К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


СЕПТЕМВРИ


40 години от официалното откриване на пристанище Варна – Запад

През 1967 г. Министерският съвет утвърждава проект, създаден от ИПП „Транспроект“ Изпълнители са „Трансстрой“ – Белослав, и Строителен и технически флот – Варна. Няколко години продължават драгажните работи, изграждането на кейовете и на цялата инфраструктура – складове, захранване, сгради и съоръжения.

Пристанище Варна – Запад, е разположено на около 30 км от Варна, на западния бряг на Белославското езеро. Общото състояние на икономиката на страната, наличието на промишлената агломерация Варна – Девня – Провадия и бързото развитие на морския транспорт налагат разширяване на Варненското пристанище на запад.

На 5 септември 1974 г. пристанище Варна – Запад е официално открито.

Важен етап в развитието на пристанището е влизането в експлоатация на дълбоководния плавателен канал море – езеро през есента на 1976 г. През следващите години е усвоена нова техника и нови корабни места. През 1980 – 1981 г. е създаден модерен контейнерен терминал, който бележи окончателното изграждане на пристанище Варна – Запад.

В годината на откриването то обработва 257 кораба и 859 722 т товари. На следващата 1975 г. корабите са 526, а товарите – 1 054 201 т.

Днес пристанище Варна – Запад е най-модерното и перспективно на северния български бряг. Общата дължина на кея е 3430 м, а максималната дълбочина – 10,50 м. Пристанищният терминал разполага с 22 корабни места, с 346 397 м2 открити и 20 998 м2 закрити складови площи. Непосредствената му близост до девненските химически заводи позволява ефективна обработка на товарите по директната схема завод – кораб. Пристанището притежава съвременни технологични линии за претоварване на сода, химически торове, цимент, въглища, руди, фосфорит, кварцов пясък и течни химикали. Всички корабни места и складовете са свързани с националната железопътна и автомобилна мрежа. През последните години пристанище Варна – Запад се утвърди като контейнерната врата на България.


110 години от рождението на капитан далечно плаване инж. Найден Найденов (1904 – 1988)

Найден Якимов Найденов е роден на 11 септември 1904 г. в една от „колибите“ в местността Гераня на около 5 км от с. Ябланица, Тетевенска околия. Прогимназиално образование завършва в с. Ябланица и в Тетевен. През 1924 г. завършва Морското училище, а след това и висш корабоначалнически курс като стипендиант на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Изпратен е на едногодишен плавателен стаж във френската параходна компания „Сосиете женерал трансатлантик“. Връща се на работа в БТПД, където е назначен на длъжност ІІІ помощник- капитан на п/х „Варна“. Той е един от петимата оцелели след катастрофата с гръцкия п/х „Хрисис” на 25 срещу 26 декември 1929 г. в Мраморно море. През следващите години плава с корабите на Българското търговско параходно дружество като израства до капитан на кораб.

През юни 1939 г. е назначен от ръководството на Дирекция водни съобщения (ДВС) на длъжност началник на Варненска крайбрежна област и пристанище, като освен пристанище Варна ръководи и всички малки пристанища от румънската граница до н. Емине. Като началник на пристанищната администрация, съдейства за прехвърлянето на евреите през България за Палестина по море. През септември 1940 г. участва в приемането на освободената съгласно Крайовския договор Южна Добруджа. В края на 1940 г. е изпратен да следва строително инженерство в Мюнхен – Германия.

След завръщането си е началник отдел „Корабоплаване и пристанища” при ДВС. През Втората световна война България загубва всичките си търговски кораби. През 1945 г. Н. Найденов разработва концепция за развитието на българското корабоплаване и корабостроене. Участва в комисиите по закупуване и приемане на първите кораби, с които след войната се възстановява търговски ни флот под името Български морски флот (БМФ). По негово настояване към Дирекцията на пристанищата се създава „Аварийно спасителен отдел за вадене на потънали кораби на морето и Дунава и за оказване на помощ на търпящи бедствие плавателни съдове”. Той е един от инициаторите за изваждането на потопения през войната п/х ”Шипка”. Ръководи възстановяването на ферибота Видин – Калафат.

От 1951 г. до пенсионирането си през 1968 г. кап. Найденов е началник отдел „Капитално строителство“ в Управление „Пристанища”. През този период всички проектни задания за преустройства и разширения на пристанищата са негово дело. Още през декември 1952 г на съвещание в отдела той предлага изграждане на пристанище в Девненската низина. Идеята му се реализира през септември 1974 г., когато пристанище Варна – Запад, е официално открито.

В областта на пристанищното строителство к.д.п. инж. Н. Найденов има предложени две големи рационализации и едно международно патентовано изобретение, за което получава звание „Почетен изобретател” и златен медал.

Почива в София на 21 ноември 1988 г.


