К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


МАЙ


75 години от откриването на първия „Аспарухов мост“ във Варна

На 28 май 1939 г., след двугодишен строеж, е тържествено открит първият железен мост с подвижна конструкция, свързващ Варна с днешния квартал „Аспарухово“. При откриването слово произнася главният директор на Българските държавни железници инженер Б. Колчев, а освещаването извършва Варненски и Великопреславския митрополит Йосиф. Гости на събитието са министри и политически дейци.

До изграждането на моста се стига след като временното понтонно съоръжение над канала „море – езеро“ не успява да поеме нарасналия трафик между двата бряга. Започнат още през м. май 1937 г., железният мост е проектиран за канал с ширина от 100 м и среден отвор от 30 м. Подвижната част, т.нар. клапа, се повдига само за две минути и половина, когато се налага преминаването на кораб с по-голяма височина. През ноември 1938 г. мостовото съоръжение е завършено, по него е прокарана и жп линия водеща до тогавашните петролни резервоари.

Наречен „Аспарухов“, новият мост изпълнява функциите си до 28 януари 1975 г., когато преминаващият през канала съветския кораб „Павел Постишев“ се сблъсква с него и го поврежда. Мостът съществува и днес, но вече без повдигащата се средна секция и все още осъществява връзката по суша между град Варна и островната зона.


Aварийно-спасителният кораб „Протео“ – 10 години под български флаг

Построен през 1943 г. в италианския град Анкона, корабът има следните тактико технически данни: дължина - 75.7 м, широчина – 11.7м, газене – 5м, водоизместване – 2048 т.

Девизът на кораба е VIRTUTE EX ADVERSIS TRAHO, което преведено означава „ОТ БЕДСТВИЕТО ЧЕРПИМ СИЛА“. Това много точно описва амплоато на „Протео“ като спасителен кораб.

През 2014 г., след по-малко от три седмици дадени за обучение на екипажа в Италия, на 31 май,. на кърмата на кораба e вдигнат българският флаг. След плаване до Черно море, на 09 юни корабът вече е застанал на Морска гара Варна.

През следващите десет години екипажът му участва в множество учения и морски операции.

В историята на кораба, а и на военноморските ни сили, ще останат завинаги записани следните моменти:

- Осъществяването на първото само българско учение по спасяване на аварирала подводница с евакуация на личен състав по „сухия способ“: на 28 февруари 2007 г. във водите на Северния Несебърски залив от подводница „Слава“ бяха успешно евакуирани със спасителния звънец на кораба, двама членове на екипажа, единия, от които по това време е контраадмирал.

- Изключително напрегнатата подготовка през пролетта и лятото на 2007 г. за осигуряване на повторния оглед на потъналия пред Босфора през 2004 година м/к „Хера“, под ръководството на тогава бригаден адмирал и командир на Военноморска база Варна (сега командир на ВМС и вицеадмирал) Румен Николов. Операция, която макар че не се осъществи, доведе до повишаване на способностите на кораба (Кирби Морган).

- Операцията за осигуряване на подводния оглед на потъналия през 2010 г. м/к „Карам-1“.

- Операциите по изваждане на оръдието на руския есминец „Лейтенант Пушчин“ през 2011 и винта на подводница тип UВ-I. през 2012.

Постигнатите досега успехи биха били невъзможни без ентусиазма и трудолюбието на всички, които са в строя през тези 10 години.

Почти 25% от териториалното море на Република България се намират на дълбочини под 60 метра. Същевременно в 12-милната зона няма дълбочини, превишаващи техническите възможности на кораба за спускания до 120 метра. Със засилването на стопанския интерес в териториалното ни море и шелфа, което се случва пред очите ни, тези способности стават все по-необходими. Единственото държавно средство, с което България може да достигне тези дълбочини е аварийно-спасителния кораб „Протео“.