К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ЯНУАРИ


130 г. от учредяването на флотското офицерско събрание и 130 г. от създаването на първата морска библиотека

На 12.10.1883 г. капитан-лейтенант Зинови Рожественски в качеството си на командир на Флотилията, подава рапорт № 548 до военния министър, с молба да се разреши създаването на морска библиотека. Необходимостта от създаването и се обосновава с нуждата на флотските офицери, лишени от морски плавания, да следят за прогреса и новостите в „иностранните флоти”. Липсата на специализирана литература допълнително усложнява подготовката на кадри за флота. За да осигури по-лесно финансиране на библиотеката в рапорта З. Рожественски предлага учредяване на отделна Каюткомпания, в която всички офицери от Флотилията и Морската част да внасят членски внос. От рапорта става ясно, че създаването на морска библиотека се явява приоритет и главна цел на началника на българския военен флот. С писмо от 23.12.1884 г. генерал М. Кантакузин разрешава създаването на Каюткомпания. В съвременната морскоисторическа литература тя е известна с термина флотско офицерско събрание. На 3.01.1885 г. се провежда учредително събрание на флотското офицерско събрание. Сред учредителите са кап.-лейт. З. Рожественски, о. з. кап. П. Кузмински, лейт. В. Я. Бал І, лейт. М. Я. Бал ІІ, лейт. П. П. Теодосиев, лейт. И. И. Широков, пор. М. Н. Голубятников, пор.С. П. Петров и пор. А. П. Кесяков. Утвърден е нов устав, който поставя редица задачи, между които разпространение на военни и военноморски знания сред офицерите; създаване на морска библиотека; създаване на българско списание по морско дело; учредяване на техническо дружество и основаване на военноморски музей. Важно решение на учредителното събрание е разпределението на средствата, получени от членски внос. Според него 50 на сто от събрания членски внос трябва да се използва за „снабдяване с технически съчинения и периодически издания на руски, немски, френски и английски езици”, с цел да се развие фонда на морската библиотека и 50 на сто от членския внос да се използва за основаване на българско техническо дружество. Официално морската библиотека на Каюткомпанията в Русе е основана на 03.01.1885 г., когато е избран и нейният библиотекар - известния член на Руското техническо общество в Санкт Петербург, инженер-механика Павел Кузмински. На 14.01.1885 г. на заседание на Каюткомпанията е взето решение, да се построи помещение за библиотека със зала за читалня и салон за публични беседи. Първоначално библиотеката се помещава в дома на Ганчо Йонков на улица „Полицейска” в град Русе, срещу годишен наем от 650 лева. На 23.03.1885 г. библиотеката започва да работи, като към тази дата се подготвя читалня и салон в новостроящата се Метеорологична станция. През април 1885 г. П. Кузмински отправя молба до Императорското Руско техническо дружество да се изпратят всички издания на ИРТД за цялото време на съществуването му. Освен на морска тематика, в библиотеката се събират и съхраняват издания с чисто техническа насоченост и може да се приеме, че тя е първата българска техническа библиотека. По-нататъшната съдба на библиотеката не е известна. Вероятно след 1898 г. част от нейния фонд е подарен на Унтерофицерската морска школа в Русе (днес ВВМУ „Н. Й. Вапцаров), когато към нея е основана училищна библиотека. Друга част от фонда на морската библиотека се съхранява в библиотеката на Военноморския музей. Това е ценната сбирка от руското списание „Морской сборник” от май 1885 г. до 90-те г. на ХХ в., като първите книжки за подпечатани с текст „Библиотека на Флотилията и Морската част”. Това е най-старото морско периодично издание съхранявано в българска библиотека.



135 години от рождението на Антон Прудкин (1880-1942)

