К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ЮНИ


85 г. от рождението на к.д.п. Георги Георгиев – първия български ветроходец, извършил околосветско плаване с яхтата „Кор Кароли“

Капитан Георги Иванов Георгиев е роден на 4 юни 1930 г. Кърджали в семейство на военнослужещ. През 1937 – 1938 г. учи в училище „Антим I“ в Златоград, след което заминава за Варна и завършва Първа мъжка гимназия. През 1947 г. е приет за член на Народния съюз за спорт и техника. В периода 1950 – 1954 г. работи като счетоводител в МТС и ТКЗС в с. Стожер. От 02.04.1954 до 06.01.1956 г. отбива военната си служба в поделение 1649 на Трудови войски – мини Бобов дол. След казармата работи като старши техник към Министерството на културата и основава първия софийски яхтклуб „Академик“ край Горни Пасарел. През 1958 г. е назначен за командир на отряд яхти при Окръжния морски клуб на ДОСО. Става републикански шампион по ветроходство за 1959 и 1960 г. В края на 1960 г. работи като такелажист в Държавно индустриално предприятие „Котва“, а година по-късно като автомобилен монтьор към Съюза за обществен автомобилен транспорт. През 1962 г. преминава подготовка като рулеви със звание старшина II степен в поделение 20240 – Варна. От 01.06.1962 г. започва работа в параходство „Български морски флот“ и в продължение на 18 години работи на корабите м/к „Хр. Ботев“, м/т „Арда“, п/х „Захари Стоянов“, м/к „Г. Димитров“, м/к „А. Йорданов“, м/к „Комета-1“, м/к „Калиакра“, м/к „Елена“, дълбачката „Добруджа“, спасителен влекач „Перун“ и др. През 1964 г. става капитан местно плаване. В началото на 70-те Г. Георгиев става един от основателите на яхтклуб „Порт – Варна“, който след смъртта му носи неговото име. В периода 1974 – 1975 г. ръководи плаванията с яхтите „Вега“ и „Сириус“ в Черно море до Батуми и Одеса. През 1976 г. успешно участва в Трансатлантическата регата за самотни мореплаватели OSTAR’ 76 и се класира 37-и по реда на пристигането си от общо 73 завършили и 24-ти в класа си. След кратка подготовка на 20.12.1976 г. предприема околосветско самотно плаване с яхтата „Кор Кароли“. Плаването започва от Хавана, през Панамския канал, Маркизките острови в Тихия океан, островите Фиджи, Сува, австралийското пристанище Дарвин. От там се насочва към Кейптаун, преминава през южния Атлантик и завършва отново в Хавана. Постижението му 24 500 мили за 201 дни, 21 часа и 36 минути е вписано на страница 452 в книгата на рекордите Гинес (издание 1981 – 1982 г.) като най-добър резултат в света за този клас яхти. С указ № 2129 на Държавния съвет на НРБ от 26.12.1977 г. Г. Георгиев е удостоен със званието „Герой на НРБ” и „капитан далечно плаване“. През същата година става спортист № 1 на България, както и почетен гражданин на Варна и Кърджали. В негова чест е именуван 25000-тонен кораб за насипни товари на БМФ. Умира в Одеса на 13.05.1980 г. Понастоящем корпусът на яхта „Кор Кароли“ и лични вещи на капитана се съхраняват във Военноморския музей. През 1980 г. в памет на капитан Георги Георгиев е учредена преходната награда Златен глобус „Кор Кароли”, която се връчва за най-добро българско ветроходно постижение през годината.



140 години от рождението на Хараламби Джамджиев – създателя на първия български трикорпусен плавателен съд (тримаран) с въздушен винт

