5 септември
1916, 5 септември
Първи български морски десант
За първи път десантни действия в нашата военна история се извършват през Първата световна война, на 5 септември 1916 година.
След включването на северната ни съседка във войната на страната на Съглашението през 1916 г. България и Румъния се оказват в противникови лагери. На добруджанския фронт действа Трета българската армия. За осигуряването на десния й фланг на добруджанския бряг се подготвя десант. Десантът има за цел портовата дружина да заеме добруджанското крайбрежие с градовете Балчик, Каварна и н. Калиакра, да се изнесе на север, да влезе във връзка с българските войски около Добрич и да охранява десния им фланг. На 1 и 4 септември 1916 г. миноносци, водосамолети и подводницата УБ 18 провеждат разузнаване. Съществува опасност от евентуално противниково минно заграждение в района и от атака на противника откъм морето. На 5 септември в 01.30 часа отрядът торпедоносци в състав „Смели“, „Строги“, „Шумни”, „Летящи“ и „Храбри“ и 3 големи гребни лодки, теглени на буксир, потегля от Варна под общото командване на капитан-лейтенант Рашко Серафимов. Час и половина по-късно „Смели“ и „Строги“ стоварват войски в Балчик, след което „Смели“ достига до н. Калиакра. Останалите торпедоносци стоварват войски в Каварна. При Калиакра четиридесет семафористи и телефонисти завземат поста при фара. Противникът не оказва съпротива.
Първоначалната численост на десантния отряд е 235 души. През следващите два дни – 5 и 6 септември, с миноносци са прехвърлени Портовата дружина на флота (466 души) и крайбрежната наблюдателна полурота (44 души). Пристанищният влекач „Варна”също се включва към торпедоносците.
При провеждането на първия морски десант флотското командване използва успешно тактиката на нощната изненада и предварителното подробно въздушно разузнаване.
Посрещането на българските моряци е изключително тържествено. В Каварна се веят българските знамена, хората се закичват с трицветни лентички. В Балчик се устройва защитата на града срещу нападение откъм морето. Противникът разбира значението на града за осигуряване храни и продоволствия за българската армия и на 7 септември пред Балчик се появяват руските ескадрени миноносци тип „Новик“ – „Быстрий“ и „Громкий“, които обстрелват пристанищните съоръжения и унищожават мелницата. В отговор на нападението веднага се организира контранападение от водосамолети и подводници. Водосамолети № 507, 523 и 530 настигат противника и пускат 30 бомби.
През октомври, за да се осигури защитата на Балчик, портовата дружина е усилена с две 100 мм оръдия под командването на капитан Г. Радков.
От 7 до 18 октомври първа рота е придадена към конната дивизия на генерал Колев и заема позиции край с. Первели. На 19 октомври се завързва бой с румънски части, в който моряците проявяват себеотрицание и героизъм и с цената на големи загуби удържат позицията. Загиват 29 и са ранени 97 души – общо 80% от ротата е извън строя, но бойната заповед е изпълнена.
Морският десант и последвалите сражения са първите прояви на българската морска пехота.
1974, 5 септември
Официално откриване на пристанище Варна – Запад
Общото състояние на икономиката на страната, наличието на промишлената агломерация Варна – Девня – Провадия и бързото развитие на морския транспорт налагат разширяване на Варненското пристанище на запад. През 1967 г. Министерският съвет утвърждава проект, създаден от ИПП „Транспроект“ за изграждане на пристанище Варна – Запад. Изпълнители са „Трансстрой“ – Белослав, и Строителен и технически флот – Варна. Драгажните работи, изграждането на кейовете и на цялата инфраструктура – складове, захранване, сгради и съоръжения, продължават няколко години.
На 5 септември 1974 г. пристанище Варна – Запад е официално открито. То е разположено на около 30 км от Варна, на западния бряг на Белославското езеро.
Важен етап в развитието на пристанището е влизането в експлоатация на дълбоководния плавателен канал море – езеро през есента на 1976 г. През следващите години е усвоена нова техника и нови корабни места. През 1980 – 1981 г. е създаден модерен контейнерен терминал, който бележи окончателното изграждане на пристанище Варна – Запад.
В годината на откриването то обработва 257 кораба и 859 722 т товари. На следващата 1975 г. корабите са 526, а товарите – 1 054 201 т.
