К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ЮЛИ


40 години от създаването на Института по океанология „Фритьоф Нансен“
Институтът по морски изследвания и океанология е създаден на 1 юли 1973 г. с разпореждане № 132/22.06.1973 г. на Бюрото на Министерския съвет. Влиза в състава на Единния център за науките за земята към БАН със седалище в гр. Варна. Създаването му е във връзка с интензивното развитие на водния транспорт, морската промишленост и курортното дело в крайбрежната зона. Основните му задачи са свързани с комплексното изучаване на Черно море, изработване на препоръки и нормативи за проектиране, строителство и експлоатация на хидросъоръжения и запазване, възпроизводство и ефективно използване на черноморските природни ресурси. За негов първи директор е назначен Здравко Белберов.
През 1976 г. е построена сградата на института и влиза в експлоатация м/к „Изследовател 2“. През 1980 г. е създаден хипербарен комплекс, а през 1983 г. е открита научно-изследователската база „Шкорпиловци“. Закупени са научно-изследователския кораб „Академик“ (1984 г.) и изследователската миниподводница РС-8 (1987 г.). През 1988 г. започва да функционира техническият комплекс „Шелф – 100“ и е построен нов лабораторен корпус.
През 1984 г. е преименуван на Институт по океанология, а от 31 януари 2005 г. носи името на световно известния учен-океанолог проф. Фритьоф Нансен.
В Института са разработени над 200 научни проекта с фундаментална и приложна насоченост. Включва се в международните програми за изследване влиянието на Световния океан върху климата на Земята, „Глобална околна среда“ и „Взаимодействие между р. Дунав и северозападната част на Черно море“, развива активно сътрудничество с водещи световни научни центрове.


85 години от създаването на Съюз „Морски техник“
Съюз „Морски техник“ е организация на морски техници, възпитаници на първите морски технически школи, на Унтерофицерската школа и на Морските специални школи при военния флот, които търсят признание на правото си за завършено средно техническо образование.
Учредителният конгрес на Съюз „Морски техник“ се провежда на 10-12 юли 1928 г. в София. Съюзът има клонове в цялата страна. Неговите членове работят като техници по парни котли, електротехници, машинни техници в жп-депа, фабрики, мелници, работилници. Печатен орган на Съюза е вестник „Морски техник“. Голям принос за развитието му имат капитан I ранг Димитър Добрев, избран за почетен председател на Съюза, и Христо Кършовски – дългогодишен председател на Съюза и главен редактор на вестник „Морски техник“.
Съюз „Морски техник” е както професионална организация, която защитава интересите на своите членове, така и обществена, която пропагандира българската морска идея.
През 1949 г. Съюз „Морски техник“ се влива в новосъздадените единни Научно-технически съюзи и предавайки им архива и финансовия си ресурс, прекратява самостоятелното си съществуване.


55 години от създаването на Първи отделен дивизион противолодъчни кораби
Първи отделен дивизион противолодъчни кораби е създаден със заповед на командващия ВМФ № 00169 от 10 юли 1958 г. и е придаден към Военноморска база Варна. Негов първи командир е капитан І ранг Иван Добрев.
В първоначалния му състав влизат двата стражеви кораба /СКР/ проект 50 „Дръзки“ и „Смели“, а през 1985 г. е приет СКР от същия проект „Бодри“. През 1963 г. в състава му са включени два преследвача на подводници, проект 122Б, заменени през 1975 г. с три по-съвременни кораба за борба с подводници /ПЛК/ проект 204 с имена: „Храбри“, „Строги“, „Безстрашни“. Сега в състава на дивизиона влизат фрегатата проект 1159 „Смели“ с бордови № 11, корветите проект 1241.2 „Решителни“ с бордови № 13 и „Бодри“ с бордови № 14.
В символ на героизъм в мирно време се превръща саможертвата на старшина І степен Димитър Ат. Димитров, който на 4 март 1965 г. с цената на живота си спасява от гибел екипажа и големия преследвач, на който служи.
Кораби от дивизиона участват във всички крупни национални и международни учения – „Родопи 67“, „Плиска 68“, „Преслав 71“, „Щит 82“, „Съюз 86”, както и в ученията в новия период от типа „Бриз” и „Кооператив Партнър“. В новото хилядолетие фрегата „Смели“ участва в първата активация на БЛЕКСИФОР и за първи път в операцията на НАТО „Актив Индевър“ в Средиземно море.


105 години от прокарването на първия подводен телеграфен кабел между Варна и Севастопол.
Инициатива за прокарването на подводен телеграфен кабел между Варна и Севастопол е на Русия, която се стреми да засили влиянието си върху Проливите. Полагането на кабела е предшествано от няколкогодишни дипломатически преговори. Договорът е сключен на 29 февруари. От българска страна е подписан от министъра на външните работи генерал Стефан Паприков, а от руска - от упълномощения за това Д. К. Сементовски – Курило. Разноските по полагането и приходът от експлоатацията се поемат от Русия, а българското правителство съдейства за извеждането и укрепването му на българския бряг – в подножието на Морската градина до днешния Южен плаж на Варна.
Полагането на кабела с дължина 530 км става през юли 1908 г. от германската фирма Сименс с английския кораб „Фаради“ за по-малко от две седмици. От българска страна участва лейтенантът от флота Неделчо Недев.
Официалното откриване на подводната телеграфна връзка е на 21 юли 1908 г. В 14 ч. министър-председателят Александър Малинов подава първата каблограма до своя руски колега. От юни 1909 г. телеграфната връзка на Русия с Белград става вече през Варна вместо през Виена.
През Балканската война по кабела се изпращат съобщенията за развоя на военните действия. Подводният телеграфен кабел се използва до началото на Първата световна война, когато е прекъснат от турците. Въпреки краткото си съществуване, той улеснява политическите, икономическите и културните връзки между България и Русия през този период.


130 г. от рождението на капитан II ранг Александър Манолов Александър Андреев Манолов е роден на 29 юли 1883 г. в София. През 1905 г. завършва Морския кадетски корпус в Петербург, с чин подпоручик. Завръща се в България и служи във Българския военен флот като командир на торпедоносец и командир на неподвижната отбрана. По време на Първата световна война е командир на торпедоносеца „Шумни”. На 11 септември 1916 г. корабът попада на неприятелска мина и получава голяма пробойна. Капитан Манолов запазва хладнокръвие и с импровизирани платна успява да го доближи на 150 м. до брега. Целият състав на торпедоносеца е спасен, а капитанът последен напуска кораба вземайки със себе си корабното знаме и иконата на „Св. Николай“. За проявен героизъм и съобразителност е награден с военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас. Във военната си кариера достига до чин капитан II ранг.
След войната, съгласно клаузите на Ньойския договор, България няма право на военен флот и капитан II ранг Ал. Манолов е уволнен. Насочва се към гражданските морски дейности като става директор на „Български Лойд“. Занимава се с обществена дейност, пропагандира българската морска идея. Той е един от създателите, дългогодишен член на Главното управително тяло и председател на Българския народен морски сговор. Пише и публикува статии на морска тема в сп. „Морски сговор“.