К А Л Е Н Д А Р

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ


АВГУСТ


115 години от рождението на Вълчо Стисков – един от основателите на водолазното дело във флота.
Вълчо Вълчев Стисков е роден на 3 август 1898 г. в с. Кацелово, Русенско. През 1917 г. постъпва в Черноморския флот, където завършва водолазната школа. Първите водолазни задачи, които са му възложени през 1918 г., са свързани с Дунавския флот. През март 1918 г. по време на водолазна операция за изваждане на потънала моторна лодка възниква инцидент, при който с риск за собствения си живот Вълчо Стисков спасява колегата си Александър Чехларов, за което е награден с медал „За спасяване на погибающи”.
След края на Първата световна война взема участие в миночистенето, в почистване на Ломското пристанище, на Варненския и Бургаския залив от потънали плавателни съдове. Вади от морето оръжието, хвърлено според съглашенската конвенция и участва в изваждането на части от потъналия край Карабурун торпедоносец „Летящи”. През 1926 г. слиза на 40 метра до потъналия срещу остров Свети Иван американски параход „Мопанг”, за да търси корабния дневник по искане на международна комисия. През 1933 г. вади бронз и мед от потъналия турски кораб „Гайарет”. През 1935 г. е командир на водолазната команда, която участва в търсененето и изваждането на германската подводница UB-45, потънала през 1916 г. в Батовския залив. За успешното справяне със тази задача през 1936 г. Вълчо Стисков е награден с германски кръст за заслуги.
На 1 април 1944 г. Вълчо Стисков е произведен мичман (тогава кондуктор). През същата година се пенсионира и напуска флота. През 1946 г. заедно със свои колеги създават частна водолазна команда, но скоро след това дейността им е забранена.
Вълчо Стисков доживява до дълбока старост. Умира на 100 годишна възраст във Варна.