К А Л Е Н Д А Р

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА ИСТОРИЯ


ЮНИ


2 юни 1951 г. – създаване на дивизион спомагателни кораби (в.ф. 28580) – Варна

На основание заповед № УК-280/30.05.1951 г. на министъра на народната отбрана и със заповед № 111/02.06.1951 г. на командира на Бригадата за охрана на водния район – Варна, е сформиран дивизион за охрана на рейда, чийто правоприемник е днешният дивизион спомагателни кораби. В структурата му влизат: рейдов пост, отряд спомагателни кораби и боно-мрежови прегради. За негов командир е назначен капитан II ранг Асен Иванов Стоянов.

През следващите години структурата на дивизиона многократно е реорганизирана. През 1955 г. в състава на дивизиона влиза Аварийно-спасителен отряд, в който са включени: 1) аварийно-спасителна служба; 2) учебният кораб „Н. Й. Вапцаров“, който е изключен от корабния състав на Морското училище; 3) кораби с тактически № 178, 179, 180, 181, които са изключени от състава на отряда кораби със спомагателно назначение. За началник на Аварийно-спасителния отряд е назначен капитан-лейтенант Георги Антонов Боцановски.

От 15 октомври 1965 г. към 18 дивизион е разкрита Школа за леководолази. Първият й началник е капитан III ранг Иван Минков.

Корабният състав на дивизиона включва минни заградители, самоходни наливни баржи, моторни катери, кораб-станция за размагнитване, буксир, торпедна баржа, военен транспорт, танкер-бункеровчик, водолазен, противопожарен, спасителен, хидрографен кораб и т.н. Поддържането на тази многообразна материална част изисква изключителна подготовка и професионализъм.

Дивизионът решава най-разнообразен кръг от задачи над и под водата, в близки и далечни акватории, по всяко време на денонощието. Военното формирование осигурява бойната подготовка на корабите на море, полетите на авиацията над море, както и водолазни екипи за съдействие и спасяване на бедстващи екипажи на военни и търговски кораби. Корабите от дивизиона участват в организирането и провеждането на ракетно-артилерийски стрелби, помагат за възстановяването и провеждането на нормалния плавателен режим в зоните на плаване, осигуряват гребно-ветроходни регати и състезания.

Освен във военни те участват в граждански спасителни операции и при ликвидиране на аварии. Сред най-значимите са гасенето на пожара на танкер „Ерма“; нарязването и изваждането на потъналия на Варненския залив танкер „Суперга“, който затруднява корабоплаването в акваторията.


2 юни 1963 г. – създаване на дивизион патрулни кораби от състава на Военноморска база Бургас

На 2 юни 1963 г. е вдигнат флагът на първия от новодоставените шест кораба проект 201-М за новосформирания дивизион малки противолодъчни кораби от състава на Военноморска база Бургас. Те са базирани в Созопол, а датата е определена за празник на дивизиона. Първият командир на дивизиона е капитан III ранг Петър Желев.

През 60-те години на XX век кораби от дивизиона участват в съвместни учения с кораби на съветския Черноморски флот и на другите страни от Варшавския договор. През 1972 г. дивизионът е предислоциран в пункта за базиране Атия. През 80-те години на XX век започва поетапна подмяна на плавателните съдове с шест противолодъчни кораба проект 204: № 41 – „Летящи“, № 42 – „Бдителни“, № 43 – „Напористи“, № 44 – „Храбри“, № 45 – „Строги“, № 46 – „Безстрашни“. През 1989 г. дивизионът е преименуван на 4-ти отделен дивизион противолодъчни кораби.

В летописа на дивизиона освен участия в много учения са вписани и прояви на героизъм в мирно време. Сред тях е подвигът на старшина II степен Стефан Михалев Димитров – командир на отделение рулеви на малък противолодъчен кораб № 46, който на 7 декември 1973 г. с цената на живота си овладява пожар, избухнал в кубрика на кораба.

