К А Л Е Н Д А Р

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА ИСТОРИЯ


ЯНУАРИ


1 януари 1899 г – създаване на „Управление на Флота“ – общото командване на Черноморската и Дунавската флотилия (днес Щаб на ВМС)

Щабът на ВМС е създаден на 1 януари 1899 г. с указ № 6 на княз Фердинанд I за сливане на Управлението на Дунавската флотилия и на Морската част в едно – „Управление на Флота”. Под понятието Управление на флота се визират началникът и Щабът на Флота. Със заповед № 80 от 2 март 1900 г. относно Положението за устройство на Флота е уточнена функцията на новосъздаденото управление, а именно, че „Началникът на Флота командва и управлява Флота посредством Щаба на Флота, който има два състава: а. Строеви и б. Административен. Щабът на Флота се управлява от началника на Щаба на Флота, който е най-близкият помощник на началника на Флота във всичко, що се касае до устройството, управлението и службата на Флота“. При така създаденото ново положение на Началника на Щаба на Флота са пряко подчинени всички чинове от Щаба на Флота, а при отсъствие на Началника на Флота, той го замества по право.

Първи началник на Щаба на Флота е капитан-лейтенант Васил Хитров, който до този момент е началник на Дунавската флотилия и по мнението на съвременниците е може би най-добре подготвеният български морски офицер.

Една от първите задачи на Щаба на Флота е разработването на проектоустав за службата на кораба въз основа на руския и френския морски устав, регламентиращ службата в отряда кораби. Тук най-вече се имат предвид отрядът торпедоносци тип „Дръзки“. Разработено е и специално допълнение към съществуващия дисциплинарен устав, отнасящо се конкретно за „Флота“.

По време на войните Щабът на Флота решава сложен комплекс от задачи, като ръководи действията на българския флот и ги координира с тези на съюзниците ни.

Съгласно чл. 83 от Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. и влязъл в сила от 9 август 1920 г., Българският военен флот подлежи на ликвидация. Щабът на Флота е закрит в началото на декември 1920 г. Част от щабните офицери запазват позиция в новосформираните Морска и Дунавска полицейска служба със седалище в София.

Щабът на Флота е възстановен в мирновременния щат от 1932 г., а в самото начало на следващата година се връща във Варна. Структурата на управлението на военния флот става сравнително постоянна едва в началото на 40-те г. на ХХ в. Щабът в този период отново се разполага в София.

След войната флотът навлиза в нова фаза от историята си, като през 1947 г. започва обновлението и разрастването на корабния му състав. Щабът на Флота се настанява през 1948 г. в сегашната си сграда във Варна.

През следващите три десетилетия ВМС изпълняват мащабни задачи, свързани със съюзническите задължения на България към Обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Основната част на дейностите по планирането и организирането на тези учения пада върху Щаба на ВМС.

След 1989 г. настъпват редица промени в ръководството на флота, продиктувани от новата обществено-политическа ситуация в страната. Ликвидирани са политорганите, въведени са новите наименования на типовете кораби, като част от корабния парк е поетапно изведен от експлоатация. На 19 август 1991 г. ВМФ е преименуван на ВМС.


1 януари 1924 г. – излиза брой първи на сп. „Морски Сговор“, първото авторитетно морско периодично издание у нас

През януари на 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“. Специализираното издание на морска тематика е официален печатен орган на Българския Народен Морски Сговор.

Основна цел на създадения няколко години преди това (през 1920) Сговор е популяризирането на водното богатство на България и морето във всичките му аспекти (цивилни и военни), като така се работи за национален просперитет въпреки ограничителните клаузи на Ньойския договор.

В „официалния отдел” на първия брой на списанието са поместени решенията и разпоредбите на управителното тяло на Сговора и програма за дейността му, в която се акцентира на „засилване книжовната пропаганда чрез печатния орган на организацията „Морски Сговор“, и чрез отделните му брошури от „Морска библиотека“.

През първата година от издаването си списанието е с обем от 16 страници, а поради огромния интерес още на следващата година обемът му е увеличен до 20 страници, като тиражът нараства до 4000 броя. Списанието е месечно, но годишно излизат по 10 книжки, като само през месеците Юли и Август не се издават броеве.

През следващите две десетилетия (до 1944 г.) списанието е най-авторитетното морско периодично издание у нас, с главен редактор морския офицер Сава Иванов.

