Годишник на Военноморския музей

ГОДИШНИК НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
том IV-V
Варна, 2005




С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ДОКЛАДИ И НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ

Контраадмирал Минко КАВАЛДЖИЕВ, началник на Главния щаб на ВМС. Мисии и
задачи на българската армия и ВМС по осигуряването на националната сигурност..11
Бригаден адмирал Георги ГЕОРГИЕВ, командир на Военноморска база Варна. BLACKSEAFOR - една идея за доверие и взaимопомощ............................................23
Бригаден адмирал Симеон ЦЕКОВ, командир на Военноморска база Бургас.
Осмислянето на историята отдава дължимото на всички поколения военни моряци.32
Емил ПЕТКОВ. Римския речен флот в провинция Долна Мизия в края на ІІІ и
началото на ІV век................................................................................................39
Теодора БАКЪРДЖИЕВА. За опасностите на дунавския воден път – катастрофи и спасителни акции (ХVІІ – ХІХ в.) ..........................................................................44
Мариана БЪРЧЕВА. Русе през погледа на морския офицер Eспер Cеребряков,
1885-1886 г….......................................................................................................56
Петко ВЕЛЕВ. 125 години брегова артилерия – важна съставна част от
Военноморските ни сили ......................................................................................65
Тодорка СТОЯНОВА. Медицинското обслужване на българския военен флот
1979-1912............................................................................................................72
Мариана РУСЕВА. Героизмът на българските моряци през Балканската война
1912-1913 и Първата световна война 1915-1918 ...................................................82
Анка ИГНАТОВА. Служебните списъци на офицерите от Българския военноморски
флот 1878-1944 като исторически извор ...............................................................98
Иван АЛЕКСИЕВ. Морският филм в България до 1923 г.......................................112
Владимир ПАВЛОВ. Флотски принос за българската дипломация (1879-1950).....128
Иван КОЕВ. Първият български офицер на служба във флота .............................136
Велико ЛЕЧЕВ. Австро-Унгария и международният режим на корабоплаване
по Дунав и Черно море в навечерието на мирните преговори със Съветска
Русия – декември 1917 г. ....................................................................................166
Даниела ИВАНОВА. За ритуалните действия след риболов в Тутракан.................167
Васил РОДЕВ. Капитан ІІ ранг Минчо Колев Острев (1898 – 1972).
Живот и дейност ................................................................................................173
Радка ПЕНЧЕВА. Художествената литература на страниците на списание
„Морски сговор”..................................................................................................189
Мария ДИМОЛАРЕВА. Рибарското училище (1919-1933 г.) ................................205
Надя СТОЯНОВА. Капитан Янко Куцаров – първият началник на българското
“речно крайбрежно плаване”...............................................................................225
Ненчо МИЦУЛОВ, Владимир ХРИСТАКИЕВ. Торпедните катери в Българския
военноморски флот ............................................................................................232
Ненчо МИЦУЛОВ. Дейността на созополската миночистачна рота през
Втората световна война.......................................................................................253
Йото ЙОТОВ. Балканът и морето .......................................................................271
Кръстьо МАЛЧЕВ, Илия КОВАЧЕВ. Бележки по използването на минното оръжие
в Българския военноморски флот и възможност за приложението при атомна
опасност.............................................................................................................279
Тодор ПАРУШЕВ. Българският военен флот в защита на излаза ни на Егейско море
в годините на Втората световна война (1941-1944 г.) ..........................................285
Станил СТАНИЛОВ. Въоръжението във ВМС в зависимостот организацията за
използването и съхраняването му (1947 – 1990 г.) ..............................................295
Иван ДОБРЕВ. Трети ОДБТЩ – “Забравеният” дивизион миночистачи на ВМС.......305
Асен КОЖУХАРОВ. Обучение на студенти от Чехословакия във
ВНВМУ„Н. Вапцаров” 1953-1959...........................................................................324
Владимир ХРИСТАКИЕВ. Развитие на корабния състав на ВМФ в периода
1960-1990 г. ......................................................................................................331
Атанас ПАНАЙОТОВ. Бреговото ракетно въоръжение в Българските ВМС
(1962-1979 г.) ....................................................................................................341
Мариана КРЪСТЕВА. Българските военноморски сили – в сянката на големите
войни на ХХ в. или продукт на българската държавна политика .......................... 356
Валентин ДИМИТРОВ. Българските военноморски сили в ученията
Cooperative Partner 1995-2004 ............................................................................368
Христо КОНТРОВ. Предисторията на “BLACKSEAFOR” ........................................381

