ГОЛЕМИТЕ ВОЙНИ НА ХХ В. ИЛИ ПРОДУКТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
Мариана КРЪСТЕВА
Това научно съобщение е опит за ретроспекция върху 125 годишната история на Българския военноморски флот. Вниманието е насочено към влиянието, което оказва военнополитическата ориентация на България по време и след двата големи конфликта на ХХ в. – Първата и Втората световна война върху възможностите на военния флот. В единият случай с Ньойския мирен договор (1919 г.) на България е забранено да притежава военен флот, а в другия – с Парижкия мирен договор (1947 г.), той е ограничен в минимални количествени и качествени граници.

Параметрите на българския военноморски потенциал се определят не толкова от национално оправдани цели, колкото от гравитирането към една или друга сила от международното политическо пространство, което от своя страна е предпоставено от успешна или неуспешна външна политика на съответните български правителства.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ В УЧЕНИЯТА COOPERATIVE PARTNER 1995-2004
Валентин ДИМИТРОВ
Статията разглежда участието на Българските военноморски сили в ученията на NATO от типа Cooperative Partner в програмата Партньорство за мир от 1995 до 2004 г. Доказват се две основни твърдения: първото – че Българските военноморски сили са домакин на първото учение Cooperative Partner, за да се реализира висок актив в интеграционните процеси в черноморския регион; второто – че от ВМС на Черноморските страни Българските военноморски сили имат най-голям принос при провеждането на ученията. Материалът съдържа информация за участниците, задачите и особеностите на учценията, предимно тези, при които домакин са българските ВМС. Три таблици показват по години страните домакини, корабите, екипажите, които участват в ученията в България, както и подробен списък на българските и чуждестранните кораби, участвали в последното учение – 2004 г. Едно приложение предлага 16 други публикации по темата.

ПРЕДИСТОРИЯТА НА “BLACKSEAFOR”
Христо КОНТРОВ
Създаването на многонационалното оперативно военноморско съединение на 6-те черноморски държави “BLACKSEAFOR” на 2 април 2001 г. е предшествано от близо 10-годишен период на взаимно проучване и интензивна съвместна работа на експертни групи. Важна роля в тази дейност изиграва и дейността на българските ВМС и особено на Главния щаб на ВМС в задълбочаването на международните контакти и разширяването на участието в редица международни военноморски учения в региона. Особено място заема инициативата, проявена от командващите българските ВМС през този период: вицеадмирал Димитър Павлов, вицеадмирал Венцеслав Велков, адмирал Христо Контров.
V том – 1983 година
- Гайдарски, Милчо. Новопостъпили материали от братските армии.
- Джонов, Коста. Развитието на българската артилерия през периода 1886-1912 г.
- Домусчиев, Николай. Грижите на Георги Димитров за последните живи български опълченци.
- Илиев, Илия. Материално-техническо снабдяване на българската земска войска 1878-1879 г.
- Калонкин, Марин. Георги Димитров и военната подготовка на българските политемигранти в Съветския съюз.
- Калонкин, Марин. Международна музейна конференция.
- Кръстева, Елисавета. Консервация на вратовръзката на Захари Стоянов
- Павлов, Владимир. Георги Димитров и проблемите на българския военноморски флот 1944-1949 г.
- Рилска, Мария. Изложба „Батално изкуство”.
- Рилска, Мария. Картини и рисунки на Борис Денев с военна тематика, съхранявани в Националния военноисторически музей.
- Русева, Магда. Георги Димитров за историческото и културното наследство и неговата роля за патриотичното възпитание.
- Солева, Галина. Въоръжанието на българите през ранното Средновековие VІІ-ХІв.
- Стоянова, Христина. Държавни отличия с образа и името на Георги Димитров.
- Ташев, Ташо В. Социално-политическа характеристика на помощник-командирите, участвали в Отечествената война на България 1944-1945 г.
- Ташев, Ташо Ив. Въоръжанието на Народоосвободителната въстанническа армия и тактика.
- Ташев,Ташо Ив. Христина, Стоянова. Символи на героизъм и мъжество: Орденска изложба в зала „Отечество”.
- Узунски, Йочо. Фондовата регистрация в нашия музей-проблеми, реформи.
- Цоцова, Диана. Георги Димитров и борбата на испанския народ против фашизма 1944-1945 г.
- Юхас, Петер. Рефлексният лък.
VІ том – Варна, 2008

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор – 6

МУЗЕИ

Владимир ПАВЛОВ. Спомени от Военноморския музей. Част І – Началото (1958-1959) – 8
Елка ДРОСНЕВА. Ради Боев – човекът, историкът, директорът – 27
Емил СТАНЧЕВ, Атанас ПАНАЙОТОВ. Капитан I ранг о.р. доц. д-р Георги Антонов (1928 – 2008) – 43
Жени ХАРАЛАМБИЕВА. Колекция от печати във Военноморския музей, свързани с българското търговското корабоплаване и корабостроене – 49
Петър ТОДОРОВ. Военноморски музей и подводните археологически проучвания в България. Минало и перспективи – 62

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Станка ДИМИТРОВА. Неизвестни източници за историята на някои Черноморски и добруджански селища, 1854 г. – 67
Александър ВЪЧКОВ. Униформите на българският военен флот през периода 1879–1918 г. – 74
Асен КОЖУХАРОВ. За какво свидетелства личният архив на един забравен възпитаник на Морско училище? – 85
Велико ЛЕЧЕВ. Военните власти на България и нейните съюзници против руската офицерска мисия в Турну Северин 1915-1916 г. – 95
Тодор ПЕТРОВ. Първите знамена на българския военноморски флот – 109
Нина БОГДАНОВА. Река Дунав и морските кораби на Силистра през 50-те и 60-те години на ХХ век – 115
Мариана КРЪСТЕВА. Капитан I ранг Георги Купов (1884 – 1959 г.). Биографичен очерк – 123
Атанас ПАНАЙОТОВ. Капитан I ранг Борис Стателов (21.VІІІ.1886 – 22.Х.1959 г.) – 139

БЪЛГАРСКОТО МОРСКО СТОПАНСТВО – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

Румен НЕСТОРОВ. 15 години Българска морска камара – 157
15 години „Космос Шипинг” АД – 164
10 години „Варна Шипинг енд Трейдинг” – 176
10 години присъствие на “Старгейт” в България – 183
Екип на „Морски вестник” Параходство БМФ в ХХI век. (Хроника на едно динамично развитие) – 190

* * *

Мариана КРЪСТЕВА. Черно море и река Дунав в родните исторически изследвания (преглед 2000-2008) – 229
Авторите в броя – 234

СПОМЕНИ ОТ ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ ЧАСТ І. НАЧАЛОТО (1958–1959)
Владимир ПАВЛОВ
Авторът работи в музея 35 години – от 1958 до 1993 г. Изминава път от уредник до директор. Следват още 6 години като извънщатен сътрудник. Описва постъпването си на работа, състоянието на учреждението, отношенията си с директора и останалите служители от малобройния персонал. Поверено му е да бъде пазител на музейните реликви, като въведе отчетност, за да са годни за използване. Взема участие и в другите дялове от музейната работа. В края застъпва гледището, че Военноморският музей участва в полагането на началото на подводната археология в България с експедиция на нос Калиакра през 1959 г., в която участва и той.

