К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ЯНУАРИ


40 години от основаването на Яхт-Клуб „Капитан Георги Георгиев – Порт Варна”

През м. януари 1974 г. е основан ведомственият яхт-клуб на ДСO „Воден транспорт”

Яхт клубът е изграден за работниците и служителите от системата на ДСО „Воден транспорт” на територията на града, достъпен и за семействата им. Радетели и учредители още от 1973 г. са известни ветроходци и професионални моряци, сред тях Иван Георгиев, кап. Атанас Йонков, инж. Константин Славов, Пенко Жеков, Стоян Паунов и кап. Николай Йовчев. Още същата година започва закупуването на ветроходни яхти и детски състезателни съдове.

Основна цел на основателите е яхт клубът да работи за масовизирането и популяризирането на туристическото ветроходство. Наред с това клубът е и най-активният „деец” за продължението и премствеността на моряшката професия.

В своята история яхт клубът работи по специална учабна програма целяща повишаване ветроходната подготовка на своите членове. Той е организатор и домакин на престижни за Черно море състезания като регата “Георги Димитров” (проведена за първи път през 1976 г. като международна с маршрут Варна – Одеса – Варна), ветроходно рали за купата на Община Варна, детска регата “Юнга”. След успешното околосветско плаване на капитан Георги Георгиев, изтъкнат и обичан от всички членове деятел и понастоящем патрон на клуба, той става водещ център и стожер на всички, които обичат морето и ветроходството. След смъртта на Георги Георгиев през 1980 г., с решение на Управителния съвет, клубът е преименуван на яхт клуб “Капитан Георги Георгиев-Порт Варна”. Клубът представя България на най-големите ветроходни състезания в района на Източното Средиземноморие и Егея. Доказателство за това са десетките купи, експонирани в каюткомпанията на клуба. Десетки младежи минали през школата на яхт клуб “Капитан Георги Георгиев – Порт Варна”, понастоящем плават като моряци и капитани по всички морета и океани на Планетата, запазили обичта и признателността към любимия клуб.


90 години от издаването на първи брой на сп. „Морски Сговор”

През м. Януари на 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор”. Специализираното издание на морска тематика е официален печатен орган на „Българския Народен Морски Сговор”.

Основна цел на създадения няколко години преди това (през 1920) сговор, е популяризирането на водното богатство на България и морето във всичките му аспекти (цивилни и военни), като така се работи за национален просперитет, въпреки ограничителните клаузи на Ньойския договор.

В „официалния отдел” на първия брой на списанието са поместени решенията и разпоредбите на управителното тяло на Сговора и програма за дейността му, в която се акцентира на „засилване книжовната пропаганда чрез печатния орган на организацията „ Морски Сговор”, и чрез отделните му брошури от „Морска библиотека”.

През първата година от издаването си списанието е с обем от 16 страници, а поради огромния интерес още на следващата година обемът му е увеличен до 20 страници като тиражът нараства до 4000 броя. Списанието е месечно, но годишно излизат по 10 книжки, като само през месеците Юли и Август не се издават броеве.

През следващите две десетилетия (до 1944 г.) списанието е най-авторитетното морско периодично издание у нас, с главен редактор морският офицер Сава Иванов.

На страниците му се помества актуална преводна информация за развитието на световните флотове (военни, търговски, пътнически и риболовни), оригинални статии по научните достижения в различни области имащи отношение към морското дело. Пропагандират се физическото възпитение на младежта, водните спортове и националните ни морски курорти. Отделя се специално внимание на образоването на читателите по въпросите на морското и речно богатсво на страната.

Сътрудници на списанието са и множество изтъкнати български писатели и художници с отношение към проблемите на морското дело и история. Оформлението на книжките е винаги атрактивно, страниците са оформяни с експресивни илюстрации и цветни репордукции.