120 години от тържественото освещаване на параход „България“

На 21 септември 1894 г. във Варна тържествено е осветен вторият товаро-пътнически кораб на Българското търговско параходно дружество (БТПД) – „България“. Построен е през 1894 г. в Нюкасъл, Великобритания. Цената му е 568 000 златни лева (23 000 английски лири). Притежава товароподемност 1 270 т. Максималната му дължина е 73,3 м, широчината – 10,21 м, височината на борда – 5,43 м. Парната машина е с мощност 1167 к.с., което му дава възможност да развива експлоатационна скорост от 12 възела. Параходът разполага с 20 пътнически места в І класа, 24 – ІІ класа, и между 30 и 40 – ІІІ класа. Обемът на хамбарите е 1565 м3, консумацията на въглища – 18 т.

Натоварен със зърно, параход „България” отплава на първия си рейс на 25 септември по линията Варна – Бургас – Цариград (Истанбул). След увеличаване на корабния парк на БТПД в началото на XX в. корабът започва да обслужва т.нар. Пирейска линия с два маршрута: Варна – Цариград – Дарданели – Дедеагач – Порто логос – Пирея – Чешме – Хиос – Смирна – Митилин – Дарданели – Цариград – Бургас – Варна. Вторият маршрут е същият, но вместо Дедеагач и Порто логос се посещават Кавала и Солун. За кратко време от 1907 до 1909 г. параход „България“ пътува по новооткритата от параходството т.нар. Александрийска линия до Египет.

Избухването на Балканската война заварва параход „България“ заедно с другите два кораба на БТПД „Борис“ и „Варна“ в Егейско море. След като нашите войски завземат беломорските брегове, корабите са използвани като военни транспортни съдове. През Първата световна война п/х „България“ е плаваща база за подводници и водосамолети, а след войната превозва военнопленници. В периода между двете световни войни корабът отново плава по обичайните си маршрути.

През август 1941 г. реквизираният параход „България“ е закаран в Пирея и предаден на германските военни власти, които сменят котлите му и го преустройват като минен заградител и спомагателен кръстосвач. При извършване на минно заграждение той е атакуван с четири торпеда от английската подводница „Ънрули“ и е потопен южно от о-в Аморгос в Критско море на 8 октомври 1943 г.


100 години от рождението на адмирал Бранимир Орманов, командващ Българския военен флот от 1950 до 1960 г.

Бранимир Иванов Орманов е роден на 30 септември 1914 г. в Омуртаг, Търговищко. Ранното си детство прекарва в с. Стражица, където родителите му учителстват. През септември 1923 г. заедно с родители си емигрира в Съветския съюз. През 1936 г. завършва Военноморското училище „Фрунзе“ в Ленинград и започва офицерската си служба в Кронщад като щурман на подводница тип – Л.

В края на 1936 г. Бр. Орманов е арестуван като „Враг на народа“ и осъден на смърт, но след половин година ненадейно е освободен. Назначен е за преподавател по навигация и астрономия в Каспийското висше военноморско училище в Баку. На тази длъжност го заварва Втората световна война. След сваляне на блокадата от Ленинград и възстановяване на занятията във Висшето военноморско училище „Фрунзе“ е поканен за преподавател по навигация и астрономия в училището.

През 1947 г. Бранимир Орманов се завръща в родината и постъпва на служба в българския Военноморски флот. Присвоено му е звание капитан ІІ ранг и е назначен за инспектор на класовете във Военноморското училище във Варна. В началото на 1948 г. е назначен за началник-щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. През 1948 г. е изпратен като експерт по морските въпроси в международния съд в Хага.

На 8 август 1950 г. капитан І ранг Бранимир Орманов е назначен за командващ българския Военноморски флот. Месец по-късно е произведен в звание контраадмирал. Като най-важни задачи той счита укрепването на Военноморските сили чрез нарастването на количествения и качествен състав на корабите и запазването на най-добрите специалисти във флота. Под неговото командване ВМФ на България се попълва с нови кораби като: ескадрен миноносец, стражеви кораби, големи и малки противолодъчни кораби, торпедни катери. Формира се дивизион подводници, базиран във Варненското езеро. През 1951 г. е създаден Военният съвет на ВМФ. През 1957 г. е извършено първото задгранично плаване с ЕМ „Г. Димитров“ до Албания. През 1958 г. на Бранимир Орманов е присвоено званието вицеадмирал. Той командва Военноморския флот до 18 август 1960 г.

Същата година е изпратен да учи в академията на Генералния щаб в Москва. След завършването й през 1962 г. е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия.

През 1973 г. е назначен за заместник-министър на Народната отбрана и Началник на Гражданската отбрана на България. Присвоено му е званието адмирал. През 1983 г., след излизане в запас, поема поста председател на Националния океанографски комитет.

Почива на 19 август 1985 г. и е погребан в София.

За заслугите си адмирал Орманов е награден с 33 ордена и медали, удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“. На негово име през 1986 г. е наименован хидрографския кораб Проект 861-МВ.