ДЕБАТИ

Станил СТАНИЛОВ. По въпросите за корабите и тяхното въоръжение.................393
Мариана КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ. За етичността и професионализма в
историческите изследвания. Предизвикан отговор................................................397

Р Е З Ю М Е Т А

МИСИИ И ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ВМС ПО ОСИГУРЯВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Контраадмирал Минко КАВАЛДЖИЕВ,началник на Главния щаб на ВМС

Глобалното преструктуриране на международните политически и икономически отношения през последните години поражда нови предизвикателства пред институциите, отговарящи за националната сигурност. И след приемането на България за член на НАТО основна цел на отбраната е гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и териториалната й цялост. Свое място и роля в това отношение имат и българските ВМС, от които се изисква да бъдат мобилни и със способности за развръщане, високоефективни, способни да реагират на предизвикателствата на рисковата среда в реално време, като са оперативно съвместими както с останалите органи на националната система за сигурност, така и със сили на съюзниците от НАТО.

BLACKSEAFOR - ЕДНА ИДЕЯ ЗА ДОВЕРИЕ И ВЗAИМОПОМОЩ
Бригаден адмирал Георги ГЕОРГИЕВ,
командир на Военноморска база Варна

На 2 април 2001 г. черноморските държави подписаха на церемония в Република Турция документ с историческо значение – съглашение за създаване на оперативна група за черноморско сътрудничество BLACKSEAFOR (В1асk Sea Naval Соореration Task Group). В статията се разглеждат основните принципи, заложени в организацията BLACKSEAFOR, както и първите активации на оперативната група от 27 септември 2001 г. до 25 август 2004 г. Авторът е командващ силите на море през 2004, по време на третата активация, когато България е домакин на това важно събитие в живота на всички черноморски държави.

ОСМИСЛЯНЕТО НА ИСТОРИЯТА ОТДАВА ДЪЛЖИМОТО НА ВСИЧКИ ПОКОЛЕНИЯ ВОЕННИ МОРЯЦИ
бригаден адмирал Симеон ЦЕКОВ,
командир на Военноморска база Бургас

Вече шест десетилетия Военноморска база Бургас е едното от двете основни флотски съединения, което със своята дейност е написало и продължава да пише националната ни военноморска история. Биографията на Военноморска база Бургас обаче е много по-дълга от 60 години. Целенасочените проучвания показаха, че десетилетия по-рано българското държавно и военно ръководство обръща внимание на защитата на Южното ни Черноморие откъм морето, в отговор на различни, но постоянно възникващи заплахи за националната сигурност. Разглеждана от този ъгъл, историята на базата доказва далновидността на тези, които са я създали и още много десетилетия напред ще продължава да изпълва със съдържание професионалната кариера на хиляди офицери, старшини, матроси и граждански лица.

РИМСКИЯ РЕЧЕН ФЛОТ В ПРОВИНЦИЯ ДОЛНА МИЗИЯ В КРАЯ НА III И НАЧАЛОТО НА ІV ВЕК
Емил ПЕТКОВ

В тази публикация, в резултат на нови изследвания се предлага възможна схема на организацията и дислокацията на Римския Дунавски флот от края на ІІІ и началото на ІV век. В края на ІІІ век, в съгласие с военната лимесна организация на император Диоклециан, към всяка педатура (половин легион) в провинция долна Мизия се добавя и флотска част. Те са четири, дислоцирани в Нове, Сексагинта Приста, Дуросторум и Трансмариска и носят съответния номер според поредността в ND/Notitia Dignitatum. По-късно, след първата половина на ІV век, при Константин I, Трета речна част от Дуросторум е предислоцирана в Апиария. Нова речна част е ситуирана в Алтиум. Тази организация е във връзка с изграждането на канал между Апиария и Трансмариска и укрепването на Медиоланум и осигурява по удачна и сигурна защита на долнодунавския лимес, особено на крайбрежния район.

