К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


МАРТ


130 години от рождението на контраадмирал Сава Стефанов – първият български адмирал

Контраадмирал Сава Стефанов е роден във Велико Търново на 1 март 1884 г. През септември 1900 г. постъпва във Военната гимназия към Военното училище.

Произведен е в чин подпоручик на 2 август 1905 г. след което е изпратен на служба във Флота на 29 юни 1905 г., а от 1 юли с. г. е амбаркуван на учебния крайцер „Надежда“. В периода 1905 – 1907 г. мичман II ранг Сава Стефанов преминава успешно курс за флотски офицери, в началото на 1908 г. е командирован в Марсилия (Франция) за 6-месечно далечно плаване.

Със завръщането си в България през август 1908 г. служи в Дунавската флотилия и в Машинното училище във Варна. В последствие учи в артилерийските и минни класове в гр. Кронщад, Русия, където специализира и радиотелеграфия. На 1 ноември 1911 г. мичман І ранг Стефанов се завръща от обучението си в Русия и започва службата си като вахтен офицер на учебния крайцер „Надежда“, а в последствие и „завеждащ радиотелеграфната станция“.

Званието лейтенант, Сава Стефанов получава на 15 Октомври 1912 г. скоро след започването на Балканската война. Под негово ръководство радиотелеграфистите от „Надежда” извършват първото разузнаване в ефира, осъществено у нас, като така се полагат основите на флотското и на армейското ни радиоразузнаване. Флотските радиотелеграфисти, ръководени от лейтенант Стефанов, успешно заглушават предаването на радиограми от Константионопол (Истанбул) за Одрин и обратно.

По време на Първата световна война на лейтенант Стефанов е поверено командването на торпедоносеца „Строги“. С него участва в поставянето на минно заграждение пред Варненския залив и в стоварването на десанта на морските части при завземането на Каварна, Балчик и нос Калиакра на 5 септември 1916 г.

На 1 април 1917 г. Сава Стефанов е повишен в звание капитан-лейтенант. На 20 февруари 1918 г. формира Минната дружина към Черноморската част, а на 24 септември 1919 г. е вече началник на Щаба на флота. На 2 ноември е произведен в звание капитан ІІ ранг. В началото на 1920 г. е назначен за командир на Подвижната отбрана, но съвместява и длъжността началник на Щаба.

Съдбата на бъдещия контраадмирал е тясно свързана с борбата за опазването и развитието на флота и на неговите кадри в условията регламентирани от Ньойския договор. Като началник на Морската търговска полицейска служба о.з. капитан ІІ ранг Стефанов е ангажиран със закупуването през октомври 1921 г. на шест стражеви кораба (два шасьора и четири ведети).

През 1925 г. оглавява Отделението за морска и речна полицейска служба и Морска учебна част. По този начин той поема управлението на нелегалните флотски структури. Официално, макар и със строго поверителна заповед по Министерството на войната от 4 май 1931 г. капитан І ранг Сава Стефанов е назначен за началник на Флота.

Официално ликвидиран след влизане в сила на Ньойския договор, флотът оцелява под формата на формирования, които са подложени на непрекъснат контрол от страна на Междусъюзническата контролна комисия. Въпреки това се налага да изпълнява чисто бойни задачи – миночистенето край черноморските брегове, водолазната дейност по изваждането на потопените в морето миноносец „Смели”, торпедните апарати на „Летящи”, материали от яхтата Колхида и т.н.

През 1933 г. командващият на флота възвръща военните звания и отличия, а Щабът е върнат от София във Варна. Сава Стефанов е активен деец в Български народен морски сговор.

Знак за признателност към дейността на Сава Стефанов са множеството български и чуждестранни ордени, с които е отличен през годините на своята служба. На 8 май 1935 г. на морския офицер от запаса Сава Стефанов е присвоено званието – контраадмирал. Сава Стефанов умира на 15 май 1970 г.


145 години от рождението на полковник Руси Лудогоров – командващ българския военен флот в периода 1911 – 1914 г.

Полковник Руси Лудогоров е роден на 20 март 1869 г. в Разград. Завършва Военното училище в София и Артилерийската инженерна школа в Торино. Старши офицер е в телеграфната дружина, в последствие командва рота във Втора интендантска дружина. Професионалното му развитие до назначението му във флота преминава през Втора пехотна тракийска дивизия, където е дивизионен инженер, завеждащ учебната команда на Телеграфната дружина, началник на Управление "Железопътни съобщения" и командир на железопътна бригада.

Трусовете във военния флот породени от проблеми с доставките от чужбина, политическия натиск, както и личните конфлитки между висшите флотски офицери могат да обяснят назначаването на офицер от сухопътните части за началник на флота. В сложната обстановка на задаващите се Балкански войни консолидирането на флота е наложително. С тази задача е натоварен подполковник Руси Лудогоров, който поема командването му на 23 май 1911 г.

Подполковник Лудогоров съсредоточава вниманието си върху черноморския флот и в кратки срокове са изготвени варианти за отбрана на крайбрежието, съобразени с потенциала на съществуващия флот. На 1 януари 1912 г. влиза в сила ново „Положение за устройството и управлението на флота” изготвено от подполковник Лудогоров, в което се урежда положението на Дунавската флотилия, формира се и „Учебна част на флота“ в състава, на която влизат Машинното училище и морските специални школи. Същевременно се увеличава броят на учебните плавания на отряда миноносци и крайцера „Надежда“, провеждат се учения за устройване на минни заграждения. Корабите на „Дунавската част от флота“ са спешно ремонтирани и приведени в експлоатация.

