К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ФЕВРУАРИ


130 г. от рождението на старши лейтенант Стефан Калчев – изобретател на морска мина (1885-1915)

Стефан Калчев е роден на 2 февруари 1885 г. в Калофер. След завършване на прогимназия през септември 1898 г. е изпратен заедно с Георги Купов и Александър Манолов като стипендиант на Военното министерство да учи в Морския кадетски корпус в Петербург, чийто началник в онзи момент е контраадмирал Крюгер. Първоначално е зачислен в подготвителен клас, а от 15.09.1899 г. постъпва в Корпуса като редовен кадет. По време на обучението си става близък с капитан II ранг Николай Сергеевич Мешков. През 1901 г. плава с учебния кораб „Моряк“ и с второразредния крайцер „Вестник“. На следващата година е разпределен на крайцера „Княз Пожарский”, а през 1903 г. на крайцера „Рында“. През 1905 г. е изпратен на практика на миноносец „Поразяющий“. Със заповед на флота № 116 от 26.04.1905 г. гардемаринът Стефан Калчев е произведен в първи офицерски чин – мичман II разряд. След като завършва и курса на Морската астрономическа компасна обсерватория, през есента на същата година Калчев се завръща в България, където е назначен последователно в Портовата рота във Варна и в Портовата рота в Русе. В периода 1906 – 1907 г. е командир на военния кораб „Калиакра“. Със заповед № 236 от 24.08.1907 г. мичман II ранг Стефан Калчев е изпратен на специализация в Минния офицерски клас в Кронщат. През 1908 г. е на практика на корабите от Учебния отряд на Балтийския флот – кораба „Николаев“ и миноносците „Легкий“ и „Молодецкий“. През есента на 1908 г. се прибира в България, повишен е в чин мичман I ранг и е назначен в Минната част на Черноморския флот. Включен е в комисията по приемане на заградните подводни мини „Соте Арле“ във Варна. Служи на миноносец „Шумни“ и на учебната яхта „Стрела“. На 10.08.1909 г. напуска по собствено желание българския флот и през 1910 г. емигрира в Русия. Със заповед № 168 от 09.10.1912 г. в България го обявяват за беглец от флота и две години по-късно го изключват от списъците на запасните офицери. В същото време в Русия Стефан Калчев е зачислен към минните офицери от руския флот и през 1912 г.е произведен в чин лейтенант. В Русия лейтенант Калчев конструира нов тип контактна свободно плаваща мина с цилиндрична форма на корпуса, която намира практическо приложение в руския флот. През 1913 г. командването на Балтийския флот предвижда поръчването на общо 670 мини „Калчев“, които да бъдат използвани най-вече срещу устието на Босфора. През 1914 – 1915 г. Стефан Калчев служи на минния заградител „Нарва“. В края на ноември 1915 г. при поставяне на минно заграждение от руската подводница „Акула“ в Балтийско море флагманския минен офицер Стефан Калчев загива. Понастоящем екземпляр от мина „Калчев“ се съхранява в Централния военноморски музей в Санкт Петербург.



90 години от рождението на инженер Антон Беджев – първия български професионален леководолаз (1925-1994)

