К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


МАРТ


140 години от рождението на капитан I ранг Неделчо Недев Недев – талантлив морски командир, военен дипломат и учен (1875 – 1948)

Неделчо Недев е роден на 2 март 1875 г. в Шумен, тогава част от Османската империя. Учи във Варна и след завършване на IV клас на мъжката гимназия е изпратен в Австро-Унгария, където през 1894 г. завършва Императорската и кралска академия по търговия и мореплаване в Триест. След завръщането си в България постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе. От 1 май 1895 г. е изпратен на практика на параходите на Българското търговско параходно дружество във Варна, където получава и първото си морско офицерско звание – мичман II разряд. За кратко е назначен за адютант на Дунавската флотилия. В края на 1897г. е приведен да служи в новосъздадения морски екипаж на Черно море под командването на френския капитан II ранг Пол Пишон, с което става един от основоположниците на Българските военноморски сили на Черно море. В периода 1897 – 1900 г. служи на парахода „Крум“ на р. Дунав, назначен е за младши офицер на крайцера „Надежда“ и участва в първото му задгранично плаване през 1899 г. След което е изпратен в Дунавската флотилия на парахода „Симеон Велики“ на длъжност завеждащ домакинството, а през пролетта е назначен за портов капитан Силистра. На 24 юни 1900 г. заминава за Париж и до 1904 г. учи във факултета за точни науки в Сорбоната, като получава степен „лисансие” по астрономия, висша механика и рационална механика. Паралелно с това завършва Висшето училище по електротехника в Париж и получава диплом за инженер електротехник. По време на обучението си във Франция завършва Астрономическите курсове в Обсерваторията в Парк Монсури и курсовете в Централната физическа обсерватория в Парк Сен Мор.

След завръщането си в България става преподавател и заместник началник на Машинното училище във Варна. През 1906 г. завършва Артилерийски офицерски курс в Кронщат (Русия). На 32 години завършва шест учебни курса, от които два му дават висше образование, владее отлично френски, италиански и руски език. От 03.10 до 03.11.1906 г. е включен в състава на българската делегация на Международната учредителна радиотелеграфна конференция в Берлин. Лейтенант Недев участва и в поставянето на подводния кабел от Варна до Севастопол през лятото на 1908 г. с английския кораб „Фарадeй“. През 1910 г. Неделчо Недев е включен в комисията, която приема първата българска радиостанция край Варна, в местността Франга. След инсталирането на радиостанцията на крайцера „Надежда“ (1911 г.) той разработва първите правила за радиообмен между двете радиостанции, както и правилник за обучението на военни радиотелеграфисти на станция „Франга“.

До Първата балканска война лейтенант Недев се утвърждава като специалист в областта на хидрографията. В периода 1905 – 1906 г. плава на борда на катерите „Амалия“ и „Раковски“ и съставя карта-план на Варненския залив и околностите му. През есента на 1908 г. е включен в комисията по определяне границата по р. Дунав между България и Румъния. Участва в комисията по приемане на миноносците „ Шумни“, „ Летящи“ и „Строги“ и става първият командир на „Летящи“. През 1911 г. с разрешение на Негово Величество Царя е изпратен като дипломатически емисар в Италия през Триполитанската война. В периода от 17.07.1910 до 22.11.1913 г. е командир на миноносец „Смели“ и като такъв участва в атаката на турския крайцер „Хамидие“. В периода 1913 – 1915 г. написва и издава теоретичен труд по организационната структура на флота с принос във военноморската наука, който заляга в „Устава на самостойните действия на миноносците“ – 1915 г. През 1914 г. ръководи курс за строеви морски офицери и преподава лоция, сферична тригонометрия, навигация и астрономия. Превежда труда на професор Пол Жане „Основи на индустриалното електричество“. На 07.04.1915 г. е назначен за преподавател във Военната академия в София. На 04.11.1916 г.е повишен в звание капитан II ранг. В периода 1916 – 1917 г. поставя минни заграждения в района на Бургаския залив, Калиакра и минна банка пред Балчик. През 1917 г. издава „Дунав от гледище на съвременното речно конвенционално право“. В края на Първата световната война капитан II ранг Недев неколкократно е емисар по морско право в Берлин, Браила и Букурещ. По време на военната си служба изпълнява следните командни длъжности – Началник на Учебната част на флота; Началник на неподвижната отбрана на флота; Началник на подвижната отбрана на флота и Временен началник на флота. Напуска флота по собствено желание на 10.09.1919 г. Той е един от основателите и активен деятел на създадения през 1920 г. Български Народен Mорски Сговор. През 1925г. е представител на организацията за насърчаване на корабоплаването. В периода 1932 – 1941 г. е директор на Българското Търговско Параходно Дружество (БТПД). Умира във Варна на 11.04.1948 г. след дълго боледуване.



50 години от подвига на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров – мирновременен военноморски герой

От всички доблестни героични прояви през 60-те години на миналия век ярко се откроява подвигът на моряка-герой Димитър Атанасов Димитров (03.11.1943 – 06.03.1965). Роден в село Сушица, община Стражица, Д. Ат. Димитров започва наборната си военна служба на 23 октомври 1962 г. в школата за химици в Горна Оряховица. След успешното и завършване е изпратен да служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници тип БО с бордови № 17 в поделение 20480, или Първи отделен дивизион противолодъчни кораби (1 одплк) – Варна. На 24.09.1963 г. е произведен в звание старши матрос. На 04.03.1965 г. по време на учение в открито море внезапно в погреба на кораба възниква опасност от пожар и взривяване поради това, че матрос по невнимание прострелва кутия със снаряди. Гъст, отровен дим изпълва тясното помещение, където се намират оръжията и взривните материали. В погреба слизат главен старшина Васил Вачев, старшина II степен Васил Ангелов и командирът на отделение химици Димитър Димитров.