РАДИ БОЕВ: ЧОВЕКЪТ, ИСТОРИКЪТ, ДИРЕКТОРЪТ
Елка ДРОСНЕВА
Статията е посветена на 85-годишнината от рождението на доктора по история Ради Боев (1923 – 1989). В течение на почти 20 години, от 1965 до 1983 г., Р. Боев е директор на Военноморския музей във Варна. Публикуваният текст предлага на читателите началните резултати от изследване по темата. Авторът разчита на своите спомени и на спомените на други хора, на архивни източници, съхранявани във Военноморския музей, на научни и научнопопулярни публикации на Р. Боев, както и на някои изследвания за него и за музея.

Ради Боев е първият професионален изследовател на ранната история на българския флот след Освобождението. Втората централна тема на неговите изследвания е Руско-турските войни през ХVІІІ – ХІХ в. и участието на българи в тях. Благодарение на неговите изследвания в научен оборот влязоха много нови източници от архивите на Русия, появиха се нови факти, в това число имена и биографии на малко известни или съвсем неизвестни хора. Приложенията към статията предлагат библиография на неговите работи и основните дати от живота на Р. Боев.

КАПИТАН I РАНГ ДОЦ. Д-Р ГЕОРГИ АНТОНОВ (1928 – 2008 Г.)
Емил СТАНЧЕВ
Атанас ПАНАЙОТОВ
В очерка са представени накратко живота и дейността на капитан I ранг доц. д-р Георги Антонов (1928 – 2008 г.), който приживе години наред е определян като доайен на флотските ни историци. Той заслужава това признание със сериозни постижения в научно-изследователската си работа и с всеотдайната си преподавателска и обществена дейност. След завършването на Военноморското училище във Варна цялата му офицерска служба преминава в това висше учебно заведение като командир и преподавател. Директор е на Военноморския музей от 1 ноември 1983 г. до 31 декември 1991 г. Той е заместник-председател и организационен секретар на сдружението за създаването на Национален морски музей (1991 г.) и ръководител на групата за изграждане на експозицията „Граждански морски дейности” (1993 – 2003 г.) към Военноморския музей. В очерка са разгледани и основните направления на неговите изследвания, насочени най-вече към българската военноморска история.

КОЛЕКЦИЯ ОТ ПЕЧАТИ ВЪВ ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКОТО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ И КОРАБОСТРОЕНЕ
Жени ХАРАЛАМБИЕВА
В изложението намират място 70 печата, използвани от капитани на търговски кораби и ръководители на морски учреждения и предприятия. Датирани са от 60-те години на ХІХ в. до началото на ХХІ в. Постъпват в музея в периода 1961-2004 г. Сред най-ценните печати в колекцията на музея са личните печати на Петър Атанасов Попов – един от основателите на първото българско параходно акционерно дружество „Провидение“, създадено в Цариград през декември 1862 г.

Официалният корабен печат, заедно с подписа на оторизираното лице има легитимираща роля и по тази причина се счита, че е носител на държавността. Богата и разнообразна е използваната символика: котва, котвено въже, кораб, море, плаващ док, заводски пейзаж, разтворена книга, петолъчна звезда. Текстът на печатите е на български и чужд език, което показва международния аспект на морското корабоплаване на България.

ВОЕННОМОРКСИЯТ МУЗЕЙ И ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА БЪЛГАРИЯ. МИНАЛО И ПЕРСПЕКТИВИ
Петър ТОДОРОВ
Военноморският музей – Варна е първият в България музей, който още в края на 50-те години на миналия век организира и провежда подводни археологически проучвания.

Такива са проведени на нос Калиакра (1959 г.; 1961г.), Варненския залив (1963г.), район Галата и район Карантината (1963 г.), нос Шабла (1969г.) и др. В тях участват водолази и сътрудници на музея. По време на тези експедиции са локализирани множество подводни обекти, които осветляват част от историята на българското черноморско крайбрежие. Извадените от морското дъно находки (котви, корабни оръдия, корабно оборудване, амфори и др.) обогатяват фонда и експозицията на музея. Локализираните потънали селища и пристанища представят развитието и археологическото минало на българските земи.

В настоящия момент музеят не провежда подводни проучвания и е загубил полагащото му се място сред научните институции, развиващи подводната археология. Необходимо е изпълняването на ред условия, които да позволят в бъдеще ВММ- Варна да се завърне към първоизточника за попълване на фондовете си, а именно МОРЕТО.

НЕИЗВЕСТНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИСТОРИЯТА НА НЯКОИ ЧЕРНОМОРСКИ И ДОБРУДЖАНСКИ СЕЛИЩА, 1854 Г.
Станка ДИМИТРОВА
В предлаганата работа се публикуват кореспонденции от европейски вестници, излизали през 1854 г. за някои български селища, разположени по Черноморското крайбрежие и Добруджа. По това време е избухнала Кримската война /1853-1856 г./, а през лятото на 1854 г. русите достигат Дунава и обсаждат Силистра. В помощ на османските войски идват съюзници от Англия, Франция и Сардинското кралство. Варна се превръща в средоточие и главна снабдителна база за съюзниците, а пристанищата в Балчик и Каварна служат за доставяне на някои стоки и транспортирането на съюзническите армии към Кримския полуостров. В края на юни 1854 г. руските войски снемат обсадата на Силистра, а съюзниците, обречени на бездействие, са принудени да извършат рекогносцировка в Добруджа. При това движение войските преминават през много селища в Добруджа и Черноморието, които оставят у тях интересни впечатления – с природните дадености, останките от древни епохи и култури, особеностите в бита на местното население. Данните, които се съдържат в чуждестранната преса от това време са ценно градиво за проучванията на миналото на Добруджа и Черноморието.

УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ В ПЕРИОДА 1879–1918 Г.
Александър ВЪЧКОВ
Авторът си поставя за цел да проучи възникването на първите български морски униформи. Те се появяват с Приказ по Военното ведомство № 315 от 6 септември 1883 г. Издирени са подробности по развитието на отделните елементи от униформите на офицерите, механиците и долните чинове от Дунавската флотилия, както и на учениците от Морското училище. Част от разглежданите униформи са илюстрирани с фотоси и с възстановки, направени от автора. Като резултат на направените проучвания може да се направи извода, че метаморфозите, които претърпяват униформите, до голяма степен следват динамиката на развитието на самия военен флот. Много от елементите, станали по-късно характерни за българската морска униформа, са въведени именно през разглеждания период. Това е времето на конституиране на българската флотска униформа.

ЗА КАКВО СВИДЕТЕЛСТВА ЛИЧНИЯТ АРХИВ НА ЕДИН ЗАБРАВЕН ВЪЗПИТАНИК НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ?
Асен КОЖУХАРОВ
Статията анализира съдържанието на неотдавна открития архив на Димитър Майсторов – ученик в Машинното училище на Флота на Негово Величество. Той е участник в атаката срещу турския крайцер „Хамидие” и във формирането на Водохвърчилната станция „България” в периода 1916 – 1818 г., както и в строителството на десантни кораби за германския флот в Държавната корабостроителница – Варна по време на Втората световна война.

