К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ЮЛИ


130 години от началото на Минно-торпедното дело у нас

С цел усилване на малобройната българска Флотилия и Морска част, през м. юли 1884 г. Русия предава на княжество България две миноноски с прътови мини тип „Херц”, 140 заградни мини и други минни материали и принадлежности.

Двете миноноски – „ Бычок” и „Черепаха”, са построени през 1877 г. в завод „Берг” в Петербург и са участвали в Руско-Турската война. Те са еднотипни винтови кораби със стоманен корпус, дължина – 18.84 м, ширина – 2.32 м, газене 1 м, и водоизместване от 20 тона. Въоръжението им се състои от две прътови мини и едно скорострелно оръдие. Развиват скорост 8 възела по течението.

С тях се полага началото на Минната част на Българския флот. Пръв началник на частта е руският морски офицер – лейтенант Иван Николаевич Лебедев.

Миноноските взимат участие в Сръбско-Българската война, като боен отряд базиран в Лом, по-късно „Черепаха” е придадена, към отряда в Арчар, а „Бычок” е под командването на коменданта на видинската крепост. Двата кораба са използвани активно, както за борба със сръбското разузнаване по Дунав, така също и, като транспорти.

На 17.05.1887 г. корабите са преименувани, като “Черепаха” получава името “Васил Левски”, а “Бычок” – “Христо Ботев”.

По време на Междусъюзническата война миноноските са използвани като патрулни кораби. През 1913 г. заедно с другите кораби на Дунавската флотилия са потопени в устието на р. Русенски Лом, за да не попаднат в ръцете на противника. По-късно същата година са извадени и ремонтирани.

През Първата световна война двете миноноски служат, като патрулни кораби и охраняват брега на Дунав и левия фланг на Добруджанската армия.

След края на войната са реквизирани от съюзниците, но скоро след това са върнати за нуждите на новосформираната Дунавска полицейска служба. Двата кораба обаче са в лошо състояние, планираните ремонти така и не са осъществени и те скоро са изведени от строя и бракувани.


120 години от вдигането на българския флаг на парахода „Борис”.

На 3 юли отбелязваме 120 години от вдигането на флага на първия български кораб построен за търговското ни корабоплаване в следосвобожденска България.

Първостепенна задача пред основаното през 1892 г. Българско търговско параходно дружество е изграждането на корабен парк. Дружеството е с държавен и частен капитал, което предопределя преплитането на различни интереси при поръчката им. Така например, освен изискванията за определен тонаж и скорост, е взета под внимание и възможността на борда им да се поставят и фундаменти за оръдия, за да бъдат плавателните съдове използвани и във военно време.

Първите си два кораба дружеството поръчва в корабостроителницата „Ричардсън и Сие” на река Тайн. През пролетта на следващата 1894 г. със задачата да надзирава строителството им е командирован мичман I клас Станчо Димитриев, чиято основна цел е да провери дали е изпълнено искането корабите да са пригодени за носене на оръдия.

На 11 юни 1894 г. успешно са извършени изпитания на първия от двата поръчани парахода – „Борис”. Той е с дължина - 67.10 м, ширина – 9.75 м и товароподемност 894 т. развива скорост от 12 възла. На борда си може да приема и до 50 пасажери в първа и втора класа.

Окончателното приемане на кораба става на 13 юни, а още на следващия ден той отплава за България.

Българската дипломация успява да издейства от великия везир на Османската империя правото на борда на новите кораби да се вее българския флаг. Последното е дипломатически успех, предвид васалният статут на княжеството, към този момент.

На 2 юли с. г. първият български морски търговски кораб „Борис” влиза във Варненския залив.

На следващия ден 3 юли 1894 г. е извършено тържественото му освещаване и издигане на българския флаг. След това започва редовните си рейсове между българските черноморски пристанища.

Парахода „Борис” и неговия екипаж вземат участие в Балканската и Междусъюзническата война, превозвайки провизии за българските части. Корабът си спечелва името „параход – спасител” през февруари 1913 г., когато снабдява с топли дрехи и храна бедстващите в снежна буря български части, защитаващи Булаирската позиция.

По време на Първата световна война корабът за кратко служи като плаващ хотел на германските водосамолетни екипажи, а в последствие е използван и като минен заградител.

След войната е реквизиран от френските окупационни части и използван при евакуацията на остатъците от армията на генерал Врангел. При изпълнение на тази задача на 13 ноември 1920 г., на ок. 60 мили южно от Севастопол параходът е блъснат от руския кораб „Кронщат” и бавно започва да се пълни с вода. Екипажът се евакуира успешно на борда на руския кораб, но „Борис” загубва битката с морето и след няколко часа потъва.


100 години от рождението на капитан Димитър Стефанов Радулов

Димитър Радулов се ражда на 24 юли 1914 г. в гр. Бургас в семейството на военнослужещ. От 1920 до 1932 г. живее в Габрово, където завършва Априловската гимназия.

След успешно издържаните приемни изпити през 1932 г. е вече курсант в Мореходния отдел на Военноморското училище във Варна, а от 1934 г. (след преместването на училището) в Созопол. Тук изкарва следващите три години от обучението си, до 1937 г., когато започва плавания, като практикант на борда на корабите на БТПД – „Княгиня Мария Луиза” и „Родина”.

През 1939 г. работи, като трети помощник капитан на кораба „Родина”, а на следващата 1940 г. е вече втори помощник капитан на кораб „Шипка”. С последния извършва изтощително плаване в Близкия изток и Средиземно море, което се оказва причина за моряшка стачка прекратила плаването и довела до уволнението на Радулов от БТПД, като един от инициаторите за стачката.

През следващата година намира за кратко работа на борда на италианския танкер „Майя” и на немския кораб „Залцбург”, с които плава основно в Черно море.

По време на Втората световна война е мобилизиран и води курсове по навигация и морско дело на курсантите във Военноморското училище.

След войната капитан Димитър Радулов работи, като плановик в новосъздадената Дирекция на БМФ, изнася и лекции (включително на курсанти от чужбина) във Военноморското училище.

През 50-те и 60-те години на 20 в. капитан Радулов командва редица кораби на БМФ сред, които „Н.Вапцаров”, „Шипка, „Родина”и пътническия – „Несебър”.

Професионалният път на капитан Радулов преминава за кратко през корабите на дружество „Тексим” – „Аргус”, Алдебаран” и „Алиот”.

От 1968 г. до пенсионирането си през 1974 г. командва различни кораби плаващи по линията Черно море – Западна Европа и Черно Море - Куба.

Вече, като пенсионер капитан Радулов замества капитани в отпуск на корабите „Перелик” и „Плиска”, плава и на риболовните траулери „Цикония” и „Олуша” на „Океански риболов” – Бургас.

След последен рейс с кораб „Перелик” през 1978 г. капитан Димитър Радулов се оттегля окончателно в пенсия.