Годишник на Военноморския музей

ГОДИШНИК НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
том VII
Варна, 2009




С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

РАЗДЕЛ І
ГОДИШНИНИ

Мариана КРЪСТЕВА. НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ НА ЧЕРНО МОРЕ В ДОКУМЕНТИ.........................................................................................................7

Мариана КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ. 110 ГОДИНИ ЩАБ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС (1899 – 2009 г.) ..........................................................................................19

Атанас ПАНАЙОТОВ. КОНТРААДМИРАЛ САВА СТЕФАНОВ (1884 – 1970). БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК .........................................................................................48

Невяна ДИМИТРОВА. ИНЖ. ЗЛАТАН БРЪЧКОВ И ПРИНОСЪТ МУ ЗА МОРСКОТО СТОПАНСТВО НА ВАРНА. В ЧЕСТ НА 140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ..................64

Цончо РОДЕВ. ПОДВОДНАТА АРХЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ: СПОМЕНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ...................................................................................................................72

РАЗДЕЛ ІІ
МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ

Ивелин ИВАНОВ. МОРСКАТА ВОЙНА В ИЛЮСТРОВАНИ ГОТИЧЕСКИ МАНУСКРИПТИ ОТ XIII-XV В. ......................................................................................................92

Недко ДИМИТРОВ. БРЕГОВОТО НАБЛЮДЕНИЕ НА ВМС – ОТ СЕМАФОРНАТА СЛУЖБА ДО ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ ....................................................................102

Асен КОЖУХАРОВ. БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ – ПОДВОДНИЧАРИ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА .............................................................................................110

Александър ВЪЧКОВ. УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ 1920-1950 г. .....................................................................................................121

Владимир ЗЛАТАРСКИ. ГЕРМАНИЯ И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ФЛОТ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ-ТИ ВЕК .............................................................................128

Анета МАРИНОВА, Генка СТОЯНОВА. ОЩЕ ЗА СЪДБАТА НА ЕКИПАЖА НА НЕМСКАТА ПОДВОДНИЦА UB-45 И ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ (По документи на Дирекция “Държавен Военоисторически архив” – гр. В.Търново) ..........................140

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА. ДВАМАТА ФИЛЕВИ. КАПИТАН ВАСИЛ ЕВТИМОВ ФИЛЕВ (1880-1952). КАПИТАН ЕВТИМ ВАСИЛЕВ ФИЛЕВ (1911-1985) ...................153

Нина БОГДАНОВА. МОРСКИЯТ КЛУБ В СИЛИСТРА (1947 - 1960 г.) .....................171

Валентин ДИМИТРОВ. ПЕРИОДИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС СЛЕД 1990 ГОДИНА .............................................................................................................179

Ваньо МУСИНСКИ. BLACKSEAFOR – ЕДНА ИДЕЯ ЗА ДОВЕРИЕ И ВЗAИМОПОМОЩ .194

Eкип на „МОРСКИ ВЕСТНИК”. „РОЯЛ ХЕЛЕНА” – ПЪРВИЯТ ПОСТРОЕН В БЪЛГАРИЯ УЧЕБЕН ВЕТРОХОД ............................................................................................203


НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ НА ЧЕРНО МОРЕ В ДОКУМЕНТИ
Мариана КРЪСТЕВА

Публикуваните тук документи предлагат допълнително осветляване на период от около 10 години – времето, когато в България работи френската военноморска мисия – 1897 – 1908 г. Това са официални документи, съхранявани в български държавни архиви – конвенция, укази, заповеди. Те маркират сроковете, задачите и условията, при които работи мисията и оформят параметрите на един съществен етап от развитието на флота.

110 ГОДИНИ ЩАБ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС (1899 – 2009 г.)
Мариана КРЪСТЕВА,
Атанас ПАНАЙОТОВ

Изследването проследява развитието на основния управленски орган на българските ВМС, който през по-голямата част от своята 110 годишна история се нарича Щаб на флота. Стремежът на авторите е да изяснят функциите му в мирно време и да посочат сложните задачи, които решава по време на война. Изтъкнати са изявените началници на Щаба, както и приносът му за организиране и направляване цялостната дейност на ВМС.

КОНТРААДМИРАЛ САВА СТЕФАНОВ (1884 – 1970)
Атанас ПАНАЙОТОВ

Сава Стефанов е един от най-подготвените български морски офицери от първата половина на ХХ век. След Ньойския договор (1919 г.) е началник на Морската търговска полицейска служба (Черноморския флот) от 1921 до 1925 г., а от 1925 до 1933 г. – началник на Отделението за морска и речна полицейска служба и Морска учебна част (командващ Флота). Под негово ръководство основните флотски структури успяват да се запазят, а в някои отношения и успешно да се развият, независимо от забранителните клаузи в мирния договор. До тези отговорни длъжности Сава Стефанов достига като преминава през всички основни командни длъжности във флота през Балканската и в Първата световна война. Тези негови заслуги са оценени по достойнство и в царска заповед от 8 май 1935 г. му е присъдено висше офицерско звание, което по бюрократични причини е изписано като „генерал-майор”. Настоящият очерк има за цел да извади името на контраадмирал Сава Стефанов от незаслужената забрава и да осветли основните му приноси за оцеляването и развитието на българския военен флот в годините след Ньойския договор.

