Годишник на Военноморския музей

ГОДИШНИК НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
том VIII
Варна, 2013




С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

***

М У З Е И

130 ГОДИНИ ВОЕННОМОРСКИ МУЗЕЙ – ВАРНА. ХРОНИКА........................................11

Петър ТОДОРОВ. ДВЕ ПЪТНИ ИКОНИ ОТ ФОНДА НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ.......15

Мариана КРЪСТЕВА. ДВЕ СЛОВЕСНИ КАРТИНИ ОТ ДУНАВСКИЯ БРЯГ, 1913 г. (Непубликуван документ от фонда на Военноморския музей свидетелства за
действията на Дунавската флотилия през Междусъюзническата война 1913 г.) ........22


***

И З С Л Е Д В А Н И Я

Атанас ОРАЧЕВ. ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ДВУРОГАТА ЩОКОВА КОТВА.....................31

Христомир ХРИСТОВ. МОРЕТО В МИТОВЕТЕ НА ДРЕВНИЯ ИЗТОК..........................56

Ивелин ИВАНОВ. ФЛОТЪТ В „САГИ ЗА КРАЛЕТЕ НА СЕВЕРА“ ИЛИ ЗА МОРСКАТА
ВОЙНА В СРЕДНОВЕКОВНА СКАНДИНАВИЯ (Х-ХІІ в.)..............................................64

Атанас ПАНАЙОТОВ. ИМЕНАТА НА КОРАБИТЕ ОТ ВМС КАТО ЧАСТ ОТ
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ......................................80

Тодорка СТОЯНОВА. ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ В
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ (1879-1912 г.)............................................................92

Тодор ПЕТРОВ. ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ОТЛИЧИЯ ЗА БАЛКАНСКАТА
ВОЙНА 1912-1913 г.............................................................................................100

Велико ЛЕЧЕВ. НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БАЛЧИК И КАВАРНА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1916 г......................................................................................116

Теодор РОКОВ. ИЗ ЛИЧНАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ИВАН ВАРИКЛЕЧКОВ...........126

Невяна ДИМИТРОВА. КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ, ИНЖ. НАЙДЕН НАЙДЕНОВ
(1904-1988). Биографичен очерк.........................................................................142

Петър ДАСКАЛОВ. БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ (1947-1950 г.).
НЕОБХОДИМОСТ, ВЪЗМОЖНОСТ, РЕАЛНОСТ.........................................................156



***


Тодорка СТОЯНОВА. ЧЕРНО МОРЕ И РЕКА ДУНАВ В РОДНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. (Преглед 2008-2013 г.)................................................................180

АВТОРИТЕ В БРОЯ..............................................................................................193


Р Е З Ю М Е Т А


ДВЕ ПЪТНИ ИКОНИ ОТ ФОНДА НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
Петър ТОДОРОВ

Съобщението разглежда иконографията и характеристиките на две пътни икони от фонда на музея. Те представляват миниатюри на църковната иконография и изобразяват свети Николай и свети Сергий Радонежски. Иконите с образите на тези светци са много разпространени в руската армия именно като покровители на войника и войската. Те придружават воините по време на походи или търговците в далечен път. Пътните икони са характерен белег за епохата и традициите в руската армия, участвала в поредица от военни действия по българските земи.

Наличните сведения водят до датирането им от периода на Кримската война 1853-1856 г. или Руско-турската война от 1877-1878 г.

ДВЕ СЛОВЕСНИ КАРТИНИ ОТ ДУНАВСКИЯ БРЯГ, 1913 г.
Непубликуван документ от фонда на Военноморския музей
свидетелства за действията на Дунавската флотилия
през Междусъюзническата война 1913 г.

Мариана КРЪСТЕВА

Съобщението представя сведения от очевидец и участник в събитията в Дунавската флотилия по време на Междусъюзническата война 1913 г. Това са спомени на капитан-лейтенант Страшимир Асенов, който по време на описваните събития е командир на кораб и временен командир на Дунавската флотилия. Спомените му са свидетелства за напрегнатите дни, когато сухопътните части трябва своевременно да бъдат снабдявани с муниции и за един от най-тежките моменти за всеки моряк – принудителното потопяване на съдовете на флотилията в р. Русенски лом, за да не попаднат в ръцете на вражеска Румъния.