Днес пристанище Варна – Запад е най-модерното и перспективно на северния български бряг. Общата дължина на кея е 3430 м, а максималната дълбочина – 10,50 м. Пристанищният терминал разполага с 19 корабни места, с 346 397 м2 открити и 20 998 м2 закрити складови площи. Непосредствената му близост до девненските химически заводи позволява ефективна обработка на товарите по директната схема завод – кораб. Пристанището притежава съвременни технологични линии за претоварване на сода, химически торове, цимент, въглища, руди, фосфорит, кварцов пясък и течни химикали. Всички корабни места и складовете са свързани с националната железопътна и автомобилна мрежа. През последните години пристанище Варна – Запад се утвърди като контейнерната врата на България.
6 септември
1885, 6 септември
Съединението на Княжество България и Източна Румелия
Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г., слага край на изкуственото разделяне на българската държава, наложено от Берлинския договор от 1878 г. Подготвено от БТЦРК, то е осъществено чрез военно-революционна акция. Румелийското правителство и генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич са свалени и временното правителство под председателството на Георги Странски тържествено обявява присъединяването на областта към Княжеството. Съединението е подкрепено от княз Александър Батенберг и е посрещнато с възторг от целия български народ. Правителството на Петко Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса.
Нарушаването на Берлинския договор изправя България пред тежко външнополитическо изпитание. Великите сили се обявяват против Съединението и за запазване на статуквото. Балканските държави се страхуват от засилването на България и нарушаване равновесието на Балканите. Русия счита, че Съединението ще засили авторитета на Александър Батенберг, и заявява своето неодобрение, като отзовава руските офицери, служещи в българската войска и флот. Епизод от задълбочаващия се конфликт между България и Русия е отвличането на почти всички български военни кораби през втората половина на септември 1885 г. от руските морски офицери на българска служба и установяването им в руското пристанище Измаил. Целта е да се затрудни отбраната на България. На практика са отвлечени корабите, подарени на България през 1879 г. от Русия и станали основа на българския военен флот. Действията на руските офицери са самоволни и не са подкрепени от Министерството на външните работи на Русия, което категорично не одобрява отвличането и нарежда тяхното връщане и предаване на българските власти.
Тази политика на Русия подтиква Великобритания да подкрепи Съединението с цел да изтласка Русия от Балканите и да осигури положението си в обединена България. В Цариград по инициатива на Високата порта се свиква конференция, която да разгледа българския въпрос. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия обявява война на България. Българската победа на бойното поле принуждава представителите на Великите сили, участници в конференцията в Цариград, да подпишат на 24 март 1886 г. Топханенския акт, с който признават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Съединението е първата успешна стъпка към решаване на българския национален въпрос. То превръща България в най-голямата балканска държава за онова време с територия от 96 345 кв. км, с население 3 070 988 души, 23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села. Увеличената територия и население дават възможност за по-бърз икономически напредък. Морските граници на България се увеличават и в пределите на държавата влизат пристанищните градове Бургас, Анхиало (Поморие), Месемврия (Несебър), Созопол. Това дава тласък за развитието на морското стопанство на България, свързано с изграждането на пристанища, улесняване на крайбрежното корабоплаване, лодкостроене и корабостроене, развитието на риболова, солодобива и др.
1947, 6 септември
Първото пресичане на екватора от български кораб
На 6 септември 1947 г. корабът „Родина“ с капитан Георги Дюлгеров пресича Екватора, плавайки от Александрия за Дърбан в Южна Африка. Параходът „Родина“ прекосява екватора по време на своя втори рейс, продължил близо година. На проведеното тържество по този случай на членовете на екипажа се връчват нептунови свидетелства, с които те са провъзгласени за „рицари на морето“. Натоварен с опасен товар (авиационни бомби) под командването на капитан Георги Дюлгеров в сезона на югозападните мусони в Индийския океан, корабът преодолява силни бури. По-късно, под командването на младия тогава капитан Димитър Цанев, този кораб със съветски товар за първи път достига Бенгалския залив, за да разтовари в Читагонг.
Кораб „Родина“ (бивш „Данбелт“) е 5280-тонен кораб, построен в Дания. Той е първият новозакупен съд в следвоенния парк на българското морско корабоплаване. На 25 септември с. г., в Копенхаген, при подходяща церемония на борда датското знаме на „Данбелт“ е спуснато и е вдигнат българският трикольор. Първи капитан на „Родина“ е Димитър Фурнаджиев, първи главен механик е Иван Златарев. Той е вторият кораб с това име. Под български флаг плава до 1975 г.
1885, 6 септември
Съединението на Княжество България и Източна Румелия
Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г., слага край на изкуственото разделяне на българската държава, наложено от Берлинския договор от 1878 г. Подготвено от БТЦРК, то е осъществено чрез военно-революционна акция. Румелийското правителство и генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич са свалени и временното правителство под председателството на Георги Странски тържествено обявява присъединяването на областта към Княжеството. Съединението е подкрепено от княз Александър Батенберг и е посрещнато с възторг от целия български народ. Правителството на Петко Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса.
