К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


ДЕКЕМВРИ


130 години от основаването на Метеорологическа станция при Дунавската военна флотилия - предшественик на Хидрографската служба на ВМС Основите на хидрографската служба на ВМС са положени преди 130 г. в Русе с рапорт от командира на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Зинови Рожественски до военния министър на княжеството Виктор Котелников. В рапорта с дата 2 декември (ст. стил) 1883 г. Рожественски съобщава за решението на княза, взето в резултат на редица по-раншни предложения – „За устройство в Русе на метеорологическа станция.....” и за нуждата от построяването и обзавеждането на специална сграда за нея.
На 10 декември, с цел покупка на нужните прибори и инструменти (метеорологични, механични и навигационни) е „командирован в странство” старшият щурмански офицер - лейтенант Широков. Новосъздадената метеорологична станция е разположена в стара турска казарма.
Така е поставено началото на системното наблюдение и проучване на р. Дунав от българския военен флот. Още през 1885 г. по проект на архитект Ф. Грюнангер е изградена и специална сграда за нуждите на станцията, т. нар. „Флотска кула”. Тя се издига върху високия бряг при старото устие на р. Русенски Лом, върху основите на османското укрепление „Месихтабия” и до днес е един от символите на града.
През 1904 г. е съставена и първата българска навигационна карта на река Дунав - от р.Тимок до гр. Силистра, изготвена от началника на дунавската флотилия капитан II ранг Матей Стойков.
Службата постепенно разширява дейността си и в района на Черно море. През 1896 г. е извършено първото българско хидрографско заснемане на Бургаския залив във връзка с плановете за изграждане на военноморска база. Под ръководството на лейтенант Н. Недев през 1905-1906 г. е разработена и план-карта на Варненския залив.
През 1932 г. се създава Хидрографско отделение към Държавния географски институт, чийто първи началник е българският морски офицер и френски възпитаник Борис Рогев. Под негово ръководство през 1933 г. е картографиран в мащаб 1:10 000 Варненският залив. През 1942 - 1943 г. Хидрографското отделение проучва отделни участъци от северния бряг на Егейско море и извършва магнитни измервания на Варненския и на Бургаския залив.
След края на Втората световна война, през 1945 г. се възстановяват мащабните хидрографски проучвания в териториалните води на България, които продължават и до сега. Днес Хидрографската служба на ВМС се състои от отделенията: „Хидрографско осигуряване”, „Картографско осигуряване”, „Хидрологично осигуряване” и „Метеорологично осигуряване”.


