След организирането на българския военен флот на Черно море (1897 г.) започва доставянето на нови бойни кораби. От 1904 до 1908 г. в корабостроителния завод на фирмата „Шнайдер и Сие“ в Шалон на Сона, Франция, са построени шест еднотипни торпедоносеца: „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Шумни“, „Летящи“, „Строги“. Техническите им данни са: водоизместване 98 т; дължина 38 м, ширина – 4,40 м; имат по два парни котела и развиват максимална скорост до 26 възла; въоръжени са с три торпедни тръби с калибър 450 мм и с две 47 мм оръдия.
При започването на Балканската война (1912 – 1913 г.) торпедоносците охраняват района на Варненския залив. На 7 (20) ноември във флота постъпват сведения за движението на турски транспортни кораби. Същата вечер капитан ІІ ранг Димитър Добрев повежда отряд от 4 торпедоносеца в боен поход. На 32 мили от Варна забелязват силует на голям неприятелски кораб – крайцера „Хамидие“. В първите часове на 8 (21) ноември „Летящи“, „Строги“ и „Смели“ атакуват крайцера, но торпедните изстрели са несполучливи. Последен от дистанция 100 м атакува „Дръзки“. Оглушителен взрив показва, че България има ефективен военен флот. „Хамидие“ е изваден от строя и не участва в бойни действия до края на войната. При артилерийската престрелка парче от снаряд пробива втората димова тръба на „Дръзки“. Тази пробойна се пази като свидетелство за първия боен успех на българския военен флот.
По време на Първата световна война торпедоносците изпълняват разузнавателни и охранителни задачи, поставят минни заграждения, превозват десантните части в Добруджа през есента на 1916 г. През Втората световна война извършват конвоиране и охрана на минните заграждения.
Торпедоносецът „Дръзки“ е открит като кораб-музей на 21 ноември 1957 г.