К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


СЕПТЕМВРИ


130 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г., слага край на изкуственото разделяне на българската държава, наложено от Берлинския договор от 1878 г. Подготвено от БТЦРК, то е осъществено чрез военно-революционна акция. Румелийското правителство и генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич са свалени и временното правителство под председателството на Георги Странски тържествено обявява присъединяването на областта към Княжеството. Съединението е подкрепено от княз Александър Батенберг и е посрещнато с възторг от целия български народ. Правителството на Петко Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса.

Нарушаването на Берлинския договор изправя България пред тежко външнополитическо изпитание. Великите сили се обявяват против Съединението и за запазване на статуквото. Балканските държави се страхуват от засилването на България и нарушаване равновесието на Балканите. Русия счита, че Съединението ще засили авторитета на Александър Батенберг, и заявява своето неодобрение като отзовава руските офицери, служещи в българската войска и флот. Епизод от задълбочаващия се конфликт между България и Русия е отвличането на почти всички български военни кораби през втората половина на септември 1885 г. от руските морски офицери на българска служба и установяването им в руското пристанище Измаил. Целта е да се затрудни отбраната на България. На практика са отвлечени корабите, подарени на България през 1879 г. от Русия. Действията на руските офицери са самоволни и не са подкрепени от Министерството на външните работи на Русия, което категорично не одобрява отвличането и нарежда тяхното връщане и предаване на българските власти. Тази политика на Русия подтиква Великобритания да подкрепи Съединението с цел да изтласка Русия от Балканите и да осигури положението си в обединена България. В Цариград по инициатива на Високата порта се свиква конференция, която да разгледа българския въпрос. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия обявява война на България. Българската победа на бойното поле принуждава представителите на Великите сили, участници в конференцията в Цариград, да подпишат на 24 март 1886 г. Топханенския акт, с който признават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Съединението е първата успешна стъпка към решаване на българския национален въпрос. То превръща България в най-голямата балканска държава за онова време с територия от 96 345 кв. км, с население 3 070 988 души, 23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села. Увеличената територия и население дават възможност за по-бърз икономически напредък. Морските граници на България се увеличават и в пределите на държавата влизат пристанищните градове Бургас, Анхиало (Поморие), Месемврия (Несебър), Созопол. Това дава тласък за развитието на морското стопанство на България, свързано с изграждането на пристанища, улесняване на крайбрежното корабоплаване, лодко- и корабостроенето, развитието на риболова, солодобива и др.


75 години от подписване на Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа към България

Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г., с което Великобритания, Франция и Италия предават на Германия населената с немци чехословашка област Судети, бележи официалния край на Версайската система от мирни договори след Първата световна война. Българското правителство разбира, че е назрял моментът за ревизиране и на Ньойския договор. Добруджанският въпрос се приема като най-лесен за разрешаване, като искането е за връщане на територии до границата от 1913 г. След успешни дипломатически преговори и със съдействието на всички Велики сили, участващи във Втората световна война, на 7 септемврий 1940 г. в град Крайова е сключен договор между България и Румъния, съгласно който на България се връща Южна Добруджа. Новата граница тръгва от р. Дунав непосредствено под Силистра и стига до Черно море на около 8 км южно от Мангалия. Тази територия от 7 695,8 кв. км на изток граничи с Черно море, а на север с р. Дунав, като българският черноморски бряг се увеличава с близо 93 километра – от с. Иланлък (Вама Вече) до Екрене (Кранево), а дунавският – със 75 километра от Силистра до Тутракан.

Овладяването на Южна Добруджа започва на 21 септември 1940 г. с участието на частите на Трета армия и Морски окупационен корпус. На борда на военни и търговски кораби са превозени частите на Военноморските сили и Морското училище. Кораби на Българското търговско параходно дружество (БТПД) и Българско речно плаване (БРП) участват в превозването на изселници от Северна и Южна Добруджа. Цивилните и военните морски учреждения си взаимодействат при окупацията и при уреждане на българската администрация. За запазването на всички важни брегови и пристанищни съоръжения веднага се назначават български военни постове. На гражданските длъжности се назначават български служители. Възстановяват се комуникациите по море между „новите“ и „старите“ пристанища. Съставени са разписания за движението на кораб „Евксиноград“ между Варна, Балчик и Каварна и на пътническите кораби на БРП между Русе, Тутракан и Силистра. Целта е да се осигури непрекъснатото функциониране на пристанищата и на фаровете и интегрирането им в българската пристанищна мрежа.

Връщането на Южна Добруджа дава нови възможности за развитие на морското и речното стопанство на България и най-вече на корабоплаването и риболова. Тези територии имат своето значимо място като стопански хинтерланд на пристанищата Варна и Русе и съдействат за тяхното развитие и за реализацията на българските морски интереси.


120 години от рождението на капитан І ранг Протасий Пампулов – инженер- корабостроител

Протасий Христов Пампулов е роден на 17 септември 1895 г. в Сопот. Остава рано сирак и е отгледан от вуйчо си Матей Аврамов Хаджиманчев. Към морската служба го насочва първият братовчед на майка му, капитан I ранг Матей Стойков, началник на Дунавската флотилия от 1906 до 1908 г.

През 1911 – 1916 г. Протасий учи в Машинното училище при флота. Благодарение на отличния си успех получава стипендия от Министерството на войната и през април 1916 г. е изпратен да следва в Германия. От май до септември 1916 г. е на стаж в Германияверфт в Кил, където участва непосредствено в строежа на подводници. Той е и първият българин, участвал в строителството на подводници.

