К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ЮЛИ


95 години от създаването на Българския народен морски сговор (БНМС) – първата българска морска обществена организация

Българският народен морски сговор е обществена организация, създадена от група флотски офицери, сред които Георги Славянов, Сава Иванов, Петър Стоянов, Никола Тодоров, Васил Игнатов, Борис Стателов, Иван Михайлов, Георги Купов, Сава Стефанов, Иван Вариклечков, Неделчо Недев, Петър Кашлакев, Борис Станев, Стефан Цанев, Александър Манолов, Протаси Пампулов.

Учредителното събрание се провежда на 1 юли 1920 г. във Варна. Изработен е временен устав, в който се посочва, че главна цел на организацията е да пробуди, поддържа и пропагандира любовта на българина към морето и да съдейства за развитието на родното мореплаване. За осъществяването й ще се събират средства чрез „волни пожертвувания”, приходи от сказки, забавления и други постъпления. Временният устав на БНМС е утвърден от Министъра на войната на 23 ноември 1920 г. и от Министъра на вътрешните работи на 6 юли 1921 г., което говори за значимото място, което се отрежда на организацията.

БНМС се управлява от Временен централен комитет, който се състои от председател, двама членове и касиер-деловодител, с мандат до свикване на Учредителен конгрес на организацията след не повече от 3 години.

Изработена е прокламация с призив да се създадат местни клонове на БНМС, която е разпратена в цялата страна. Първият местен клон e създаден в Бургас на 2 юли 1921 г., а след това във Варна, София, Русе, Перник, Горна Оряховица, Търново, Шумен, Пловдив, Ямбол, Сливен, Стара Загора и др.

Учредителният конгрес на БНМС се провежда от 16 до 19 май 1923 г. във Варна. Присъстват 31 делегати, представители на всички основни клонове. Приет е устав, в който се посочва, че БНМС е културно-просветно народно сдружение, което стои вън от всички партийни и политически организации, течения и прояви в страната. На следващия ден – 20 май, след закриването на Учредителния конгрес в сградата на Девическата гимназия във Варна е открита експозицията на Морския музей, иницииран и поддържан от Сговора. Организацията има свой печатен орган – списание „Морски сговор“, и библиотека, а негов девиз е: „Към морето и Дунава за напредък!”.

В годините след Ньойския договор, когато България няма право на свой военен флот, Българският народен морски сговор използва възможните мирни средства за пропагандиране на морската идея, за развитието на морските стопански отрасли и за разпространението сред народа на знания и любов към морето и река Дунав. Съществува до 1944 г.


120 години от рождението на капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев, дългогодишен преподавател във ВВМУ

Димитър Фурнаджиев е роден на 11 юли 1895 г. в Самоков. В родния си град учи до 9 клас, след което през 1914 г. постъпва в Машинното училище във Варна. През 1917 г. като един от най-добрите ученици е изпратен да учи във Военноморското училище във Фленсбург. Поради революцията през 1918 г. училището е затворено и Д. Фурнаджиев се записва студент по минно инженерство. През 1919 г. се връща в България и е произведен офицерски кандидат. По това време преподава морско дело на първия курс от Рибарското училище. През 1920 г. е произведен в чин младши офицер – мичман ІІ ранг, и поема командването на ведета „Кондуктор Докузанов“.

След преобразуването на Военния флот в Морска полицейска служба и съкращаването на голяма част от морския офицерски състав Д. Фурнаджиев постъпва в Българското Търговско Параходно Дружество (БТПД) като втори помощник-капитан на п/х „България“, а след шест години е капитан на п/х „Кирил“. След влизане в сила на Закона за морските лица полага изпит и става капитан далечно плаване. На всички кораби, които плава, той е учител и възпитател на младите. След Втората световна война е назначен за лектор във Военноморското училище, където преподава девиация на магнитния компас и корабни документи. Поради големия му практически и теоретичен опит е включен в комисия за закупуването на корабите „България“ и „Родина“, които докарва в България.

В края на 40-те и през 50-те години на ХХ век капитан Фурнаджиев продължава преподавателската си дейност в Морското училище по дисциплините: „Навигация“, „Теория на девиацията на магнитния компас“ и „Корабно стокознание“. Превежда от руски учебника „Навигация“ на професор Ухов и сам написва учебник „Корабно стокознание“.

Награден е с орден „Народна Република България“, медал „За заслуги към БНА“ и „Златна котва“ от Министерството на транспорта – СО „Воден транспорт”.

Капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев умира на 15.11.1988 г.