Наследник на военноморските традиции на 4-ти дивизион малки противолодъчни кораби днес е 4-ти дивизион патрулни кораби. До януари 2005 г. от състава на ВМС на Република България са изведени остарелите противолодъчни кораби проект 204. На 20 октомври 2005 г. тържествено е вдигнат Българският военноморски флаг на фрегата 41, проект Е-71 клас Willingen, а на 6 ноември 2005 г. й е присвоено името „Дръзки“. В състав на дивизиона влизат още фрегатите № 42 – „Верни“, № 43 – „Горди“ и ракетен катер пр.1241-2 „Мълния“. Те успешно доказват своята подготовка и бойно майсторство с участието си в провежданите национални и международни учения в Черно и Средиземно море. Фрегатата „Дръзки“ участва в първата по рода си военноморска мисия с мандат на ООН UNIFIL MAROPS, в мисията на НАТО „Обединен защитник“ край бреговете на Либия и операцията на НАТО „Актив Индевър“ в Средиземно море.


4 юни 1930 г. – роден капитан Георги Георгиев, първият българин, извършил самотно околосветско плаване с яхтата „Кор Кароли“

Капитан Георги Иванов Георгиев е роден на 4 юни 1930 г. в Кърджали в семейство на военнослужещ. През 1937 – 1938 г. учи в училище „Антим I“ в Златоград, след което заминава за Варна и завършва Първа мъжка гимназия. През 1947 г. е приет за член на Народния съюз за спорт и техника. В периода 1950 – 1954 г. работи в МТС и ТКЗС в с. Стожер. От 2 април 1954 до 6 януари 1956 г. отбива военната си служба в поделение 1649 на Трудови войски – мини Бобов дол. След казармата работи като старши техник към Министерството на културата и основава първия софийски яхтклуб „Академик“ край Горни Пасарел. През 1958 г. е назначен за командир на отряд яхти при Окръжния морски клуб на ДОСО. Става републикански шампион по ветроходство за 1959 и 1960 г. В края на 1960 г. работи като такелажист в Държавно индустриално предприятие „Котва“, а година по-късно като автомобилен монтьор към Съюза за обществен автомобилен транспорт. През 1962 г. преминава подготовка като рулеви със звание старшина II степен в поделение 20240 – Варна. От 1 юни 1962 г. започва работа в параходство „Български морски флот“ и в продължение на 18 години работи на корабите м/к „Хр. Ботев“, м/т „Арда“, п/х „Захари Стоянов“, м/к „Г. Димитров“, м/к „А. Йорданов“, м/к „Комета-1“, м/к „Калиакра“, м/к „Елена“, дълбачката „Добруджа“, спасителен влекач „Перун“ и др. През 1964 г. става капитан местно плаване. В началото на 70-те Г. Георгиев става един от основателите на яхтклуб „Порт – Варна“, който след смъртта му носи неговото име. В периода 1974 – 1975 г. ръководи плаванията с яхтите „Вега“ и „Сириус“ в Черно море до Батуми и Одеса. През 1976 г. успешно участва в Трансатлантическата регата за самотни мореплаватели OSTAR’ 76 и се класира 37-и по реда на пристигането си от общо 73 завършили и 24-ти в класа си. След кратка подготовка на 20 декември 1976 г. предприема околосветско самотно плаване с яхтата „Кор Кароли“. Плаването започва от Хавана, през Панамския канал, Маркизките острови в Тихия океан, островите Фиджи, Сува, австралийското пристанище Дарвин. От там се насочва към Кейптаун, преминава през Южния Атлантик и завършва отново в Хавана. Постижението му 24 500 мили за 201 дни, 21 часа и 36 минути е вписано на страница 452 в книгата на рекордите Гинес (издание 1981 – 1982 г.) като най-добър резултат в света за този клас яхти. С указ № 2129 на Държавния съвет на НРБ от 26.12.1977 г. Г. Георгиев е удостоен със званието „Герой на НРБ” и „капитан далечно плаване“. През същата година става спортист № 1 на България, както и почетен гражданин на Варна и Кърджали.

Умира в Одеса на 13 май 1980 г.