На страниците му се помества актуална преводна информация за развитието на световните флотове (военни, търговски, пътнически и риболовни), оригинални статии по научните достижения в различни области, имащи отношение към морското дело. Пропагандират се физическото възпитание на младежта, водните спортове и националните ни морски курорти. Отделя се специално внимание на образоването на читателите по въпросите на морското и речно богатство на страната.

Сътрудници на списанието са и множество изтъкнати български писатели и художници с отношение към проблемите на морското дело и история. Оформлението на книжките е винаги атрактивно, страниците са оформяни с експресивни илюстрации и цветни репордукции.


1 януари 1926 г. – основаване на Пилотската служба на пристанище Варна

На 23 декември 1926 г. началникът на Варненското пристанище инж. Д. Стоянов издава заповед № 301, съгласно която от 1 януари 1926 г. се урежда Пилотна служба. Целта й е да улеснява търговското мореплаване и да се осигури безаварийност при маневриране в района на Пристанище Варна. Тя ще се извършва от подведомствените пристанищни органи само при поискване от параходите, които искат да влязат или излязат от пристанището или от техните агенти. Всички кораби, нуждаещи се от пи¬лот, трябва да издигат международно установения сигнал. С тази заповед се забранява на частни лица да въвеждат или извеждат кораби във и от пристанището. Определя се таксата, кога и как да се заплащат от корабите, които искат пилот. Пилотната служба се ръководи от пор¬товия капитан, който определя наряда за всеки ден. На разположение на пилота има катер или моторна лодка от строителния инвентар. Всеки извършен пилотаж се регистрира – дата, час, името на пилотирания кораб, както и флагът му, името и длъжността на пилота.

През Втората световна война нашите води са обявени за опасни от мини и през минираните райони трябвало да се минава само с военен пилот водач, който да се качва на самия кораб или на специален водач кораб.

След войната пилотажът се извършва в две направления – външен и вътрешен пристанищен. Външният пилотаж се извършва от н. Шабла и от н. Емине до град Варна и обратно.

След 9 септември 1944 година пилотската служба е в подчинение на Портови надзор към Управление „Воден транспорт“. От 01.01.1968 г. пилотската служба преминава на пряко подчинение на Пристанище Варна, където се обособява отдел „Портови флот и пилотска дейност“.

Днес пилотажната дейност се осъществява от „Пилотска станция Варна“ ЕООД, учредена и регистрирана в началото на април 1995 г. Тя е основната организация, която осигурява външен и вътрешен пилотаж с 24-часово дежурство и незабавна готовност за работа в пристанищата и подходите към тях в севeрния морски район на България – от нос Емине до румънската граница.


3 януари 1885 г. – учредяване на Флотското офицерско събрание и създаване на първата морска библиотека

На 12.10.1883 г. капитан-лейтенант Зинови Рожественски в качеството си на командир на Флотилията, подава рапорт № 548 до военния министър, с молба да се разреши създаването на морска библиотека. Необходимостта от създаването й се обосновава с нуждата на флотските офицери, лишени от морски плавания, да следят за прогреса и новостите в „иностранните флоти“. Липсата на специализирана литература допълнително усложнява подготовката на кадри за флота. За да осигури по-лесно финансиране на библиотеката в рапорта З. Рожественски предлага учредяване на отделна Каюткомпания, в която всички офицери от Флотилията и Морската част да внасят членски внос. С писмо от 23.12.1884 г. генерал М. Кантакузин разрешава създаването на Каюткомпания, известна в морскоисторическата литература като Флотско офицерско събрание. Учредително му събрание се провежда на 3.01.1885 г. Сред учредителите са капитан-лейтенант З. Рожественски, о. з. капитан П. Кузмински, лейтенант В. Я. Бал І, лейтенант М. Я. Бал ІІ, лейтенант П. П. Теодосиев, лейтенант И. И. Широков, поручик М. Н. Голубятников, поручик С. П. Петров и поручик А. П. Кесяков. Утвърден е нов устав, който поставя редица задачи, между които разпространение на военни и военноморски знания сред офицерите; създаване на морска библиотека; създаване на българско списание по морско дело; учредяване на техническо дружество и основаване на морски музей. Важно решение на учредителното събрание е разпределението на средствата, получени от членски внос. Според него 50 на сто от събрания членски внос трябва да се използва за „снабдяване с технически съчинения и периодически издания на руски, немски, френски и английски езици“ с цел да се развие фонда на морската библиотека и 50 на сто от членския внос да се използва за основаване на българско техническо дружество. Официално морската библиотека на Каюткомпанията в Русе е основана на 03.01.1885 г., когато е избран и нейният библиотекар – известния член на Руското техническо общество в Санкт Петербург, инженер-механика Павел Кузмински. На 14.01.1885 г. на заседание на Каюткомпанията е взето решение да се построи помещение за библиотека със зала за читалня и салон за публични беседи. Първоначално библиотеката се помещава в дома на Ганчо Йонков на улица „Полицейска“ в град Русе срещу годишен наем от 650 лева. На 23.03.1885 г. библиотеката започва да работи, като към тази дата се подготвя читалня и салон в новостроящата се Метеорологична станция. През април 1885 г. П. Кузмински отправя молба до Императорското руско техническо дружество да се изпратят всички издания на дружеството за цялото време на съществуването му. Освен на морска тематика в библиотеката се събират и съхраняват издания с чисто техническа насоченост и може да се приеме, че тя е първата българска техническа библиотека. По-нататъшната съдба на библиотеката не е известна. Вероятно след 1898 г. част от нейния фонд е подарен на Унтерофицерската морска школа в Русе (днес ВВМУ „Н. Й. Вапцаров), когато към нея е основана училищна библиотека. Друга част е съхранена в библиотеката на Военноморския музей.