Нарушаването на Берлинския договор изправя България пред тежко външнополитическо изпитание. Великите сили се обявяват против Съединението и за запазване на статуквото. Балканските държави се страхуват от засилването на България и нарушаване равновесието на Балканите. Русия счита, че Съединението ще засили авторитета на Александър Батенберг, и заявява своето неодобрение, като отзовава руските офицери, служещи в българската войска и флот. Епизод от задълбочаващия се конфликт между България и Русия е отвличането на почти всички български военни кораби през втората половина на септември 1885 г. от руските морски офицери на българска служба и установяването им в руското пристанище Измаил. Целта е да се затрудни отбраната на България. На практика са отвлечени корабите, подарени на България през 1879 г. от Русия и станали основа на българския военен флот. Действията на руските офицери са самоволни и не са подкрепени от Министерството на външните работи на Русия, което категорично не одобрява отвличането и нарежда тяхното връщане и предаване на българските власти.
Тази политика на Русия подтиква Великобритания да подкрепи Съединението с цел да изтласка Русия от Балканите и да осигури положението си в обединена България. В Цариград по инициатива на Високата порта се свиква конференция, която да разгледа българския въпрос. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия обявява война на България. Българската победа на бойното поле принуждава представителите на Великите сили, участници в конференцията в Цариград, да подпишат на 24 март 1886 г. Топханенския акт, с който признават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Съединението е първата успешна стъпка към решаване на българския национален въпрос. То превръща България в най-голямата балканска държава за онова време с територия от 96 345 кв. км, с население 3 070 988 души, 23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села. Увеличената територия и население дават възможност за по-бърз икономически напредък. Морските граници на България се увеличават и в пределите на държавата влизат пристанищните градове Бургас, Анхиало (Поморие), Месемврия (Несебър), Созопол. Това дава тласък за развитието на морското стопанство на България, свързано с изграждането на пристанища, улесняване на крайбрежното корабоплаване, лодкостроене и корабостроене, развитието на риболова, солодобива и др.
7 септември
1940, 7 септември
Подписване на Крайовския договор и присъединяване на Южна Добруджа към България
Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г., с което Великобритания, Франция и Италия предават на Германия населената с немци чехословашка област Судети, бележи официалния край на Версайската система от мирни договори след Първата световна война. За Българското правителство е назрял моментът за ревизиране и на Ньойския диктат. Добруджанският въпрос се приема като най-лесен за разрешаване, като искането е за връщане на териториите до границата от 1913 г. След успешни дипломатически преговори и със съдействието на всички Велики сили, участващи във Втората световна война, на 7 септември 1940 г. в град Крайова е сключен договор между България и Румъния, съгласно който на България се връща Южна Добруджа. Новата граница тръгва от р. Дунав непосредствено след Силистра и стига до Черно море на около 8 км южно от Мангалия. Тази територия от 7 695,8 кв. км на изток граничи с Черно море, а на север с р. Дунав, като българският черноморски бряг се увеличава с близо 93 километра – от с. Иланлък (Вама Вече) до Екрене (Кранево), а дунавският – със 75 километра от Тутракан до Силистра.
Овладяването на Южна Добруджа започва на 21 септември 1940 г. с участието на частите на Трета армия и Морски окупационен корпус. На борда на военни и търговски кораби са превозени частите на Военноморските сили и Морското училище. Кораби на Българското търговско параходно дружество (БТПД) и Българско речно плаване (БРП) участват в превозването на изселници от Северна и Южна Добруджа. Цивилните и военните морски учреждения си взаимодействат при окупацията и при уреждане на българската администрация. За запазването на всички важни брегови и пристанищни съоръжения веднага се назначават български военни постове. На гражданските длъжности се назначават български служители. Възстановяват се комуникациите по море между „новите“ и „старите“ пристанища. Съставени са разписания за движението на кораб „Евксиноград“ между Варна, Балчик и Каварна и на пътническите кораби на БРП между Русе, Тутракан и Силистра. Целта е да се осигури непрекъснатото функциониране на пристанищата и на фаровете и интегрирането им в българската пристанищна мрежа.
Връщането на Южна Добруджа дава нови възможности за развитие на морското и речното стопанство на България и най-вече на корабоплаването и риболова. Тези територии имат своето значимо място като стопански хинтерланд на пристанищата Варна и Русе и съдействат за тяхното развитие и за реализацията на българските морски интереси.