Антон Прудкин е роден на 16.01.1880 г. в град Русе. Баща му Макарий Климентиев Прудкин е украински войник от руската армия, който след Руско-турската война (1877-1878) е произведен в чин старши унтерофицер и назначен за инструктор на българските войници в Русе. Майка му Гицка Димова от Мечка махла е българка от чобанския род на Хаджидимови. Антон Прудкин получава първоначалното си образование в град Русе. През март 1896 г. напуска училище и постъпва като юнга на руския параход „Русь”, за да натрупа необходимия опит и да се запише в Морското училище в град Николаев, (Украйна). В края на март 1900 г. завършва Морското училище с диплом за корабоводител. За кратко плава на търговския кораб „Россия” до Владивосток и Порт Артур. През 1900 г. Прудкин се връща в България. До октомври 1902 г. служи като втори помощник-капитан на кораба „Борис“. Става симпатизант на македонското и арменското освободително движение в Османската империя и член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1903 г. Антон Прудкин заедно с група дейци на МОРО планират организирането на серия от атентати, насочени срещу Османската империя с цел да бъде дестабилизирана и да се осъществят редица реформи. През август същата година Иван Стоянов и Стефан Димитров слагат взривове на унгарския кораб „Васкапу“ и германския кораб „Тенедос“, а Васил Стоянов и Антон Прудкин на австрийския кораб „Аполо“ и френския кораб „Феликс Фресине“. Иван Стоянов и Стефан Димитров загиват при преждевременната експлозия на „Васкапу“, заради което Прудкин и Васил Стоянов се отказват от по-нататъшни действия. Атентатът предизвиква вниманието на Великите сили, които оказват натиск над България да открие извършителите. А. Прудкин бяга през Румъния в Швейцария, където се свързва с руската политическа емиграция. След завръщането си в България, Прудкин плава на параходите „Борис”, „България”, „Кирил”, „Варна” и „София”. Участва в Балканската война, а след включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили е обвинен в шпионаж в полза на Русия. През 1915 г. Прудкин е арестуван и осъден на доживотен затвор. В затвора се сближава с лидера на БЗНС Александър Стамболийски. През 1919 г. е освободен и назначен за градоначалник на София. На 04.11.1919 г. лидерите на ВМРО Т. Александров и Ал. Протогеров са арестувани от властите, но успяват да избягат от ареста с помощта на А. Прудкин. През 1920 г. Прудкин ръководи взривяването на ж. п. надлеза при с. „Надежда.” Остават съмнения за участието му в атентата в театър „Одеон” от 03.03.1920 г., заради което е арестуван веднага след Деветоюнския преврат от 1923 година. Пред следствието Прудкин признава за участието си във взривяването на ж.п. надлеза при с. „Надежда”, с цел да бъде оневинен за атентата в театъра. За признатия атентат Прудкин е осъден на доживотен затвор, а заради случая с театър „Одеон“ е осъден на смърт. По повод женитбата на цар Борис III с принцеса Йоанна Савойска (1930 г.) смъртната присъда е заменена с доживотан затвор, като през 1936 г. е помилван и излиза на свобода. Докато е в затвора, Прудкин пише книгите „Записки на моряка“ в два тома и „Когато отивахме към бесилките“, рисува картини и изработва предмети за бита и мебели, украсени с дърворезба. След освобождаването си се премества в град Варна. За известно време е ръководител на морска кооперация „Делфин”, а от 1937 г. приема длъжността управител на кооперация „Нептун”. Прудкин е капитан на кораба „Рудничар“, с който извършва два курса до Палестина, при които превозва около 1 200 български евреи. През 1939 г. Прудкин купува моторница „Единство”, с която по сведения на неговата втора съпруга, се среща с хора от съветското разузнаване. На 22 юли 1941 г. Прудкин подготвя взривяването на германски бензинови резервоари в района на варненската ж.п. гара, но е заловен. Осъден е на смърт и е екзекутиран на 01.08.1942 г.



140 години от рождението на първия български офицер по подводно плаване капитан І ранг Рашко Серафимов

Рашко Серафимов е роден на 16 януари 1875 г. в с. Свежен, Пловдивско. През 1892 г. постъпва в Морската търговска академия в Триест. След завръщането си в България постъпва на служба в Дунавската флотилия. През 1896 – 1897 г. учи в старшия офицерски клас на Военното училище в София. Включен е в първия екипаж на учебния крайцер „Надежда“. През 1899 г. е командирован във Франция, за да продължи морската си подготовка. Следва курса на Минния офицерски клас в Кронщадт през 1904 г., и е в Подводния офицерски клас през 1905 г. По време на курса осъществява първата в света безперископна атака от подводница. Лейтенант Рашко Серафимов е първият български морски офицер по подводно плаване.

През Балканската война участва в бойните действия на Черноморския флот като командир на миноносец „Храбри“. На 22 ноември 1913 г. капитан-лейтенант Серафимов е назначен за началник на Подвижната отбрана.

