К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ЮНИ


50 г. от създаването на дивизион патрулни кораби от състава на Военноморска база Бургас
На 2 юни 1963 г. е вдигнат флага на първия от новодоставените шест кораба проект 201-М за новосформирания дивизион малки противолодъчни кораби от състава на Военноморска база Бургас. Те са базирани в Созопол, а датата е определена за празник на дивизиона.
Първият командир на дивизиона е капитан III ранг Петър Желев. През 60-те години на XX век кораби от дивизиона участват в съвместни учения с кораби на съветския Черноморски флот и на другите страни от Варшавския договор. През 1972 г. дивизионът е предислоциран в я пункта за базиране Атия. През 80-те години на XX век започва поетапна подмяна на плавателните съдове с шест противолодъчни кораби проект 204: № 41 – „Летящи”, № 42 – „Бдителни”, № 43 – „Напористи”, № 44 – „Храбри”, № 45 – „Строги”, № 46 – „Безстрашни”. През 1989 г. дивизионът е преименован на 4-ти отделен дивизион противолодъчни кораби.
В летописа на дивизиона освен участия в много учения са вписани и прояви на героизъм в мирно време. Сред тях е подвигът на старшина II степен Стефан Михалев Димитров – командир на отделение рулеви на малък противолодъчен кораб № 46, който на 7 декември 1973 г. с цената на живота си овладява пожар, избухнал в кубрика на кораба.
Наследник на военноморските традиции на 4-ти дивизион малки противолодъчни кораби днес е 4-ти дивизион патрулни кораби. До януари 2005 г. от състава на ВМС на Република България са изведени остарелите противолодъчни кораби проект 204. На 20 октомври 2005 г. тържествено е вдигнат Българския военноморски флаг на фрегата 41, проект Е-71 клас “Willingen”, а на 06 ноември 2005 г. й е присвоено името “Дръзки”. В състав на дивизиона влизат още фрегатите № 42 – „Верни”, № 43 – „Горди” и ракетен катер пр.1241-2 “Мълния”. Те успешно доказват своята подготовка и бойно майсторство с участието си в провежданите национални и международни учения в Черно и Средиземно море. Фрегатата „Дръзки” участва в първата по рода си военноморска мисия с мандат на ООН „UNIFIL MAROPS”, в мисията на НАТО „Обединен защитник” край бреговете на Либия и операцията НАТО „Актив Индевър” в Средиземно море.


5 юни 2013 г. - 160 г. от рождението на мичман Владимир Луцки
Владимир Владимирович Луцки е роден на 5 юни 1853 г. в семейството на генерал, потомствен дворянин от полски произход. През 1870 г. постъпва в морския кадетски корпус в Петербург. През 1874 г. е изпратен на практика в Балтийския флот и на 30 август 1875 г. е произведен в чин мичман. Включва се в народоволческото движение. През 1882 г. се установява в България. Работи като окръжен инженер в Пазарджик, Стара Загора и Лом.
Владимир Луцки подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. След отзоваване на руските морски офицери от България изразява желание да постъпи на служба в Българската дунавска флотилия. Със заповед 72/20.10.1885 г. е назначен като мичман. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на парахода „Голубчик", с който превозва по Дунав от Русе до Видин войски, артилерийски оръдия, припаси и храни. Проявява голямо бойно умение, прибягва до военна хитрост: пребоядисва кораба, преименува го, маскира оръдията, вдига морски флаг на неутрална държава, издава команди на чужд език. С действията си спомага за защитата на Видинската крепост. За своята смелост и заслуги мичман Владимир Луцки е награден с орден „За храброст” – IV ст. и е обявен за почетен гражданин на Видин.
След войната командва парахода „Голубчик” и е началник на Морското училище. Изготвя проект за развитието на българския флот, в който предлага по-широко използване на минното оръжие и по-задълбочена морска подготовка на екипажите. Обявява се против детронацията на княз Александър I Батенберг (1886 г.) и след абдикацията му емигрира в Румъния. По-късно се установява в Цариград. През 1889 г. се завръща в България и постъпва на работа в Дирекцията на обществените сгради. Като член на комисия, критикува проекта на сър Чарлз Хартли за пристанище Бургас, като обосновава редица негови недостатъци. Владимир Луцки е автор на патентовани технически изобретения, сред които е и газов двигател с олекотена конструкция за въздухоплаването.
През 1890 г. е арестуван в Цариград от агенти на руската царска полиция, отвлечен в Русия и изпратен на заточение в южните руски губернии, където умира през 1904 г.