11 септември
1904, 11 септември
Роден е капитан далечно плаване инж. Найден Найденов (1904 – 1988)
Найден Якимов Найденов е роден на 11 септември 1904 г. в с. Ябланица, Тетевенска околия. Прогимназиално образование завършва в с. Ябланица и в Тетевен. През 1924 г. завършва Морското училище, а след това и висш корабоначалнически курс като стипендиант на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Изпратен е на едногодишен плавателен стаж във френската параходна компания „Сосиете женерал трансатлантик“. Връща се на работа в БТПД, където е назначен на длъжност ІІІ помощник-капитан на п/х „Варна“. Той е един от петимата оцелели след катастрофата с гръцкия п/х „Хрисис“ на 25 срещу 26 декември 1929 г. в Мраморно море. През следващите години плава с корабите на Българското търговско параходно дружество, като израства до капитан на кораб.
През юни 1939 г. е назначен от ръководството на Дирекция водни съобщения (ДВС) на длъжност началник на Варненска крайбрежна област и пристанище, като освен пристанище Варна ръководи и всички малки пристанища от румънската граница до н. Емине. Като началник на пристанищната администрация Н. Найденов съдейства за прехвърлянето на евреите през България за Палестина по море. През септември 1940 г. участва в приемането на освободената съгласно Крайовския договор Южна Добруджа. В края на 1940 г. е изпратен да следва строително инженерство в Мюнхен – Германия.
След завръщането си е началник отдел „Корабоплаване и пристанища“ при ДВС. През Втората световна война България губи всичките си търговски кораби. През 1945 г. Н. Найденов разработва концепция за развитието на българското корабоплаване и корабостроене. Участва в комисиите по закупуване и приемане на първите кораби, с които след войната се възстановява търговски ни флот под името Български морски флот (БМФ). По негово настояване към Дирекцията на пристанищата се създава „Аварийно спасителен отдел за вадене на потънали в морето и в р. Дунав кораби и за оказване на помощ на търпящи бедствие плавателни съдове“. Той е един от инициаторите за изваждането на потопения през войната п/х „Шипка“. Ръководи възстановяването на ферибота Видин – Калафат.
От 1951 г. до пенсионирането си през 1968 г. капитан Найденов е началник отдел „Капитално строителство“ в Управление „Пристанища“. През този период всички проектни задания за преустройства и разширения на пристанищата са негово дело. Още през декември 1952 г. на съвещание в отдела той предлага изграждане на пристанище в Девненската низина. Идеята му се реализира през септември 1974 г., когато пристанище Варна – Запад е официално открито.
В областта на пристанищното строителство к.д.п. инж. Н. Найденов има предложени две големи рационализации и едно международно патентовано изобретение, за което получава звание „Почетен изобретател“ и златен медал.
Почива в София на 21 ноември 1988 г.
13 септември
1886, 13 септември
Роден e капитан-лейтенант Георги Антонов
Георги Ангелов Антонов е роден на 13 септември 1886 г. в Свищов. През 1906 г. завършва Военното училище като артилерист. Изпратен е на служба като подпоручик във Военния флот, където през 1908 г. завършва морския офицерски курс. Изпратен е да специализира в Минния офицерски клас в Морското инженерно училище „Император Николай I” в Кронщат. През Балканската война командва бреговата батарея на Варна, а след това е изпратен в Дедеагач в новосформираната Беломорска част на флота. През периода от август 1914 до август 1915 г. е началник на Машинното училище във Варна. При включването на България в Първата световна война е началник на минната отбрана на Беломорския флот. През 1916 г. е назначен за командир на миноносец, а по-късно е командващ група миноносци в Черноморския флот и заместник-началник на Подвижната отбрана. В края на 1918 г. е комендант на пристанище Кюстенджа, където умира заразен от петнист тиф на 13 януари 1919 г. след кратко боледуване.
Георги Антонов е преводач и автор на учебници. Публикува статии във всекидневния и военния печат, в които изяснява значението на морето и на военния флот и популяризира българската морска идея. Той е сред инициаторите за създаването на Българския народен морски сговор.
17 септември
1895, 17 септември
Роден е капитан І ранг Протасий Пампулов – инженер корабостроител
Протасий Христов Пампулов е роден на 17 септември 1895 г. в Сопот. Остава рано сирак и е отгледан от вуйчо си Матей Аврамов Хаджиманчев. Към морската служба го насочва първият братовчед на майка му, капитан I ранг Матей Стойков, началник на Дунавската флотилия от 1906 до 1908 г.
