К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ФЕВРУАРИ


145 години от рождението на капитан І ранг Димитър Добрев
(1868 г. - 1944 г.)

Капитан І ранг Димитър Добрев е роден на 12.02.1868 г. в гр. Русе. Началното си образование получава в родния си град. Учи в Московската реална гимназия, която завършва през 1883 г. На 4.09. същата година постъпва във Военното училище в София. През есента на 1885 г. следването му е прекъснато от започването на Сръбско-българската война. Д. Добрев се включва като доброволец в редиците на Първи пехотен Софийски полк. Поверяват му командването на полурота. На 7 ноември като командир на 11-а рота от полка Добрев води смело войниците си в бой, за което самите те го предлагат за награждаване. За участието си в тази война Д. Добрев получава първото си отличие – войнишки кръст „За храброст” – ІV степен.
В края на 1889 г. постъпва в българския военен флот – тогава под наименование Флотилия и Морска част, базиран в Русе. Военноморска квалификация получава в специализираните училища в Австро-Унгария, гр. Пола и в Русия, гр. Кронщат. На 30 март 1898 г. Добрев е назначен за началник на Минната част. На следващата година е назначен за вахтен началник и за завеждащ торпедното въоръжение на крайцера „Надежда”.
Димитър Добрев участва в Руско-японската война (1904-1905 г.), като доброволец във Втора тихоокеанска ескадра на руския флот. Преживява и пленничество в Япония. За участието си в морските сражения при Цушима, той получава руския орден „Св. Владимир” ІV степен и български орден „Св. Александър” ІV степен с мечове.
След завръщането си във Варна капитан-лейтенант Добрев заема длъжността началник на Машинното училище при флота. Под негово ръководство се преработва програмата на училището. По-късно Добрев е назначен за началник на Морската минна отбрана. За кратко в периода януари – март 1911 г. е изпълняващ длъжността командир на флота
Пряко и незаличимо се свързва с българската военна и военноморска история, когато по време на Балканската война (1912-1913 г.) поема командването на отряда от торпедоносци и крайцера „Надежда”. Задачата е да се осуети безнаказаното движение на турски военни и транспортни кораби между румънските пристанища и Босфора (които снабдяват турските войски в Тракия), както и да се отстранят заплахите от турско нападение срещу Варна откъм морето. В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г., отрядът от български торпедоносци атакува турския крайцер „Хамидие”. Той е поразен от торпедото на „Дръзки”. С тази успешно проведена атака капитан ІІ ранг Д. Добрев си спечелва уважение и слава, недостигнати от никой друг командир в българския военен флот.
След Първата световна война, българският военен флот и офицерският състав са съкратени до минимум. Капитан І ранг Д. Добрев се отдава на цивилната си специалност и работи като адвокат. Едновременно с това той е активен деец в морското обществено движение.
Умира на 11.04.1944 г. във Велико Търново. Погребан е във Варна.