К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


АПРИЛ


50 години от издаването на първия брой на списание „Корабостроене и корабоплаване“ (1965 – 1984)

От април 1965 г. за печатен орган на Държавното стопанско обединение (ДСО) „Корабостроене и корабоплаване“ и на научно-техническите му съюзи е определено сп. „Корабостроене и корабоплаване”. Самото обединение се създава с Постановление № 17 на Министерския съвет на Народна република България от 26 март 1965 г.

В периода от март 1968 до август 1969 г. списанието излиза като орган на Икономическата групировка „Български търговски флот“ и на НТС.

Със заповед № 377 на министъра на транспорта и на министъра на машиностроенето от 13 март 1970 г. сп. „ Корабостроене и корабоплаване“ става съвместен печатен орган на двете министерства и на Научно-техническите съюзи. Първоначално в списанието се публикуват тясно научни и производствено-технически статии от сферата на корабостроенето и водния транспорт, тъй като това издание е единствената творческа трибуна на морските учени и специалисти. С утвърждаването на собствените издания на научните институти списанието започва да публикува материали за най-актуалните проблеми в развитието на българското морско стопанство и да представя и световния опит. С цел изданието да достигне до по-широк читателски кръг и да се запълни отчасти липсата на популярно морско списание през последните години от съществуването му нараства броят на научно-популярните и публицистични статии, обособяват се постоянни рубрики, подобрява се графичното оформление на списанието. Главни редактори на списанието за периода са Стоян Попов и за кратко Милан Асадуров. Заместник главни редактори последователно са Тодор Стефанов, Йордан Тодоров и Живка Гочева. От 1 януари 1985 г. издаването на списанието се преустановява.



125 години от рождението на капитан ІІ ранг Константин Георгиев Скутунов – морски офицер, адютант на Борис III и военен комендант на Двореца

Константин Георгиев Скутунов е роден на 10.04.1890 г. в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война (1877 – 1878). Първоначално учи в родния си град, като завър¬шва Шуменското педагогическо училище. В периода 1903 – 1910 г. е сти¬пендиант във Военното училище в София и на 04.09.1910 г. е произведен в чин подпоручик от артилерията. Получава назначе¬ние в Шуменския крепостен батальон. По време на Първата балканска война Скутунов участва в боевете при превземането на Одринската крепост като командир на батарея. На 05.08.1913 г. е произведен в чин поручик и е назначен за адютант на инспекто¬ра на артилерията в Министерството на войната генерал Пантелей Ценов. В началото на 1914 г. е из¬пратен да учи в Руското военноморско училище, което завършва в края на 1915 г. с чин мичман II ранг и е назначен за командир на бреговата батарея на нос Галата. По време на Първата световна война Скутунов е ротен командир на Радиотелеграфната рота във флота. Скоро след това поема командването на миноносец „Строги“. На 16.03.1917 г. Скутунов е произ¬веден в чин капитан и става адютант на началника на флота полковник Кон¬стантин Кирков. От 01.02.1918 г. е командирован да учи за офицер на подводница в Германското подводно училище в град Екернфьорде. От 01.08.1918 г. постъпва на обучение в Торпедното учи¬лище във Фленсбург, като след завършването му отива на практи¬ческа специализация в германската морска база на остров Хелголанд. Завръща се в България на 01.05.1919 г. Срещата на Скутунов с Иван Багрянов, по това време адютант на Борис III и бъдещ министър-председател, става повод за запознаването му с българския монарх в прочутата Бурмова къща. На 24.07.1919 г. Скутунов е назначен за командир на минна рота, имаща за задача прочистването на Варненския залив от минните заграждения от вой¬ната. Тук покрай усилената и отговорна служба Скутунов се запознава с бъдещия английски адмирал Уейстейл. Половин година след първата си среща с цар Борис III Скутунов отново се среща с него, като попада в ситуация, която се оказва решаваща за следва¬щите години от живота му. Цар Борис III, нямайки търпение да посрещне завръщащите се по море български военнопленници от Корсика, излиза в бурно море с мотор¬ница, управлявана от Скутунов. Рискувайки живота си, монархът успява да се качи на борда на кораба. След това приключение, в което емоциите надделяват над разума, Борис III оценява характера и познанията на Скутунов и на 07.05.1920 г. го назначава за свой адютант. На 12.08.1920 г. Скутунов е произведен в чин майор, а от 31.03.1921 г. преминава временно в запаса. В периода 1920– 1928 г. освен адютант на царя Скутунов е военен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „Вяра“. През 1924 г. се дипломира в Свободния университет за политически и сто¬пански науки в София, а четири години по-късно е назначен за началник на отделение „Пристанища и корабоплаване“ при Дирекцията на пристанищата в Министерството на железниците, пощите и те¬леграфите. След 09.09.1944 г. К. Скутунов е арестуван, но след намесата на Васил Коларов е освободен. През 1950 г. Скутунов е привлечен като военен сътрудник към Военноисторическата ко¬мисия към Генералния щаб на българската армия и участва в изграждането на Музейния комплекс „Шипка“. През 1962 г. Скутунов пише спомените си от времето на службата си в двореца и издава книгата „Бурни времена. Цар Борис III отблизо“, в която разкрива непознати факти и събития от живота на царя. Автор е на редица книги по морско дело и по военна история, сред които са „Запис¬ки по морската война“ (1923), „Катехизис за служещите при приста¬нището“ (1932), „България във война с Англия и САЩ през 1941 – 1944 г.“ (1954), „Германо-съветската война 1941 – 1943 г.“ (1952) и др.

Почива на 11.07.1965 г. в София.