К А Л Е Н Д А Р

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА ИСТОРИЯ


АПРИЛ


8 април – роден Атанас Воденичаров (1893 – 1984), изобретател на вълномотор.

Атанас Вълков Воденичаров е роден на 8 април 1893 г. Сливен. В резултат на 15- годишен упорит труд успява да построи седем типа мотори за използване силата на морските вълни за получаване на електрическа енергия, които своевременно са изпробвани в морето.

След направените сполучливи опити в Бургаското пристанище с петата конструкция на вълномотора тип „Стихия“, към края на август 1923 г. Атанас Воденичаров патентова изобретението си в България. През юли 1924 г. шестият вълномотор тип „Стихия“ е инсталиран при външната стена на бургаския вълнолом и месец по-късно започват изпитанията му. Той е впрегнат да движи едно малко динамо, което дава енергия да се освети мястото на демонстрацията. Махо¬вото колело на този мотор прави 3000 оборота в минута. Интерес към изобретението проявява българският цар Борис III, който в началото на септември 1924 г. лично разглежда инсталацията. Сливенските съграждани на Ат. Воденичаров му предлагат да образува дружество за добиване на енергия от морските вълни. Към края на януари 1925 г. е създаден „Синдикат за използване на мощността на морските вълни посредством двигателя „Ураган“ Сливен – Варна, който да финансира изобретателя, за да построи новия си 7-и тип мотор, пригоден за една голяма електроцентрала. През пролетта на 1925 г. синдикатът „Ураган“ пренасочва дейността си от Бургас към Варна. Инсталацията на седмия (значително усъвършенстван) вълномотор е построена на плажа в местността „Св. Св. Константин и Елена“ край Варна, а към края на май 1926 г., макар и все още недовършена, инсталацията дава добри резултати при първите изпитания.

Освен в България Атанас Воденичаров патентова своя вълномотор във Великобритания (патент № GB 244418 от 23 септември 1925 г.), Франция (патент № 604 041 от 10 септември 1925 г.), Канада (патент № СА 261729 от 15 юни 1926 г.), Италия и САЩ. В средата на 60-те години на ХХ век немски вестник публикува статия с похвални думи за изобретението му.

Атанас Воденичаров издъхва през 1984 г. в старчески дом в София, без да дочака осъществяването на мечтата си за широко разпространение на технологията за получаване на електроенергия от енергията на морските вълни.

Още през 1924 г., след успешната демонстрация на шестия вълномотор „Стихия“, Атанас Воденичаров го подарява на Военноморския музей във Варна, където се съхранява и до днес.


10 април – роден капитан ІІ ранг Константин Скутунов – морски офицер, адютант на Борис III и военен комендант на Двореца

Константин Георгиев Скутунов е роден на 10 април 1890 г. в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война. Първоначално учи в родния си град, като завършва трети гимназиален клас на Шуменското педагогическо училище. След това като син на опълченец е приет за стипендиант във Военното училище в София, което завършва през 1910 г. и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Получава назначение в Шуменския крепостен батальон. По време на Първата балканска война участва в боевете при превземането на Одринската крепост като командир на батарея. На 5 август 1913 г. е произведен в чин поручик и е назначен за адютант на инспектора на артилерията в Министерството на войната генерал Пантелей Ценов. В началото на 1914 г. е приведен на служба във флота, където следва двегодишния курс по програмата на Руското военноморско училище. По време на Първата световна война, след успешно издържан изпит в края на 1915 г., с чин мичман II ранг и е назначен за командир на брегова батарея на нос Галата. След това формира Радиопрожекторна рота, а в началото на 1916 г. е командир на миноносец „Строги“. На 16 март 1917 г. Скутунов е произведен в чин капитан и става адютант на началника на флота полковник Константин Кирков. От 1 февруари 1918 г. е командирован да учи за офицер на подводница в Германското подводно училище в град Екернфьорде. От 1 август 1918 г. постъпва на обучение в Торпедното училище във Фленсбург, като след завършването си отива на практическа специализация в германската морска база на остров Хелголанд. Завръща се в България на 1 май 1919 г. На 24 юли 1919 г. Скутунов е назначен за командир на минна рота, имаща за задача прочистването на Варненския залив от минните заграждения от войната. След драматична среща с цар Борис III, който излиза в бурно море с моторница, управлявана от Скутунов, за да посрещне завръщащите се български военнопленници от Корсика, монархът оценява характера и познанията на морския офицер и на 7 май 1920 г. го назначава за свой адютант. В периода 1920 – 1928 освен адютант на царя Скутунов е военен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „Вяра“. През 1924 г. се дипломира в Свободния университет за политически и стопански науки в София, а четири години по-късно е назначен за началник на отделение „Пристанища и корабоплаване“ при Дирекцията на пристанищата в Министерството на железниците, пощите и телеграфите. След 9 септември 1944 г. К. Скутунов е арестуван, но след намесата на Васил Коларов е освободен. През 1950 г. Скутунов е привлечен като военен сътрудник към Военноисторическата комисия към Генералния щаб на Българската армия и участва в изграждането на Музейния комплекс „Шипка“.

