К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


НОЕМВРИ


70 години от рождението на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров – с цената на живота си спасил от гибел кораба, на който служи.
Димитър Атанасов Димитров е роден на 3 ноември 1943 г. в с. Сушица, област Велико Търново. Баща му загива през Втората световна война на фронта при Мохач, Унгария. Малкият Димитър е отгледан от баба си Кина.
На 23 октомври 1962 г. постъпва в казармата в Горна Оряховица, в школата за химици. След успешно завършване на школата е изпратен във Военноморския флот като специалист химик. Служи на голям преследвач на подводници (БО) с бордови № 17. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание „старши матрос”.
На 4 март 1965 г., докато корабът е на бойно учение в морето, невнимателен изстрел попада в погребите. Складът с оръжията и взривните материали се изпълва с гъст, отровен дим. Има опасност от взрив на кораба. Тогава в погреба слизат командирът на отделение химици старши матрос Димитър Димитров, главен старшина Васил Вачев и старшина II степен Васил Ангелов и започват да изхвърлят сандъците с боеприпаси. Противогазът му пречи, окулярите му се замъгляват и Димитър Димитров го сваля. Димящият сандък е открит и изхвърлен зад борда. Корабът е спасен, но отровните газове са поразили белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. На 6 март той умира от белодробен оток.
Погребан е в родното си село с военни почести.
За проявен героизъм в мирно време с указ на Народното събрание на Димитър Атанасов Димитров е присвоено званието „Герой на социалистическия труд”, златна звезда и орден „Георги Димитров”. Командването на флота му присвоява посмъртно звание старшина I степен. На 6 март 1966 г. във Военноморска база - Варна е открит паметник на героя. В с. Сушица е създаден Моряшки парк, носещ неговото име, а в двора на родната му къща е поставена паметна плоча.


35 години от откриването на фериботната връзка Варна - Иличовск.
На 14 ноември 1978 г. едновременно във Варна и Иличовск (Съветско пристанище на Черно море, днес в Украйна) е официално открита фериботната връзка между двата града.
Засилените стопански връзки и нарастналият обем на товарните превози между България и СССР през 70-те години на XX век налагат търсенето на нови възможности за осъществяването им. През 1975 г. е подписана спогодба между правителствата на Съветския съюз и България за организиране на фериботна връзка между пристанищата на Варна и Иличовск, след което започва едновременно строителство на фериботни гари и пристанища в двата града и са поръчани два български и два съветски ферибота.
Във Варна за фериботния комплекс е определен южния бряг на Белославското езеро, срещу пристанище Варна - Запад.
Фериботното пристанище разполага с пирс дълъг 210 м. и широк 15 м. Подемно-преходен мост свързва коловозите на главната палуба с бреговите коловози. Различието в междурелсието на съветската и българската жп мрежа се преодолява чрез смяна на ходовата част (талигите) на съветските вагони в специално изграден пункт. С това уникално съоръжение терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.
Превозите се осъществяват от два български ферибота – „Героите на Севастопол” и „Героите на Одеса” и два съветски (сега украински) - „Герои Плевны” и „Герои Шипки”. Те са построени по един проект, с еднакви технико-експлоатационни характеристики и приемат вагоните на три палуби.
С изграждане на фериботния комплекс се осигурява по-голяма превозна способност, намаляват се транспортните разходи, увеличават се бързината и ефективността на превозите. В резултат на това се реализира значителен финансов ефект.
Сега Варненският фериботен комплекс се оперира от националните превозвачи Параходство "БМФ" и НК "БДЖ". Четирите фериботни кораба, всеки с капацитет от 108 вагона или 920 автомобила, обслужват редовните линии до Украйна (пристанище Иличовск) и Грузия (пристанища Поти и Батуми). Нова фериботна линия свързва Варна с руското пристанище Кавказ. Линията се обслужва от два руски еднопалубни кораба м/к "Авангард" и м/к "Славянин" с капацитет да превозват съответно 45 и 50 вагона.


115 години от освещаването на учебния кораб „Надежда” на 17 ноември (29 ноември - по нов стил) 1898 г.
В програмата за развитие на българския черноморски флот, подготвена от ръководителя на първата френска военноморска мисия капитан-лейтенант Пол Моро, се предвижда поръчването на един учебен боен кораб от тип авизо. На него следва да се провежда обучението не само на широк кръг специалисти с оглед бъдещото разширяване на флота.
В края на м. март 1897 г. започват преговори с фирмата – „Société anonyme des Chantiers &Ateliers de la Gironde” в Бордо, и на 3 (15 май н.ст.), с нея е сключен договор за строеж на кораб на стойност 1 460 000 златни лева, въоръжението му на стойност 241 396 лв е договорено с „Shneider & Со ”.
Съгласно изискванията заложени в поръчката, авизото има следните параметри: водоизместване – 717 т, дължина - 65 м, широчина - 8.28м. Въоръжението включвало шест оръдия - две 100 мм, две 65 мм. и две 47 мм, както и два торпедни апарата. В предварително заложените спецификации е предвидена скорост от 17 възла, но при изпитанията са достигнати 19 възла. На завършения съд е дадено името „Надежда”. На 22 септември (3 октомври н.ст.) 1898 г. корабът е спуснат на вода и е приет от началника на българския флот и командир на „Надежда” капитан II ранг Пол Пишон, и новосформирания български екипаж. Още същия ден корабът напуска пристанището на Бордо. След неколкодневен престой в Лисабон преминава през Гибралтар на път за следващата си спирка – Алжир. Това са и първите визити на български кораб в тези пристанища. Походът на кораба към Гърция е белязан от силна морска буря, в която българският му екипаж доказва качествата си и получава признанието на френските офицери. След кратък престой в Пирея, „Надежда” се отправя към Дарданелите. Сутринта на 16 ноември, авизото навлиза в Мраморно море и през Босфора продължава към Черно море. Рано на следващата сутрин учебният кораб спуска котва пред двореца „Евксиноград”.
На борда му са приети княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, след това заедно с височайшите си пасажери „Надежда” се отпрявя към Бургас, където по спомени на съвременници акостирал малко след 12.30 на обяд на 17 ноември (29 ноември н. ст.). Тук е извършен молебен и водосвет, с което корабът е официално осветен на българска територия. По-късно през същия ден „Надежда” се връща във Варна, където е базиран и през следващите години.
Корабът става учебна школа на десетки български военни моряци. През Балканската война (1912-1913) от неговата радиостанция, заедно с бреговата радиостанция Франгата, се води „първата война в ефира”, по думите на капитан I ранг Сава Иванов, като се смущават радиокомуникациите на противника. В края на Първата световна война „Надежда” е задържан в руската военноморска база Севастопол и повече не се връща в България.