9 януари 1881 г - Основаване на Морското училище

Началото на морско образование в България е положено в гр. Русе. На основание Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България от 9 януари 1881 г. се формира Морско училище. Инициатор за създаването на учебното заведение е капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „заведующ” Флотилията и Морската част. Пръв началник на Морското училище е подпоручикът от корпуса на флотските механици Павел Алексеевич Машнин, който престоява на тази длъжност до март 1883 г. В училището се подготвят машинисти и огняри за военния флот. През следващите години се нарича Машинна школа, Техническа школа, Машинен клас, но не променя своя статут и продължава да обучава технически кадри за Флотилията и Морската част.

През 1892 г. училището е преустроено и преименувано в Унтерофицерска морска школа, в която се подготвят боцмани, рулеви, артилеристи, миньори и машинисти.

През 1900 г. Учебното заведение е оглавено от лейтенант Тодор Соларов, премества се във Варна и е преименувано на Машинно училище при флота. През 1904 г. със закон на Народното събрание училището става първото средно техническо учебно заведение в страната, като срокът на обучение е удължен до шест години.

Възпитаниците на училището участват във войните за национално обединение (1912 – 1918 ). Сред най-добрите се избират бъдещите флотски офицери, изпращани за обучение в европейските военноморски училища. През 1917 г. след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници е произведен първият офицерски випуск на училището.

През 1925 и 1928 г. са формирани два Корабоначалнически курса, в които на курсистите след обучение на теория и практика се издават дипломи за завършено висше специално военноморско образование.

През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на Морско училище. Две години по-късно се формира „Мореходен“ отдел, който има за задача да обучава вахтени офицери за търговския флот. Офицерите на Морската полицейска служба се подготвят частично в Морското училище във Варна и се дипломират във Военното училище в София.

През 1934 г. Морското машинно училище е преместено в сградите на вече закритото Рибарско училище на остров Кирик край Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна в сградата на ул. „Стефан Караджа“. Същата година възпитаниците му участват в стоварването на десанта в Балчик при връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България.

През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и названието „Военноморско на Негово Величество училище”. В 1943 г. е отворен Морски отдел на Школата за запасни офицери – Варна, създаден към Военноморското на Н.В. училище за подготовка на запасни офицери за Морските войски.

В периода 1945-1946 г., училището се нарича Военноморско народно училище при Морските войски, а през 1946 – 1949 г. – Народно военноморско училище. През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г.

През 1954 г. училището се нанася в сегашния учебен комплекс на ул. „Васил Друмев“ № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и е преименувано на Висше народно военно-морско училище „Н.Й. Вапцаров. През 1960 г. то е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.

През 1968 г. основният корпус на комплекса е надстроен с един етаж. От 1991 г. названието му вече е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. През 2000 г. ВВМУ е вписано в „Белия списък” на IMO като висше училище с одобрено морско образование, съгласно конвенцията STCW 78/95.