В негова чест е именуван 25000-тонен кораб за насипни товари на БМФ. През 1980 г. в памет на капитан Георги Георгиев е учредена преходната награда Златен глобус „Кор Кароли“, която се връчва за най-добро българско ветроходно постижение през годината. Днес яхтата „Кор Кароли“, лични вещи и документи на капитана се съхраняват във Военноморския музей.


5 юни 1853 г. – роден мичман Владимир Луцки

Владимир Владимирович Луцки е роден на 5 юни 1853 г. в семейството на генерал, потомствен дворянин от полски произход. През 1870 г. постъпва в морския кадетски корпус в Петербург. През 1874 г. е изпратен на практика в Балтийския флот и на 30 август 1875 г. е произведен в чин мичман. Включва се в народоволческото движение. През 1882 г. се установява в България. Работи като окръжен инженер в Пазарджик, Стара Загора и Лом.

Владимир Луцки подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. След отзоваване на руските морски офицери от България изразява желание да постъпи на служба в Българската дунавска флотилия. Със заповед 72/20.10.1885 г. е назначен като мичман. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на парахода „Голубчик", с който превозва по Дунав от Русе до Видин войски, артилерийски оръдия, припаси и храни. Проявява голямо бойно умение, прибягва до военна хитрост: пребоядисва кораба, преименува го, маскира оръдията, вдига морски флаг на неутрална държава, издава команди на чужд език. С действията си спомага за защитата на Видинската крепост. За своята смелост и заслуги мичман Владимир Луцки е награден с орден „За храброст“ – IV ст. и е обявен за почетен гражданин на Видин.

След войната командва парахода „Голубчик“ и е началник на Морското училище. Изготвя проект за развитието на българския флот, в който предлага по-широко използване на минното оръжие и по-задълбочена морска подготовка на екипажите. Обявява се против детронацията на княз Александър I Батенберг (1886 г.) и след абдикацията му емигрира в Румъния. По-късно се установява в Цариград. През 1889 г. се завръща в България и постъпва на работа в Дирекцията на обществените сгради. Като член на комисия критикува проекта на сър Чарлз Хартли за пристанище Бургас, като обосновава редица негови недостатъци. Владимир Луцки е автор на патентовани технически изобретения, сред които е и газов двигател с олекотена конструкция за въздухоплаването.

През 1890 г. е арестуван в Цариград от агенти на руската царска полиция, отвлечен в Русия и изпратен на заточение в южните руски губернии, където умира през 1904 г.


9 юни 1926 г. – роден Цончо Родев, писател-маринист, един от основателите на леководолазното дело

Цончо Родев е роден на 9 юни 1926 г. в Провадия. Баща му Христо Ц. Родев (1880 – 1944) е адвокат, депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие е осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Цончо Родев завършва основно образование в родния си град и гимназиално – във Варна, след това право в Софийския университет. Като син на убит от Народния съд няма право да практикува юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи и повести за деца и юноши.

Цончо Родев е един от основоположниците на леководолазното дело и на подводната археология в България.

Подводният спорт се развива като секция към ЦК на ДОСО. Цончо Родев е сред първите й членове и един от авторите, заедно с Димитър Доросиев и Михаил Бурдин, на излязлото през 1960 г., ръководство „Основи на подводния спорт“.

Той е един от видните леководолази на България, прекарал хиляди часове под водата. През 1968 г. е инструктор в курса за леководолази в Поморие. Воден от своята голяма страст към подводната археология, от 1969 до 1983 г. организира експедициите „Космос“ с научни ръководители Горанка Тончева, Михаил Лазаров, Велизар Велков. Работят в районите на Ахтопол, Царево, Синеморец, Урдовиза, нос Св. Атанас край Бяла, Каварна. Изследвал е голяма част от черноморския ни бряг. Тази страна на неговия живот сполучливо допълва писателската му дейност, внасяйки автентичност в историческите му творби.

Цончо Родев е почетен гражданин на Провадия и Сливен. Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“ (1995), на почетния знак „За граждански принос“ (2006), на почетна награда от гр. Царево и други отличия. Умира на 27.12.2011 г.