Най-дълго устоява на задушливия дим младежът от Сушица. Въпреки че ползва противогаз, в един момент окулярите му се замъгляват от гъстия дим и той е принуден да го свали. Успява да открие и подаде навън димящия сандък, които е изхвърлен зад борд. Опасността е отстранена, корабът е спасен и продължава хода си. Заедно с него е спасен и животът на екипажа – общо 57 души.

За съжаление отровните газове поразяват белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. Въпреки че е откаран по спешност за лечение във Военноморска болница, два дни след инцидента (06.03.1965 г.) той умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица. Командването на кораба прави опит да прикрие и омаловажи случая, но командването на ВМФ намира сили правилно да оцени саможертвата на младежа. С указ № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 г. за „спасяване на боен кораб и екипажа му“ е награден посмъртно със златна звезда, званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Г. Димитров“. Отличията, както и холандката на Димитър Димитров са в постоянната експозиция на Военноморския музей.

Със своя заповед № 143 от 15 май 1965 г. министърът на отбраната армейски генерал Д. Джуров го зачислява завинаги в екипажа на спасения преследвач и разпорежда паметни плочи в чест на героя да се установят в родното му село Сушица и в района на рейдовия пост във военноморска база Варна. На 06.03.1966 г. до Рейдовия пост във Варна тържествено е открит паметник на Д. Ат. Димитров. Командващият на флота присвоява на старши матроса звание „старшина І степен”.

В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей по проекти на архитекта Рогев от В. Търново и на художника Н. Даскалов от София. Официално експозицията на музея е открита на 04.09.1969 г. Денят 4 март е обявен във флота за Ден на моряшкото другарство. Всяка година военните моряци от варненската база отбелязват подвига на своя предшественик. През 1978 г. построеният в Русе 3240-тонен военен транспорт (пр. 102) е именуван „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров” в памет на мирновременния флотски герой, спасил от гибел бойния кораб, на който служи.



85 години от рождението на капитан I ранг професор д.т.н Емил Стоянов Станчев – заслужил деятел на науката и техниката (1930 – 1985)

Емил Станчев е роден на 13 март 1930 г. в с. Одърне, Плевенскa област. Първоначалното си образование завършва в ОУ „Хр. Ботев“ в родното си село, а средното през 1947 г. в Плевенската мъжка гимназия. Приет е като редовен студент в Държавната политехника в София по специалност „Строително инженерство“, но след трети курс се прехвърля във Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ в специалност „Корабни машини и механизми“ (КММ). През 1953 г. се дипломира и е назначен за преподавател в същото, където остава да работи до 1979 г. По време на преподавателската си дейност обучава курсанти в следните дисциплини: Машинно чертане, Термодинамика, Теоретични основи на топлотехниката, Теория и устройство на кораба, Съпротивление на материалите, Хидродинамика, Машинни елементи, Технология на металите, Теория на машините и механизмите и Динамика на корабните дизелови двигатели. През 1957 г. продължава задочно висшето си образование във ВМЕИ – София, по специалност „Двигатели с вътрешно горене” и през 1960 г. се дипломира. Заедно с Филип К. Недялков от 1962 г. организира академично обучение по леководолазно дело. От 1966 г. е доцент по „Теория на машините и механизмите“ при катедра „Техническа механика” на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”. В периода 1964 – 1966 г. работи по съвместителство като ръководител на секция „Механични уредби, устройства и системи“ в НИПКИК – Варна, а след това от 1967 до 1970 г. е ръководител на катедра „Техническа механика“ във ВМЕИ – Варна. През 1969 г. е назначен за заместник началник по учебната и научна част на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” и защитава успешно дисертация на тема „Динамика на машинните агрегати с отчитане на еластичността на връзката между силовата и работната машина“. През 1971 г. на Третия световен конгрес на Международната федерация по ТММ е избран за генерален секретар с петгодишен мандат. От 1973 г. е ръководител на постоянно действащия Национален научен семинар по „Динамика на механични системи“ към Националната секция по ТММ при Централното ръководство на Научно-техническия съюз (ЦР на НТС) по машиностроене. През 1977 г. защитава успешно докторска дисертация на тема „Идентификация на параметрите на механични системи“. От 1978 г. е професор по „Теория на механизмите и машините“. От 15.10.1979 до 25.01.1985 г. е ректор на Техническия университет във Варна. Председател е на Специализирания научен съвет по корабостроене. Основоположник е на научното направление „Еластодинамиката на машинните агрегати“ в България. Създател е на научна школа във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, благодарение на която израстват десетки научни кадри във флотската алма матер. Капитан I ранг професор д.т.н. Емил Станчев е носител на следните отличия: орден „ Народна Република България“ - І степен, орден „Кирил и Методий“ – II степен, медал „За особени заслуги“ – II степен, медал „За заслуги към БНА“, медал „За безупречна служба“, юбилеен медал „25 години БНА“, медал „30 години от победата над фашистка Германия“ и юбилеен медал „100 години от рождението на Г. Димитров 1882 – 1982“. С указ № 1570 на Държавния съвет на НРБ от 21.05.1983 г. е удостоен със званието „Заслужил деятел на науката“. Починал на 25.01.1985 г.във Варна. Удостоен с барелеф в Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, на 20 май 2006 г.