16 януари 1875 г. – Роден капитан І ранг Рашко Серафимов – първият български офицер по подводно плаване

Рашко Серафимов е роден на 16 януари 1875 г. в с. Свежен, Пловдивско. През 1892 г. постъпва в Морската търговска академия в Триест. След завръщането си в България постъпва на служба в Дунавската флотилия. През 1896 – 1897 г. учи в старшия офицерски клас на Военното училище в София. Включен е в първия екипаж на учебния крайцер „Надежда“. През 1899 г. е командирован във Франция, за да продължи морската си подготовка. Следва курса на Минния офицерски клас в Кронщат през 1904 г. и е в Подводния офицерски клас през 1905 г. По време на курса осъществява първата в света безперископна атака от подводница. Лейтенант Рашко Серафимов е първият български морски офицер по подводно плаване.

През Балканската война участва в бойните действия на Черноморския флот като командир на миноносец „Храбри“. На 22 ноември 1913 г. капитан-лейтенант Серафимов е назначен за началник на Подвижната отбрана.

Още в първите месеци след намесата на България в Първата световна война Серафимов посочва на началника на флота, че подводниците са най-ефикасното средство за защита на бреговете. На 5 ноември 1915 г. предлага да се доставят две подводници за българския флот. Под негово ръководство започва подготовката на българския екипаж на немските подводници. Доставената от Германия през 1916 г. подводница № 18 е зачислена към Подвижната отбрана, командвана от Серафимов.

Същата година под негово ръководство се извършва и първият морски десант в Южна Добруджа.

През 1918 г. става началник на флота. Капитан І ранг Рашко Серафимов напуска военния флот на 27 октомври 1919 г. По негова инициатива е открито Рибарското училище.

Умира на 30 май 1922 г.


16 януари 1880 г. – Роден Антон Прудкин (1880 –1942)

Антон Макаров Прудкин е роден на 16.01.1880 г. в град Русе. Получава първоначалното си образование в родния си град. През март 1896 г. напуска училище и постъпва като юнга на руския параход „Русь“, за да натрупа необходимия опит и да се запише в Морското училище в град Николаев (Украйна). В края на март 1900 г. завършва Морското училище с диплом за корабоводител. За кратко плава на търговския кораб „Россия“ до Владивосток и Порт Артур. През 1900 г. Прудкин се връща в България. До октомври 1902 г. служи като втори помощник-капитан на кораба „Борис“. Става симпатизант на македонското и арменското освободително движение в Османската империя и член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1903 г. заедно с група дейци на МОРО планират и осъществяват серия атентати, насочени срещу Османската империя с цел тя да бъде дестабилизирана. Великите сили оказват натиск над България да открие извършителите и А. Прудкин бяга през Румъния в Швейцария. След завръщането си в България плава на параходите „Борис“, „България“, „Кирил“, „Варна“ и „София“. Участва в Балканската война, а след включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили е обвинен в шпионаж в полза на Русия. През 1915 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. В затвора се сближава с лидера на БЗНС Александър Стамболийски. През 1919 г. е освободен и назначен за градоначалник на София. През 1920 г. ръководи взривяването на жп надлеза при с. Надежда. Остават съмнения за участието му в атентата в театър „Одеон“ от 03.03.1920 г., заради което е арестуван веднага след Деветоюнския преврат от 1923 година. Пред следствието Прудкин признава за участието си във взривяването на жп надлеза при с. Надежда и е осъден на доживотен затвор, а заради случая с театър „Одеон“ е осъден на смърт. По повод женитбата на цар Борис III с принцеса Йоанна Савойска (1930 г.) смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, като през 1936 г. е помилван и излиза на свобода. След освобождаването си се премества в град Варна. За известно време е ръководител на морска кооперация „Делфин“, а от 1937 г. приема длъжността управител на кооперация „Нептун“. Той е капитан на кораба „Рудничар“, с който извършва два курса до Палестина и превозва около 1200 български евреи. През 1939 г. купува моторница „Единство“, с която по сведения на неговата втора съпруга се среща с хора от съветското разузнаване. На 22 юли 1941 г. подготвя взривяването на германски бензинови резервоари в района на варненската жп гара, но е заловен. Осъден е на смърт и е екзекутиран на 01.08.1942 г.


17 януари 1864 г. – Роден капитан I ранг Васил Хитров

Васил Хитров е роден в гр. Ловеч на 17 януари 1864 г. Военното си образование получава във Военното училище в София, където постъпва през септември 1881 г. Дипломира се успешно на 30 август 1884 г. с чин подпоручик.