ЗА ОПАСНОСТИТЕ НА ДУНАВСКИЯ ВОДЕН ПЪТ – КАТАСТРОФИ И СПАСИТЕЛНИ АКЦИИ (ХVІІ – ХІХ в.)
Теодора БАКЪРДЖИЕВА

Река Дунав има важна роля във военно-стратегическите планове и в икономическите приоритети на Османската империя. Местни и чужди документи от периода ХVІІ – ХІХ в. свидетелстват за интензивно използване на дунавския воден път. Но многобройните сведения за трагични инциденти с плавателни съдове показват, че плаванията съвсем не са безопасни. Реката крие своите рискове и с това трябва да се съобразяват както корабопроизводителите, така и собствениците на дунавски кораби.

Благодарение на значението на р. Дунав за икономическото проникване на европейските държави на Балканите, се провеждат редица мероприятия за обезопасяване на дунавския воден път. Още първите десетилетия на ХІХ в. се появяват и новите параходи, които далеч по-успешно се справят с изненадите на реката. Турция също се включва в конкурентната борба и поръчва кораби в най-реномираните корабостроителници. Всички тези нововъведения, правят плаването по Дунав освен рентабилно, все по-сигурно за хора и стоки, а това е изискване на новото време.

РУСЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МОРСКИЯ ОФИЦЕР ЕСПЕР СЕРЕБРЯКОВ, 1885-1886 г.
Мариана БЪРЧЕВА

Спомените на руския морски офицер Еспер Серебряков, озаглавени “Една година в България. 1885-1886” са публикувани през 1913 г. Те са богат извор за политическата история на Русе през този период и разкриват сложната житейска съдба на една спорна личност. Статията подкрепя предположението, че командир на Дунавската флотилия по време на Сръбско-българската война от 1885 г. е лейтенант Серебряков, а не капитан Симеон Ванков, както се приема досега в историческите изследвания. Освен това, спомените отразяват и една друга гледна точка, тази на чужденеца върху обществено-политическите нрави, бита и културата на българите в първите години след Освобождението.

125 ГОДИНИ БРЕГОВА АРТИЛЕРИЯ – ВАЖНА СЪСТАВНА ЧАСТ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ НИ СИЛИ
Петко ВЕЛЕВ

Военноморските сили като понятие съдържат два неразделни и равни по значимост елемента: силите на вода, наричани флот и силите, действащи на брега – наричани брегова отбрана (Брегова артилерия, Брегови бази, арсенали и мн. др.). Количественото и качествено съотношение между тях се разчита според възможностите и обстановката.

При изграждането на българските ВМС срещаме както мечти към невъзможно господство в морето, така и пълно отричане на необходимостта от флот. Понякога се преувеличават ролята и възможностите на корабния състав, друг път се омаловажава ролята на бреговата ни артилерия. Заради такъв “подход” и в ръководните военни и политически кръгове, в нашата военноморска история има моменти когато имаме кораби с малки бойни възможности и без брегова защита в базата им. Допуска се и противоположното - почти нямаме бойни кораби, а имаме 4 полка брегова артилерия. Докладът е опит за балансиран поглед и за корекция на срещаното подценяване на някои звена от нашите военноморски сили.

МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ 1979-1912 г.
Тодорка СТОЯНОВА

От 1879 до 1912 г. медицинското обслужване в Българския военен флот се организира според здравните изисквания в България. Във флота се полагат необходимите усилия осигуряване на хигиена и защита на здравето на персонала. Специална мерки се предприемат срещу холера, тиф, вариола и др.

Заслуга за защитата на живота и здравето на моряците, офицерите и чиновниците във флота имат докторите и парамедиците, които обслужват флота по това време.

ГЕРОИЗМЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОРЯЦИ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912-1913 г. И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915-1918 г.
Мариана РУСЕВА

Героичните действия на Българския флот също се открояват сред впечатляващите военни постижения на Българската армия през Балканската и Първата световна война. Връхната точка на героизъм е поразяването на турския морски гигант крайцера „Хамидие”.

Настоящата статия има за цел на базата на документи от Централния Военен Архив във Велико Търново да запознае читателите с проявите на героизъм на нашите моряци.

СЛУЖЕБНИТЕ СПИСЪЦИ НА ОФИЦЕРИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ 1878-1944 г. КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР
Анка ИГНАТОВА

Служебните списъци на морските офицери, съставени 1878-1944 г., съдържат най-пълна информация за тяхната личност и военна служба. Списъците са ценни исторически извори и основа за изследователска работа от различен аспект – биографичен, генеалогичен, социален, исторически. С цел да се помогне на специалистите да интерпретират тези документи, статията представя информация за тяхното предназначение, методика на съставяне, прави се обща характеристика на списъците на офицерите от Българския военноморски флот, които се съхраняват в Централния военен архив във Велико Търново.