Антон Беджев е роден на 9 февруари 1925 г. в Бяла, област Русе. През 1942 г. е приет във Военноморското на Негово Величество училище (ВМНВУ), но след 09.09.1944 г. е изключен с обвинение в конспиративна дейност. През 1953 г. завършва специалност строително инженерство. На 09.10.1958 г. на офицерския плаж във Варна Антон Беджев се спуска с акваланг и престоява под вода 15 минути. С решение № 12 от 22.10.1958 г. на ЦК на ДОСО е прието въвеждането на подводния спорт като учебно-спортна дисциплина и създаването на секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. В тази връзка през 1959 г. във Варна инж. Антон Беджев заедно с кап. III ранг Х. Амиорков организират секция „Подводен спорт“. Още на следващата година започват подводни спускания за отстраняване на аварии. Аварийната подводна група към Окръжния морски клуб на ДОСО е формирана от ентусиасти подводни плувци, целящи налагането на прогресивната технология на акваланга пред остаряващата водолазна техника. Тя съществува от 1960 – 1965 г. и освен инж. Беджев към нея са включени капитан III ранг Хари Амиорков, Илко Щирков, д-р Антоан Варро, Кирил Лясков, Никола Маринов, Любомир Клисуров, Илия Кръстев, Траян Траянов, Йордан Крумов, Тенчо Чолаков, Георги и Петър Маркови. На 03.06.1960 г. на язовира край с. Храброво е осъществена първата операция по отстраняване на авария. В периода от 1960 до 1965 г. се извършват повече от 250 подводни операции по отстраняване на аварии по язовири, пристанищни кейове, кораби и риболовни съоръжения. През 1965 г. инж. Беджев формира и в продължение на дълги години ръководи първата в социалистическия лагер професионална Подводна инженерна група (ПИГ) към Държавна напоителна система – Варна. В нейния първи екип работят инж. Антон Беджев, Ангел Златанов, Траян Траянов и Петър Колев. През 1968 г. в Сирия инж. Беджев работи по изваждането на м.к. „Балкан“, извършва дефектация на пилони на пристанището на Хавана, полага многотонни тръби в Персийския залив, заснема снимки и изготвя документация на потънали кораби. Тесни връзки инж. Беджев поддържа и с Военноморския музей. През октомври 1961 г. по негова идея към Военноморския музей е сформирана „Доброволна група за подводни археологически проучвания”. От 1961 до 1964 г. под ръководството на Иван Казаков (директор на Военноморския музей) и инж. Беджев се провеждат подводни археологически експедиции в районите на Балчик, Галата, Черни нос, Евксиноград и нос Агалина. В периода 1964 – 1970 г. групата на инж. Беджев посреща първите мигове на Нова година под вода. През 1969 г. инж. Антон Беджев и съпругата му Росина правят подводна сватба в девненския извор „Вълшебника“. През 1973 г. под егидата на Министерството на транспорта Антон Беджев заедно с Илия Кръстев и Илия Щирков организират първия професионален водолазен курс. За негов ръководител е назначен инж. Антон Беджев, който единствен има присъдено звание от Републиканската комисия – професионален леководолазен инструктор. Заедно с журналиста Владимир Апрелев инж. Беджев създава група „Варненец“, която организира чествания за 3 март и поема грижите за възстановяването на паметника на германските подводничари, загинали през 1916 г. През лятото на 1994 г. инж. Беджев участва в последната си подводна експедиция край Созопол. Почива на 26.10.1994 г. в град Варна.



65 години от вдигане на флага на ЕМ „ Георги Димитров“ (тип „Огневой“, проект 30К) (20 февруари 1950 г.)

Най-големият български боен кораб до момента е полученият през 1950 г. от СССР ескадрен миноносец „ Георги Димитров“ (бивш „Озорной“). Корабът е заложен на стапел на 20 ноември 1939 г. в завод „61 комунари“ в град Николаев по проект 30, разработен от конструкторско бюро с главен конструктор на проекта А. М. Юновидов. На 25 декември 1940 г. корабът е спуснат на вода, но началото на Втората световна война пречи на дострояването му. На 8 август 1941 г. е изведен от Николаев в Севастопол, а от там в Поти, където е консервиран. На 29 април 1944 г. „Озорной“ е върнат в Севастопол и е достроен по модернизирания проект 30-К, като на 9 януари 1949 г. влиза в строя и на 25 февруари 1949 г. е зачислен в състава на Червенознаменния черноморски флот. Корабът има следните тактико-технически характеристики: водоизместване – стандартно – 2016 т., пълно – 2864 т.; главни размери – дължина – 117 м., широчина – 11,6 м., газене – 4,3 м. Енергетичната установка включва две парни турбини с обща мощност 54 000 к. с. (проектирани под ръководството на главния конструктор на завод „Киров– българина Яким Якимов – един от избягалите политически затворници от остров „Св. Анастасия“) и четири водотръбни котела, които осигуряват максимална скорост от 37,5 възла. Далечината на плаване е 3500 морски мили със скорост 15,5 възла. Екипажът се състои от 302 души. Корабът е въоръжен с две двустволни 130 мм артилерийски установки тип Б-2-ЛМ, една двустволна 85 мм зенитна артилерийска установка тип 92-К, шест 37 мм зенитни артилерийски установки тип 70К, две двустволни 12,7 мм картечници, два тритръбни 533 мм торпедни апарати за противокорабни торпеда, два бомбомета тип БМБ-1 с 12 дълбоководни бомби. На палубата има минни пътища за 52 мини тип КБ, КРАБ или 60 минни защитника тип МЗ-26. Радиотехническото въоръжение се състои от РЛС „ГЮЙС-4Н“, АРЛС „РЕДАН-2“, АРЛС „ВИМПЕЛ-2“ и ХАС „ТАМИР-5Н“.