Документът е ръкопис от фонда на Военноморския музей и се публикува за първи път.

ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ДВУРОГАТА СЪСТАВНА ЩОКОВА КОТВА
Д-р Атанас ОРАЧЕВ – Сдружение „Черноморска Странджа“

Въз основа на Ефор (FHG 1, fr. 76) двурогата котва се приема за антично нововъведение, защото изобретяване й се свързва със “скита Анахарсис“, чийто живот по правило се датира около 600 г.пр.Хр. То обаче е приписано на Анахарсис, заради създадения през IV в.пр.Хр. трафаретен образ на скитите и принципа да се идеализират „северните народи”. Оттук идват и другите изобретения на „скитския мъдрец“ – ковашкото духало, грънчарското колело и дори плуга, които са немислими за който и да е било номадски народ. Комплексният анализ на наличните писмени известия и археологически материали позволява появата на двурогата котва (с каменен щок) – ведно с ковашкия мях (т.е. с металургията на желязото), да се датира между XVII-XV в.пр.Хр. и да се свърже с малоазийски (хато-хетски) културен герой.

Елините заимстват изобретението, като започват след VII в.пр.Хр. да заменят каменните щокове с оловни. В черноморската археология това са т.нар щокове с „П-образен жлеб“, каквито са се произвеждали в Аполония през VI-V в.пр.Хр. За реконструкциите на котвите с най-ранните оловни щокове се водят дискусии, които отхвърлят реализираните от автора през 80-те години на XX век реконструкции за сметка на постулирани „дървени кутии”. Освен че са безсмислени технологично, тези реконструкции робуват и на погрешните интерпретации на едно сведение на Диодор, според които финиките били пълнели тези кутии вместо с олово със сребро. Интерпретациите не съответстват на диодоровия текст, а един уникален оловен щок от странджанската акватория позволява да се прекратят дискусиите. Той се съхранява в ахтополската музейна експозиция „История на котвата“ и се характеризира с двустранен страничен жлеб (по широката част на щока) и два напречни отвора (в неговата горната тясна част).

МОРЕТО В МИТОВЕТЕ НА ДРЕВНИЯ ИЗТОК
Христомир ХРИСТОВ

Настоящият материал анализира ролята на морето в древната близкоизточна митология. Изследвани са четири мита: митът за бог Тишпак и морското чудовище; хетският мит за Бога на бурите и дракона Илуянка; митът за Баал и Ям (Морето); хуритският Епос за Кумарби. Те са сходни един с друг, тъй като отразяват митична битка между бог и чудовищна сила, идентична с морето или имаща до известна степен връзка с него; единствено в мита за Илуянка тази връзка е по-скоро повърхностна и далечна.

В материала е анализирана информацията за ролята на морето, получена от текстовете на митовете. Този анализ е подкрепен с доказателства от историята на гореспоменатите култури. В заключение се стига до извода, че културите в Месопотамия, Анатолия и Сирия през Древността са считали морето най-вече за чужда и зла сила. Основната цел на материала е да насочи към въпроси, които могат да доведат до дискусия и по-нататъшно изследване на темата.

ФЛОТЪТ В „САГИ ЗА КРАЛЕТЕ НА СЕВЕРА“ ИЛИ ЗА МОРСКАТА ВОЙНА В СРЕДНОВЕКОВНА СКАНДИНАВИЯ (X-XII В.)
Ивелин ИВАНОВ

Статията анализира сведения, свързани с видовете и числеността на корабите и екипажите според сагите от „Хеймскрингла“, публикувана в превод на български като „Саги за кралете на Севера”. Основно внимание е отделено на размера на флотилиите, както и върху важната роля на опълчението от свободни селяни (leiрang) в осигуряването на достатъчно кораби и в поддържането на морската отбрана. Сред основните изводи е този за ограничените възможности на краля в поддържането на собствен флот. Подчертан е и фактът, че са използвани транспортни и товарни кораби в някои морски сражения.