Хараламби Петров Джамджиев е роден на 13 юни 1875 г. в Търново. През учебната 1890 – 1891 г. е ученик в Държавната реална гимназия „Фердинанд I” (Мъжката гимназия). През септември 1893 г. постъпва във Военното училище в София, но поради заболяване временно го напуска. През 1894 г. по негова идея във Варненската окръжна образцова железарска работилница е изработен аеродинамичен уред за изследване съпротивлението на въздуха, с което се поставя началото на аеродинамичните изследвания в България. В края на 1895 г. се връща в София и завършва Военното училище. Произведен в офицерски чин, той постъпва в 18-и пехотен Eтърски полк – Търново. Пет години по-късно е преместен в Русе. През 1900 г. е разпределен в 8-а пионерна дружина в Стара Загора, където служи до 1904 г. Година по-късно напуска военната служба. В края на лятото на 1919 г. Х. Джамджиев пристига във Варна с идеята да създаде високоскоростен плавателен съд – скорост 75 км/ч, т.е. 40,4 възла. За целта със съдействието на Министерството на войната се обръща към Флотски арсенал – Варна, за направа на „бързоходен апарат-лодка“. Проектирането е извършено от техническото отделение на Флотски арсенал. Първоначално при разработването на проекта Х. Джамджиев се стреми да постигне целта си чрез съчетаването на следните технически решения: моторно задвижване, чрез използването на двигател с вътрешно горене; въздушен движител; силно удължен корпус на плавателния съд. Идеята на изобретателя е да създаде моторна лодка със силно удължен клинообразен корпус, върху който да бъде монтирана надстройка с кабина за пътници и фундамент за двигателя. При разработването на проекта се налага конструкцията на корпуса да се промени, за да се постигне по-висока устойчивост на плавателния съд и да се намали вълновото съпротивление. За целта се поставят странични плаващи тела, по форма подобни на средното плаващо тяло, но с по-малки размери. С помощта на напречни греди двете тела се свързват със средното. Изработени са два варианта на тримаран, като изпитaнието и на двата е извършено в периода октомври – края на ноември 1919 г. При първият вариант се постига при ходови изпитания скорост от около 6 възла (около 11 км/час). При изпитанията вторият вариант развива скорост от около 12 възла (около 22 км/час). През 1920 г. Народното събрание с подкрепата на правителството на Ал. Стамболийски отпуска сумата от 200 000 лв. и Х. Джамджиев заминава за Чехословакия, където на 15.01.1921 г. регистрира патент № 5420 за бързоходен кораб. През 1921 г. се завръща в България и продължава да се занимава с корабостроителни въпроси. Макар и да не успява да създаде мечтания високоскоростен плавателен съд, тримаранът на Х. Джамджиев е съществено техническо постижение в историята на българското корабостроене. Той е първият трикорпусен плавателен съд, проектиран и построен в България и първият плавателен съд с въздушен движител. Умира на 12 март 1961 г. в град Силистра.



175 години от рождението на известния учен и изобретател с международно признание щабскапитан инженер-механик Павел Кузмински (1840 – 1900)

Павел Дмитриевич Кузмински е роден на 2 юли (20 юни) 1840 г. в станица Усть-Лабинская, Херсонска губерния, Русия, в семейството на дворянин. В периода 1851 – 1860 г. учи и завършва пълния курс на Михайловския Воронежки корпус. Изпратен е като юнкер в 15 флотски екипаж в Санкт Петербург, където слуша курс по морски науки в юнкерските класове на Морския корпус. На 22.09.1862 г. е произведен гардемарин и през есента на същата година постъпва като свободен слушател в механичното отделение на Академичния курс по морски науки (днес Военноморска академия „Н.Г.Кузнецов“). През 1864 г. е произведен прапоршчик с назначение в корпуса на инженер-механиците. В края на 60-те години слуша курс лекции в Технологичния институт в Санкт Петербург. През 1865 г. е назначен в Кронщатския параходен завод, където прави опити за изгаряне на въглищен прах с цел отопление. Избран е за член на Императорското руско техническо дружество (ИРТД) през 1867 г. В периода 1871 – 1877 г. е командирован в Адмиралтейските Ижорски заводи, а от 1878 до 1880 г. към кантората на Санктпетербургското пристанище, където завежда работилниците за желязно корабостроене на Галерния остров. По предложение на Д. Менделеев извършва серия от опити по изследване на триенето на твърди тела в течности към лабораторията в Санктпетербургския университет. През април 1883 г. Морското министерство командирова П. Кузмински в ИРТД със задачата да разработи и внедри автоматичен динамометър-моментомер за измерване на упора и въртящия момент на гребния винт на кораба. През 1884 г. Кузмински е принуден да напусне Русия и работата по изобретението е прекъсната. По покана на началника на българския военен флот кап.- лейтенант З. Рожественски на 02.11.1884 г. Кузмински пристига в България. На 08.11.1884 г. П. Кузмински е назначен за старши механик на Флотилията и Морската част в Русе. По съвместителство изпълнява функциите на началник на Флотския арсенал в Русе и началник на Техническата школа (Машинната школа), където преподава геометрия и огнярно дело и въвежда нови учебни програми. По време на пребиваването си в България става създател на първото българско техническо дружество, първи пазител на сбирката на Морския музей и първи библиотекар на морската библиотека на Каюткомпанията в Русе.

На 07.10.1885 г. с указ на княз Александър I П. Кузмински е уволнен дисциплинарно. В България пребивава до началото на 1888 г., след което се завръща в Русия. Назначен е за библиотекар в Балтийския корабостроителен и механичен завод в Санкт Петербург. В периода 1888 – 1900 г. като учен и изобретател развива активна творческа дейност в три направления: морско дело, въздухоплаване и авиация, машиностроене. Работи по изобретения като тетраедровидни корабни обводи, газопарород, русоид, русолет, динамометър и др. Проектира първата в света работоспособна газова турбина. През лятото на 1893 г. по време на Световното изложение в Чикаго като делегат на Въздухоплавателния отдел на ИРТД участва в Международния конгрес по аеронавтика. Умира на 7 април 1900 г. в Санкт Петербург.