През 1911 – 1916 г. Протасий Пампулов учи в Машинното училище при флота. Благодарение на отличния си успех получава стипендия от Министерството на войната и през април 1916 г. е изпратен да следва в Германия. От май до септември 1916 г. е на стаж в Германияверфт в Кил, където участва непосредствено в строежа на подводници. Той е и първият българин, участвал в строителството на подводници.
На 1 октомври 1916 г. Пампулов започва следването си в отдел „Корабостроене и корабни машини“ на Висшето техническо училище в Берлин-Шарлотенбург. През есента на 1919 г. е отзован от Германия и е назначен като кандитат-инженер корабостроител във Флотския арсенал – Варна. Едновременно е преподавател по механика в Морското училище през учебната 1920 – 1921 г. През 1921 г. заедно с Петър Кашлакев ръководи шестмесечен вечерен курс по шлосерство, организиран от Варненската търговско-индустриална камара.
През септемри 1922 г. Пампулов е командирован в Берлин да довърши образованието си. На 28 юли 1923 г. получава диплома за инженер-корабостроител и постъпва на служба във Флота. През февруари 1924 г. получава право на свободна техническа практика по специалността.
Капитан І ранг Протасий Пампулов е един от изтъкнатите български корабостроители. По негов проект е построена серия от 13 миночистачни катера (МЧКА). Участва в преговорите по доставката на трите торпедни катера тип „Люрсен“. Ръководи преустройството и ремонта на редица речни и морски кораби. Разработва проекти за преустройство на торпедоносците. Ръководи изваждането на потъналата през Първата световна война немска подводница УБ-45. За приноса му в развитието на българския военноморски флот е награждаван е с ордените „За заслуги“, „Народен орден за военна заслуга“, „Св. Александър“.Освободен от служба във флота на 14 септември 1944 г. След Втората световна война участва във възраждането на българския търговски флот.
Протасий Пампулов е общественик, един от основателите и виден деец на Български народен морски сговор (БНМС). Съвместно с проф. Георги Паспалев участва в изследване на флората и фауната в Черно море. Той е основоположник на корабомоделизма в България. Автор е на 10 книги и на всички методически ръководства по корабомоделизъм, издадени през първото десетилетие на организирания корабомоделизъм в България.
Умира на 28 юли 1957 година.
21 септември
1875, 21 септември
Роден е капитан ІІ ранг Богдан Христов Ганчев (1875 – 1945)
Богдан Христов Ганчев е роден на 21 септември 1875 г. в Карлово. Завършва Императорската кралска академия в Триест (тогава в пределите на Австро-Унгария) през 1894 г., Военно училище в София (1897 г.), Минните офицерски курсове в Кронщат, Русия (1902 г.), и Хидрографския отдел на Николаевската морска академия в Петербург през 1908 година. Отначало Богдан Ганчев служи в Дунавската флотилия на корабите „Асен“, „Симеон Велики“, и „Александър I“, а през 1900 г. е назначен в Морската част на учебния крайцер „Надежда“.
След завършване на Минния офицерски клас в Кронщат последователно служи като минен офицер на учебния крайцер „Надежда“, помощник-началник на Речната минна отбрана и началник на Минното училище в Русе, началник на Минната част във Варна, старши водолазен офицер във флота. Като електротехник ръководи теоретическите и практическите занятия по електротехника. През 1909 г. е назначен за командир на миноносец „Строги“. По време на Балканската война е началник-щаб на Флота, началник-щаб на Варненския гарнизон и в същото време завежда Хидрографската част на флота. След войната е уволнен и преминава в запаса, но с включването на България в Първата световна война е мобилизиран и назначен за комендант на Бургаското пристанище, а от юни 1917 г. е началник-щаб на Бургаския укрепен пункт.
За военната си служба и участието във войните е награден с „Орден за заслуга“, Орден „За 10-годишна отлична служба“, „Кръст за Независимостта“, орден „Св. Александър“ V степен с мечове, „Народен орден за военна заслуга“ IV степен на военна лента и руския орден „Св. Станислав“ III степен.
След Първата световна война е уволнен от военна служба с чин капитан II ранг и преминава на частна практика. Той е собственик на „Политехническо бюро Ганчев“ в Бургас и се занимава с доставка и монтиране на електрически и индустриални инсталации и е представител на английското параходно дружество „Кунард Лайн“ от Ливърпул.
Запасен капитан II ранг инженер Богдан Ганчев е почетен шведски консул и дългогодишен председател на Бургаския клон на Българския народен морски сговор.
Почива през 1945 г.
