Завърши научната конференция „България и войната на море“, по време на която за първи път публично се изнесоха обобщените резултати от обследването на останките на загиналите по време на войната кораби в български води. Те са основната част в доклада на д-р М. Кръстева на тема „Отбраната на българските брегове през Първата световна война. Свидетелства от морското дъно“. Докладът се базира на подводните проучвания, извършени в периода 2010 – 2015 г. по инициатива на Военноморския музей. В тях участва широк екип от специалисти: водолазите, откриватели на останките, кораби и водолази от ВМС, морските историци. Полезно беше техническото съдействие на „Хидроремонт“ ИГ ООД и научната консултация от Института по Океанология при БАН. Изложението представи основните етапи на проучване – от първите сигнали за неидентифициран подводен обект до крайните изводи. Чрез тези обследвания бяха локализирани точните места и бяха потвърдени причините за гибелта на: ЕМ „Лейтенант Пушчин“ от руския Черноморски флот – загинал на българско минно заграждение на 25.02.1916 г. по стар стил (9 март с.г. по нов стил), Пристанищен влекач „Варна“ – взривил се на мина на 17 септември 1916 г., Германската подводница тип УБ I – неизвестна дата на гибелта. Руският кораб е втората българска морска победа, а влекачът „Варна“ и неговата съдба са пример за реалната ситуация в Черно море като боен фронт. Обектът, който продължава да предизвиква интерес и е все още с много неизвестни, е германската подводница тип УБ I. Направените спускания и измервания на място, сравнението на откритите фабрични текстове с наличните документи, дори консултациите с колеги от други страни до момента не позволяват да се даде категоричен отговор на въпроса, за коя подводница става въпрос. Дали на дълбочина 34 –35 м на морското дъно лежи първата българска подводница УБ 18 или нереализираната втора подводница за България УБ 17? Има основания да се поддържат и двете версии, но все пак внимателният анализ оставя съмнения в полза на УБ 17. И в единия, и в другия случай си заслужават усилията да се продължи проучването. Защото никак не е без значение както финалът на УБ 18, така и установяването на лобното място на УБ 17, където загива целият немски екипаж, включително и българинът-стажант младши подофицер Стоян Пешев.

Въпреки че темата на доклада обхваща не само потопените български плавателни съдове, но и тези на съюзниците ни и на противниците ни в контекста на темата за войната, жертвите и паметта на поколенията, се отбелязва още една тъжна констатация – паметник на българските моряци, загинали в Първата световна война, няма.