К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


НОЕМВРИ


130 години от началото на Сръбско-българската война и участието на флота

Съединението на Княжество България и Източна Румелия предизвиква недоволството на съседните държави, за които териториалното разширение на България е нарушаване равновесието на Балканите. Подтиквана от Австро-Унгария, на 2 ноември (стар стил) 1885 г. Сърбия обявява война на България. Българският княз Александър Батенберг издава манифест, с който призовава всички българи с оръжие да защитят своето отечество и свобода.

Сръбско-българската война е изпитание за младата българска армия. Основните й сили са съсредоточени на юг срещу Османската империя, а Русия изтегля своите офицери от България и оставя българската войска без нужните й кадри. Настъплението на сръбската армия е в две основни направления – към София и към Видин. В решителните сражения при Сливница на 5-7 ноември 1885 г. сръбските войски са отблъснати и българите преминават в настъпление. Защитата на Видин се ръководи от капитан Атанас Узунов, a всички български защитници са опълченци, запасни, доброволци и няма нито един редовен войник. За отбраната на града голяма заслуга има българската дунавска флотилия.

В тази война българският флот получава своето бойно кръщение. Сърбия не притежава военен флот на р. Дунав и на българските кораби не се налага да водят боеве, а извършват основно транспортна и съобщителна дейност. Те патрулират по реката, подпомагат армията в разузнавателните операции. От изключително значение е транспортната дейност на Дунавската флотилия, тъй като пътищата в северна България са лоши, а единствената ж.п. линия е между Варна и Русе. С корабите бързо се превозват подкрепления: войници, доброволци, санитарни част и се доставят муниции, оръдия и стрелково оръжие, храни и материали. Всеки кораб изпълнява конкретни задачи. “Голубчик” действа между Русе и Видин и снабдява обсадената крепост. Яхтата “Александър I” извършва рейсове между Русе и Лом, а “Взрив” и “Опит” плават от Русе до Оряхово, Лом, Арчар и Никопол и снабдяват частите на Северния отряд. В най-тежките дни плавателните съдове се пребазират близо до военните действия – параходът “Взрив” и катерът Фардинг в Лом; миноноската “Черепаха” в Арчар; миноноската “Бичок”и парните катери “Бавария” и “Мотала” във Видин. С тях се пренасят заповеди и донесения, използват се за снабдяване и разузнаване.

От септември до края на войната параходът “Взрив” извършва 10 двойни рейса, „Голубчик” – 45, “Опит” – 28, а “Александър I” – 35. Катерът „Мотала” успява да се прояви като пленява ветроход с провизии за противника и разузнавателна лодка. Отличава се и командирът на парахода „Голубчик”, руският емигрант Владимир Луцки, който използва тактически хитрости – пребоядисва и сменя името на кораба, издига чужд флаг, преоблича екипажите в цивилни дрехи и др., за да заблуди врага и да достави ценните товари във Видин.

Въпреки големите рискове екипажите изпълняват поставените задачи без загуби. Безспорни са заслугите им за отбраната на Северозападна България и за защитата на Видинската крепост. Това са първите бойни успехи на военния ни флот, който издържа с чест изпитанията и дава своя принос за победата на България във войната.


150 години от рождението на подполковник Тодор Маринов Соларов - началник на Машинното училище при флота и автор на първите учебници по морска техника

Тодор Соларов е роден на 30 ноември 1865 в гр. Мачин, Румъния.

Изпратен е да учи в Морското техническото училище – Механически отдел, в гр. Кронщат, Русия като стипендиант на Военното министерство на Княжество България. Завършва го през 1990 г. като придобива звание инженер-механик. След четири месеца служба в Руския военен флот Тодор Соларов напуска по собствено желание и се завръща в България. На 9 януари 1891 г. е назначен за механик III клас на военните параходи „Крум” и „Александър”. От 1 януари 1892 г. е помощник на Портовия механик в Арсенала на Дунавската флотилия, а от 25 януари 1899 г. е инженер-механик и едновременно с това завеждащ Арсенала. Като действащ флотски корабен механик многократно е командирован на плаване по р. Дунав с параходите на флота като следи за изправността на машините и подготвя огнярните команди на корабите. Във Флотския арсенал наблюдава работата по ремонта на машината и парния котел на парахода „Крум”, ръководи работата на строящите се там корпуси и парни машини на катерите „Амалия” и „Калиакра”. В същото време преподава по специалните предмети в Машинната школа при Флотилията и ръководи практическите занятия. За да улесни учениците издава първите учебници по морска техника - „Кочегарно дело” (1899) и „Водотръбни котли” (1899).

На 25 септември 1900 г. е назначен за Началник на Машинното училище при Флота, която длъжност изпълнява до 1905 г. През цялото време е и преподавател по специалните предмети. Допринася за развитието и утвърждаването на училището като въвежда нови учебни планове и програми, съобразени със световния опит. Поощрява подготовката и издаването на учебници, така че до 1905 г. излизат 6 нови учебника. Благодарение на неговите грижи и постоянство в края на 1904 г. Машинното училище при флота е признато за средно техническо учебно заведение.

От 1 януари 1906 г. е назначен за Началник на Флотския арсенал и Хелинга във Варна. В края на същата година е командирован във Франция в корабостроителниците на фирмата Шнайдер за техническото наблюдение при изработването на корпусите, парните машини и котлите на торпедоносците. Във Варна той ръководи тяхното сглобяване и спускането им на вода.

В началото на 1912 г. е назначен за Началник на Арсенала и Съоръженията във Флота, състоящи се от Арсенал, Хелинг, Дестилатор и Работилница в гр. Варна и Работилница в Русе за Дунавската флотилия. През същата година е произведен в инженер-механик подполковник.

Службата му в българския военен флот продължава до 23 ноември 1913 г., когато се уволнява по собствено желание. Тодор Соларов умира през 1920 г.