Взима участие в Сръбско-Българската война като командир на 16 -а рота на 1-ви Софийски полк и води поверената му част в боевете при Сливница, Айдемир, Гургулят и Пирот. След войната кариерата на Васил Хитров продължава в различни гарнизони, а от 4 септември 1888 г. в изпълнение на приетата „Програма за попълване на флотилията с кадри“ се прехвърля в Русе. Още на следващата 1889 г. е назначен за командир на парахода „Крум“, а впоследствие поема командването на парахода „Симеон Велики“ и княжеската яхта „Александър I“ от Дунавската флотилия. На 01. 01. 1895 г. е назначен за помощник командир на Флотилията, а две години по-късно, през февруари 1897 г. със заповед на Военното министерство е командирован в чужбина за специализация в областта на морското дело. През лятото на същата година плава на френската учебна фрегата „Мелпомен“ в Атлантика, а през септември 1898 г. е в Бордо, за да наблюдава строежа на учебния крайцер „Надежда“.

Възходящата флотска кариера на Васил Хитров преминава през назначение като началник на Дунавската флотилия, след създаването на Щаба на флота и като пръв началник-щаб на Черноморския флот с чин капитан-лейтенант, назначен на 14 февруари 1900 г.

С височайша заповед от 01.01.1905 г. е назначен за началник на Флотско отделение на Военното министерство.

На 18 май 1906 г. Васил Хитров получава звание капитан I ранг. В края на ноември същата година е командирован от Военното министерство в Монако, за да се запознае на място с работата на местния океанографски музей. През петмесечната си командировка капитан Хитров прави проучвания върху специализираната литература по океанография, както и няколко плавания на модерния изследователски параход Eider и изучава хидрографските уреди и апарати на борда му с цел придобитите познания да бъдат използвани при създаването на Аквариума във Варна.

Капитан I ранг Васил Хитров е уволнен от флота на 12.01.1909 г. поради „закриването на длъжността” и е зачислен в запаса.

Умира през 1928 г.


17 януари 1871 г. – Роден Михаил Матеев – първият българин, назначен за главен механик в Българското търговско параходно дружество.

Михаил Матеев е роден на 17 януари 1871 г. в гр. Ловеч. Първоначално образование получава в родния си град, а през 1892 г. завършва Машинната школа на Дунавската флотилия. Работи като машинист във Варненската държавна Мариинска боница от 19 януари 1893 до 10 юни 1898 г., след което преминава на служба в Българското търговско параходно дружество (БТПД). Назначен е за трети механик на параход „Борис“. За да придобие права на главен механик продължава образованието си в Държавната индустриална морска школа в Триест, Италия. От 1 януари 1900 г. е назначен за втори механик, а от 1 юли 1904 г. е първи (главен) механик на корабите на БТПД.

От 1905 до 1910 г. е на служба във военния флот като механик III клас.

През ноември 1910 отново започва работа в БТПД като първи механик и остава на тази длъжност до 1924 г.

Повече от двадесет години Михаил Матеев плава като първи механик на корабите на БТПД.

Умира на 24 август 1948 г.


21 януари 1921 г. – начало на обучението в Практическото рибарско училище

Със заповед по Флота № 53 § 2 от 19 септември 1919 г. за командир на Риболовната школа е назначен лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Борис Николов Станев. След влизането в сила на клаузите на Ньойски договор (1919 г.) формированието преминава към Министерството на земеделието и държавните имоти. Първият випуск от 27 души е приет на 21 януари 1921 г. и тази дата се приема от някои автори за началото на Практическото рибарско училище във Варна. Випускът завършва през 1925 г.

Специална комисия разглежда възможностите за развитието на училището и решава то да бъде преместено в Созопол – център на българския черноморски риболов по това време. До построяването на сградата обаче Рибарското училище се помещава в сградата на днешния Варненски аквариум.

Дейността на училището е регламентирана с приетия нов Закон за рибарството (декември 1921 г.). На 8 март 1924 г. е обнародван и Закон за Практическото рибарско училище, а на 5 април 1925 г. тържествено се полага първият камък от сградата на училището на о-в Кирик край Созопол.

До закриването на Практическото рибарско училище от него излизат осем випуска с общо 212 ученици. 143 от тях основават Рибарската кооперация „България“ в Созопол. 56 от тях са пълни сираци след войните, а 72 от тях са с по един родител. Те са обучени на държавна издръжка и получават специализирано образование, което по-късно прилагат на практика. Възпитаниците му могат да строят, да ремонтират и да управляват неголеми моторни и ветроходни плавателни съдове, да кърпят и да плетат рибарски мрежи, да осоляват и да консервират риба, да се организират в рибарски групи и кооперации.