МОРСКИЯТ ФИЛМ В БЪЛГАРИЯ ДО 1923 г.
Иван АЛЕКСИЕВ

Авторът представя морските филми, прожектирани в България от 1901 до 1923 г. Детайлно е разгледана историята на пет от тях. Критично са анализирани морските сцени във филма „Балканската война”, чиято премиера е през 1914 г. Установено е, че още през 1915 г. командването на българския флот използва киното за пропаганда и патриотично възпитание. От 1922 г. в България вече действа специализирано морско кино. Широкото разпространение на документални и художествени филми до 1923 г., включително и създаването на български филмови продукти, доказва големия интерес на публиката към морската тема в цялата страна още през първите две-три десетилетия от историята на киното.

ФЛОТСКИ ПРИНОС ЗА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ (1879-1950)
Владимир ПАВЛОВ

Военноморските сили, като държавна институция, имат успешни изяви в реализирането на външната политика на страната. Осъществяването на визити на български военни кораби с официални държавни лица в чужди пристанища и приемането на такива у нас е една от проявите на добрата дипломация, практикувана с посредничеството на ВМС. Специалисти – офицери от флота, участват в различни международни комисии и форуми, с което защитават интересите на България като морска държава.

Традицията да се поддържат международни политически контакти и чрез военните аташета продължава и до днес.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР НА СЛУЖБА ВЪВ ФЛОТА
Иван КОЕВ

Целта на статията е да представи живота и дейността на първия български офицер, служил във флота – командира на Портовата рота Александър Георгиев Фудулаки. Той е служил във Флотилията и Морската част за няколко месеца през 1884 г. – период, през който офицерските длъжности в българския флот са заемани от руснаци. През този период стават няколко важни промени в структурата, организацията и кадровото обезпечаване на флота. Като се има предвид това с право можем да определим лейтенант Фудулаки като участник във формирането на Българския флот.

АВСТРО-УНГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯТ РЕЖИМ НА КОРАБОПЛАВАНЕ ПО ДУНАВ И ЧЕРНО МОРЕ В НАВЕЧЕРИЕТО НА МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ СЪС СЪВЕТСКА РУСИЯ – ДЕКЕМВРИ 1917 Г.
Велико ЛЕЧЕВ

В статията се разглежда политиката на Австро-Унгария спрямо международния режим на корабоплаване по Дунав и Черно море през декември 1917 г. Отделено е внимание на най-значимите фактори, които оказват влияние върху основните аспекти на тази политика: ускоряване на мирния процес на изток, с цел да се прехвърлят войски на Италианския фронт; запазване позициите на Хабсбургската монархия по морския участък на река Дунав и установяване на пряка транспортна връзка с украинските и южноруските пристанища с оглед преодоляването на острата продоволствена криза в монархията; осъзнаване на необходимостта от полагане на усилия за ограничаване на германския хегемонизъм в Черно море.

В хода на активните разисквания по тези въпроси австро-унгарското министерство на външните работи и персонално граф Чернин се стремят да не приемат прибързани решения предвид на неизясненото положение в Бесарабия и Украйна, от което зависи излаза на Съветска Русия на дунавската делта. Въпреки сложността на ситуацията, при обсъждане на различните възможни варианти пряко ангажираните политици и военни изразяват решимостта си да запазят надмощието на монархията по река Дунав и да създадат условия за разширяване на търговското корабоплаване в Черно море.

ЗА РИТУАЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СЛЕД РИБОЛОВ В ТУТРАКАН
Даниела ИВАНОВА

Изследването се базира на идеята, че ритуалните обреди са закодирали и съхраняват познанието за обществото. Това са устойчиви представи у всеки човек за окръжаващата го среда. В основата на ритуалните обряди след риболов лежи представата, че извършването на определени действия и съблюдаването на определени забрани от старана на рибарите, оказва положително влияние върху резултата от рибарския занаят.

Съществуват два модела на поведение при ритуалните действия – канонично християнски и фолклорно християнски. Всеки от тях изисква определен тип поведение, което води до търсеното покровителство на Върховното божество.