100 г. от рождението на Тремол Иванов
Тремол Атанасов Иванов (10.VI.1913 - 11.XI.2000 г.) е роден на 10 юни 2013 г. в гр. Елена. Постъпва в 28 випуск на Морското училище във Варна, където се среща с Никола Вапцаров. Служи като офицер в Черноморския флот, в Дунавската флотилия, в Морското училище в Созопол. През 1942 г. е командир на торпедоносеца „Дръзки”. През 1943-1944 г. работи в дирекцията на Параходство Българско речно плаване в Русе. През 1948 г. е назначен за пръв директор на новооснованото държавно параходство „Български морски флот”. От 1954 г. до 1968 г. работи в Корабостроителния завод във Варна, като изминава пътя от заварчик, през водещ технолог и главен диспечер до заместник-директор. От 1968 г. е първи директор на външнотърговското предприятие „Корабоимпекс”, където работи до пенсионирането си през 1973 г.
Неговата трудова и професионална дейност е пряко свързана с всички основни морски дейности. Участва в обществени прояви, свързани с пропагандирането на морската идея и в морски спортни прояви. През последните 25 години от живот си Тремол Иванов е активен сътрудник на Военноморския музей. Автор е на много статии, коментари, анализи и на книгите „Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава” (1996 г.) и „Страници от историята на българското корабостроене” (1998 г.).


45 г. от откриването на Морска гара Варна
Морска гара Варна, пасажерския терминал на Пристанище Варна, е официално открита на 28 юни 1968 г. Намира се в близост до входа на пристанище Варна, от вътрешната страна на вълнолома, който я защитава от изток. Изграждането й е свързано с развитието на Варна като туристически център и голям международен курорт. Построена е по проект на арх. Любен Попдонев и инженерите Светослав Бранеков и Иван Янтантов. Строителството започва през 1966 г. През 1967 г. е построен пирсът. Общата дължина на кейовете, включващи пътническия кей, малкия басейн и първо корабно място, е 520 метра. На тях могат да пристават едновременно два големи пътнически кораба и четири малки, а малкият басейн е предвиден да се използва предимно от крайбрежните пътнически корабчета и от популярните тогава кораби на подводни криле тип „Комета”. През 1968 г. е завършен целият комплекс. Сградата на Морска гара е на три етажа. На първия етаж са фоайето и главният вестибюл, на втория има ресторант, а на третия – панорамна тераса. Изградени са и две естакади: едната свързва сградата с вълнолома, а другата е вдадена над морето и от нея се открива гледка към залива, варненския плаж и града.
В първите години след откриването й Морска гара е пристан на българските пътнически кораби „Несебър”, „Г. Димитров”, „В. Коларов”, „Г. Кирков”, а основни посетители са съветските пътнически кораби. В последните години на XX век поради икономически и политически причини пътническото плаване замира.
Днес Морска гара Варна отново се възражда. Реномирани круизни компании я включват в своите дестинации. Терминалът разполага с 2 кейови места за круизни кораби и малко яхтено пристанище, стопанисвано от яхтклуб "Порт Варна". На своите кейове морска гара може да приема пътнически кораби с дължина 240 м. и 53000 GT брутен тонаж. Яхтеното пристанище предлага услуги на малки съдове. Пристанището е редовен домакин и организатор на множество местни регати и морски състезания.