13 юни – роден Хараламби Джамджиев – създател на първия български трикорпусен плавателен съд (тримаран) с въздушен винт

Хараламби Петров Джамджиев е роден на 13 юни 1875 г. в Търново. През учебната 1890 – 1891 г. е ученик в Държавната реална гимназия „Фердинанд I“ (Мъжката гимназия). През септември 1893 г. постъпва във Военното училище в София, но поради заболяване временно го напуска. През 1894 г. по негова идея във Варненската окръжна образцова железарска работилница е изработен аеродинамичен уред за изследване съпротивлението на въздуха, с което се поставя началото на аеродинамичните изследвания в България. В края на 1895 г. се връща в София и завършва Военното училище. Произведен в офицерски чин, той постъпва в 18-и пехотен Eтърски полк – Търново. Пет години по-късно е преместен в Русе. През 1900 г. е разпределен в 8-а пионерна дружина в Стара Загора, където служи до 1904 г. Година по-късно напуска военната служба. В края на лятото на 1919 г. Х. Джамджиев пристига във Варна с идеята да създаде високоскоростен плавателен съд – скорост 75 км/ч, т.е. 40,4 възла. За целта със съдействието на Министерството на войната се обръща към Флотски арсенал – Варна, за направа на „бързоходен апарат-лодка“. Проектирането е извършено от техническото отделение на Флотски арсенал. Първоначално при разработването на проекта Х. Джамджиев се стреми да постигне целта си чрез съчетаването на следните технически решения: моторно задвижване чрез използването на двигател с вътрешно горене; въздушен движител; силно удължен корпус на плавателния съд. Идеята на изобретателя е да създаде моторна лодка със силно удължен клинообразен корпус, върху който да бъде монтирана надстройка с кабина за пътници и фундамент за двигателя. При разработването на проекта се налага конструкцията на корпуса да се промени, за да се постигне по-висока устойчивост на плавателния съд и да се намали вълновото съпротивление. За целта се поставят странични плаващи тела, по форма подобни на средното плаващо тяло, но с по-малки размери. С помощта на напречни греди двете тела се свързват със средното. Изработени са два варианта на тримаран, като изпитaнието и на двата е извършено в периода октомври – края на ноември 1919 г. При първия вариант се постига при ходови изпитания скорост от около 6 възла (около 11 км/час). При изпитанията вторият вариант развива скорост от около 12 възла (около 22 км/час). През 1920 г. Народното събрание с подкрепата на правителството на Ал. Стамболийски отпуска сумата от 200 000 лв. и Х. Джамджиев заминава за Чехословакия, където на 15 януари 1921 г. регистрира патент № 5420 за бързоходен кораб. През 1921 г. се завръща в България и продължава да се занимава с корабостроителни въпроси. Макар и да не успява да създаде мечтания високоскоростен плавателен съд, тримаранът на Х. Джамджиев е съществено техническо постижение в историята на българското корабостроене. Той е първият трикорпусен плавателен съд, проектиран и построен в България, и първият плавателен съд с въздушен движител.

Х. Джамджиев умира на 12 март 1961 г. в Силистра.


20 юни 1840 г. – роден Павел Кузмински (1840 – 1900), учен и изобретател с международно признание, щабскапитан инженер-механик.