Анализирайки сведенията за състава и числеността на корабните екипажи авторът използва термините екипаж от гребци, максимален екипаж и екипаж от войни, подчертавайки, че най-често посочените в сагите цифри се отнасят до първата или втората категория. Авторът отхвърля като ненадеждни и недостоверни сведенията за екипажи над 140 души. Той изтъква, че сведенията за екипажи от 40, 50 и 60 души са по-реалистични и са в синхрон с останалите писмени и археологически свидетелства. В обобщение се посочва, че част от информацията в кралските саги може да бъде използвана за разкриване реалната картина на войната в средновековна Скандинавия в периода IX-XII в.

ИМЕНАТА НА КОРАБИТЕ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Атанас ПАНАЙОТОВ

В статията се разглежда началото на традицията българските военни кораби да получават имена, с които се демонстрира тяхната национална идентичност като част от Българската армия. В това начало се очертават две основни линии. Първата: да се припомня за величието на България по времето на успешните нейни владетели, и втората: отдаването на почит към идеолозите и деятелите на националното движение за освобождението на България от османско иго.

По-късно традицията се обогатява с имената на реки, които преминават през страната, с имената на градове, села и местности, свързани с победите, постигнати от Българската армия. Традиция, която продължава и през ХХI век, е именуването на бойните кораби с достойнствата на българския войник, проявени в битките за независимостта на Отечеството.

По време на Първата световна война се поставя началото и на още една традиция в именуването: да се популяризират имената на военновременни и мирновременни флотски герои.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ (1879-1912)
Тодорка СТОЯНОВА

Статията третира въпроса за заболеваемостта в Българския военен флот от създаването му до Балканската война. За изясняване на темата са използвани законите за медицинското обслужване, действали през изследвания период и архивни материали, съхранявани в ДВИА в гр. Велико Търново - заповеди по Флотилията и Морската част, служебни списъци, правилници и устави.

Специално внимание е отделено на санитарната отчетност, която се води във флота и се анализират наличните данни за заболелите, посочват се най-честите заболявания и мерките, които се вземат за предпазване.

През изследвания период във Флота действат строги санитарни правила. Голяма част от мерките имат здравно-просветен характер и целят да възпитат у моряците хигиенни навици, които са в основата на предпазването от заболявания. Особени мерки се вземат за предпазване от остри инфекциозни заболявания - холера, тиф, вариола и др. В резултат на това не се стига до масови епидемии във Флота, а регистрираните случаи на остри инфекциозни заболявания са единични.

При обучението на моряците се следи за правилното им физическо развитие. Лекарите и фелдшерите като водещи фигури в описваните процеси, се грижат за болните, отговарят за спазването на санитарните правила и хигиената в казармените помещения и на корабите и личната хигиена на матросите. Водят отчетност за заболеваемостта и изнасят се сказки и беседи за повишаване на здравната култура на личния състав.

ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ОТЛИЧИЯ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912-1913 г.
Тодор ПЕТРОВ

Статията е посветена на медалите, раздадени от страните, взели участие в Балканската война от 1912-1913 г. С подобни отличия награждава своите воини всяка една от четирите държави от Балканския съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, чиито армии воюват по бойните полета на Тракия и Македония, в Егейско море, Косово и Епир. Представено е също единственото възпоменателно отличие на общия противник - Османската империя, раздадено за войната. Включени са и австро-унгарски и английски отличия, посветени на военния конфликт от 1912-1913 г., както и неофициални медали, изготвени от чешки автор.

Повече от век след Балканската война от 1912-1913 г. отличията, раздавани на участниците в нея, напомнят за ожесточените боеве между войските на съюзниците и турската армия. Достигнали до наши дни, те представляват далечен и в същото време специфичен отзвук на военните действия и доказателство за проявения от участниците във войната героизъм, но и за несбъднатото желание на българите за осъществяване на национално обединение и решаване на българския национален въпрос.

НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БАЛЧИК И КАВАРНА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1916 г.
Велико ЛЕЧЕВ

В статията са коментирани редица недостатъчно известни сведения от австрийския периодичен печат, а също от някои архивни източници и литература, засягащи бойните действия по черноморското крайбрежие на Южна Добруджа през първите дни на септември 1916 г. В по-голямата си част обнародваните материали по тази тема са посветени на освобождението на Балчик и Каварна от румънска власт. С някои малки изключения, в тях е поместена вярна информация, която обогатява знанията ни за международния отзвук от събитията на Добруджанския фронт, респективно за изпълняваните оперативни задачи от десния фланг на Трета българска армия в началото на военната кампания срещу Румъния през ранната есен на 1916 г.