Ритуалните действия след риболов са важни и отговорни моменти в ежедневието на рибаря, чиито смисъл е осигуряването на добрия улов и семейното благополучие.

КАПИТАН ІІ РАНГ МИНЧО КОЛЕВ ОСТРЕВ (1898 – 1972) ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ
Васил РОДЕВ

Авторът разглежда инженерно-техническите постижения на капитан ІІ ранг Минчо Острев, с които дава принос за повишаване боеспособността на българския военен флот. Проследена е и научната му дейност след уволняване от военна служба. Успоредно с редовните си служебни задължения като технически офицер предлага и осъществява подобрения в конструкцията на торпедните апарати на торпедоносците тип “Дръзки”.

Лейтенант Острев поема рискования ангажимент да състави пълна конструктивно-технологична документация за българска заградна галваноударна мина.

След напускане на флота през 1943 г. става директор на “Кораловаг”, а впоследствие е избран за професор във Варненския Технически Университет, където обучава бъдещи корабостроители, машинни и електроинженери, провежда изследвания, пише статии и учебници, доклади.

ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА НА СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „МОРСКИ СГОВОР”
Радка ПЕНЧЕВА

Публикацията е преглед на литературата, литературната критика, статиите с етнографски, исторически и изкуствоведчески характер, публикувани в списанието „Морски сговор”. Показана е пионерската роля на неговата редколегия в утвърждаването на маринистичната тематика в българската култура и духовност. По такъв начин Българския Народен Морски сговор (БНМС) се стреми да помогне за повишаване на равнището на морските отрасли в българската икономика, за развитието на речния и морски туризъм. Повишаването на морската култура ще способства за развитието и обогатяването и на българската национална култура. Творчеството на много български писатели и учени, посветени на морето са доказателство, че БНМС изпълнява успешно своята мисия.

РИБАРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1919-1933 г.)
Мария ДИМОЛАРЕВА

Това е малко изследвана тема и се базира почти изцяло на документален материал от Централен военен архив – В. Търново. Разглежда формирането и развитието на Рибарското училище, неговият принос за формиране на поколения от опитни професионалисти в тази област в един от най-трудните периоди за Българския военен флот – десетилетието след Първата световна война. От значение за съществуването му, за успехите и неудачите са както държавната политика в лицето на министри и началници на флота, така и на отделни негови ръководители. Дори и неокончателно, това изследване потвърждава, че историята на Рибарското училище е част от историята на морска България.

КАПИТАН ЯНКО КУЦАРОВ – ПЪРВИЯТ НАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКОТО “РЕЧНО КРАЙБРЕЖНО ПЛАВАНЕ”
Надя СТОЯНОВА

Научното съобщение е запознаване с професионалното изграждане и основните моменти от биографията на Капитан Янко Куцаров – един от хората, чието име остава трайно свързано с морската история на България. Посочена е ролята на капитан Куцаров за развитието на българското държавно корабоплаване по река Дунав.

Той участва в Първата световна война и за проявен героизъм е награден с орден “За храброст”. Окончателно се свързва с морската професия след като през 1927 г. завършва корабоначалническия курс. Той е активен организатор за създаването на българското речно корабоплаване. Като първи директор на “Речно крайбрежно плаване” (1.05.1935 г. – 30.06.1940 г.) той работи с голяма амбиция за издигане на просперитета му.

ТОРПЕДНИТЕ КАТЕРИ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ
Ненчо МИЦУЛОВ, Владимир ХРИСТАКИЕВ

Торпедните катери в периода 1939-1992 г. са главната ударна сила на флота. Статията показва тяхното историческо развитие: всички типове катери, които са били на въоръжение във флота; данните за тяхното постъпване във флота; въоръжение и основни тактико-технически характеристики. Статията разглежда предназначението и основните задачи, които решават торпедните катери, както и прилаганата от тях тактика.

ДЕЙНОСТТА НА СОЗОПОЛСКАТА МИНОЧИСТАЧНА РОТА ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Ненчо МИЦУЛОВ

Това е едно кратко представяне на минната ситуация по българското Черноморско крайбрежие по време на Втората световна война. Статията разглежда организационната структура на минно-тралния дивизион и командването на Созополската миночистачна рота. Разглежда се тралното оръжие и тактиката на миночистачите от Созополския полудивизион по време на Втората световна война.