Още в първите месеци след намесата на България в Първата световна война Серафимов посочва на началника на флота, че подводниците са най-ефикасното средство за защита на бреговете. На 5 ноември 1915 г. предлага да се доставят две подводници за българския флот. Под негово ръководство започва подготовката на българския екипаж на немските подводници. Доставената от Германия през 1916 г. подводница № 18 е зачислена към Подвижната отбрана, командвана от Серафимов.

Същата година под негово ръководство се извършва и първият морски десант в Южна Добруджа.

През 1918 г. става началник на флота. Капитан І ранг Рашко Серафимов напуска военния флот на 27 октомври 1919 г. По негова инициатива във Варна е открито Рибарско училище.

Умира на 30 май 1922 г.



135 години от рождението на капитан II ранг Петър Иванов Кашлакев (1880-1929)

Петър Кашлакев е роден на 20 януари 1880 г. в град Сливен. След като завършва гимназия в родния си град, Петър Кашлакев заминава за Санкт Петербург, където след пет годишен курс на обучение получава техническо образование. След завръщането си в България отбива военната си служба в школата за запасни офицери. Постъпва във флота през 1906 г. Заема различни длъжности като механик на торпедоносец „Смели”, командир на прожекторна рота, механик на крайцера „Надежда”, възпитател, преподавател и началник в Морските специални школи, началник на Флотски арсенал. На 01.07.1920 г. група морски офицери, обединени от патриотизма и морската идея създават във Варна Българския Народен Морски Сговор, който се превръща в социален феномен и синоним на българската морска идея като развива разностранна дейност и превръща развитието на морското стопанство и отбраната на бреговете в приоритет на националната политика. Един от учредителите и активни деятели на БНМС е Петър Кашлакев. През 1921 г. заедно с Протасий Пампулов Кашлакев ръководи шестмесечен вечерен курс по шлосерство, организиран от Варненската търговско-индустриална камара. В периода 1926-1927 г. става началник на Морското машинно училище. Там преподава парни котли, парни машини, технология и машинно чертане. През 1928 г. издава „Учебник по парни котли за Морското машинно училище и за средните специални училища”. Учебникът съдържа 304 страници с 250 фигури в текста. До 1929 г. Петър Кашлакев е началник на техническия отдел към Морската полицейска служба. Почива от туберкулоза на 03.07.1929 г.



175 години от рождението на Иван Цачев (1840 - 1937)

Иван Цачев е роден на 30 януари 1840 г. в град Русе. Като юноша проявява интерес към строежа на лодки и гемии и не след дълго става известен майстор-лодкар. През 1865 г. в Русе е основано турско параходно дружество, което обслужва първоначално с четири парахода пристанищата от Видин до Сулина. Турските власти заставят младия лодкостроител да напусне частната си работа и му възлагат за задача да построи два нови шлепа за турския държавен флот на река Дунав. До Освобождението на България през 1878 г. Иван Цачев строи лодки и гемии за турския флот. На 03.08.1889 г. той е назначен на длъжност „работник плотник” (дърводелец) във Флотски арсенал в Русе и участва в построяването на първите български самоходни плавателни съдове – парните катери „Амалия” (1891г.) и „ Калиакрия” (1898 г.). Наред с това изработва и голям брой лодки. След като работи дълги години в работилницата на Дунавската флотилия през 1923 г. майстор Иван се пенсионира.

На 17.02 1926 г. на вода е спусната моторна лодка „Майстор Иван”, която е построена в работилницата на Дунавската част на българския военен флот. Тя има дървен корпус, водоизместимост 1 т, дължина 4,7 м, широчина 1,3 м, газене 0,4 м, бензинов двигател с мощност 8 к.с., скорост 5 възела, район на действие 30 мили, 5 души екипаж и въоръжение една картечница „Максим”. Лодката е наречена на името на заслужилия майстор-лодкар Иван Цачев. В историята на българското корабостроене това събитие е безпрецедентно, защото за пръв път плавателен съд получава името на корабостроител приживе. Иван Цачев е един от основателите на русенското рибарско дружество „Виза”. Около 1935 г. той подарява на дружеството икона на свети Никола и едно знаме. Майстор Иван Цачев умира през 1937 г. в Русе. Брат му Димитър Кънчев служи като унтерофицер в Дунавската флотилия и предава на своя внук кап. о.р. Димитър Острев две длета, които са принадлежали на известния корабостроителен майстор.