След провеждането на държавните изпитания през 1949 г. е решено „Озорной“да бъде предаден на България за замяна на авариралия ескадрен миноносец „Железняков“. На 20.02.1950 г. корабът е приет и е вдигнат военноморският флаг на Народна република България. На 23.02.1950 г. пристига във Варна и му е присвоено името „Георги Димитров“. Официално е зачислен в състава на българските ВМС на 18.04.1950 г. Първоначално за командир на кораба е определен капитан ІІ ранг Хр. Кукенски, който впоследствие е заменен с капитан ІІ ранг Иван Добрев. След него последователно командири са капитан II ранг Петър Калчев, капитан III ранг Тодор Тумбев и капитан III ранг Петър Чакъров. Корабът участва във всички крупни учения на флота и армията през петдесетте години на миналия век и провежда девет задгранични похода. С него от 21 до 31.01.1957 г. под флага на командващия флота контраадмирал Бранимир Орманов правителствена делегация, водена от министър-председателя Антон Югов, плава до Албания. През 1958 – 1959 г. корабът осъществява щурмански походи по маршрутите Варна – Одеса и Констанца – Одеса. Предвиждано е през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но Съветският съюз отказва ремонта и на 30 септември 1960 г. корабът извършва последното си плаване в качеството си на учебен артилерийски кораб на Военноморското училище, след което е бракуван. До 1963 г. разоръженият му корпус стои във Варненското езеро. Потъва същата година по време на буря. Предвиждало се е получаването на още един кораб от същия тип, който е трябвало да носи името „Васил Коларов“, но до осъществяване на проекта не се стига.



110 години от рождението на инженер Николай Василев Попов (1905 – 1991)

Николай Василев Попов е роден на 26 февруари 1905 г. в Шумен в семейството на високопоставен държавен служител. От август 1915 г. до края на 1919 г. учи в Аракчеевския кадетски корпус в Нижни Новгород. След Октомврийската революция от 1917 г. напуска кадетския корпус и в периода от май 1920 до юли 1921 г. работи като агент и регистратор в Уездния транспортен материален отдел в град Волск, Саратовска губерния. През декември 1921 г. се завръща в България. От 1922 до 1928 г. учи и завършва Морското училище във Варна и преминава 10-месечна плавателна практика по парни машини и котли като машинист на торпедоносец „Дръзки“ и на моторната лодка „Калацерка“. На 01.07.1928 г. започва работа като надничар на длъжност машинен монтьор в Пристанищната работилница във Варна. След три месеца напуска работа, заминава за Германия и следва в машиностроителния факултет на Висшето техническо училище в Берлин-Шарлотенбург. По време на обучението си плава на двувинтовия моторен товаро-пътнически кораб „Монте Сарлапенте“ на параходното дружество „Хамбург-Зюд“. През ваканциите работи като моторист и монтьор на частни моторни лодки в езерото Ванзее край Берлин. Дипломира се на 21.07.1933 г. със специалност машинен инженер. След завръщането си в България започва едногодишен инженерен стаж в АД „Кораловаг” – Варна, като участва в построяването на железни шалани и възстановяването на осем стари германски тендерни локомотива, изоставени в България след Първата световна война. Със заповед № 2488 от 10/17 май 1935 г. на министъра на железниците, пощите и телеграфите Н. Попов е назначен за началник на Варненската пристанищна работилница и остава на тази длъжност до 1939 г. Под негово ръководството са построени м/л „Галата“ (20,6 м), м/л „Лилия“ (3,8 м), м/л „Княгиня Евдокия“ (4,0 м) и м/л „Евксиноград“ (22 м). През 1935 – 1936 г. в качеството си на началник на Пристанищната работилница участва в изработването на корабоподемна техника за изваждането на потопената през 1916 г. германска подводница UB-45, заради което през 1938 г. е отличен с германски орден. От 01.03.1939 г. до края на март 1943 г. Н. Попов заема следните ръководни длъжности – старши инженер в Техническото отделение към Дирекция на водните съобщения (ДВС) в София, машинен инспектор при Дирекцията на Българското речно плаване (БРП) в Русе, главен инспектор при ДВС. През този период усилията му са насочени към преустройството на пристанищни морски влекачи в пътнически кораби на БРП и подобряване на техническата подготовка на механиците. От 01.04.1943 до 31.10.1945 г. инж. Попов е началник на Държавната корабостроителница – Варна. През 1945 г. открива, изважда и ремонтира с помощта на съветските военноморски власти потъналия в р. Дунав товарен кораб „Русе“. В периода 1945 – 1948 г. изпълнява длъжността началник на отдел „Корабостроене“ в ДВС в София. От март 1948 г. в продължение на 12 години работи във Варненската корабостроителница като заема редица ръководни длъжности. През 1954 – 1955 г. е хоноруван преподавател по помпи и компресори към корабостроителния отдел на Строителния факултет в Държавния университет – Варна. От 01.07.1960 г. е пенсиониран по болест. Умира на 26.03.1991 г. в град Варна.



