К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


АВГУСТ


160 години от рождението на Густав Карлсон – първият водолаз на служба в България

Густав Иванович Карлсон е роден на 12 август 1855 г. в градче, близо до гр. Тарту, Естония, тогава в пределите на Руската империя. Получава военна подготовка в Кронщатското Адмиралтейство и през 1876 г. постъпва на служба като водолаз в пристанището на Кронщат. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. унтерофицер-водолаз Густав Карлсон е назначен за старши на една от двете водолазни групи, които работят по река Дунав. От първите дни на войната те оглеждат подводната част на кораби и съоръжения, почистват от заплетени въжета винтовете на кораби, участват в поставянето на минни заграждения и в изваждането на потънали кораби. Най-много работят по построяването и поддържането на понтонните мостове по река Дунав.

След войната Густав Карлсон остава на служба в България и от 1 август 1879 г. е назначен във Флотилията и Морската част в Русе като водолаз и механик. Той има пионерен принос в развитието на водолазната дейност в българския флот и за подготовката на български водолази. Служи като трети механик на новоприетата яхта „Александър“, участва в Сръбско-българската война (1885 г.), включва се в строежа на парния катер „Калиакра“, спуснат на вода през 1898 г. В българския военен флот той служи 27 години.

През 1911 г. заедно със сина си Фердинанд Карлсон участва в основаването на Командитно дружество „Карлсон и С-ие“ в Русе за изработване на метални изделия, което работи до октомври 1914 г. На тази фабрика през 1912 г. Военното министерство възлага изработването на част от първите български ръчни гранати. Дълги години Густав Карлсон работи в областта на мелничното строителство.

Густав Карлсон получава българско поданство и до края на живота си живее в България.

Умира на 21 ноември 1942 г. в Разград.


50 години от влизане в експлоатация в българското пътническо плаване на 100-местния кораб на подводни криле „Комета-1“

През 60-те години на ХХ век водният транспорт в България се развива с ускорени темпове. Модернизира се и крайбрежният пътнически флот. На 18 август 1965 г. за Параходство „Български морски флот“ от Съветския съюз е получен първият кораб на подводни криле тип „Комета“. Той се отличава с голяма мореходност и се движи с необичайно висока за море скорост, плъзгайки се издигнат на подводните криле. Този режим може да поддържа при височина на вълните до 1,5 м (3-4 бала вълнение), а при режим „плаване“, при който не се издига на крилете си – до 3 м, т.е. 4-5 бала вълнение. Задвижва се от два дванадесетцилиндрови четиритактови V-образни двигателя. Корпусът е от алуминиево-магнезиева сплав и е с цялозаваръчна конструкция. Има дължина 35,18 м, ширина – 9,60 м, височина на надводния борд – 4,25 м, газене при плаване -– 3,20 м, а при плъзгане върху крилете – 1,40 м.

Корабът „Комета“ разполага с три салона с общо 100 места, като за всеки пътник е предвидено удобно кресло. Екипажът се състои от един капитан, механик, моторист, моряк и стюард. Предназначен е да обслужва линията Варна – Бургас, като извършва три рейса дневно.

През същата години пристига и „Комета №2“, а през следващите са доставени още 10 „Комети“ от СССР, с което броят им става дванадесет. Кометите пътуват само през летния сезон и поддържат две основни линии: Варна – Балчик и обратно, и Варна – Несебър – Бургас – Созопол – Приморско – Мичурин (дн. Царево) и обратно.

За осигуряване на бърз превоз на пътници между дунавските пристанища през 1970 г. на Българско речно плаване са доставени отново от Съветския съюз кораби на подводни криле тип „Ракета“.


115 години от рождението на Кирил Халачев – командир на Военноморските сили 1947 – 1950 г.

Кирил Димитров Халачев е роден на 28.08.1900 г. в село Равна гора, Варненско, в семейство на учители. През 1917 г. постъпва в Морските специални школи при флота, специалност „Радиотелеграфист“. В школата се оформят и политическите му възгледи. Той е активен член на Българския комунистически младежки съюз, от 1922 г. – на Българската комунистическа партия. За участие в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. и за нелегална дейност през 1925 г. е осъден на смърт, като през 1926 година присъдата е заменена с доживотен затвор. Кирил Халачев излиза от затвора през 1935 г. и емигрира в Съветския съюз. Там учи за танкист и получава първо офицерско звание. Участва в Испанската гражданска война на страната на републиканците, където за проявен героизъм достига до звание капитан. След войната попада в лагер във Франция. През 1941 г. е освободен от лагера и се завръща в България, където отново е арестуван и изпратен в концлагер „Кръсто поле (Еникьой)“. Освободен е в края на 1943 г., но през пролетта на 1944 г. отново е въдворен в лагер в с. Дивдядово, Шуменско. През септември 1944 г. Халачев бяга от лагера и взема активно участие в Деветосептемврийския преврат.

През декември 1944 година капитан II ранг Кирил Халачев е назначен за помощник-командир на Военноморските сили. Полага големи усилия за окомплектоване с кадри на всички флотски поделения. През 1946 г. участва в комисия за закупуване на търговски кораби за България.

През 1947 г. капитан I ранг Кирил Халачев е назначен за командир на Военноморските сили. През същата година заедно с Георги Димитров и генерал Иван Кинов участва в преговори със съветското правителство и лично с Йосиф Сталин за доставка на танкове и бойни кораби за БНА и ВМФ. Още същата година Българският военен флот получава ескадрения миноносец „Железняков“, 2 преследвача на подводници „БО“ (Большой охотник) – 122 А, 4 преследвача на подводници тип „МО“ (Малый охотник) и 6 кораба от типа „ОД“ (Охотник дозорный), а през 1948 г. – 12 торпедни катера проект ТМ 200. Приетите във ВМС подводници тип „Малютка“ до 1954 г. се базират в Одеса. През 1949 г. започва обновяването на бреговата артилерия с нови 130 мм батареи, доставени от Съветския съюз. Капитан I ранг Кирил Халачев с размах решава въпроса с окомплектоването на корабите с команден състав – мобилизират се завършилите Морското училище от по-старите випуски и се връщат на служба някои от уволнените преди година офицери. Издирват се българите, завършили морско образование в СССР, и се връщат в България.

През 1950 г. капитан I ранг Кирил Халачев е освободен от длъжност командващ ВМФ и назначен за заместник-командир на тила на Първа армия със звание полковник.

През 1953 г. е изпратен за председател на Международната дунавска комисия в Будапеща, която оглавява до 1960 г., когато се пенсионира.

Капитан I ранг Кирил Халачев умира в София на 26 август 1972 г. Остава в историята на флота като един от най-страстните радетели за създаване ВМС на България след Втората световна война.