БАЛКАНЪТ и МОРЕТО
Йото ЙОТОВ

Авторът представя кадровия потенциал на българския флот като пряко зависим от неговия произход. До средата на ХХ в. от посветилите се на морето българи (команден състав в търговския и военния флот) по-голям е делът на тези, които идват от старопланинските райони, отколкото от крайморските селища.

Положителното културно, морално и интелектуално наследство, което дават планинските селища и родове на своите синове, според автора е един от главните фактори за успешната кариера на отделните морски дейци и за високото качество на българското морячество като цяло.

БЕЛЕЖКИ ПО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МИННОТО ОРЪЖИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО ПРИ АТОМНА ОПАСНОСТ
Кръстьо МАЛЧЕВ, Илия КОВАЧЕВ

Минното оръжие се използва като военна сила от 1879 г. Производството на морски мини в България започва от 1936. Минното оръжие се използва във всички войни, в които България взема участие. И до днес то е на въоръжение, поради неговите свойства. В случай на атомна война мините могат да се използват за борба с подводници и против морски десанти.

БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ В ЗАЩИТА НА ИЗЛАЗА НИ НА ЕГЕЙСКО МОРЕ В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1941-1944 г.)
Тодор ПАРУШЕВ

От пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. България отново има излаз на Егейско море. За този кратък срок Министерството на войната предприема сериозни мерки за укрепване защитата на района. Основна роля в отбраната му се възлага на Беломорския флот. Успоредно със защитата на региона Правителството поощрява всички инициативи за засилване българското присъствие в местното корабостроене, корабоплаване и риболов.

ВЪОРЪЖЕНИЕТО ВЪВ ВМС В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО И СЪХРАНЯВАНЕТО МУ (1947 – 1990 г.)
Станил СТАНИЛОВ

След пристигането на 13 кораба от СССР в състава на българските ВМС през есента на 1947 г. възникват редица организационни проблеми: ново строителство на складове за въоръжения и боеприпаси; подготовка на кадри за усвояването на това въоръжение; извършване на задължителните контролни технически прегледи и ремонти. Тези и редица други специфични проблеми са решавани професионално и компетентно от няколко поколения флотски въоръженци, създали цяла школа, чиито традиции продължават и в наши дни.

В това изследване авторът не спестява да отбележи и някои сериозни грешки и пропуски, допуснати при усвояването на въоръжението в отделни системи или кораби.

ТРЕТИ ОДБТЩ – “ЗАБРАВЕНИЯТ” ДИВИЗИОН МИНОЧИСТАЧИ НА ВМС
Иван ДОБРЕВ

На 11 август 1951 г. във Варна пристигат два базови и два рейдови миночистача, рейдов катер и две корабни станции за безобмотъчно размагнитване. Дошлите от СССР кораби, заедно с ескадрения миноносец “Г. Димитров” сформират 3 отделен дивизион базови тралчици, командването на който е поверено на капитан ІІ ранг Иван Добрев. Това необичайно формирование съществува само до есента на 1952 г. Кратката му биография обаче е наситена със съществени събития и дейности, част от които се извършват за първи път в българските ВМС. Сглобените екипажи и обучените кадри дават съществен принос в развитието на миннотралните сили у нас.

ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ОТ ЧЕХОСЛОВАКИЯ ВЪВ ВНВМУ„Н. ВАПЦАРОВ” (1953-1959 г.)
Асен КОЖУХАРОВ

Авторът изследва подбора и процеса на обучение на студенти от ЧССР в периода 1953-1959 г., тяхната реализация в корабоплаването, кораборемонта и корабостроенето след дипломирането им. Най-важните фактори за успеха са правилния подбор на студентите и високата степен на адаптиране, както и специалната подготовка и умения на техните преподаватели от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”.

РАЗВИТИЕ НА КОРАБНИЯ СЪСТАВ НА ВМФ В ПЕРИОДА 1960-1990 г.
Владимир ХРИСТАКИЕВ

През разглеждания период България не разполага с програма за строителството и развитието на Военноморския флот. Той получава такива кораби, каквито определи и предложи Съветският ВМФ. В резултат към 1986 г. от 48 бойни кораби за мирно време 27 (или 56 %) са отслужили срока на своята служба и са морално и технически остарели. Авторът разглежда хронологически събитията в тази сфера и оставя отворен отговора на въпроса: защо през осемдесетте години, когато беше заявено, че сме построили две Българии, успяхме да съкратим ВМФ до по-малко от половината.