ВОЕННИТЕ ВЛАСТИ НА БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ СЪЮЗНИЦИ СРЕЩУ РУСКАТА ОФИЦЕРСКА МИСИЯ В ТУРНУ СЕВЕРИН, 1915–1916 Г.
Велико ЛЕЧЕВ
В статията са изяснени целите на руската офицерска мисия в Турну Северин, свеждащи се до дестабилизиране на българските военни власти по Моравското крайбрежие на Дунав и до блокирането на австро-унгарския и германския речен търговски трафик по същия участък. Разгледани са контра действията на държавите от Четворния съюз: България използва своите сухопътни войски в Поморавието, за да осуети планираните подривни акции от мисията; Хабсбургската монархия и Германия възлагат основателни надежди на своите военни разузнавания, чиито действия се направляват от щаба на генерал-фелдмаршал Август фон Макензен. Вследствие на осъществения синхрон между трите съюзни държави руските офицери в Турну Северин не успяват да осъществят своя замисъл. Това позволява на България, Германия и Австро-Унгария да затвърдят позициите си по Долния Дунав през 1916 г.

ПЪРВИТЕ ЗНАМЕНА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ
Тодор ПЕТРОВ
Статията разглежда възлов момент в историята на българската армия и в частност военния флот – въвеждане на бойните знамена на неговите подразделения. Връчването на бойните знамена на Морското училище, Учебната дружина (за Черноморския флот) и Дунавската флотилия става на 19 декември 1937 г. Авторът разкрива вида и символите на знамената, церемонията при връчването и проследява тяхната история до превръщането им в музейни експонати през 1950 г.

РЕКА ДУНАВ И МОРСКИТЕ КОРАБИ НА СИЛИСТРА ПРЕЗ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Нина БОГДАНОВА
В предложеното изследване се разглежда използването на морските кораби в икономиката на гр. Силистра през 50-те и 60-те години на ХХ в. Разгледано е създаването на социалистическите предприятия „Камъшит” и „Драгажен флот” и използването на природните ресурси на р. Дунав за дейността им. На базата на архивни данни е приложена таблица с информация за броя и имената на плавателните средства, получени от гражданския и Военноморския флот на България, използвани от държавната промишленост и обществени организации в Силистра.

КАПИТАН I РАНГ ГЕОРГИ КУПОВ (1884-1959 Г.). БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК
Мариана КРЪСТЕВА
Биографичният очерк предлага нови щрихи към профила на мичман І ранг Георги Купов, останал в историята като командир на торпедоносеца „Дръзки” по време на Балканската война 1912-1913 г. Това е и опит да се изгради по-плътен негов образ като професионални изяви и личност. Изследването е направено основно на базата на непубликувани и слабо използвани или неизползвани досега архивни материали.

КАПИТАН І РАНГ БОРИС СТАТЕЛОВ (21.VІІІ.1886 – 22.Х.1959)
Атанас ПАНАЙОТОВ
В очерка се представят живота и делото на един от изявените български флотски офицери в началото на ХХ в. Отличил се в Балканската и в Първата световна война, Борис Стателов се оказва командир на ремонтиращия се в края на войната учебен крайцер „Надежда” в окупирания Севастопол. На борда избухва стихиен бунт, който през 50-те години от криминално деяние е преобразуван от официалните власти като подкрепа на Октомврийската революция в Русия. Това е причината Б. Стателов да бъде напълно неглижиран в българската военна историография до 1989 г. Въз основа на критика на досегашни публикации и чрез слабо използвани и неизползвани архивни източници се разкриват приносите на Б. Стателов в развитието на българския военен флот, в морското обществено движение и в морското образователно дело у нас.

15 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА МОРСКА КАМАРА
Румен НЕСТОРОВ
Българската морска камара е учредена с решение на Варненския окръжен съд № 637 от 1993 г. Тя е доброволно не-стопанско сдружение за насърчаване, подпомагане, представителство и защита на интересите на членовете си, съдейства за развитието на националното и международното морско икономическо сътрудничество и за утвърждаване на дух на почтеност в българския морски бизнес. За изминалите 15 години приоритетни области пред Българската морска камара са участие в разработките на национални програми за развитието на морския бизнес, обсъждане на предложения, свързани със законодателната и нормативната база във водния транспорт, борба с нелоялната конкуренция в бранша. Постоянни членове на камарата са над 50 юридически лица, които съставят гръбнака на българската морска индустрия.

15 ГОДИНИ „КОСМОС ШИПИНГ” АД
Фирма „Космос Шипинг” е създадена на 15 юли 1993 г. във Варна от капитан далечно плаване Пламен Проданов. Отначало ориентацията е към брокеража и агентирането на морски кораби, превози с лихтеровози. Още при учредяването си, компанията е генерален корабен агент на флота на Украинското дунавско параходство – Измаил, във всички български черноморски и дунавски пристанища. След развитието на дейността си оперирането „Космос Шипинг” е приета за член на международната организация BIMKO (The Baltic and International Maritime Council) през м. юни 1997 г. с рег. № 118281, а през м. март 2000 г. – на Международната бункер-асоциация (International Bunker Industry Association – IBIA). Постепенно „Космос Шипинг” увеличава броя на собствените кораби, разширява различните видове дейности и се утвърждава като авторитетен партньор в шипинга.

10 ГОДИНИ „ВАРНА ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ”
Фирмата Varna Shipping and Trading (VST) е създадена във Варна на 4 юли 1998 г. от капитан далечно плаване Веселин Генов. Той има 14 години плавателен стаж в Параходство БМФ – 6 от тях като капитан. От 1989 г. до 1991 г. е представител на Параходство БМФ в Генуа, Италия. През 1991 г. основава българо-италианското дружество „Навимед” във Венеция и до 1998 г. е негов президент. VST стартира със състав от четирима души и с предмет на дейност корабно опериране, посредничество при наемане на кораби, агентиране на плавателни съдове и морско консултиране. Постепенно мениджърската дейност набира скорост и сега фирмата управлява седем от корабите на European Maritime Ltd. Компанията създава и дъщерните фирми „Весем” и „Вестро” (2001 г.), „Блусий Марийн Сървисис” (2002 г.), „Рекорда Контрол енд Сървисис” (2004 г.), с които покрива широк спектър морски дейности. Днес, след 10 години, бреговият персонал на компанията и свързаните фирми наброява над 100 души. VST разполага с модерен и красив офис, който през 2006 г. бе отличен в националния конкурс „Офис на годината”.

10 ГОДИНИ ПРИСЪСТВИЕ НА “СТАРГЕЙТ” В БЪЛГАРИЯ
През 1997 г. година представители на Taiyo Nippon Kisen Company (TNKC) посещават България. TNKC е мениджмънт-компания от групата на една от най-големите корабоплавателни компании в света – „Kawasaki Kisen Kaisha” – “K” Line. TNKC решават да опитат с наемането на български морски офицери за работа на корабите, собственост на “K” Line. Началото е поставено с двама старши помощник-капитани. За 10 години дейност „Старгейт Маритайм” ЕООД израства и започвайки с 2 души през 1997 г. достига до 306 през 2008 г. Първите кадети, преминали своя стаж чрез фирмата, са вече капитани и главни механици. „Старгейт Маритайм” ЕООД е първата компания на българския морски менингов пазар, която включва в своята програма и представители на нежната половина на света. Фирмата е желан партньор от морските учебни заведения в България и активно се включва в дейността на морските браншови и обществени организации у нас.