24 януари 1893 г. – Роден капитан I ранг Георги Славянов

Роден е на 24.01.1893 г. в Търново. Възпитаник на военната гимназия при Военно училище – София (1910). Завършва морското си образование в периода 1910– 1914 г. в Морския кадетски корпус в Кронщат, Санкт Петербург. Прекъсва обучението си, за да участва в Балканската война. След 1914 г. командва миноносец и е вахтен офицер на крайцера „Надежда“. Участва в боя с два руски миноносеца край н. Екрене (7.12.1915).

Завършва Подводно училище в Кил и Торпедно училище във Фленсбург, Германия (1918).

От 28.08.1917 г. е назначен за командир на УБ № 18 до нейното извеждане от строя през 1918 г. Участник е в 10 похода, включително и в боя при Балчик като вахтен офицер (1916). Като командир на подводника провежда четири похода (1917).

Г. Славянов е началник на Машинното училище от 1 август 1924 до 26 ноември 1926 г., преподавател в курса за корабни началници (1925 – 1931). До 1934 г. е началник на Морската учебна част при флота, след което до 1941 г. работи в Министерството на железниците и съобщенията като началник на отдел “Корабоплаване”, а след това е директор на Дирекция на водните съобщения. Като ръководител в тези ведомства оказва всестранно съдействие за развитие на морското ни стопанство. Създава службите Българско речно плаване и Морско крайбрежно плаване. Дава тласък на пристанищните корабостроителници в Русе и Варна за строеж и ремонт на кораби с желязна конструкция.

Георги Славянов е един от учредителите, деен участник в БНМС и трибун на морската идея в България. В повече от 50 статии в „Морски сговор“ и други списания предлага пътища за развитието на всички морски дейности. Той е един от инициаторите за откриването на Морския музей във Варна.

Умира през 1966 г.


25 януари 1858 – Роден Симеон Ванков

Роден е на 25.01.1858 г. в Свищов. След Освобождението завършва Второ военно Константиновско училище и Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. Като един от най-добрите военни специалисти в страната през 1884 г. е назначен за началник на Артилерийския арсенал в Русе, а на следващата година участва в основаването на първото Българско техническо дружество. По време на Сръбско-българската война 1885 г. е командир на Дунавската флотилия и Морската част и е повишен в чин майор. По-късно емигрира в Русия и през 1911 г. е произведен в чин генерал-майор от руската армия. Има многобройни разработки в областта на пиротехниката и артилерията. Умира в Москва на 21.06.1937 г.


30 януари 1840 г – Роден майстор Иван Цачев (1840 – 1937)

Иван Цачев е роден на 30 януари 1840 г. в Русе. Като юноша проявява интерес към строежа на лодки и гемии и не след дълго става известен майстор-лодкар. През 1865 г. в Русе е основано турско параходно дружество, което обслужва първоначално с четири парахода пристанищата от Видин до Сулина. Турските власти заставят младия лодкостроител да напусне частната си работа и му възлагат за задача да построи два нови шлепа за турския държавен флот на река Дунав. До Освобождението на България през 1878 г. Иван Цачев строи лодки и гемии за турския флот. На 03.08.1889 г. той е назначен на длъжност „работник плотник” (дърводелец) във Флотски арсенал в Русе и участва в построяването на първите български самоходни плавателни съдове – парните катери „Амалия“ (1891 г.) и „ Калиакрия“ (1898 г.). Наред с това изработва и голям брой лодки. След като работи дълги години в работилницата на Дунавската флотилия през 1923 г. майстор Иван се пенсионира.

На 17.02 1926 г. на вода е спусната моторна лодка „Майстор Иван“, която е построена в работилницата на Дунавската част на Българския военен флот. Тя има дървен корпус, водоизместимост 1 т, дължина 4,7 м, широчина 1,3 м, газене 0,4 м, бензинов двигател с мощност 8 конски сили, скорост 5 възела, район на действие 30 мили, 5 души екипаж и въоръжение една картечница „Максим“. Лодката е наречена на името на заслужилия майстор-лодкар Иван Цачев. В историята на българското корабостроене това събитие е безпрецедентно, защото за пръв път плавателен съд получава името на корабостроител приживе. Иван Цачев е един от основателите на русенското рибарско дружество „Виза“. Около 1935 г. той подарява на дружеството икона на свети Никола и едно знаме. Майстор Иван Цачев умира през 1937 г. в Русе. Брат му Димитър Кънчев служи като унтерофицер в Дунавската флотилия и предава на своя внук кап. о.р. Димитър Острев две длета, които са принадлежали на известния корабостроителен майстор.