1894, 21 септември
Тържествено освещаване на параход „България“ – втория товаро-пътнически кораб на Българското търговско параходно дружество
На 21 септември 1894 г. във Варна тържествено е осветен вторият товаро-пътнически кораб на Българското търговско параходно дружество (БТПД) – „България“. Построен е през 1894 г. в Нюкясъл, Великобритания. Цената му е 568 000 златни лева (23 000 английски лири). Притежава товароподемност 1 270 т Максималната му дължина е 73,3 м, широчината – 10,21 м, височината на борда – 5,43 м. Парната машина е с мощност 1167 к.с., което му дава възможност да развива експлоатационна скорост от 12 възела. Параходът разполага с 20 пътнически места в І класа, 24 – ІІ класа, и между 30 и 40 – ІІІ класа. Обемът на хамбарите е 1565 куб.м, консумацията на въглища – 18 т.
Натоварен със зърно, параход „България“ отплава на първия си рейс на 25 септември по линията Варна – Бургас – Цариград (Истанбул). След увеличаване на корабния парк на БТПД в началото на XX в. корабът започва да обслужва т.нар. Пирейска линия с два маршрута: Варна – Цариград – Дарданели – Дедеагач – Порто логос – Пирея – Чешме – Хиос – Смирна – Митилин – Дарданели – Цариград – Бургас – Варна. Вторият маршрут е същият, но вместо Дедеагач и Порто логос се посещават Кавала и Солун. За кратко време от 1907 до 1909 г. параход „България“ пътува по новооткритата от параходството т.нар. Александрийска линия до Египет.
Избухването на Първата Балканска война заварва параход „България“ заедно с другите два кораба на БТПД „Борис“ и „Варна“ в Егейско море. След като нашите войски завземат беломорските брегове, корабите са използвани като военни транспортни съдове. През Първата световна война п/х „България“ е плаваща база за подводници и водосамолети, а след войната превозва военнопленници. В периода между двете световни войни корабът отново плава по обичайните си маршрути.
През август 1941 г. реквизираният параход „България“ е закаран в Пирея и предаден на германските военни власти, които сменят котлите му и го преустройват като минен заградител и спомагателен кръстосвач. При извършване на минно заграждение той е атакуван с четири торпеда от английската подводница „Ънрули“ и е потопен южно от о-в Аморгос в Критско море на 8 октомври 1943 г.
1898, 21 септември
Роден е капитан I ранг Борис Рогев (1898 –1976)
Борис Димов Рогев е роден на 21 септември 1898 г. в с. Воеводино, Варненско. Прадядо му е участник във Велчовата завера (1835 г.), а по майчина линия е далечен потомък на Хаджи Димитър.
След като завършва първите два класа на Военното училище, през 1920 г. постъпва в теоретичния и практически курс за морски офицери при Флота във Варна. От 1921 до 1925 г. служи в Морските специални школи, в отряда торпедоносци и в Дунавската полицейска служба в Русе.
През 1927 г. е командирован от Министерството на железниците, пощите и телеграфите на специализация по астрономия и навигация в Сорбоната (Париж). През 1931 г. завършва обучението и се завръща в България с диплом за научна и образователна степен лисансие по математика, физика и астрономия. Възложено му е да организира за първи път Хидрографското отделение към Държавния военен географски институт – София. През 1933 г. прави първата оригинална българска хидрографска снимка в мярка 1:10000 на крайбрежието на Аладжа манастир. От 1934 до 1940 г. Борис Рогев е на служба във Флота като лектор в морския метеорологичен курс на Морската учебна част и като началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция.
През 1940 – 1944 г. отново е началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София. Прави хидрографско заснемане на Бургаския залив, залив Атия, Созополския и Поморийския заливи, а след установяване на българско присъствие в Беломорието (1941– 1944 г.) обследва северното крайбрежие на Егея. През 1946 г. е назначен за началник на Военния географски институт – София, като продължава да ръководи и Хидрографското отделение и завършва заснимането на българското морско крайбрежие.
От 1951 г. Борис Рогев ръководи катедра „Математика“ във Военна академия – София. Преподава топография във Военната и Военнотехническата академии. Пенсионира се през 1954 г., но продължава научната си дейност в Централната лаборатория по геодезия на БАН.
Автор е на 25 научни труда в областта на хидрографията, математическата геодезия и астрономията, сред които „Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море“, учебник „Мореходна астрономия“, „Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие“. Изследва прабългарският календар и стига до извода, че той води началото си от 4768 г. пр. Хр. и предхожда всички известни в Азия календарни системи.
Цитирания на трудовете му се проследяват в издания в ФРГ, Франция и СССР.
