К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ОКТОМВРИ


80 години от излизането на бр. 1 на в. „Морски преглед” (1934-1944 г.) – най-доброто постижение на профлотската пропаганда в България

За първи път издание с това име излиза през 1930 г. (4 броя), а през 1932 г. е отпечатан и брой 5. На 01.10.1934 г. се появява първият брой на втория по ред в. „Морски преглед”, орган на Военноморския флот на България. Той излиза винаги на 1-во и 15-то число на месеца. Вестникът на най-малкия в количествено отношение вид въоръжени сили надвишава всички останали периодични издания с тиража си от 7300 броя. Издателите му подчертават, че това е „единственият безплатен вестник в нашето Отечество, който се изпраща даром на всички ония, които се интересуват от морското дело и свързаните с нашето море начинания...”. Читателите получават безплатно и книжките от библиотека „Морски преглед”. Вестникът съществува благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на войната, на дарителство и на постъпления от реклами. В „Морски преглед” рекламират както държавни, така и частни фирми.

Флотският двуседмичник идва на бял свят във важен период от развитието на Военноморските сили, които постепенно се отърсват от опеката на Ньойския договор и претърпяват важни организационни промени. Вестникът неприкрито афишира интересите на своите издатели към новите тенденции във флотските въоръжения и тактиката на бойното им използване, пропагандира идеята за силен военен флот.

„Морски преглед” в продължение на десет години остава с една и съща графична концепция: организация на текста в три колони на страница, рисувани рубрики, богата илюстрация и обем от 12 страници всяка книжка. Постоянни са и рубриките: „Морска мисъл”, „Морска техника”, „Морски вести”, „Морска литература”, „Морски оръжия”, „Военноморска история”, „Обучение, възпитание и обнова”, „Сведения за чуждите флоти”. Във всеки брой се води задочен диалог с читателите и сътрудниците – отговаря се на поставени въпроси, дават се препоръки на начинаещи автори.

Основните задачи, поставени пред двуседмичника, се изпълняват от автори на принципа „опора на собствени сили”. Външните автори са изключение. Създателят на „Морски преглед” контраадмирал Иван Вариклечков и първият му помощник – капитан І ранг Сава Иванов сравнително рядко се появяват на страниците на вестника. Сред най-авторитетните сътрудници на „Морски преглед” е капитан-лейтенант, по-късно капитан ІІ ранг д-р Георги Пецов.

„Морски преглед” не афишира своите издатели и редактори. От първия до последния брой в главата на вестника стои неизменно словосъчетанието „Двуседмичник за морска просвета и обнова. Ръководи редакционен комитет”. Би могло да се предположи, че начело на „Морски преглед” (под патронажа на контраадмирал Ив. Вариклечков) е бил капитан-лейтенант Кръстю Панайотов Куюджуклиев.

Вторият по ред „Морски преглед” излиза в продължение на десет години до юли 1944 г.

Вестник с това име излиза отново през 1947-1948, 1954-1960 г.

За пети пореден път в. „Морски преглед е възобновен през 1992 г. През 2009 г. излизат два броя на в. „Морски преглед” – издание на Щаба по подготовката на ВМС със съдействието на КРЗ „Флотски арсенал”. И този път изданието е безплатно приложение на „Морски вестник”.


130 години от рождението на капитан I ранг Георги Купов – герой от Балканската война

Георги Купов е роден на 18 октомври 1884 в гр. Варна. Баща му умира, когато е на 3 години и е отгледан от дядо си поп Енчо. През 1898 г. постъпва в Морския кадетски корпус в Петербург. Там той учи с елита на офицерския състав на руския флот и получава най-доброто военноморско образование.

През 1905 г. се завръща в България и постъпва на служба в Портовата рота на Черноморския флот. В 1906 - 1907 е в Морското училище във Варна като помощник на началника на училището и възпитател . Изпратен е да учи в едногодишния Минен офицерски клас в Морското инженерно училище „Император Николай I” в Кронщад, който завършва през 1908 г. По време на обучението си плава на учебния кораб „Николаев” и на миноносеца „Мощни”.

След завръщането си в България е назначен на торпедоносеца „Летящи” и е повишен в чин мичман I ранг. С избухването на Балканската война е назначен за вахтен началник на торпедоносеца „Дръзки”, а след това за временно изпълняващ длъжността командир.

На 7 срещу 8 ноември командваният от мичман I ранг Георги Купов торпедоносец „Дръзки”, заедно с торпедоносците „Летящи”, „Строги” и „Смели”, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, участва в атака срещу турския крайцер Хамидие. „Дръзки” атакува последен турския боен кораб. Изстреляното торпедо попада в предната част на неприятелския кораб. Бронираният крайцер „Хамидие” получава пробойна от 10 кв.м, загиват 8 души и 30 са ранени. От българския отряд има един ранен подофицер-артилерист от „Смели”, а един шрапнел пробива димохода на „Дръзки”.

Този първи успех на българския военен флот принуждава турските кораби да преминават по-далеч от българските брегове. Това се отразява на тяхната ефективност и косвено отслабва турските позиции на сухопътния фронт.

В началото на 1913 г.служи на торпедоносец „Шумни” и като вахтен началник на учебния крайцер „Надежда”. На 27 ноември е назначен за титулярен командир на торпедоносец „Дръзки”. От 11 февруари 1914 г. е преподавател по морска практика, хидрография и морски снимки в офицерския курс; ръководи и практиката на офицерите с п/х „Цар Фердинанд” през лятото на същата година. През есента е назначен за преподавател по електротехника в трите курса на Машинното училище.

През Първата световна война лейтенант Купов заема различни длъжности в Подвижната отбрана: като командир на „Дръзки” на 8 декември влиза в артилерийска престрелка с два руски контраминоносеца; поставя минни заграждения; командва отряда торпедоносци, когато е пратен да спаси оцелялото от потъналия „Шумни”.

През 1918 и 1919 г. Г. Купов е началник-щаб на флота. За кратко през 1920 г. е командир на Дунавската флотилия. През същата година Георги Купов напуска флота. През 1923 г. работи в пивоварната фабрика „Прошек” в София. През 1932 г. се връща към военноморското поприще – започва работа в Морското училище като преподавател по навигация, лоция и мореходна астрономия.От 1941 г. до септември 1944 г. Г. Купов ръководи предприятието Българско речно плаване. На 21 ноември 1957 г. е почетен гост на тържественото откриване на кораб-музей „Дръзки”.

Георги Купов умира през 1959 г. Посмъртно, със заповед на министъра на народната отбрана от 26 януари 1959 г., получава повишение на военното звание капитан І ранг. Днес неговото име носи улица във Варна.