Архив - 2012 година

Назад

Ново издание – принос за военноморската история на България, в навечерието на 100-годишнината от Балканската война

02.10.2012 г.

Излезе от печат документалния сборник „Семафорно-наблюдателната служба на Флота в Балканската война”. Съставители са д-р Атанас Панайотов и кадет Петя Петрова. Това е първата проява на командването и личния състав на съвременната Семафорно-наблюдателна служба на Флота по повод на 100-годишнината на поделението.

Промоцията се състоя във Военноморския клуб на 2 октомври 2012 г. Приветствие към създателите и присъстващите поднесе и командирът на ВМС контраадмирал Румен Николов.

Книгата бе представена от д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей, която даде своето становище за нейните достойнства:

„Изданието „Семафорно-наблюдателната служба на Флота в Балканската война”, Варна, 2012 г., Издателска къща „Морски свят” е представител на направление в литературата, към което авторите посягат по-рядко – документалистиката. В известен смисъл този вид издания са неблагодарни, но затова пък изискват отговорност.

Сборникът съдържа 66 документа. Всички те са от ДВИА В. Търново. Това са само част от документите, подбрани от целия масив информация, с който са се сблъскали съставителите и техните помощници.

Обхващат целия период на първата Балканска война – от обявяването на мобилизацията през септември 1912 г. до юни 1913 г. – първите дни на Междусъюзническата война. Географският обсег е българската Черноморие и дунавските ни граници. Съставителите са анотирали кратко, но изчерпателно всеки документ, с което улесняват ориентацията. Всеки документ е с надлежно посочена и сигнатура, под която са регистрирани в архива. Книгата започва с въведение и завършва с приложение, на които автор е д-р Атанас Панайотов. Въведението дава много добра ориентация за историческото време, за военно-политическата ситуация, за важността от създаването на Семафорно-наблюдателната служба, нейната значимост за изпълнението на задачите на флота през Балканската война.

Това издание е ценно и за наследниците на създадената през Балканската война военна част, и за историците – изследователи защото:

• Показани са безпристрастно фактите за началото на едно от основните за флота формирования, каквото е Семафорно-наблюдателната служба на Флота – създаването и е оповестено със заповедта за мобилизация на 17 септември 1912 г., а организационно е устроена в изпълнение на заповед № 170 от 11 октомври 1912 г.

• Документите в пълното им съдържание се публикуват за първи път, а голяма част от тях за първи път ще влязат в обръщение като исторически извор;

• Правят документално достъпни някои важни за общата българска военна история моменти – например подготовката на българската армия и флот за отблъскване на противника на север от р. Дунав (Румъния) през Втората балканска война – уреждане на семафорно наблюдателните постове по протежението на р. Дунав от м. май – юни 1913г.

• Чрез тези документи се правят важни допълнения към биографиите на български офицери, които вече са заели местата си в морската летопис – капитан ІІ ранг Димитър Добрев и мичман І ранг (много скоро повишен в лейтенант) Никола Тодоров.

• Не на последно място тези документи ни отвеждат в една неподправена атмосфера – на напрежението при осигуряването на най-елементарното за нормалния живот и служба на назначените на постовете; на усещането за непосредствената опасност пред нашите брегове чрез ултиматумите на командира на крайцера „Хамидие” до кмета на Балчик и общинския съвет на Варна да предадат корабите и градовете си, от 15 октомври 1915 г.; не може да не ни впечатлят и проявите на и съпричастност на дело – преписка, по повод желанието на началника на балчишката митница, той със своите служители да сформира и поддържа семафорно-наблюдателен пост в Балчик. Може да го тълкуваме като ентусиазъм, но това предложение е с пълното съзнание за належащата необходимост от такива наблюдателни постове;

Ако се върнем на първоначалният подтик – издирване на материали за съставяне на история на поделение 32 300, то може да кажем, че подборът от документи, включени в сборника е една чудесна основа за постигане на това намерение. Защото, когато се пише история трудното е да се съберат детайлите, да се открият и свържат малките звена в големия исторически разказ. Именно към тази част от работата на историка ни води изданието и затова то е един ценен подарък за историците в навечерието на 100 годишнината от балканската война.

Участниците в целия процес от издирването на документите до докарването на книгата от печатницата във Варна не са търсили персонално признание и слава, затова удовлетворение няма да им липсва. Още повече, че техният поход към историческите им корени продължава и книгата е първата голяма и стабилна крачка към тях. Предстои откриване на музейна сбирка съм поделението.”

Назад