Носител е на ордените „Свети Александър“, офицерски кръст „Св. Александър“ – от 1940 и 1943 г., кралски орден „Югославска корона“ – IV клас, 1936 г. и др. Кавалер е на френския орден „Почетен легион“ (1939 г.).
За своите заслуги Борис Рогев е увековечен с паметна плоча на алеята на преподавателите във ВВМУ във Варна. Неговото име носи улица във Варна, а на 7 август 2013 г. в Пункт за базиране Варна с тържествен ритуал на Хидрографския кораб на ВМС бе присвоено името „Капитан I ранг Борис Рогев“.
23 септември
1895, 23 септември
Роден е капитан ІІ ранг Тодор Цицелков
Тодор Цицелков е роден на 23 септември 1895 г. в Копривщица. През 1916 г. завършва Школата за запасни офицери и е зачислен във флота. През Първата световна война участва във военните действия в Черно море и в Добруджа. През 1924 г. завършва висш корабоначалнически курс и до 1943 г. служи като морски офицер в различни флотски поделения. Служи като началник на пограничен подучастък Василико (Царево), командир на учебна рота от Морската бригада (1931 г.), преподавател в Морските специални школи (1932 г.), командир на Минния дивизион при Черноморския флот (1933 г.), началник на Морското училище (1935 г.), началник на Флотски работилници и командир на стражеви дивизион от Дунавския флот (1935 г.), командир на неподвижната отбрана на Черноморския флот (1937 г.), началник на техническия отдел в Морската учебна част (1938 г.), временен началник на Морската учебна част (1940 г.), командир на Дунавската флотилия (1941 г.). През 1942 г. е уволнен и преминава в запаса.
През 1943 г. е временно мобилизиран като интендант на 5-а дивизионна област – Русе. За кратко работи във фабриката „Искович-Леви“ в Русе, след което се отдава на обществена дейност.
Капитан ІІ ранг Тодор Цицелков е активен деятел на Българския народен морски сговор (БНМС) и други обществени организации. Автор е на книгата „Нашите моряци“, посветена на героизма на българските моряци през Първата Балканска и Първата световна война. Има редица публикации в списание „Морски сговор“.
Умира на 3 октомври 1975 г. във Варна.
25 септември
1881, 25 септември
Роден е капитан І ранг Петър Стоянов
Петър Стоянов е роден на 25 септември 1881 г. в с. Стрелец, Горнооряховско.
През 1902 г. завършва Военното училище в София. Служи във военния флот на България. Специализира в Артилерийския и в Минния офицерски клас в Кронщат.
През Балканската война Петър Стоянов е командир на миноносеца „Строги“. Участва в победоносната атака срещу турския крайцер „Хамидие“ на 8/21 ноември 1912 година.
Капитан ІІ ранг от запаса Петър Стоянов е бил три пъти кмет на Варна. Първият път е след оставката на кмета Христо Мирски, подадена на 5 ноември 1923 г. поради избирането му за народен представител. Тогава се назначава тричленна комисия, която управлява Варна от 7 ноември 1923 до 9 юли 1924 г. След проведените общински избори Петър Стоянов е избран за кмет и изпълнява тази длъжност до 5 януари 1927 г. Третият му кметски мандат е от 9 януари 1944 до 8 септември 1944 г. (като представител на безпартийното крило на Демократическия сговор).
Изключителни са и заслугите на Петър Стоянов за строителството на Централните морски бани във Варна. Той е един от главните организатори на Промишлената изложба във Варна, чието начало е поставено през 1932 година. Петър Стоянов е сред основателите на Българския народен морски сговор и негов дългогодишен председател. Той е почетен член на Варненското археологическо дружество.
Петър Стоянов умира през 1954 г.
26 септември
1886, 26 септември
Роден e лейтенант Преслав Ляпчев
Лейтенант Преслав Георгиев Ляпчев е роден на 26 септември 1886 г. в гр. Ресен, Македония. Завършва Морското училище в гр. Брест, Франция, през 1910 г., произведен е в първи офицерски чин и започва служба във Флота на крайцера „Надежда“. Участва в Първата Балканска война, като служи на торпедоносците. По време на атаката срещу турския крайцер „Хамидие“ е на миноносец „Строги”. На 21 декември 1912 г. е повишен в мичман I ранг и награден с орден „За заслуга“ на военна лента, а по-късно с орден „Св. Александър“ V степен.
През Първата световна война, през май 1916 г. е изпратен като началник на командата доброволци на обучение за авиатор в Германия. Определен е да стане първия началник на бъдещата „Водохвърчилна станция“ във Варна.