БРЕГОВОТО РАКЕТНО ВЪОРЪЖЕНИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ВМС (1962 - 1979 г.)
Атанас ПАНАЙОТОВ

Авторът сравнява появата на крилатото ракетно оръжие с корабно и брегово базиране в чуждите и в българските ВМС, като разглежда конкретните причини, довели до доставката на първия брегови ракетен комплекс у нас. Разгледани са организацията, подготовката и огневите задачи, изпълнени от българския брегови ракетен дивизион, представени са някои тактико-технически характеристики на крилатата ракета С-2 и на комплекса “Сопка”. В края на изследването се поставят и неизяснени въпроси по темата, които ще представляват интерес на бъдещите изследователи.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ – В СЯНКАТА НА ГОЛЕМИТЕ ВОЙНИ НА ХХ в. ИЛИ ПРОДУКТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
Мариана КРЪСТЕВА

Това научно съобщение е опит за ретроспекция върху 125 годишната история на Българския военноморски флот. Вниманието е насочено към влиянието, което оказва военнополитическата ориентация на България по време и след двата големи конфликта на ХХ в. – Първата и Втората световна война върху възможностите на военния флот. В единият случай с Ньойския мирен договор (1919 г.) на България е забранено да притежава военен флот, а в другия – с Парижкия мирен договор (1947 г.), той е ограничен в минимални количествени и качествени граници.

Параметрите на българския военноморски потенциал се определят не толкова от национално оправдани цели, колкото от гравитирането към една или друга сила от международното политическо пространство, което от своя страна е предпоставено от успешна или неуспешна външна политика на съответните български правителства.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ В УЧЕНИЯТА COOPERATIVE PARTNER 1995-2004
Валентин ДИМИТРОВ

Статията разглежда участието на Българските военноморски сили в ученията на NATO от типа Cooperative Partner в програмата Партньорство за мир от 1995 до 2004 г. Доказват се две основни твърдения: първото – че Българските военноморски сили са домакин на първото учение Cooperative Partner, за да се реализира висок актив в интеграционните процеси в черноморския регион; второто – че от ВМС на Черноморските страни Българските военноморски сили имат най-голям принос при провеждането на ученията. Материалът съдържа информация за участниците, задачите и особеностите на учценията, предимно тези, при които домакин са българските ВМС. Три таблици показват по години страните домакини, корабите, екипажите, които участват в ученията в България, както и подробен списък на българските и чуждестранните кораби, участвали в последното учение – 2004 г. Едно приложение предлага 16 други публикации по темата.

ПРЕДИСТОРИЯТА НА “BLACKSEAFOR”
Христо КОНТРОВ

Създаването на многонационалното оперативно военноморско съединение на 6-те черноморски държави “BLACKSEAFOR” на 2 април 2001 г. е предшествано от близо 10-годишен период на взаимно проучване и интензивна съвместна работа на експертни групи. Важна роля в тази дейност изиграва и дейността на българските ВМС и особено на Главния щаб на ВМС в задълбочаването на международните контакти и разширяването на участието в редица международни военноморски учения в региона. Особено място заема инициативата, проявена от командващите българските ВМС през този период: вицеадмирал Димитър Павлов, вицеадмирал Венцеслав Велков, адмирал Христо Контров.

Годишник на Военноморския музей - том I

Годишник на Военноморския музей - том II

Годишник на Военноморския музей - том III

Годишник на Военноморския музей - том IV-V

Годишник на Военноморския музей - том VI

Годишник на Военноморския музей - том VII

Издания

Първите опити за периодично издание, са от 60-те години на ХХ век, когато в продължение на две години 1967 и 1968 г. излиза Информационен бюлетин. По повод 50-годишнината от откриването на експозицията на Морския музей във Варна е съставен сборник в два тома, в който намират място статии на музейни работници и на външни специалисти. Те засягат, както проблеми на военноморската история, така и чисто музейни теми. През 1978 г. излиза първият пътеводител на музея. Със своите 68 цветни страници и резюмета на руски и немски език той дълго време успешно изпълнява ролята си на водач на посетителите през залите на музея. Още...