ПАРАХОДСТВО БМФ В ХХI ВЕК
(Хроника на едно динамично развитие)
Екип на „Морски вестник”
В хрониката са представени основните събития, белязали развитието на държавната фирма Параходство „Български морски флот” през XXI век (януари 2000 г. – декември 2007 г.). Разгледани са промените в ръководството, в корабния парк и в административните структури, бизнес-постиженията и проблемите, решавани от мениджърския екип. Цитирани са цифри и статистически данни, поместени в официалните годишни финансови отчети, най-важните решения на Съвета на директорите в Параходството, дарителската дейност и социалната политика на ръководството на БМФ. Хрониката започва с труден за компанията период и завършва с официалното отбелязване на 115-та годишнина на съвременното българско търговско корабоплаване, когато Параходството е сред водещите в българската икономика фирми по финансова стабилност и темпове на развитие.
VІІ том – Варна, 2009

СЪДЪРЖАНИЕ

РАЗДЕЛ І
ГОДИШНИНИ

Мариана КРЪСТЕВА. НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ НА ЧЕРНО МОРЕ В ДОКУМЕНТИ – 7
Мариана КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ. 110 ГОДИНИ ЩАБ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС (1899 – 2009 г.) – 19
Атанас ПАНАЙОТОВ. КОНТРААДМИРАЛ САВА СТЕФАНОВ (1884 – 1970). БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК – 48
Невяна ДИМИТРОВА. ИНЖ. ЗЛАТАН БРЪЧКОВ И ПРИНОСЪТ МУ ЗА МОРСКОТО СТОПАНСТВО НА ВАРНА. В ЧЕСТ НА 140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ – 64
Цончо РОДЕВ. ПОДВОДНАТА АРХЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ: СПОМЕНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ – 72

РАЗДЕЛ ІІ
МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ

Ивелин ИВАНОВ. МОРСКАТА ВОЙНА В ИЛЮСТРОВАНИ ГОТИЧЕСКИ МАНУСКРИПТИ ОТ XIII-XV В. – 92
Недко ДИМИТРОВ. БРЕГОВОТО НАБЛЮДЕНИЕ НА ВМС – ОТ СЕМАФОРНАТА СЛУЖБА ДО ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ – 102
Асен КОЖУХАРОВ. БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ – ПОДВОДНИЧАРИ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – 110
Александър ВЪЧКОВ. УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ 1920-1950 г. – 121
Владимир ЗЛАТАРСКИ. ГЕРМАНИЯ И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ФЛОТ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ-ТИ ВЕК – 128
Анета МАРИНОВА, Генка СТОЯНОВА. ОЩЕ ЗА СЪДБАТА НА ЕКИПАЖА НА НЕМСКАТА ПОДВОДНИЦА UB-45 И ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ (По документи на Дирекция “Държавен Военоисторически архив” – гр. В.Търново) – 140
Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА. ДВАМАТА ФИЛЕВИ. КАПИТАН ВАСИЛ ЕВТИМОВ ФИЛЕВ (1880-1952). КАПИТАН ЕВТИМ ВАСИЛЕВ ФИЛЕВ (1911-1985) – 153
Нина БОГДАНОВА. МОРСКИЯТ КЛУБ В СИЛИСТРА (1947 – 1960 г.) – 171
Валентин ДИМИТРОВ. ПЕРИОДИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС СЛЕД 1990 ГОДИНА – 179
Ваньо МУСИНСКИ. BLACKSEAFOR – ЕДНА ИДЕЯ ЗА ДОВЕРИЕ И ВЗAИМОПОМОЩ – 194
Eкип на „МОРСКИ ВЕСТНИК”. „РОЯЛ ХЕЛЕНА” – ПЪРВИЯТ ПОСТРОЕН В БЪЛГАРИЯ УЧЕБЕН ВЕТРОХОД – 203

НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ НА ЧЕРНО МОРЕ В ДОКУМЕНТИ
Мариана КРЪСТЕВА
Публикуваните тук документи предлагат допълнително осветляване на период от около 10 години – времето, когато в България работи френската военноморска мисия – 1897 – 1908 г. Това са официални документи, съхранявани в български държавни архиви – конвенция, укази, заповеди. Те маркират сроковете, задачите и условията, при които работи мисията и оформят параметрите на един съществен етап от развитието на флота.

110 ГОДИНИ ЩАБ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС (1899 – 2009 Г.)
Мариана КРЪСТЕВА
Атанас ПАНАЙОТОВ
Изследването проследява развитието на основния управленски орган на българските ВМС, който през по-голямата част от своята 110 годишна история се нарича Щаб на флота. Стремежът на авторите е да изяснят функциите му в мирно време и да посочат сложните задачи, които решава по време на война. Изтъкнати са изявените началници на Щаба, както и приносът му за организиране и направляване цялостната дейност на ВМС.

КОНТРААДМИРАЛ САВА СТЕФАНОВ (1884 – 1970)
Атанас ПАНАЙОТОВ
Сава Стефанов е един от най-подготвените български морски офицери от първата половина на ХХ век. След Ньойския договор (1919 г.) е началник на Морската търговска полицейска служба (Черноморския флот) от 1921 до 1925 г., а от 1925 до 1933 г. – началник на Отделението за морска и речна полицейска служба и Морска учебна част (командващ Флота). Под негово ръководство основните флотски структури успяват да се запазят, а в някои отношения и успешно да се развият, независимо от забранителните клаузи в мирния договор. До тези отговорни длъжности Сава Стефанов достига като преминава през всички основни командни длъжности във флота през Балканската и в Първата световна война. Тези негови заслуги са оценени по достойнство и в царска заповед от 8 май 1935 г. му е присъдено висше офицерско звание, което по бюрократични причини е изписано като „генерал-майор”. Настоящият очерк има за цел да извади името на контраадмирал Сава Стефанов от незаслужената забрава и да осветли основните му приноси за оцеляването и развитието на българския военен флот в годините след Ньойския договор.

ИНЖ. ЗЛАТАН БРЪЧКОВ И ПРИНОСЪТ МУ ЗА МОРСКОТО СТОПАНСТВО НА БЪЛГАРИЯ. В ЧЕСТ НА 140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ.
Невяна ДИМИТРОВА
Инж. Златан Стоянов Бръчков е виден български общественик и стопански деятел. Роден е на 25 декември 1869 г. в гр. Свищов. Висшето си образование получава във Федералния политехнически институт в гр. Цюрих, Швейцария, със специалност строителен инжeнер.

Eдна от най-значимите му заслуги за българското морско стопанство е ръководеното от него строителство на Варненското пристанище в периода 1901-1906 г. Той участва в обществено – политическия живот на страната като народен представител, участник в Балканската и Първата световна война, кмет на гр. Варна през 1922 г.

