К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ОКТОМВРИ


115 години от рождението на капитан II ранг Минчо Острев – изобретател във Военноморския флот и конструктор на български мини
Минчо Колев Острев е роден на 1 октомври 1898 г. в с. Никоевци, Дряновско. Учи в Априловската гимназия в Габрово и след това в Морското машинно училище във Варна, което завършва през 1921 г. Работи в Дунавската полицейска служба като технически офицер. През 1927 г., след спечелен конкурс, е изпратен да следва Машинно инженерство в Берлин. Дипломира се през 1932 г. и се връща в Русе, където инспектира състоянието на главните двигатели на корабите от Дунавската флотилия. Приведен е в Черноморския флот във Варна, където служи до 1943 г. като заема следните длъжности: началник на торпедо-бомбеното хранилище и завеждащ въоръжението на флота; началник на техническата служба и адютант на флота; началник на флотската работилница; старши механик на Подвижната отбрана. Едновременно с това е контрольор по парните котли и резервоари на Морските войски, преподавател по парни котли и двигатели с вътрешно горене и по механика в офицерски технически курс и преподавател в Морското училище по механична технология и машинно чертане.
Минчо Острев реконструира комплекта от две разнопосочни торпедни тръби на торпедоносците в еднопосочни, участва в комисии по ремонт и закупуване на корабни двигатели.
През 1936 г. конструира българската морска заградна мина Б-36, а през следващите години Б-38, Б-40, Б-42. Благодарение на това българският флот са снабдява с мини родно производство, които са ефективни и двойно по-евтини от предлаганите вносни.
През 1943 г. Минчо Острев е уволнен от флота.
През 1944-1945 г. е на работа в корабостроителния завод „Кораловаг” АД – Варна. От 1945 до 1948 г. е хоноруван преподавател, а от 1 юни 1946 г. е извънреден професор и ръководител на катедрите Машинознание и Механична технология в Техническия факултет на Варненския държавен университет „Св. Кирил Славянобългарски” (тогавашното наименование на днешния Икономически университет Варна). От 1959 до 1962 г. е преподавател във Висшето военно-инженерно училище в Силистра.
Минчо Острев има десетки научно-изследователски публикации и практически разработки.
Умира на 24.02.1972 г. във Варна.


130 г. от създаването на Военноморски музей – Варна.
Военноморският музей е първият и единствен до днес български морски музей, който прави първите си стъпки преди 130 години, в гр. Русе. Инициатори са офицери от Дунавската флотилия. На 12 (24) октомври 1883 г. е изпратен рапорт от командира на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант Зинови Рожественски, в който е документирано началото на морската музейна колекция...
Повече за създаването и историята на музея може да прочетете на:
http://www.museummaritime-bg.com/Istoria/Istoria.html


115 години от рождението на Марио Жеков - български художник-маринист. Марио Жеков (Марин Жеков Тодоров) е роден на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора. Средно образование завършва в родния си град. Първи стъпки в изкуството прави под влиянието на своя вуйчо - художника Васил Маринов. През 1917 г. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сега Художествена академия - София). През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. През 1919 г. постъпва в Парижкото рисувално училище. След завръщането си в България известно време е художник-декоратор в Пловдивския театър. Членува в Дружеството на южнобългарските художници. От 1920 г. участва в дружествени изложби, урежда и самостоятелни експозиции.
Марио Жеков работи в областта на пейзажа, предимно на морския пейзаж. Пътува много до Цариград, Марсилия, Далмация, Беломорието и Охрид, обикаля из България. Впечатленията от тези пътувания отразява в своите творби. Урежда самостоятелни изложби в София, Париж, Марсилия, Цариград, Будапеща.
По-известни негови творби са: „Из Далмация”, „Старият пристан”, „Граничар на морето”, „Морски бряг”, „Рибарски лодки”, „На Самотраки”, „Морски пейзаж” и др.
Марио Жеков умира на 03.08.1955 г. в София от левкемия.


115 години от рождението на капитан първи ранг Стефан Цанев, командващ Българския военен флот 1944-1946 г. Стефан Тошев Цанев е роден на 29 октомври 1898 г. в с. Зелено дърво, Габровско. През 1919 г. завършва военното училище в София и е приведен да следва курса за морски офицери във флота. След завършването му през 1920 г. е произведен в чин мичман II ранг. През 1924 г. е назначен за преподавател в Практическия отдел на Морското училище и едновременно е възпитател. През 1928 г. е командир на торпедоносеца „Строги”. През 1929 г., след спечелен конкурс, е изпратен на специализация в Италианската кралска морска академия в Ливорно. След завръщането в България служи като командир на: торпедоносеца „Дръзки”, Свързочната рота, на кораб от Дунавската флотилия, на водолазна команда, на Дунавската неподвижна отбрана, на пристанище Дедеагач, на Черноморския флот. Неколкократно е назначаван за началник на Морското училище и на Военноморското на Н.В. училище в периода 1937-1939 г., 1940 г., 1941-1944 г. Приема първото бойно знаме на училището през 1937 г. Има принос за издигане статута на училището във висше специално морско училище през 1942 г.
В края на 1944 г. Стефан Цанев е назначен за командир на Морски войски с ранг командир на дивизия и в началото на 1945 г. е произведен в капитан I ранг. Има големи заслуги за успешното миночистене в Черно море и на р. Дунав след Втората световна война. Въпреки приноса си за развитието на Военноморския флот през август 1946 г. е уволнен и изпратен принудително в запаса. Капитан I ранг Стефан Цанев е дългогодишен касиер на Българския народен морски съюз и на Народния морски съюз. След преминаването му в запаса работи на изборни ръководни длъжности в централните ръководства на Народния съюз за спорт и техника и в Доброволната организация за съдействие на отбраната като инструктор-специалист по морски спортни дисциплини.
За службата си е награждаван с български и чуждестранни ордени, сред които орден „За заслуга” (1928 г.), „Народен орден за военна заслуга” (1935 г.), орден „Свети Александър” III ст. с мечове по средата (1946 г.) и италианския орден „Кралска корона” V степен (1932 г.).
Починал на 12 юни 1976 г. в София.