На 10 юни 1916 г. по време на учебен полет загива във водите на Северно море заедно с германския си инструктор. Погребен е във Нордернай, Германия. На 21 август 1932 г. тленните му останки са пренесени във Варна.
1926, 26 септември
Основаване на Българското акционерно дружество за строеж на кораби, локомотиви и вагони – „Кораловаг”
Инициативата за създаването на „КОРАЛОВАГ” е на Българското търговско параходно дружество (БТПД), което се нуждае от кораборемонтно предприятие, където да ремонтира корабите си. На 26.09.1926 г. във Варна е основано Българското акционерно дружество за строеж на кораби, локомотиви и вагони – „Кораловаг“, с председател на Управителния съвет Петко Кирчев и изпълнителен директор д-р Паул Книпинг. Включването на вагоно- и локомотивостроенето е продиктувано от факта, че само корабостроенето не може да запълни капацитета му. Образувани са следните производствени цехове и отдели:
1. За строеж на мостове и други железни конструкции;
2. За строеж и ремонт на вагони;
3. Локомотивен отдел;
4. Цех корабостроене и кораборемонт;
5. Стругарски цех;
6. Ковашки цех;
7. Дърводелски цех;
8. Хелинг за строеж на малки плавателни съдове.
Сред основните дейности на дружеството са ремонт на корабите на БТПД, строеж на рибарски лодки, дървени мауни и два метални шалана, строеж на железни мостови конструкции, производство на селскостопански машини, водопроводни и канализационни части и др.
През 30-те години основните акционери са чехи и германци. През Втората световна война преобладаващ капитал е германският, а предприятието изпълнява предимно германски поръчки. „Кораловаг“ съществува до 1950 г., когато се влива в новосъздаденото българо-съветско предприятие КОРБСО.
30 септември
1886, 30 септември
Роден е адмирал Бранимир Орманов, командващ Българския военен флот от 1950 до 1960 г.
Бранимир Иванов Орманов е роден на 30 септември 1914 г. в Омуртаг, Търговищко. Ранното си детство прекарва в с. Стражица, където родителите му учителстват. През септември 1923 г. заедно с родителите си емигрира в Съветския съюз. През 1936 г. завършва Военноморското училище „Фрунзе“ в Ленинград и започва офицерската си служба в Кронщад като щурман на подводница тип „Л“.
В края на 1936 г. Бр. Орманов е арестуван като „Враг на народа“ и осъден на смърт, но след половин година ненадейно е освободен. Назначен е за преподавател по навигация и астрономия в Каспийското висше военноморско училище в Баку. На тази длъжност го заварва Втората световна война. След сваляне на блокадата от Ленинград и възстановяване на занятията във Висшето военноморско училище „Фрунзе“ е поканен за преподавател по навигация и астрономия в училището.
През 1947 г. Бранимир Орманов се завръща в родината и постъпва на служба в Българския военноморски флот. Присвоено му е звание капитан ІІ ранг и е назначен за инспектор на класовете във Военноморското училище във Варна. В началото на 1948 г. е назначен за началник-щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. През 1948 г. е изпратен като експерт по морските въпроси в международния съд в Хага.
На 8 август 1950 г. капитан І ранг Бранимир Орманов е назначен за командващ Българския военноморски флот. Месец по-късно е произведен в звание контраадмирал. Като най-важни задачи той счита укрепването на Военноморските сили чрез нарастването на количествения и качествен състав на корабите и запазването на най-добрите специалисти във флота. Под неговото командване ВМФ на България се попълва с нови кораби като: ескадрен миноносец, стражеви кораби, големи и малки противолодъчни кораби, торпедни катери. Формира се дивизион подводници, базиран във Варненското езеро. През 1951 г. е създаден Военният съвет на ВМФ. През 1957 г. е извършено първото задгранично плаване с ЕМ „Г. Димитров“ до Албания. През 1958 г. на Бранимир Орманов е присвоено званието вицеадмирал. Той командва Военноморския флот до 18 август 1960 г.
Същата година е изпратен да учи в академията на Генералния щаб в Москва. След завършването й през 1962 г. е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия.
През 1973 г. е назначен за заместник-министър на Народната отбрана и Началник на Гражданската отбрана на България. Присвоено му е званието адмирал. През 1983 г., след излизане в запас, поема поста председател на Националния океанографски комитет.
Почива на 19 август 1985 г. и е погребан в София.
За заслугите си адмирал Орманов е награден с 33 ордена и медали, удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“. На негово име през 1986 г. е наименован хидрографски кораб Проект 861-МВ.