Той е правителствен делегат при Българското търговско параходно дружество. Участва в проектирането и ръководството на строителството на множество инфраструктурни обекти с страната. Той е един от създателите и първи председател на Варненската техническа дружба, преименувана по-късно в „Инженерно – архитектно дружество”- Варна.

ПОДВОДНАТА АРХЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ: СПОМЕНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ
Цончо РОДЕВ
Авторът е участник в първата в България подводна археологическа експедиция – при нос Калиакра през 1959 г. На базата на своите спомени той разказва за началните, най-трудните стъпки в овладяването на подводната археология – една наука, съвсем нова за България през 50-те години. Разказът има характер на документ заради предаването му от първа ръка и свидетелства за мотивите, подготовката на водолазите, провеждането на експедицията и поуките от нея. Вълненията от успешната на находки при следваща експедиция – през 1960 г., представляват не по-малък интерес за археолози, историци и водолази.

МОРСКАТА ВОЙНА В ИЛЮСТРОВАНИ ГОТИЧЕСКИ МАНУСКРИПТИ ОТ XIII-XV В.
Ивелин ИВАНОВ
Статията разглежда образа на морската война в илюстровани западноевропейски манускрипти от периода XIII-XVв. Тъй като изображенията в илюстрованите ръкописи са един от по-слабо използваните източници, авторът насочва вниманието си върху тях, търсейки отговор на два основни въпроса: кои от въпросните изображения могат да бъдат използвани като източник на реалистична, обективна информация и с какво потвърждават, допълват или провокират наложените представи за войната по море в средните векове.

Често изображенията представят странна смесица от въоръжение и детайли от различни периоди (векове), но внимателният анализ води до следните изводи. Прави впечатление, че представеното въоръжение и тактически похвати копират почти изцяло сухопътната война (рицарски банери banners, стрелци с прашка, лък или арбалет, ръкопашен бой лице в лице и др). Наред с това могат да се обособят и специфични оръжия и елементи, като малки съдове с негасена вар или запалителна течност, няколко типа бойни кораби, използването на кораби в обсади на крепости, както и на огнестрелна артилерия през XIV и XV в. В заключение, авторът обобщава, че анализираните манускрипти предоставят ценна информация за морската война.

БРЕГОВОТО НАБЛЮДЕНИЕ НА ВМС – ОТ СЕМАФОРНАТА СЛУЖБА ДО ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ
Недко ДИМИТРОВ
Началото на бреговото наблюдение в българските ВМС е поставено в навечерието на Балканската война (1912 – 1913 г.). Изградени са семафорно-наблюдателни постове отначало само на Черно море, а по-късно на Егейско море и на река Дунав. Подразделениията участват в Балканската, Първата и Втората световна война. През 1948 г. част от тях преминават към Гранични войски. През 1953 г. във ВМС се създават радиотехнически служби, започва да функционира и първата брегова радиолокационна станция за брегово наблюдение. Със сформирането на радиотехничеки участъци е поставен нов етап в развитието на бреговото наблюдение във ВМС. Постепенно се подменя и модернизира съществуващата техника, разширява се кръгът от решаваните задачи в интерес на корабните и бреговите поделения. На 25 март 2008 г. е извършена последната реорганизация със създаването на единно поделение за брегово информационно осигуряване, което има съществен принос за осигуряването на националния суверенитет върху морските пространства на България.

ОФИЦЕРЫ БОЛГАРСКИХ ПОДВОДНЫХ СИЛ ВО ВРЕМЯ ПЕРВОЙ МИРОВОЙ ВОЙНЫ
Асен КОЖУХАРОВ
Анализируется содержание недавно обнаруженных фондов Государственного Военно-Исторического архива – Велико Търново и Германского Военного архива – Фрейбург с целью освещения вклада болгарских офицеров-подводников в развитии болгарского флота во время первой мировой войны.

УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ (1920-1950 Г.)
Александър ВЪЧКОВ
Настоящата статия може да се разглежда като продължение на статията от същия автор в том VІ на Годишник на Военноморския музей, Варна, 2008. Периодът 1920 – 1950 г. е наситен със събития и промени в политическия живот на страната и в организацията и структурата на армията и флота. Това води до съществени изменения в униформите и аксесоарите. Авторът смята, че горната граница на разглеждания период е граница и на етапа на самостоятелно развитие на облеклото на българския военен флот в най-новата ни история.

Авторов принос са и рисунките, които илюстрират част от изложението.

ГЕРМАНИЯ И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ФЛОТ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ-ТИ ВЕК
Владимир ЗЛАТАРСКИ
През 30-те години на отминалото столетие германското присъствие в България получава разнообразни форми и се разширява в различни сфери на политическия, стопанския, обществения, военния и културния живот. Старото братство по оръжие от годините на Първата световна война не е само фраза и представлява добра основа, върху която се градят контактите. През тези години български офицери се обучават във военни заведения в Третия Райх, изучава се специализирана литература, използват се техническите достижения на германското военно дело. Освен програмите за подобряване състоянието на военноморските сили с германска продукция, важна роля за развитието на плавателното дело в България имат закупуваните от Германия кораби за дунавската флотилия, както и участието в планирани общоевропейски речно-транспортни коридори. През това десетилетие често пъти арена на българо-германското приятелство е Черноморието – покрай изваждането на сушата на потъналата германската подводница, посещенията на крайцера „Емден” и др. Резултатът от интензивните контакти е, че в навечерието на новата голяма война родният флот е по-подготвен да посрещне очакваните тежки изпитания.

ОЩЕ ЗА СЪДБАТА НА ЕКИПАЖА НА НЕМСКАТА ПОДВОДНИЦА UB-45 И ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ
Анета МАРИНОВА
Гена СТОЯНОВА
На 6 ноември 1916 г., по време на Първата свeтовна война, в българските черноморски води потъва германската подводница UB-45. В памет на екипажа, 22 години по-късно със средствата на българското Министерство на войната е изграден паметник, с който признателна България отдава дължимата почит на загиналите германски моряци, изпълнили своя отечествен и съюзнически дълг. На базата на архивни изворови данни от Държавния военноисторически архив авторите хвърлят допълнителна светлина към тези събития.

ДВАМАТА ФИЛЕВИ КАПИТАН ВАСИЛ ЕВТИМОВ ФИЛЕВ (1880-1952). КАПИТАН ЕВТИМ ВАСИЛЕВ ФИЛЕВ (1911-1985)
Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА
На базата на голямо количество изворови данни и публикации авторката прави проучване, в резултат на което оформя животоописание на представителите на две последователни поколения морски капитани: Васил Филев е една от емблематичните фигури в българското търговско корабоплаване от първата половина на ХХ век, а Евтим Филев е неговият син, който също стъпил на капитанския мостик, поема щафетата по сините пътища. Личните им съдби са развити на фона на политически събития и трусове, очертана е картината на българското морско корабоплаване през по-голямата част на миналия век.

МОРСКИЯТ КЛУБ В СИЛИСТРА (1947 – 1960 Г.)
Нина БОГДАНОВА
Статията проследява историята на Морския клуб в Силистра в посочения период, като обръща внимание на факта, че започвайки от нулата – без средства и материална част, за няколко години са изградени и се развиват секции по плуване, гребане, ветроходство, корабомоделизъм, водомоторен спорт. Проследени са и участия в регионални и национални състезания, с което силистренският клуб вписва своите успехи в историята на водните спортове на страната.

ПЕРИОДИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС СЛЕД 1990 ГОДИНА
Валентин ДИМИТРОВ
Статията анализира в. „Морски преглед” и приложението на сп. „Клуб ОКЕАН” – „Военноморски преглед”. Направен е кратък преглед на аналогичните издания във ВМФ на Руската Федерация и ВМС на САЩ и Румъния. Друга част е посветена на предшествениците на двете издания на флота след 1990 г. – двуседмичника „Морски преглед”, излизал с прекъсвания в периода 1930-1960 г., и седмичника „Народен флот” (от 1951 г. – „Димитровска вахта”), излизал в периода 1945-1988 г.

Основно внимание е отделено на създаването, развитието и утвърждаването, тематичната насоченост и значението на в. „Морски преглед” – 49 броя в периода 1992-1999 г., и приложението на сп. „Клуб ОКЕАН” „Военноморски преглед” – 124 броя от януари 1999 г. до юни 2009 г. Двете издания са оценени като свидетел и участник в промените във ВМС в новия период. Показани са техните сходства и различия с предшествениците им, особеностите на финансирането им в пазарната среда, при положение, че ВМС нямат собствен потенциал за поддържане на печатна периодика.

BLACKSEAFOR – РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ЕДНА ИДЕЯ ЗА ДОВЕРИЕ И ВЗАИМОПОМОЩ
Ваньо МУСИНСКИ
На 2 април 2001 г. всички черноморски държави подписаха документ с историческо значение: съглашение за създаването на оперативна група за сътрудничество, наречена BLACKSEAFOR (Black Sea Naval Cooperation Task Group). Чрез този документ черноморските държави за първи път в историята на региона се договориха да използват съвместно своите военноморски сили за изпълнение на общи задачи в интерес на мира и сигурността на тази част от света. Авторът проследява реализирането на тази идея и като пряк участник в този процес – като командир на фрегатата „Смели”, която редовно представя Република България в различните активации на BLACKSEAFOR.

“РОЯЛ ХЕЛЕНА”- ПЪРВИЯТ ПОСТРОЕН В БЪЛГАРИЯ УЧЕБЕН ВЕТРОХОД
Екип на „Морски вестник”
На 10 Октомври 2008 в Корабостроителния и кораборемонтен завод „МТГ Делфин” АД във Варна тържествено бе заложена първата дънна секция на учебно- ветроходен кораб с водоизместимост 420 т. Корабът бе поръчан от българската фирма „Топ сейл” ООД . На 31 август 2009 г. на морска гара Варна се състоя тържество по случай именуването на новопостроения учебен ветроход. Кръсницата Михаела Лазарова му даде името „Роял Елена”.

Това е първият учебен ветроход поръчан и строен в България. През 2008 седем корабостроителни завода в света биха могли да изпълнят тази поръчка.

Такъв тип строене не е извършвано в България от 60 години: последният моторен товарен ветроход „Горянин”, с водоизместване 370 т. е построен в корабостроителницата на Странджанския кооперативен съюз през 1947 г.

При направените изпитания в басейните на Института по хидро- и аеродинамика към БАН моделът на новия ветроход, който е проектиран с ветрилно стъкмяване на баркентина, показа добра мореходност и скоростни показатели, заложени в проекта. По проект ветроходът с неограничен район на плаване трябва да развива скорост до 20 в. под ветрила /с обща площ над 1000 кв. м./ над 11 в. при пуснат двигател /”Волво -Пента”/ с мощност 450 к.с.

Тези параметри се потвърдиха по време на изпитанията на баркантината и в Черно море.
VІІІ том – Варна, 2013

СЪДЪРЖАНИЕ

МУЗЕИ

130 ГОДИНИ ВОЕННОМОРСКИ МУЗЕЙ – ВАРНА. ХРОНИКА – 11
Петър ТОДОРОВ. ДВЕ ПЪТНИ ИКОНИ ОТ ФОНДА НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ – 15
Мариана КРЪСТЕВА. ДВЕ СЛОВЕСНИ КАРТИНИ ОТ ДУНАВСКИЯ БРЯГ, 1913 г. (Непубликуван документ от фонда на Военноморския музей свидетелства за действията на Дунавската флотилия през Междусъюзническата война 1913 г.) – 22

* * *

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Атанас ОРАЧЕВ. ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ДВУРОГАТА ЩОКОВА КОТВА – 31
Христомир ХРИСТОВ. МОРЕТО В МИТОВЕТЕ НА ДРЕВНИЯ ИЗТОК – 56
Ивелин ИВАНОВ. ФЛОТЪТ В „САГИ ЗА КРАЛЕТЕ НА СЕВЕРА“ ИЛИ ЗА МОРСКАТА ВОЙНА В СРЕДНОВЕКОВНА СКАНДИНАВИЯ (Х-ХІІ в.) – 64
Атанас ПАНАЙОТОВ. ИМЕНАТА НА КОРАБИТЕ ОТ ВМС КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ – 80
Тодорка СТОЯНОВА. ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ (1879-1912 г.) – 92
Тодор ПЕТРОВ. ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ОТЛИЧИЯ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912-1913 г. – 100
Велико ЛЕЧЕВ. НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БАЛЧИК И КАВАРНА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1916 г. – 116
Теодор РОКОВ. ИЗ ЛИЧНАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ИВАН ВАРИКЛЕЧКОВ – 126
Невяна ДИМИТРОВА. КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ, ИНЖ. НАЙДЕН НАЙДЕНОВ (1904-1988). Биографичен очерк – 142
Петър ДАСКАЛОВ. БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ (1947-1950 г.). НЕОБХОДИМОСТ, ВЪЗМОЖНОСТ, РЕАЛНОСТ – 156

* * *

Тодорка СТОЯНОВА. ЧЕРНО МОРЕ И РЕКА ДУНАВ В РОДНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. (Преглед 2008-2013 г.) – 180
АВТОРИТЕ В БРОЯ – 193

РЕЗЮМЕТА

ДВЕ ПЪТНИ ИКОНИ ОТ ФОНДА НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
Петър ТОДОРОВ
Съобщението разглежда иконографията и характеристиките на две пътни икони от фонда на музея. Те представляват миниатюри на църковната иконография и изобразяват свети Николай и свети Сергий Радонежски. Иконите с образите на тези светци са много разпространени в руската армия именно като покровители на войника и войската. Те придружават воините по време на походи или търговците в далечен път. Пътните икони са характерен белег за епохата и традициите в руската армия, участвала в поредица от военни действия по българските земи.

Наличните сведения водят до датирането им от периода на Кримската война 1853-1856 г. или Руско-турската война от 1877-1878 г.

