За експонат на месец март във Военноморския музей е избран шлем от военната униформа на Великото херцогство Баден (1870 – 1916).

Коженият шлем е изработен през 1842 г. по време на управлението на пруския крал Фридрих Вилхелм ІV и наподобява каските, които по това време се използват в руската армия. Той узаконява шлема като част от униформата на 23.Х.1842 г. Коженият шлем бързо намерил широко приложение и в другите немски държави. През 1849 г. го въвежда Великото херцогство Олденбург, Великото херцогство Баден – 1870 г. Най-късно коженият шлем става част от униформата на Баварското кралство – през 1887 г.

След присъединяването си към германската империя в униформата на войниците от Великото херцогство Баден настъпват някои промени, сред които е навлизането в употреба на кожения шлем (каска).

Тя се изработва от обработена кожа, за да ѝ се придаде гланцово черен блясък, и е подсилена с метална пластина от вътрешната ѝ страна върху темето. Върху тази пластина се прикрепва металният шип или топче, с които завършват каските. По протежение на козирката има метален кант, а подбрадникът е кожен ремък, закрепен от двете страни на каската с метални или кожени пластини в цветовете на съответното херцогство (провинция). За Великото херцогство Баден това са цветовете жълто-червено-жълто. В предната (челната) част на каската е поставена метална кокарда, която представлявала герба (или негова част) на съответната провинция. Най-често кокардите представят голям крилат орел – емблема широко използвана в Прусия. Различни от тази кокарди използват Бавария, Вюртемберг, Баден и др. провинции.

Кокардата на изложената каска представлява крилат лъв (грифон) с корона на главата, подпрян на триъгълен щит и с меч в предната дясна лапа. Под грифона има надпис: “Mit gott F. Fuerst U. Vaterland” – „С бог за сюзерена/краля и Отечеството“.

Провинция Баден е историческа област в рамките на Свещената Римска империя. През 1112 г. става самостоятелна държава, като за основоположник на династията се счита Герман І (ок. 1040 – 1074 г.). През същата година Герман ІІ ( ок. 1070 – 1130 г.) за първи път използва нова титла и се титулува маркграф на Баден. Бурната история на маркграфство Баден е изпълнена с множество поделби и последващи обединения на земята между наследниците на суверена. През 1535 г. територията му за пореден път е поделена на две маргкрафства: Баден – Дурлах и Баден – Баден.

В 1771 г. след прекъсване на наследствената линия всички владения и права наследил маркграфът на Баден – Дурлах Карл Фридрих, който отново обединил баденските земи в единно маркграфство Баден. По време на френската революция и Наполеоновите войни Баден значително увеличава територията си и през 1803 г. става Курфюрство Баден. През 1806 г. става нова реорганизация и корфюрството прераства във Велико херцогство Баден. През 1867 г. Великото херцогството подписва военна конвенция с Прусия и в 1871 г. влиза в състава на Германската империя. От 217 пехотни полка в империята 9 са формирани от Великото херцогство Баден, намиращо се в югозападната част на Германия. Това са полкове с номера от 109 до114; 142; 169, 170. Те влизат в състава на ХІV армейски корпус.

През Първата световна война ХІV армейски корпус, в чийто състав са и деветте баденски полка, се сражава на Западния фронт, като взема участие и в двете стратегически сражение при Вердюн и Сома.

От гледна точка на приложението този вид каски/шлемове са непрактични поради това, че нямат висока степен на защита от шрапнели и куршуми при водената позиционна война. Поради тази причина в хода на военните действия те се използват до 1916 г., когато са заменени от немските стоманени каски М – 16.

Каската постъпва във Военноморския музей като дарение от Антон Беджев (1925 – 1994) през 1994 г.