115 години от създаването на „Управление на Флота” - общото командване на Черноморската и Дунавската флотилия ( днес Щаб на ВМС)

Щабът на ВМС е създаден на 01(13) януари 1899 г. с указ № 6 на княз Фердинанд I за сливане на Управлението на Дунавската флотилия и на Морската част в едно – „Управление на Флота”. Под понятието Управление на флота, се визират началника и Щаба на Флота. Със заповед № 80 от 2 март 1900 г., относно Положението за устройство на Флота, е уточнена функцията на новосъздаденото управление, а именно, че „Началникът на Флота командва и управлява Флота посредством Щаба на Флота, който има два състава: а. Строеви и б. Административен. Щабът на Флота се управлява от началника на Щаба на Флота, който е най-близкият помощник на началника на Флота във всичко, що се касае до устройството, управлението и службата на Флота”. При така създаденото ново положение на Началника на Щаба на Флота са пряко подчинени всички чинове от Щаба на Флота, а при отсътвие на Началника на Флота, той го замества по право.

Първи началник на Щаба на Флота е капитан-лейтетант Васил Хитров, който до този момент е началник на Дунавската флотилия и по мнението на съвременницете е може би най-добре подготвения български морски офицер.

Една от първите задачи на Щаба на Флота е разработването на проектоустав за службата на кораба въз основа на руския и френския морски устав, регламентиращ службата в отряда кораби. Тук най-вече се имат предвид отрядът торпедоносци тип „Дръзки”. Разработено е и специално допълнение към съществуващия дисциплинарен устав отнасящо се конкретно за „Флота”.

През м. януари. 1912 г. са допълнени и уточнени правомощията на началника на Флота, споре

По време на балканските войни на Щаба на Флота се налага да решава сложен комплекс от задачи: да осигурява устройването на минни заграждения, въвежда настъпателната тактика при отбраната на Черноморското ни крайбрежие, поставя основите на флотското радоиразузнаване и води активна радиоелектронна война в ефира, извършва логистично осигуряване на сухопътните войски през пристанищата Дедеагач, Карачели и др. В периода преди ПСВ на Щаба на Флота е възложено изработването на нова Сигнална книга с която се слага ред в сигнално-наблюдателната служба на по Черноморското, Егейското и Дунавското крайбрежие.

По време на Първата Световна Война Щабът на Флота решава още по-сложни задачи. В състава на ВМС постепенно са приети и участват в реалните военни действия нови видове въоръжение: водосамолети, подводница, модерни морски мини и друти видове ново въоръжение, създадена е морска пехота и т.н. Щабът на Флота не само ръководи действията на своите сили в района на военните действия, но и координира в районите на Черно и Егейско море съвместните задачи с ВМС на Германия и Турция, а по Дунава с ВМС на Австро-Унгария и Германия.

Съгласно чл. 83 от Ньойския мирен договор подписан на 27 ноември 1919 г. и влязъл в сила от 9 август 1920 г., българският военен флот подлежи на ликвидация. Това прави безпредметно съществуването на Щаб на Флота, който реално е закрит в началото на декември 1920 г. Част от щабните офицери запазват позиция в новосформираните Морска и Дунавска полицейски служби със седалище в София.

На практика структурата Щаб на Флота е напълно реабилитирана в мирновеременния щат от 1932 г., а в самото начало на следващата година Щаба се връща във Варна.

В този период Щаба на Флота разработва правилници и нормативни документи, отнасящи се непосредствено до учебно бойната подготовка на корабните екипажи.

Структурата на управлението на военния флот става сравнително постоянна едва в началото на 40-те г. на ХХ в. Щабът в този период отново се разполага в София. От 1941 г. военният флот е наименован Морски войски. На пряко подчинение на командира на морските войски са командирите и началниците на основните флотски поделения: Дунавската флотилия, Неподвижната и Подвижната отбрана на Черно Море, Беломорската флотилия, Морската учебна част, бреговите артилерийски полкове с щабове в Русе, Варна и Кавала.

След войната флотът навлиза в нова фаза от историята си, като през 1947 г. започва обновлението и разрастването на корабния му състав. Щаба на Флота се настанява през 1948 г. в сегашната си сграда (бившата сграда на Варненската търговско-индустриална камара).