К. Скотунов е автор на редица книги по морско дело и по военна история, сред които са „Записки по морската война“ (1923), „Катехизис за служещите при пристанището“ (1932), „Германо-съветската война 1941 – 1943 г.“ (1952), „България във война с Англия и САЩ през 1941 – 1944 г.“ (1954). През 1962 г. Скутунов пише спомените си от времето на службата си в двореца и издава книгата „Бурни времена. Цар Борис III отблизо“, в която разкрива непознати факти и събития от живота на царя.

Почива на 11 юли 1965 г. в София.


12 април - роден капитан І ранг Лазар Драганов – началник на Българския военноморски флот от 1919 до 1922 г.

Лазар Драганов е роден на 12 април 1874 г. в град Клисура. От 1890 до 1894 г. учи в Кралската академия за търговия и мореплаване в Триест (тогава в Австро-Унгария). На 2 август 1897 г. получава първо офицерско звание мичман II ранг. Като такъв служи на крайцера „Надежда“. През 1901 г., във връзка с посещението във Варна на руския ескадрен миноносец „Ростислав“, командван от Великия княз Александър Михайлович, е награден с българския орден „За заслуги“ и с руския орден „Свети Станислав“ III степен. От 31 октомври 1903 г. мичман Драганов е зачислен като слушател в Минния офицерски клас в Кронщат и през пролетта на 1904 г. е издържал теоретическия изпит по всички изучавани предмети. След това е назначен да плава на корабите на Учебния минен отряд на Балтийския флот. През 1906 г. е старши адютант на флота. Тогава е награден с кавалерския кръст на ордена „За военна заслуга“. Лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Лазар Драганов е назначен за първи командир на торпедоносец „Дръзки“. През 1910 - 1911 г. е началник на флотската секция при Щаба на армията към Военното министерство – София, а през 1913 г. е командир на крайцера „Надежда“.

На 22 октомври 1916 г., след като българските войски превземат Кюстенджа, капитан-лейтенант Драганов поема комендантската служба и пристанището, а през 1917 г. е командир на Беломорския флот.

След войната, от 24 октомври 1919 до 31 декември 1922 година, е началник на Българския военноморски флот в един от трудните периоди на неговото съществуване. В тези първи години след Ньойския договор (1919 г.), който де юре ликвидира военния флот на България, неговата дейност продължава полулегално под формата на Морска и речна полицейска служба. До пенсионирането си през 1925 г. Лазар Драганов е в управлението на Морската и Дунавската полицейска служба. Завръща се във Варна и поема работата в наследената от съпругата му печатница и книжарница „Войников“. Ползва се с авторитет във флота и в града.

Лазар Драганов умира на 27 януари 1945 г. във Варна.