140 години от рождението на първия български инженер корабостроител Иван Родев (1873-1934 г.) Иван Цонев Родев е роден на 19 декември 1873 г. в Габрово.
През 1892 г. завършва Априловската гимназия. Постъпва във Физико-математическия факултет на Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Следва една учебна година. Продължава образованието си в Кралската академия за мореплаване и търговия в Триест (Австро-Унгария). През май 1896 г., когато практикува като проектант в английската корабостроителница, той изработва теоретичен чертеж на кораб с дължина между перпендикулярите 20.5 м. По този чертеж, във Флотския арсенал в Русе, през 1896-1898 е построен парния катер „Калиакрия”. Чертежът на И. Родев е първият теоретичен чертеж на кораб, изготвен от българин.
През януари 1898 г. Военното министерство командирова И. Родев в корабостроителницата в Бордо като наблюдател на строежа на крайцера „Надежда”. От есента на същата година до 1902 г. следва в Политехниката към Министерството на военния флот на Франция и придобива званието „инженер-корабостроител”.
От 10 януари 1903 г. инж. И. Родев е назначен като инженер-корабостроител във военния флот и изпълнява тази длъжност с малки прекъсвания (преназначаван като корабостроител І клас и механик ІІІ клас) до 13 февруари 1912 г.
През лятото на 1907 г. инж. И. Родев следи изграждането на хелинга във Флотския арсенал във Варна. През октомври започва сглобяването на втората група от три торпедоносеца, купени на части от Франция. От българска страна участва монтажна бригада под ръководството на инж. Родев.
Иван Родев оставя трайна следа в развитието на учебната литература на Морско училище. През 1910-1911 г. издава учебника „Парни котли”.
Пръв Началник е на откритата през 1912 г. Пристанищна работилница във Варна. Във Варненското пристанище служи до 30 юни 1925 г.
През 20-те години на ХХ век френската класификационна организация „Бюро Веритас” определя инж. Родев за свой експерт с район на действие българското крайбрежие и р. Дунав.
Едновременно с класификационните наблюдения инж. Родев започва да доставя голяма номенклатура корабни изделия и материали. През август 1932 г. Варненският окръжен съд вписва в своя едноличен търговски регистър фирмата „Инженер Иван Родев” със седалище Варна.
Инженер Иван Родев дава тласък на още едно значимо за нашите условия морско дело. На 25 февруари 1934 г. в неговото бюро е проведено учредителното събрание на Корабостроителната, механожелезарска и производителна кооперация „Нептун”. Кооператорите го избират за пръв председател.
Наред с професионалната си дейност инж. Родев активно участва в обществения живот. Член е на Варненското археологическо дружество.
Инженер Иван Родев умира на 6 октомври 1934 г.
В памет на своя пръв председател през 1937 г. членовете на кооперация „Нептун” наричат на негово име един от новопостроените си делфиноловни кораби.
Повече за инженер-корабостроителя Иван Родев може да се прочете в книгата на инж. Иван Алексиев „Омаяни от кораби мъже”, том 1, Варна, 2006 г., с. 366-384


165 г. от рождението на вицеадмирал Макаров (1848 г. – 1904 г.) -един от пионерите в минното дело, пътешественик, хидрограф и изобретател Вицеадмирал Степан Осипович Макаров е роден в гр. Николаев (дн. Украйна), през 1848 г. в семейството на флотски офицер. След преместването на фамилията в гр. Николаевск на Амур, С. Макаров постъпва в тамошното щурманско морско училище, което завършва през 1865 г. първи по успех. През следващите няколко години плава на различни бойни кораби, и патентова първите си научни разработки в областа на корабостроенето. През 1876 г. е преместен в руския черноморски флот, където по негово предложение, един от закупените за нуждите на флота в навечерието на руско-турската война пътнически кораби – „Велик княз Константин” е въоръжен и оборудван да превозва минноносни катери. Макаров и командваният от него кораб вземат активно участие в руско-турската освободителна война от 1877 -1878 г.
През м. април 1877 г. командваният от С. Макаров „Велик княз Константин” и миноносните му катери започват действия срещу превъзхождащия османски флот в района на дунавското устие и чермонорския басейн. На 28-29 май 1877 г. в района на Сулина е атакуван и изваден от строя броненосния корвет „Иджалие”. До края на войната са извършени още няколко атаки срещу османски търговски и военни кораби, между тях и първата в света успешна торпедна атака при която е потопена канонерката „Интибах”. Малко преди това С. Макаров е повишен в чин капитан II ранг.
Поради нарастналата опасност от намеса на английския флот във военните действия, на капитан Макаров е заповядано да подготви минирането на устието на Босфора и на отделни пунктове по българското крайбрежие, сред които заливите при Варна и Бургас.
Капитан Макаров е сред руските представители в смесената руско-турска комисия по предаване на крепостите Шумен и Варна, като в края на същия месец комисията отпътува от Констанинопол за Варна на борда на командвания от него кораб. Така той взема дейно участие и в подготовката за освобождение на Варна.
Възходящата кариера на талантливия офицер продължава и през следващите две десетилетия първо в балтийския флот, а след това и като командващ средиземноморската ескадра на руския императорски флот със звание – вицеадмирал.
Негово дело е и концепцията за първия руски ледоразбивач „Ермак” . По време на Руско–Японската война вицеадмирал Макаров е назначен за командващ тихоокеанския флот на руската империя. Загива на 31 март 1904 г. на борда на броненосеца „Петропавловск” потопен от японска мина в близост до Порт Артур.