От 1953 г. е въведена длъжността заместник-командващ на ВМС, а през 1955 г. има вече отчетливо разпределение на подчинеността в Управлението на ВМС, което се състои от щаб, политически отдели, отдели и служби, подчинени пряко на командващия, и поделения, складове и работилници, подчинени на Управлението.

През следващите три десетилетия ВМС изпълняват мащабни задачи свързани със съюзническите задължения на България към обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Основната част на дейностите свързани с планирането и организирането на тези учения пада върху Щаба на ВМС. За ефективността на неговото управление в този период може да се съди и от това, че са успешно усвоени и служат два ескадрени миноносеца, два проекта стражеви кораби, три проекта подводници, преследвачи на подводници, авиация и т.н. Впечатляващо е развитието ударните (леките) сили на флота. Постигнати са редица успехи в научно-изследователската работа, организирано е взаимодействието със сухопътните сили и ВВС.

След 1989 г. настъпват редица промени в ръководството на флота, продиктувани от новата обществено-политическа ситуация в страната. Ликвидирани са политорганите, въведени са новите наименования на типовете кораби, като част от корабния парк е поетапно изведен от експлоатация, на 19 август 1991 г. ВМФ е преименуван на ВМС.

От 1 ноември 1992 г. Управлението на флота е преименувано в командване на ВМС, а в последствие на Главен щаб на ВМС.

През 1994 г. Щабът разработва, а на следващата година актуализира Национална корабостроителна програма за обновление на ВМС.

От 1 септември 1997 г. Главният Щаб на ВМС има ръководство, три управления и три самостоятелни отдела.

От 2012 г. началник на Щаба на Военноморските сили е капитан първи ранг Коста Андреев.


150 години от рождението на капитан I ранг Васил Хитров

Васил Хитров е роден в гр. Ловеч, на 17 януари 1864 г. Военното си образование получава във Военното училище в София, където постъпва през септември 1881 г. Дипломира се успешно на 30 август 1884 г. с чин подпоручик.

Взима участие в Сръбско-Българската война, като командир на 16 -та рота на 1-ви Софийски Полк и води поверената му част в боевете при Сливница, Айдемир, Гургулят и Пирот. След войната кариерата на Васил Хитров продължава в различни гарнизони, а от 4 септември 1888 г. в изпълнение на приетата „Програма за попълване на флотилията с кадри” се прехвърля в Русе. Още на следващата 1889 г. е назначен за командир на парахода „Крум”, а в последствие поема командването на парахода „Симеон Велики” и княжеската яхта „Александър I” от Дунавската флотилия. На 01. 01. 1895г. е назначен за помощник командир на Флотилията, а две години по-късно, през февруари 1897 г. със заповед на военното министерство е командирован в чужбина за специализация в областта на морското дело. През лятото на същата година плава на френската учебна фрегата „Мелпомен” в Атлантика, а през септември 1898 г. е в Бордо за да наблюдава строежа на учабния крайцер „Надежда”.

Възходящата флотска кариера на Васил Хитров преминава през назначение като началник на Дунавската Флотилия, след създаването на Щаба на флота и като пръв началник щаб на Черноморския флот с чин капитан-лейтенант, назначен на 14 февруари 1900 г.

С височайша заповед от 01.01.1905 г. е назначен за началник на Флотско отделение на Военното министерство.

На 18 май 1906 г. Васил Хитров получава звание капитан I ранг. В края на м. ноември същата година е командирован от военното министерство в Монако, за да се запознае на място с работата на местния океанографски музей. През пет месечната си командировка капитан Хитров прави проучвания върху специализираната литература по океанография, както и няколко плавания на модерния изследователски параход „Eider” и изучава хидрографските уреди и апарати на борда му, с цел придобитите познания да бъдат използвани при създаването на Аквариума във Варна.

Капитан I ранг Васил Хитров е уволнен от флота на 12.01.1909 г. поради „закриването на длъжността” и е зачислен в запаса.

Умира през 1928 г.