29 април - роден лейтенант Кирил Минков (1888 – 1916) - флотски герой от Балканската и от Първата световна война

Лейтенант Кирил (Цветков) Кънчов Минков е роден на 29 април 1888 г. в гр. Видин в будното семейство на участник в легията на Раковски. Първоначално учи в родния си град, а през 1900 г. продължава образованието си във Военното училище в София. От 1906 до 1909 г. учи в Морския кадетски корпус в Петербург, Русия и прави продължително учебно плаване. Като член на екипажа на кораб от руската ескадра участва в спасителните операции в помощ на населението на италианския град Месина (остров Сицилия), пострадало от голямо земетресение.

От 15 август 1907 г. получава първо (морско) офицерско звание мичман ІІ разряд. През периода 1911 - 1912 завършва следдипломен курс в Минния офицерски клас в Кронщат, Русия. Завръща се в България в навечерието на Балканската война. Първата му голяма изява е участието му като доброволец на длъжността помощник-командир на „Дръзки“ в историческата атака на отряда миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев срещу турския броненосен крайцер „Хамидие“ на 8 ноември 1912 г. Под командването на мичман І ранг Георги Купов „Дръзки“ поразява „Хамидие“ и записва първата ни морска победа, като безспорен принос за това има и мичман І ранг Кирил Минков, изстрелял лично торпедото. За това свое дело той е удостоен с орден „За храброст“.

По време на Първата световна война лейтенант Кирил Минков е командир на Минната рота на Черноморския флот. На 15 октомври 1915 г. с мобилизирания портови буксир „Варна“ той поставя минно заграждение пред Варна, а след два дни ръководи поставянето на заграждение от 10 мини в Бургаския залив. Участва и в преустройството на мобилизирания кораб „Борис“ на Българското търговско параходно дружество като минен заградител. На 13 януари 1916 г. под ръководството на лейтенант Минков на п/х „Борис“ са натоварени първите 124 мини и при съдействието и охраната на два водосамолета и на миноносците „Шумни“, „Строги“ и „Смели“ са поставени в осем минни банки южно от Варна. На 25 февруари 1916 г. на това минно заграждение се натъква руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин“, взривява се и потъва. Оцеляват само 4 офицери и 11 моряци. Това е втората българска морска победа, за която приносът на лейтенант Кирил Минков е безспорен. Минирането на българските брегове е тежка и отговорна задача. На практика до деня на гибелта на Минков (26 септември 1916 г.) всички минни заграждения пред нашите черноморски брегове с изключение на първото, осъществено от лейтенант Васил Дечев от 6 до 8 август 1914 г., са дело на командира на Минната рота.

На 15 март 1916 г. лейтенант Минков организира първото българско морско противоминно формирование в състав: парния катер „Калиакра“, мобилизирания портови влекач „Бургас“ и няколко гребни лодки. Най-сериозни проблеми за българския флот и съюзниците му създава Руско минно заграждение, поставено в Батовския залив. Прочистването му е възложена на командира на Минната рота лейтенент Кирил Минков. По време на траленето под корпуса на едната от моторните лодки избухва мина. Загиват лейтенант Кирил Минков и още седем български военни моряци, а други четирима са ранени.

Истинска оценка на подвига и саможертвата на лейтенант (посмъртно произведен в по-горно звание капитан-лейтенант, дн. капитан ІІІ ранг) Кирил Минков е поставената още по време на Първата световна война традиция в българските ВМС да има кораб, който да носи неговото име. Още при пристигането на доставените от Германия миночистачни катери, първият от тях получава името „Капитан-лейтенант Минков“. Няколко години по-късно той получава друго име, защото при покупката на четири малки преследвача на подводници (ведети) от Франция през 1921 г. първият от тях е именуван „Капитан-лейтенант Минков“. По време на Втората световна война семафорно-наблюдателният пост в Балчик носи името „Капитан-лейтенант Минков“. Неговото име е дадено и на един от базовите миночистачи в дивизиона, създаден през 1970 г. във Военноморска база Варна.

На името на лейтенант Кирил Минков е кръстена улица в гр. Варна, намираща се недалеч от Икономическия университет.