ИЗ ЛИЧНАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ИВАН ВАРИКЛЕЧКОВ
Теодор РОКОВ

Личната кореспонденция е основен източник на информация както за характера и личността на нейния автор, така и за отделни моменти от неговата биография. Нерядко обаче такъв тип документи съдържат и специфична информация за историческата епоха, в която са писани или за конкретни исторически събития.

В настоящата публикация са представени 11 документа от личната кореспонденция на контрадмирал Иван Вариклечков (1891-1974) – два пъти командващ флота на България през 30-те години. Те са пощенски картички частна собственост и до сега не са били обект на изследване. Те обхващат периода от 1915 до 1917 г. и косвено отразяват развитието в кариерата на Ив. Вариклечков от стажант на борда на учебния крайцер „Надежда” до лейтенант на борда на Подводник № 18. По-голямата част от кореспонденцията е адресирана до неговата сестра Мария. Два отделни документа са адресирани до Екатерина Чолакова – предполагаема роднина на генерал Асен Чолаков и до Елена Кисьова, вероятна братовчедка на Иван Вариклечков. Текстовете не съдържат непозната информация, свързана с военната кариера на Иван Вариклечков. Тяхната ценност се състои в допълнителните щрихи, които полагат върху психологическия портрет на своя автор.

КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ, ИНЖ. НАЙДЕН НАЙДЕНОВ (1904 – 1988) БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК
Невяна ДИМИТРОВА

Статията представя живота и делото на морския капитан и строителен инженер Найден Найденов, чиито професионални и личностни качества го правят една от фигурите – строители на морска България. Авторът ползва както публикации, така и непубликувани документи, основно от фонда на Военноморския музей. Преминал през обучение в Морско училище-Варна, по-късно завършва строително инженерство в Мюнхен, к.д.п. инж. Найден Найденов отдава над 40 год. в служба на родното корабоплаване и пристанищно дело.

Известна е активната му, всеотдайна дейност за развитие на българското морско стопанство. Със забележителна настойчивост участва в разгърнатата широка пропагандна кампания, за убеждаването на българското правителство и общественост в необходимостта от доставката на кораби за българското търговско корабоплаване. Той е един от специалистите, участващи в Държавната техническа комисия, която прави избора и покупката на първите кораби за нуждите на българския търговски флот след Втората световна война, има определени заслуги в областта на пристанищното дело.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ (1947 – 1950) – НЕОБХОДИМОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ, РЕАЛНОСТ
Петър ДАСКАЛОВ

Изследването засяга края на сложния процес на следвоенното преустройство на Българските военноморски сили в периода 1947-1950 г. "Смяната на вахтите", като смяна на поколенията и на вижданията за развитието на ВМС, е представена на основата на документи от Държавния военноисторически архив. Посочват се предпоставките и особеностите в изграждането на военния флот през разглеждания период. Очертана е дейността на командващия флота капитан I ранг Кирил Халачев и стремежът му към привеждането на ВМС в съответствие с политическите задачи и икономическите възможности на страната.


Годишник на Военноморския музей - том I

Годишник на Военноморския музей - том II

Годишник на Военноморския музей - том III

Годишник на Военноморския музей - том IV-V

Годишник на Военноморския музей - том VI

Годишник на Военноморския музей - том VII

Годишник на Военноморския музей - том VIII

Годишник на Военноморския музей - том IX

Издания

Първите опити за периодично издание, са от 60-те години на ХХ век, когато в продължение на две години 1967 и 1968 г. излиза Информационен бюлетин. По повод 50-годишнината от откриването на експозицията на Морския музей във Варна е съставен сборник в два тома, в който намират място статии на музейни работници и на външни специалисти. Те засягат, както проблеми на военноморската история, така и чисто музейни теми. През 1978 г. излиза първият пътеводител на музея. Със своите 68 цветни страници и резюмета на руски и немски език той дълго време успешно изпълнява ролята си на водач на посетителите през залите на музея. Още...