Павел Дмитриевич Кузмински е роден на 20 юни (2 юли) 1840 г. в станица Усть-Лабинская, Херсонска губерния, Русия, в семейството на дворянин. В периода 1851 – 1860 г. учи и завършва пълния курс на Михайловския Воронежки корпус. Изпратен е като юнкер в 15-и флотски екипаж в Санкт Петербург, където слуша курс по морски науки в юнкерските класове на Морския корпус. На 22 септември 1862 г. е произведен гардемарин и през есента на същата година постъпва като свободен слушател в механичното отделение на Академичния курс по морски науки (днес Военноморска академия „Н.Г.Кузнецов“). През 1864 г. е произведен прапоршчик с назначение в корпуса на инженер-механиците. В края на 60-те години слуша курс лекции в Технологичния институт в Санкт Петербург. През 1865 г. е назначен в Кронщатския параходен завод, където прави опити за изгаряне на въглищен прах с цел отопление. Избран е за член на Императорското руско техническо дружество (ИРТД) през 1867 г. В периода 1871 – 1877 г. е командирован в Адмиралтейските Ижорски заводи, а от 1878 до 1880 г. към кантората на Санктпетербургското пристанище, където завежда работилниците за желязно корабостроене на Галерния остров. По предложение на Д. Менделеев извършва серия от опити по изследване на триенето на твърди тела в течности към лабораторията в Санктпетербургския университет. През април 1883 г. Морското министерство командирова П. Кузмински в ИРТД със задачата да разработи и внедри автоматичен динамометър-моментомер за измерване на упора и въртящия момент на гребния винт на кораба. През 1884 г. е принуден да напусне Русия и работата по изобретението е прекъсната.

По покана на началника на българския военен флот кап.-лейтенант Зинови Рожественски, Кузмински пристига в България. На 8 ноември 1884 г. е назначен за старши механик на Флотилията и Морската част в Русе. По съвместителство изпълнява функциите на началник на Флотския арсенал в Русе и началник на Техническата школа (Машинната школа), където преподава геометрия и огнярно дело и въвежда нови учебни програми. По време на пребиваването си в България става създател на първото българско техническо дружество, първи пазител на сбирката на Морския музей и първи библиотекар на морската библиотека на Каюткомпанията в Русе.

На 7 октомври 1885 г. с указ на княз Александър I Батенберг Павел Кузмински е уволнен дисциплинарно. В България пребивава до началото на 1888 г., след което се завръща в Русия. В периода 1888 – 1900 г. като учен и изобретател развива активна творческа дейност в три направления: морско дело, въздухоплаване и авиация, машиностроене. Проектира първата в света работоспособна газова турбина.

Умира на 7 април 1900 г. в Санкт Петербург.


28 юни 1968 г. - откриване на Морска гара Варна

Морска гара Варна – пасажерският терминал на Пристанище Варна, е официално открита на 28 юни 1968 г. Намира се в близост до входа на пристанище Варна, от вътрешната страна на вълнолома, който я защитава от изток. Изграждането й е свързано с развитието на Варна като туристически център и голям международен курорт. Построена е по проект на арх. Любен Попдонев и инженерите Светослав Бранеков и Иван Янтантов. Строителството започва през 1966 г. През 1967 г. е построен пирсът. Общата дължина на кейовете, включващи пътническия кей, малкия басейн и първо корабно място, е 520 метра. На тях могат да пристават едновременно два големи пътнически кораба и четири малки, а малкият басейн е предвиден да се използва предимно от крайбрежните пътнически корабчета и от популярните тогава кораби на подводни криле тип „Комета”. През 1968 г. е завършен целият комплекс. Сградата на Морска гара е на три етажа. На първия етаж са фоайето и главният вестибюл, на втория има ресторант, а на третия – панорамна тераса. Изградени са и две естакади: едната свързва сградата с вълнолома, а другата е вдадена над морето и от нея се открива гледка към залива, варненския плаж и града.

В първите години след откриването й Морска гара е пристан на българските пътнически кораби „Несебър“, „Г. Димитров“, „В. Коларов“, „Г. Кирков“, а основни посетители са съветските пътнически кораби. В последните години на XX век поради икономически и политически причини пътническото плаване замира.

Днес Морска гара Варна отново се възражда. Реномирани круизни компании я включват в своите дестинации. Терминалът разполага с 2 кейови места за круизни кораби и малко яхтено пристанище, стопанисвано от яхтклуб "Порт Варна". На своите кейове морска гара може да приема пътнически кораби с дължина 240 м и 53000 GT брутен тонаж. Яхтеното пристанище предлага услуги на малки съдове. Пристанището е редовен домакин и организатор на множество местни регати и морски състезания.