НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Военната история на България винаги е предизвиквала оправдания интерес на обществото. В нейния властващ наратив за епични боеве и динамични и изпълнени с напрежение битки, белег на силата на българския боен дух, мерило са извоюваните победи, храбростта, себеотрицанието и подвизите. В този контекст на по-голяма публичност се радват онези военачалници, белязали пътя си в българската история с решителност и смелост, довели военното изкуство до нива, превърнали се в образци и влезли в учебниците по военна история. Все по-често в последните десетилетия в национално легитимния разказ придобиват значение реалните граници на възможното, неообременени от пристрастия, осмислени в парадигмата на своето време и в рамките на допустимите икономически, политически, технологични, културни и други ограничения. Фокусът на историята разшири полето си към многообразие от фактори, които решават победата и поражението, в чиито нишки, дълбоки сложности, непредвидени обстоятелства, жестоки усилия и издръжливост са вплетени също толкова сила, морал, ценности и върхови постижения. В този контекст настоящото многотомно издание обръща поглед към темата за българските генерали – познати или малко известни, популярни или забравени, служили вярно и честно на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, арестувани и убивани. Целта, която се поставя с издаването на поредицата, е да бъдат представени българските генерали от Третото българско царство, като се акцентира на основната им дейност – професионалния им път и участието им в строителството на българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 – 1946 г., чрез основни биографични данни, засягащи техния жизнен път и дело.
Идеята на авторите е томовете на книгата да обхванат имената на всички български генерали, а стремежът им – никой от тях да не бъде пропуснат. За дейността на част от представителите на офицерския корпус от разглеждания период преди пристъпването към подготовката на изданието не се знаеше нищо, а наличната информация за повишението им в генералски чин бе съвсем скромна и дори неизвестна. Нещо повече, в публикуваните до момента енциклопедични и специализирани издания за част от генералите нямаше никакви биографични данни, което направи задачата за уточняването на пълния списък с имената им и издирването на биографични сведения продължителна и трудна. Единствено изключение по отношение на публикациите, съдържащи сведения за генералите, е списъкът с изброените в по няколко реда найосновни сведения за почти всички офицери от българската войска, завършили военно училище (или Школата за запасни офицери, но приети на действителна военна служба) преди март 1944 г. Подготвен е като самостоятелно издание и е отпечатан през 1996 г. в София от съставителя Румен Руменин под надслов „Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. “ Въпреки желанието му за изчерпателност в списъка има пропуснати имена, информацията за лицата е оскъдна, а за други – непълна или изобщо липсва. Независимо от това, при подготовката на настоящото издание сведенията от списъка, колкото и лаконични да са те, са използвани, тъй като безспорно са полезни . Над 500 са българските генерали, част от военната история на България от Освобождението до провъзгласяването ѝ за народна република. Сред първостроителите на българската армия, някои от които по-късно достигат до генералски чин, се срещат имена на участници в Априлското въстание (1876) и в националноосвободителните борби от епохата на Българското възраждане, има доброволци в Сръбско-турската война (1876), участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Не са малко онези, които участват в Сръбскобългарската война (1885) и във войните за национално освобождение и обединение (1912 – 1918), значителен е броят и на участниците във Втората световна война (1941 – 1945).