На 21 септември 1912 г. е организиран и Варненският укрепен пункт, с командир началникът на флота подполковник Руси Лудогоров. В него са обединени военните части, дислоцирани в района на Варна, а основната му задача е да организира наблюдението на цялото Черноморско крайбрежие и отбраната на морския бряг от Балчик до устието на река Камчия. Тази организация има съществена роля за морската отбрана на България по време на Балканската война (1912 – 1913). По време на неговото командване е постигната и първата военноморска победа на Българския флот с поразяването на турския крайцер „Хамидие“ от торпедоносеца „Дръзки“. Полковник Руси Лудогоров умира на 17 юни 1934 г.

65 години от преминаването на хидрографската служба към МО

На 23 март 1949 г. с постановление № 11 и Протокол № 23 на Министерски съвет, тогавашната Хидрографска служба, функционираща към „Дирекция водни съобщения“ е прехвърлена към Военноморския флот.

През 50-те и 60-те години на ХХ век службата преживява период на структурни промени и разширяване на дейността си. През същия период Хидрографската служба координира полагането на подводния кабел Севастопол – Варна в нашите териториални води.

На 26 април 1976 г. е получен нов специализиран хидрографски кораб, построен в Гданск, именуван „Адмирал Бранимир Орманов“. През 1979 г. е въведена радионавигационна система "БРАС", предназначена за хидрографски изследвания и осигуряване на дейността на корабите от военния флот. През същата година са издадени и първите навигационни известия до мореплавателите. През 1982 г. в Кораборемонтния завод "Флотски арсенал" е построен многоцелеви хидрографски катер.

Хидрографската служба на ВМС контактува с Международната хидрографска организация, Международната организация на фаровите служби, Средиземно-Черноморската хидрографска комисия, партнира на Националния океанографски комитет, Националния съюз на геодезистите, взаимодейства с Института по океанология. В историята си службата има интензивни контакти със съответните служби на СССР, Полша и Германия, а в последните години твърде динамични – със службите от Гърция и Турция.

Днес Хидрографската служба на ВМС се състои от отделенията „Хидрографско осигуряване“, „Картографско осигуряване“, „Хидрологично осигуряване” и „Метеорологично осигуряване“.


50 години от първото българско околосветско плаване на моторен кораб „Г. С. Раковски“ (23 август 1963 г. – 23 март 1964 г.)

На 23 март 1964 г. моторен кораб „Г. С. Раковски“ е тържествено посрещнат във Варна след 210 дни в морето. Екипажът, воден от капитан Иван Станчев, осъществява първото в морската ни история околосветско плаване, а м/к „Г. С. Раковски“ става първият ни „магелановски” кораб.

Корабът е построен през 1960 г. в Глазгоу, Великобритания, през 1960 г. Дължината му е 141,9 метра, широчината – 19,25 метра, газенето – 8,94 метра. От 7 септември 1962 г. до 14 юли 1983 г. е част от корабния парк на Параходство БМФ.


105 години от рождението на капитан I ранг Христо Кукенски

Христо Кукенски е роден на 28 март 1909 г. в с. Острец, Троянско, в семейство на земеделци. През 1927 г. е приет в Машинното училище, а три години по-късно печели конкурс и продължава следването си в Ливорно, Италия.

Завършва пълния четири годишен учебен курс и задължителните плавания на учебен ветроход в продължение на 12 месеца, както и допълнителни 6 месеца като офицер на ескадрен миноносец в Средиземно море. След завръщането си е назначен за командир на „Калиакра“, а през 1935 г. е преведен на служба в Морското училище в Созопол. Тук съвместява длъжностите възпитател и командир на учебния кораб „Камчия“. Заедно с това преподава във висшите навигационни курсове и плава, като капитан-инструктор на курсаните с корабите на БТПД.

През 1938 г. е назначен за командир на стражеви кораб „Черноморец“ от състава на Дунавската флотилия. През април 1940 г. е преместен във Варна и е командир на торпеден катер № 1 (тип „Люрсен“), а по-късно командир на дивизиона торпедни катери.

През май 1943 г. е върнат като ротен командир в Морското училище, а след 9 Септември 1944 г. е заместник началник на училището. През март 1945 г. е назначен за командир на торпедната флотилия при Черноморския флот. На следващата година е уволнен от флота и прави опит да продължи висшето си образование в специалност „Корабостроително инженерство“. Качествата му на отличен командир обаче са оценени високо от ръководството на флота и е върнат на реална служба, като е назначен за началник Щаб на база Варна.

От септември същата година е назначен за пръв командир на ескадрения миноносец „Железняков“, през юни 1949 г. е назначен за командир на втория ескадрен миноносец влязъл в състава на българския флот – „Озорной“, по-късно преименуван на „Георги Димитров“.

Окончателно напуска строевите длъжности във военноморския флот в края на 1949 г. и постъпва като преподавател в Морското училище, завеждащ дисциплините морска практика и навигация, а в последствие и завеждащ катедрата по тактика на ВМС. Уволнява се от структурите на ВМС в края на 1955 г. като капитан II ранг. Цивилният му живот е свързан неизменно с морето, първоначално като технолог по кораборемонта и началник на технологичното бюро в ККЗ-Варна (до 1970 г.), а в последствие е капитан на шалани. През 1973 г. прави последно плаване с кораб на БМФ, след което преминава окончателно в пенсия. В този период от живота си пише активно, автор е на мемоари и множество статии на морска тематика.

Капитан I ранг Христо Кукенски напуска този свят на 08 август 1998 г.