На 1 октомври 1916 г. Пампулов започва следването си в отдел

„Корабостроене и корабни машини“ на Висшето техническо училище в Берлин-Шарлотенбург. През есента на 1919 г. е отзован от Германия и е назначен като кандитат-инженер корабостроител във Флотския арсенал – Варна. Едновременно е преподавател по механика в Морското училище през учебната 1920 – 1921 г. Освен това през 1921 г. заедно с Петър Кашлакев ръководи шестмесечен вечерен курс по шлосерство, организиран от Варненската търговско-индустриална камара.

През септемри 1922 г. Пампулов е командирован в Берлин да довърши образованието си. На 28 юли 1923 г. получава диплома за инженер-корабостроител и постъпва на служба във Флота. През февруари 1924 г. Пампулов получава право на свободна техническа практика по специалността.

Капитан І ранг Протаси Пампулов е един от изтъкнатите български корабостроители. По негов проект е построена серия от 13 миночистачни катера (МЧКА). Участва в преговорите по доставката на трите торпедни катера тип „Люрсен“. Ръководи преустройството и ремонта на редица речни и морски кораби. Разработва проекти за преустройство на торпедоносците. Ръководи изваждането на потъналата през Първата световна война немска подводница УБ-45. Награждаван е с ордените „За заслуги“, „Народен орден за военна заслуга“, „Св. Александър“. На 14 септември 1944 г. е освободен от служба във ВМС.

След Втората световна война участва във възраждането на българския търговски флот.

Протаси Пампулов е общественик, един от основателите и виден деец на Български народен морски сговор (БНМС). Съвместно с проф. Георги Паспалев участва в изследване на флората и фауната в Черно море. Той е основоположник на корабомоделизма в България. Автор е на 10 книги по корабомоделизъм. Написва всички методически ръководства по корабомоделизъм, издадени през първото десетилетие на организирания корабомоделизъм в България.

Умира на 28 юли 1957 г


140 години от рождението на капитан ІІ ранг Богдан Христов Ганчев (1875 – 1945)

Богдан Христов Ганчев е роден на 21 септември 1875 г. в Карлово. Получава високо за времето образование. Завършва Императорската кралска академия в Триест (тогава в пределите на Австро-Унгария) през 1894 г., Военно училище в София (1897 г.), Минните офицерски курсове в Кронщат ,Русия (1902 г.), и Хидрографския отдел на Николаевската морска академия в Петербург през 1908 г.

Службата си започва в Дунавската флотилия. Служи на корабите „Асен“, „Симеон Велики“, и „Александър I“. През 1900 г. е назначен на служба в Морската част на учебния крайцер „Надежда“.

След завършване на Минния офицерски клас в Кронщат през 1902 г. служи като минен офицер на учебния крайцер „Надежда“, помощник-началник на Речната минна отбрана и началник на Минното училище в Русе, началник на Минната част във Варна, старши водолазен офицер във флота. Като електротехник ръководи теоретическите и практическите занятия по електротехника. През 1909 г. е назначен за командир на миноносец „Строги“. По време на Първата Балканска война е началник-щаб на Флота, началник-щаб на Варненския гарнизон и в същото време завежда Хидрографската част на флота. След войната е уволнен и преминава в запаса, но с включването на България в Първата световна война е мобилизиран и назначен за комендант на Бургаското пристанище, а от юни 1917 г. е началник-щаб на Бургаския укрепен пункт.

За военната си служба и участието във войните е награден с „Орден за заслуга“, Орден „За 10-годишна отлична служба”, „Кръст за Независимостта“, орден „Св. Александър“ V степен с мечове, „Народен орден за военна заслуга“ IV степен на военна лента и руския орден „Св. Станислав“ III степен.

След Първата световна война е уволнен от военна служба с чин капитан II ранг и преминава на частна практика. Той е собственик на „Политехническо бюро Ганчев” в Бургас и се занимава с доставка и монтиране на електрически и индустриални инсталации и е представител на английското параходно дружество „Кунард Лайн“ от Ливърпул.

Запасен капитан II ранг инженер Богдан Ганчев е почетен шведски консул и дългогодишен председател на Бургаския клон на Българския народен морски сговор.

Починал през 1945 г.


120 години от рождението на капитан ІІ ранг Тодор Цицелков

Роден на 23 септември 1895 г. в Копривщица. През 1916 г. завършва Школата за запасни офицери и е зачислен във флота. През Първата световна война участва във военните действия в Черно море и в Добруджа. През 1924 г. завършва висш корабоначалнически курс и до 1943 г. служи като морски офицер в различни флотски поделения. Служи като началник на пограничен подучастък Василико (Царево), командир на учебна рота от Морската бригада (1931 г.), преподавател в Морските специални школи (1932 г.), командир на Минния дивизион при Черноморския флот (1933 г.), началник на Морското училище (1935 г.), началник на Флотски работилници и командир на стражеви дивизион от Дунавския флот (1935 г.), командир на неподвижната отбрана на Черноморския флот (1937 г.), началник на техническия отдел в Морската учебна част (1938 г.), временен началник на Морската учебна част (1940 г.), командир на Дунавската флотилия (1941 г.). През 1942 г. е уволнен и преминава в запаса.

През 1943 г. е временно мобилизиран като интендант на 5-а дивизионна област – Русе. За кратко работи във фабриката „Искович-Леви“ в Русе, след което се отдава на обществена дейност.

Капитан ІІ ранг Тодор Цицелков е активен деятел на Българския народен морски сговор (БНМС) и други обществени организации. Автор е на книгата „Нашите моряци“, посветена на героизма на българските моряци през Първата Балканска и Първата световна война. Има редица публикации в списание „Морски сговор“.

Умира на 3 октомври 1975 г. във Варна.