К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ОКТОМВРИ


100 години от влизането на България в Първата световна война и участието на българския флот

В опит да реализира националния идеал за обединение България се включва в Първата световна война (1914 – 1918) на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили, което я изправя срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). В началото на войната най-сериозната заплаха идва от страна на руския военен флот в Черно море, което налага усилване на защитата на българското крайбрежие.

Kомандващ флота по време на Първата световна война e генeрал-майор Константин Кирков. В структурата на флота се включват Черноморският, Беломорският, Дунавският флот, Арсеналът и Учебната част. Създадени са и нови формирования. В периода 1913 – 1918 г. България има излаз на Бяло море, затова се формира Беломорски флот с щаб в Дедеагач.

Варна отново е обявен за укрепен пункт. Още в началото на войната Балчик и Варна са бомбардирани от руски кораби. Минирани са подстъпите към пристанищата. Нашият военен флот извоюва нова победа, когато южно от Варненския залив, пред нос Иланджик, на 25 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенанат Пушчин“ се натъква на българско минно заграждение и потъва. Спасени са малка част от екипажа с две гребни лодки, пленени от българите, заедно с флага на кораба, съхраняван днес във НВИМ.

През войната флотът получава за първи път преносими брегови радиостанции, които му осигуряват радиовръзка със станции, разположени на море, на брега и във въздуха.

На 25 май 1916 г. на въоръжение е приета първата българска подводница с тактически № 18 и с това България става една от малкото страни в света, притежаващи подводници.

Създадена е морска пехота, която извършва успешен десант в района на Балчик през 1916 г. В морския бой при Балчик през декември 1916 бреговата артилерия, командвана от кап. Георги Радков, противодейства успешно на масирания вражески огън.

На 1 май 1917 г. официално е открита Българската водохвърчилна станция с три пункта за базиране и метеорологична станция. Първоначално тя се състои от 4 водосамолета, чийто брой впоследствие нараства на 10 водосамолета. Морските летци изпълняват множество разузнавателни полети, бомбардират успешно плавателни средства и пристанищни съоръжения на противника в румънски териториални води и делтата на Дунав. Базираната във Варна германска водосамолетна част също противодейства успешно на руската военноморска групировка.


100 години от бомбардировката на Варна от руския флот

За България руската бомбардировка на Варна е удар в гърба. Тя е разрешена лично от император Николай II и се осъществява в момент, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Руската ескадра е под командването на вицеадмирал Новицки и включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда от състава на Руския черноморски флот. Сред корабите, които атакуват Варна, са „Императрица Мария“, „Св. Йоан Златоустъ“, „Св. Панталеймонъ“, „Евстафий“, „Кагуль“ и „Память Меркурия“.

Рано сутринта на 14 октомври 1915 г., само две седмици след включването на България в Първата световна война, на хоризонта се забелязват руски бойни кораби. Командването на Варненския укрепен пункт предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана, които правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби, а час по-късно корабните оръдия започват артилерийски обстрел. Градът е разтърсен от мощни взривове. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали. Настъпва паника и хората търсят спасение в мазетата или извън града.

Тъй като руските кораби са извън обсега на българската брегова артилерия и тя не открива огън, защитата на града се поема от българския и германския флот. Двете немски подводници UB- I 7 и UB- I 8 излизат да атакуват противника, като първата изстрелва торпедо срещу линейния кораб „Пантелеймон“. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Това събитие затвърждава убеждението, че подводниците са необходими за българската морска отбрана.

Бомбардировката продължава около час. Сред мирното население има жертви и ранени.

Бомбардирането на Варна от „братята освободители“ има своята стратегическа и военна логика, но предизвиква възмущението на варненци, които неведнъж преди войната са посрещали с „добре дошли” руските моряци.