ДВЕ СЛОВЕСНИ КАРТИНИ ОТ ДУНАВСКИЯ БРЯГ, 1913 Г.
Непубликуван документ от фонда на Военноморския музей свидетелства за действията на Дунавската флотилия през Междусъюзническата война 1913 г.
Мариана КРЪСТЕВА

Съобщението представя сведения от очевидец и участник в събитията в Дунавската флотилия по време на Междусъюзническата война 1913 г. Това са спомени на капитан-лейтенант Страшимир Асенов, който по време на описваните събития е командир на кораб и временен командир на Дунавската флотилия. Спомените му са свидетелства за напрегнатите дни, когато сухопътните части трябва своевременно да бъдат снабдявани с муниции и за един от най-тежките моменти за всеки моряк – принудителното потопяване на съдовете на флотилията в р. Русенски лом, за да не попаднат в ръцете на вражеска Румъния.

Документът е ръкопис от фонда на Военноморския музей и се публикува за първи път.

ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ДВУРОГАТА СЪСТАВНА ЩОКОВА КОТВА
Д-р Атанас ОРАЧЕВ – Сдружение „Черноморска Странджа“
Въз основа на Ефор (FHG 1, fr. 76) двурогата котва се приема за антично нововъведение, защото изобретяване й се свързва със “скита Анахарсис“, чийто живот по правило се датира около 600 г.пр.Хр. То обаче е приписано на Анахарсис, заради създадения през IV в.пр.Хр. трафаретен образ на скитите и принципа да се идеализират „северните народи”. Оттук идват и другите изобретения на „скитския мъдрец“ – ковашкото духало, грънчарското колело и дори плуга, които са немислими за който и да е било номадски народ. Комплексният анализ на наличните писмени известия и археологически материали позволява появата на двурогата котва (с каменен щок) – ведно с ковашкия мях (т.е. с металургията на желязото), да се датира между XVII-XV в.пр.Хр. и да се свърже с малоазийски (хато-хетски) културен герой.

Елините заимстват изобретението, като започват след VII в.пр.Хр. да заменят каменните щокове с оловни. В черноморската археология това са т.нар щокове с „П-образен жлеб“, каквито са се произвеждали в Аполония през VI-V в.пр.Хр. За реконструкциите на котвите с най-ранните оловни щокове се водят дискусии, които отхвърлят реализираните от автора през 80-те години на XX век реконструкции за сметка на постулирани „дървени кутии”. Освен че са безсмислени технологично, тези реконструкции робуват и на погрешните интерпретации на едно сведение на Диодор, според които финиките били пълнели тези кутии вместо с олово със сребро. Интерпретациите не съответстват на диодоровия текст, а един уникален оловен щок от странджанската акватория позволява да се прекратят дискусиите. Той се съхранява в ахтополската музейна експозиция „История на котвата“ и се характеризира с двустранен страничен жлеб (по широката част на щока) и два напречни отвора (в неговата горната тясна част).

МОРЕТО В МИТОВЕТЕ НА ДРЕВНИЯ ИЗТОК
Христомир ХРИСТОВ
Настоящият материал анализира ролята на морето в древната близкоизточна митология. Изследвани са четири мита: митът за бог Тишпак и морското чудовище; хетският мит за Бога на бурите и дракона Илуянка; митът за Баал и Ям (Морето); хуритският Епос за Кумарби. Те са сходни един с друг, тъй като отразяват митична битка между бог и чудовищна сила, идентична с морето или имаща до известна степен връзка с него; единствено в мита за Илуянка тази връзка е по-скоро повърхностна и далечна.

В материала е анализирана информацията за ролята на морето, получена от текстовете на митовете. Този анализ е подкрепен с доказателства от историята на гореспоменатите култури. В заключение се стига до извода, че културите в Месопотамия, Анатолия и Сирия през Древността са считали морето най-вече за чужда и зла сила. Основната цел на материала е да насочи към въпроси, които могат да доведат до дискусия и по-нататъшно изследване на темата.

ФЛОТЪТ В „САГИ ЗА КРАЛЕТЕ НА СЕВЕРА“ ИЛИ ЗА МОРСКАТА ВОЙНА В СРЕДНОВЕКОВНА СКАНДИНАВИЯ (X-XII В.)
Ивелин ИВАНОВ
Статията анализира сведения, свързани с видовете и числеността на корабите и екипажите според сагите от „Хеймскрингла“, публикувана в превод на български като „Саги за кралете на Севера”. Основно внимание е отделено на размера на флотилиите, както и върху важната роля на опълчението от свободни селяни (leiрang) в осигуряването на достатъчно кораби и в поддържането на морската отбрана. Сред основните изводи е този за ограничените възможности на краля в поддържането на собствен флот. Подчертан е и фактът, че са използвани транспортни и товарни кораби в някои морски сражения.

Анализирайки сведенията за състава и числеността на корабните екипажи авторът използва термините екипаж от гребци, максимален екипаж и екипаж от войни, подчертавайки, че най-често посочените в сагите цифри се отнасят до първата или втората категория. Авторът отхвърля като ненадеждни и недостоверни сведенията за екипажи над 140 души. Той изтъква, че сведенията за екипажи от 40, 50 и 60 души са по-реалистични и са в синхрон с останалите писмени и археологически свидетелства. В обобщение се посочва, че част от информацията в кралските саги може да бъде използвана за разкриване реалната картина на войната в средновековна Скандинавия в периода IX-XII в.

ИМЕНАТА НА КОРАБИТЕ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Атанас ПАНАЙОТОВ
В статията се разглежда началото на традицията българските военни кораби да получават имена, с които се демонстрира тяхната национална идентичност като част от Българската армия. В това начало се очертават две основни линии. Първата: да се припомня за величието на България по времето на успешните нейни владетели, и втората: отдаването на почит към идеолозите и деятелите на националното движение за освобождението на България от османско иго.

По-късно традицията се обогатява с имената на реки, които преминават през страната, с имената на градове, села и местности, свързани с победите, постигнати от Българската армия. Традиция, която продължава и през ХХI век, е именуването на бойните кораби с достойнствата на българския войник, проявени в битките за независимостта на Отечеството.

По време на Първата световна война се поставя началото и на още една традиция в именуването: да се популяризират имената на военновременни и мирновременни флотски герои.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ (1879-1912)
Тодорка СТОЯНОВА
Статията третира въпроса за заболеваемостта в Българския военен флот от създаването му до Балканската война. За изясняване на темата са използвани законите за медицинското обслужване, действали през изследвания период и архивни материали, съхранявани в ДВИА в гр. Велико Търново – заповеди по Флотилията и Морската част, служебни списъци, правилници и устави.

Специално внимание е отделено на санитарната отчетност, която се води във флота и се анализират наличните данни за заболелите, посочват се най-честите заболявания и мерките, които се вземат за предпазване.

През изследвания период във Флота действат строги санитарни правила. Голяма част от мерките имат здравно-просветен характер и целят да възпитат у моряците хигиенни навици, които са в основата на предпазването от заболявания. Особени мерки се вземат за предпазване от остри инфекциозни заболявания – холера, тиф, вариола и др. В резултат на това не се стига до масови епидемии във Флота, а регистрираните случаи на остри инфекциозни заболявания са единични.

При обучението на моряците се следи за правилното им физическо развитие. Лекарите и фелдшерите като водещи фигури в описваните процеси, се грижат за болните, отговарят за спазването на санитарните правила и хигиената в казармените помещения и на корабите и личната хигиена на матросите. Водят отчетност за заболеваемостта и изнасят се сказки и беседи за повишаване на здравната култура на личния състав.

ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ОТЛИЧИЯ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912-1913 Г.
Тодор ПЕТРОВ
Статията е посветена на медалите, раздадени от страните, взели участие в Балканската война от 1912-1913 г. С подобни отличия награждава своите воини всяка една от четирите държави от Балканския съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, чиито армии воюват по бойните полета на Тракия и Македония, в Егейско море, Косово и Епир. Представено е също единственото възпоменателно отличие на общия противник – Османската империя, раздадено за войната. Включени са и австро-унгарски и английски отличия, посветени на военния конфликт от 1912-1913 г., както и неофициални медали, изготвени от чешки автор.

Повече от век след Балканската война от 1912-1913 г. отличията, раздавани на участниците в нея, напомнят за ожесточените боеве между войските на съюзниците и турската армия. Достигнали до наши дни, те представляват далечен и в същото време специфичен отзвук на военните действия и доказателство за проявения от участниците във войната героизъм, но и за несбъднатото желание на българите за осъществяване на национално обединение и решаване на българския национален въпрос.

НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БАЛЧИК И КАВАРНА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1916 Г.
Велико ЛЕЧЕВ
В статията са коментирани редица недостатъчно известни сведения от австрийския периодичен печат, а също от някои архивни източници и литература, засягащи бойните действия по черноморското крайбрежие на Южна Добруджа през първите дни на септември 1916 г. В по-голямата си част обнародваните материали по тази тема са посветени на освобождението на Балчик и Каварна от румънска власт. С някои малки изключения, в тях е поместена вярна информация, която обогатява знанията ни за международния отзвук от събитията на Добруджанския фронт, респективно за изпълняваните оперативни задачи от десния фланг на Трета българска армия в началото на военната кампания срещу Румъния през ранната есен на 1916 г.

ИЗ ЛИЧНАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ИВАН ВАРИКЛЕЧКОВ
Теодор РОКОВ
Личната кореспонденция е основен източник на информация както за характера и личността на нейния автор, така и за отделни моменти от неговата биография. Нерядко обаче такъв тип документи съдържат и специфична информация за историческата епоха, в която са писани или за конкретни исторически събития.

В настоящата публикация са представени 11 документа от личната кореспонденция на контрадмирал Иван Вариклечков (1891-1974) – два пъти командващ флота на България през 30-те години. Те са пощенски картички частна собственост и до сега не са били обект на изследване. Те обхващат периода от 1915 до 1917 г. и косвено отразяват развитието в кариерата на Ив. Вариклечков от стажант на борда на учебния крайцер „Надежда” до лейтенант на борда на Подводник № 18. По-голямата част от кореспонденцията е адресирана до неговата сестра Мария. Два отделни документа са адресирани до Екатерина Чолакова – предполагаема роднина на генерал Асен Чолаков и до Елена Кисьова, вероятна братовчедка на Иван Вариклечков. Текстовете не съдържат непозната информация, свързана с военната кариера на Иван Вариклечков. Тяхната ценност се състои в допълнителните щрихи, които полагат върху психологическия портрет на своя автор.

КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ, ИНЖ. НАЙДЕН НАЙДЕНОВ (1904 – 1988) БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК
Невяна ДИМИТРОВА
Статията представя живота и делото на морския капитан и строителен инженер Найден Найденов, чиито професионални и личностни качества го правят една от фигурите – строители на морска България. Авторът ползва както публикации, така и непубликувани документи, основно от фонда на Военноморския музей. Преминал през обучение в Морско училище-Варна, по-късно завършва строително инженерство в Мюнхен, к.д.п. инж. Найден Найденов отдава над 40 год. в служба на родното корабоплаване и пристанищно дело.

Известна е активната му, всеотдайна дейност за развитие на българското морско стопанство. Със забележителна настойчивост участва в разгърнатата широка пропагандна кампания, за убеждаването на българското правителство и общественост в необходимостта от доставката на кораби за българското търговско корабоплаване. Той е един от специалистите, участващи в Държавната техническа комисия, която прави избора и покупката на първите кораби за нуждите на българския търговски флот след Втората световна война, има определени заслуги в областта на пристанищното дело.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ (1947 – 1950) – НЕОБХОДИМОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ, РЕАЛНОСТ
Петър ДАСКАЛОВ
Изследването засяга края на сложния процес на следвоенното преустройство на Българските военноморски сили в периода 1947-1950 г. „Смяната на вахтите“, като смяна на поколенията и на вижданията за развитието на ВМС, е представена на основата на документи от Държавния военноисторически архив. Посочват се предпоставките и особеностите в изграждането на военния флот през разглеждания период. Очертана е дейността на командващия флота капитан I ранг Кирил Халачев и стремежът му към привеждането на ВМС в съответствие с политическите задачи и икономическите възможности на страната.
ІХ том – Варна, 2014

СЪДЪРЖАНИЕ

Морската история във и извън Българските музеи – 7

МОРСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ В МУЗЕИ, СБИРКИ И НАХОДКИ

Мариана КРЪСТЕВА. Морският музей и морската/музейната култура в българското общество. Размисли по повод 130-годишнината на музея – 10
Румяна СИМЕОНОВА. Торпедният катер в Тутракан и обратите на историята – 21
Теодор РОКОВ. Из личната кореспонденция на Марин Киров, член на екипажа на миноносеца „Строги” – 32
Наталия ЕНЕВА. Морска Варна и нейното крайбрежие в картинния фонд на Музея на Възраждането – Варна – 46
Невяна ДИМИТРОВА. Приносът на Сдружение „Национален морски музей“ – Варна, за морското музейно дело у нас – 63
Атанас ОРАЧЕВ. Музейна експозиция „История на котвата“ в Ахтопол – 69
Владимир ВЛАДИМИРОВ. Документи за морската история, съхранявани в Държавен архив – Варна – 96
Тодор БИЛЧЕВ, Надежда ЦВЕТКОВА. За архивите на първия в страната русенски Яхтклуб, съхранявани в Държавен архив – Русе – 106

МОРСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ. ПРОЗАИЧНИ ХРОНИКИ И РОМАНТИЧНА ЛЕТОПИС

Ивелин ИВАНОВ. Походите на киевския княз Светослав към България от 968 – 971 г. в контекста на норманските нашествия от ІХ – ХІ в. – 122
Мария СЪБЕВА. Кратък преглед на историята на параходните дружества и агенции в Бургас след Освобождението по документи в Държавен архив – Бургас – 143
Толя ЧОРБАДЖИЕВА. Създаване на Българското дунавско корабоплавателно кооперативно сдружение – 175
Стоян НИКОЛОВ. Отрядът на капитан ІІ ранг Димитър Добрев в Севастопол през 1913 г. и някои аспекти на международното морско право – 186
Мариана ДИМИТРОВА. Необикновената история на флотския офицер Еспер Серебряков и неговото семейство – 195
Атанас ПАНАЙОТОВ. Българските морски институции на Охридското езеро (1943 – 1944) – 205
Петър ДАСКАЛОВ. Сянката на сталинизма в Българския военноморски флот – 217
Илия ВЪЛЕВ. Етноложко изследване на матроската общност – проблеми и методология – 245
Х том – Варна, 2017