К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ФЕВРУАРИ


150 години от посрещането в Константинопол (Истанбул) на първият български параход – „Азис”

Параход „Азис” е собственост на първото българско транспортно предприятие, създадено в Константинопол през м. декемри 1862 г. от търговците П. Попов, И. Дюкмеджиев и братя Карадончови. То е наречено – Българско търговско параплувно дружество „Провидение”. На учредителното събрание, проведено на 1 май 1863 г., в устава му е ясно изразен българският характер на предприятието, а като първа стъпка за изпълнение на основната задача на дружеството – развитие на търговията, се предвижда закупуването на един параход. Със задачата е ангажиран един от основателите – Илия Дюкмеджиев, който през юни 1863 г. отпътува за Глазгоу, за да закупи подходящ кораб. Такъв бил спазарен с кобаростроителницата J. Henderson в град Ренфрю. Първоначално корабът бил наречен от корабостроителя Princess Dagmar, а в последствие - Eugene. Параходът потегля от Глазгоу под командването на капитан Едуард Стокър на 6 декември 1863 г. По време на пътуването си към Османската империя той извършва и първите си товарни рейсове до пристанищата Венеция и Триест. Пътуването му приключва на 8-ми февруари 1864 г., когато пристига в Константинопол. Параходът както се изразил един съвременик, дипломатично бил наречен – „Азис”, по името на властващия по това време в империята султан – Абдул Азис. Според данните на Lloyd’s Register от 1863 г. параходът е тримачтов, еднопалубен, с железен корпус и кърмова надстройка. Основните му параметри са: дължина 51.5 м, ширина 7.47 м, газене 3.6 м. и вместимост 380 БРТ. Освен за товари, корабът е пригоден и за превоз на известен брой пътници.

Така е положено началото на българското параходно мореплаване. Параходът редовно извършва плавания от Константинопол до черноморските пристанища Варна и Бургас, до дунавските – Браила и Галац, и до Самсун. Въпреки първоначалния ентусиазъм и направените успешни курсове, акционерното дружество не успява да се разплати напълно с корабостроителя. Липсата на крупни акционери, съмненията в злоупотреби, както и съпротивата на част от българските първенци в Константинопол, към нововъведенията, обричат параплувното дружество на фалит. Документна измама от страна на „гарантите” на дружеството е причината то да загуби собствеността върху кораба. Така през м. май 1865 г. корабът е върнат в Англия и е продаден.

Един от основателите на дружеството, П. Попов, води дългогодишна, за съжаление неуспешна, борба за възвръщането на парахода до смъртта си през 1894 г. След продажбата на кораба, той неколкократно мени собствениците и името си. От 1865 г. до 1914 г. е експлоатиран в Балтийско море под името „Рига”. По време на Първата Световна Война, параходът е мобилизиран в Балтийския флот и името му е променено на – „Ильза”. След гражданската война в Русия, е отново преименуван, този път на „Рылеев”, прехвърлен е в Черно море и обслужва Кримско-Кавказката товарна линия. През 1931 г. корабът е спрян от експлоатация, а през 1933г. окончателно бракуван, след 70 г. служба.


130 години от създавaнето на представителния духов оркестър на ВМС

Макар оркестър към дунавската флотилия да функционира още от 1881 г., то тази формация няма официален, а по-скоро самодеен характер. оркестър от 16 души, снабдени с нискокачествени инструменти (трофейни или закупувани от турски и арабски оркестри).

За същинско начало на представителния оркестър към ВМС се приема датата 28 февруари 1884 г., когато е назначен първият капелмайстор Франтишек (Франц) Минарек. Това назначение практически финализира процеса по изграждането на оркестъра, започнал още в края на предходната година. На 10 декември 1883 година тогавашният командир на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Зинови Рожественски подава рапорт до военния министър на Княжество България в София с искане да бъде разрешено откриването на оркестър към Флотилията. На 15 декември министърът удовлетворява тази молба. Със своя заповед № 22 от 10 януари следващата година Рожественски обявява списъка на първите 22-ма назначени музиканти. Така представителният оркестър е само с пет години „по-млад” от военния флот. Първата международна изява на флотския духов оркестър е на 28 юни 1884 г., когато на борда на яхтата “Александър I” посещава Одеса, а на 2 юли – Севастопол. Следващата изява на музикантите в чужбина е през 1893 г. в румънския град Турну Северин, а първото участие в презморска визита с кораб от Черноморския флот е през 1901 г. в Севастопол, на борда на крайцера “Надежда”. Когато през 1898/99 г. флотското командване се установява във Варна, заедно с него се премества и оркестърът. От тогава е поставена традицията музикантите да дават безплатни концерти за гражданството в Морската градина и на централния площад.

На 17 октомври през 1884 г. на мястото на Минарек е назначен отново чех – Франц Щрос. От 15 март 1887 г. капелмайстор е Франц Свобода, по времето на когото оркестърът осъществява забележително развитие. За първи път прозвучават творби на Глинка, Чайковски, Верди и Вагнер, по-късно оркестърът свири и Римски-Корсаков. Франц Свобода прави и първите оркестрови разработки на Добри Христов.
Първият българин, който дирижира оркестъра от 1920 г. е възпитаникът на Букурещката консерватория Александър Наумов.
След него диригентската палка преминава през ръцете на: Петър Касабов, Георги Попов, Яким Попилиев, Емил Димчев, Емануил Манолов, Радослав Харалампиев, Венелин Крушев, капитан I ранг Ангел Кършанов, капитан II ранг Димитър Димитров. Днес диригент е капитан ІІІ ранг Мирослав Трифонов.

В по-ново време представителният духов оркестър на ВМС е неделима част от облика на Варна и като правило проявите му съпътстват не само всички празници - военни, църковни, общински, национални, но и множеството фестивали и културни прояви в града, а репертоарът му е обогатен с обработки на съвременни популярни и джазови произведения, филмова музика и др. Важна част от живота на оркестъра са международните му участия. През последните години формацията прави турнета и участва във фестивали на военните оркестри в Европа, където получава високо признание и много награди.