105 години от рождението на инженер капитан II ранг Йордан Пращинков (1910 – 1993)

Капитан II ранг Йордан Пращинков е роден на 27 февруари 1910 г. във Враца. След завършване на V гимназиален клас през 1927 г. е приет в Морското машинно училище във Варна. През 1930 г. след завършването на теоретичния тригодишен курс на обучение е изпратен да следва във Висшия морски отдел на Военното училище в София. Във флота е на служба от 06.09.1933 г., когато е произведен в първи офицерски чин - мичман II ранг от 52-ри Люлински випуск. В периода от 1933 до 1936 г. е разпределен на служба в Дунавската флотилия в Русе, където служи като командир на стражевия кораб „Беломорец“. През 1936 г. е приведен на служба в Черноморския флот във Варна като механик на учебния ветроходен кораб „Асен“. През 1938 г. е взводен командир на морските юнкери от Военното училище в София. В началото на 1939 г. като стипендиант на Военното министерство заминава да следва корабостроене във „Висшето техническо училище“ в Берлин-Шарлотенбург.След успешно завършване на Technische Hochschule-Berlin през 1943 г. се завръща в България. От 1944 до 1946 г. служи като заместник-началник в техническия отдел на ремонтната работилница на Морските войски във Варна. През 1946 г. е уволнен с мотива, че е царски морски офицер и благодарение на активната намеса на капитан I ранг Кирил Халачев е възстановен на военна служба. През 1948 г. е произведен в звание капитан II ранг и става началник на „Флотски арсенал“. Работи като конструктор на малотонажни плавателни съдове, строени във Варна и в Бургас. По негово предложение 25-тонните миночистачни лодки са преустроени с нови двигатели и достигат скорост от 10,6 възла. През 1949 г. е назначен за началник на техническия отдел в щаба на ВМС. През 1951 – 1952 г. участва в план-операцията за изваждането на потъналия през войната параход „Шипка“. От 1952 до 1958 г. е преподавател във факултета по корабостроене във Висшия институт за народно стопанство (ВИНС) по дисциплините „Теория на гребния винт“ и „Строителна механика на кораба“. След прекратяване дейността на факултета по корабостроене и откриване на същия факултет във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1962 г. чете лекции по същите дисциплини и лекции по „Теория на кораба“ в продължение на 10 години. През 1972 г. се уволнява по собствено желание. След пенсионирането си работи като преводач на специализирана литература по корабостроене и корабоплаване. Автор на научни публикации в областта на корабостроенето и на учебника „Теория на кораба“ (500 страници). Почива през септември 1993 г. Награждаван е с ордени включително: Орден за заслуга, НОВЗ – V ст. без корона и Знак „Десет години служба“. По повод 125-ата годишнина на Морско училище Академичният съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ определя изтъкнати дейци на образователното дело във флотската алма матер, на които да бъдат поставени барелефи в Алеята на преподавателя. На 20 май 2006 г. с барелеф е удостоен и капитан ІI ранг инженер Йордан Митев Пращинков.