ИНЖ. ЗЛАТАН БРЪЧКОВ И ПРИНОСЪТ МУ
ЗА МОРСКОТО СТОПАНСТВО НА БЪЛГАРИЯ.
В ЧЕСТ НА 140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ.

Невяна ДИМИТРОВА

Инж. Златан Стоянов Бръчков е виден български общественик и стопански деятел. Роден е на 25 декември 1869 г. в гр. Свищов. Висшето си образование получава във Федералния политехнически институт в гр. Цюрих, Швейцария, със специалност строителен инжeнер.

Eдна от най-значимите му заслуги за българското морско стопанство е ръководеното от него строителство на Варненското пристанище в периода 1901-1906 г. Той участва в обществено – политическия живот на страната като народен представител, участник в Балканската и Първата световна война, кмет на гр. Варна през 1922 г.

Той е правителствен делегат при Българското търговско параходно дружество. Участва в проектирането и ръководството на строителството на множество инфраструктурни обекти с страната. Той е един от създателите и първи председател на Варненската техническа дружба, преименувана по-късно в „Инженерно – архитектно дружество”- Варна.

ПОДВОДНАТА АРХЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ:
СПОМЕНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ
Цончо РОДЕВ

Авторът е участник в първата в България подводна археологическа експедиция – при нос Калиакра през 1959 г. На базата на своите спомени той разказва за началните, най-трудните стъпки в овладяването на подводната археология – една наука, съвсем нова за България през 50-те години. Разказът има характер на документ заради предаването му от първа ръка и свидетелства за мотивите, подготовката на водолазите, провеждането на експедицията и поуките от нея. Вълненията от успешната на находки при следваща експедиция – през 1960 г., представляват не по-малък интерес за археолози, историци и водолази.

МОРСКАТА ВОЙНА В ИЛЮСТРОВАНИ ГОТИЧЕСКИ МАНУСКРИПТИ ОТ XIII-XV В.
Ивелин ИВАНОВ

Статията разглежда образа на морската война в илюстровани западноевропейски манускрипти от периода XIII-XVв. Тъй като изображенията в илюстрованите ръкописи са един от по-слабо използваните източници, авторът насочва вниманието си върху тях, търсейки отговор на два основни въпроса: кои от въпросните изображения могат да бъдат използвани като източник на реалистична, обективна информация и с какво потвърждават, допълват или провокират наложените представи за войната по море в средните векове.

Често изображенията представят странна смесица от въоръжение и детайли от различни периоди (векове), но внимателният анализ води до следните изводи. Прави впечатление, че представеното въоръжение и тактически похвати копират почти изцяло сухопътната война (рицарски банери banners, стрелци с прашка, лък или арбалет, ръкопашен бой лице в лице и др). Наред с това могат да се обособят и специфични оръжия и елементи, като малки съдове с негасена вар или запалителна течност, няколко типа бойни кораби, използването на кораби в обсади на крепости, както и на огнестрелна артилерия през XIV и XV в. В заключение, авторът обобщава, че анализираните манускрипти предоставят ценна информация за морската война.

БРЕГОВОТО НАБЛЮДЕНИЕ НА ВМС – ОТ СЕМАФОРНАТА СЛУЖБА ДО ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ
Недко ДИМИТРОВ

Началото на бреговото наблюдение в българските ВМС е поставено в навечерието на Балканската война (1912 – 1913 г.). Изградени са семафорно-наблюдателни постове отначало само на Черно море, а по-късно на Егейско море и на река Дунав. Подразделениията участват в Балканската, Първата и Втората световна война. През 1948 г. част от тях преминават към Гранични войски. През 1953 г. във ВМС се създават радиотехнически служби, започва да функционира и първата брегова радиолокационна станция за брегово наблюдение. Със сформирането на радиотехничеки участъци е поставен нов етап в развитието на бреговото наблюдение във ВМС. Постепенно се подменя и модернизира съществуващата техника, разширява се кръгът от решаваните задачи в интерес на корабните и бреговите поделения. На 25 март 2008 г. е извършена последната реорганизация със създаването на единно поделение за брегово информационно осигуряване, което има съществен принос за осигуряването на националния суверенитет върху морските пространства на България.

ОФИЦЕРЫ БОЛГАРСКИХ ПОДВОДНЫХ СИЛ ВО ВРЕМЯ ПЕРВОЙ МИРОВОЙ ВОЙНЫ
Асен КОЖУХАРОВ

Анализируется содержание недавно обнаруженных фондов Государственного Военно-Исторического архива - Велико Търново и Германского Военного архива - Фрейбург с целью освещения вклада болгарских офицеров-подводников в развитии болгарского флота во время первой мировой войны.

УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ (1920-1950 г.)
Александър ВЪЧКОВ

Настоящата статия може да се разглежда като продължение на статията от същия автор в том VІ на Годишник на Военноморския музей, Варна, 2008. Периодът 1920 – 1950 г. е наситен със събития и промени в политическия живот на страната и в организацията и структурата на армията и флота. Това води до съществени изменения в униформите и аксесоарите. Авторът смята, че горната граница на разглеждания период е граница и на етапа на самостоятелно развитие на облеклото на българския военен флот в най-новата ни история.
Авторов принос са и рисунките, които илюстрират част от изложението.

ГЕРМАНИЯ И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ФЛОТ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ-ТИ ВЕК
Владимир ЗЛАТАРСКИ

През 30-те години на отминалото столетие германското присъствие в България получава разнообразни форми и се разширява в различни сфери на политическия, стопанския, обществения, военния и културния живот. Старото братство по оръжие от годините на Първата световна война не е само фраза и представлява добра основа, върху която се градят контактите. През тези години български офицери се обучават във военни заведения в Третия Райх, изучава се специализирана литература, използват се техническите достижения на германското военно дело. Освен програмите за подобряване състоянието на военноморските сили с германска продукция, важна роля за развитието на плавателното дело в България имат закупуваните от Германия кораби за дунавската флотилия, както и участието в планирани общоевропейски речно-транспортни коридори. През това десетилетие често пъти арена на българо-германското приятелство е Черноморието – покрай изваждането на сушата на потъналата германската подводница, посещенията на крайцера „Емден” и др. Резултатът от интензивните контакти е, че в навечерието на новата голяма война родният флот е по-подготвен да посрещне очакваните тежки изпитания.

ОЩЕ ЗА СЪДБАТА НА ЕКИПАЖА НА НЕМСКАТА ПОДВОДНИЦА UB-45 И ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ
Анета МАРИНОВА
Гена СТОЯНОВА

На 6 ноември 1916 г., по време на Първата свeтовна война, в българските черноморски води потъва германската подводница UB-45. В памет на екипажа, 22 години по-късно със средствата на българското Министерство на войната е изграден паметник, с който признателна България отдава дължимата почит на загиналите германски моряци, изпълнили своя отечествен и съюзнически дълг. На базата на архивни изворови данни от Държавния военноисторически архив авторите хвърлят допълнителна светлина към тези събития.

ДВАМАТА ФИЛЕВИ
КАПИТАН ВАСИЛ ЕВТИМОВ ФИЛЕВ (1880-1952)
КАПИТАН ЕВТИМ ВАСИЛЕВ ФИЛЕВ (1911-1985)

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА

На базата на голямо количество изворови данни и публикации авторката прави проучване, в резултат на което оформя животоописание на представителите на две последователни поколения морски капитани: Васил Филев е една от емблематичните фигури в българското търговско корабоплаване от първата половина на ХХ век, а Евтим Филев е неговият син, който също стъпил на капитанския мостик, поема щафетата по сините пътища. Личните им съдби са развити на фона на политически събития и трусове, очертана е картината на българското морско корабоплаване през по-голямата част на миналия век.

МОРСКИЯТ КЛУБ В СИЛИСТРА (1947 - 1960 г.)
Нина БОГДАНОВА

Статията проследява историята на Морския клуб в Силистра в посочения период, като обръща внимание на факта, че започвайки от нулата – без средства и материална част, за няколко години са изградени и се развиват секции по плуване, гребане, ветроходство, корабомоделизъм, водомоторен спорт. Проследени са и участия в регионални и национални състезания, с което силистренският клуб вписва своите успехи в историята на водните спортове на страната.

ПЕРИОДИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС
СЛЕД 1990 ГОДИНА

Валентин ДИМИТРОВ

Статията анализира в. „Морски преглед” и приложението на сп. „Клуб ОКЕАН” – „Военноморски преглед”. Направен е кратък преглед на аналогичните издания във ВМФ на Руската Федерация и ВМС на САЩ и Румъния. Друга част е посветена на предшествениците на двете издания на флота след 1990 г. – двуседмичника „Морски преглед”, излизал с прекъсвания в периода 1930-1960 г., и седмичника „Народен флот” (от 1951 г. – „Димитровска вахта”), излизал в периода 1945-1988 г.

Основно внимание е отделено на създаването, развитието и утвърждаването, тематичната насоченост и значението на в. „Морски преглед” – 49 броя в периода 1992-1999 г., и приложението на сп. „Клуб ОКЕАН” „Военноморски преглед” – 124 броя от януари 1999 г. до юни 2009 г. Двете издания са оценени като свидетел и участник в промените във ВМС в новия период. Показани са техните сходства и различия с предшествениците им, особеностите на финансирането им в пазарната среда, при положение, че ВМС нямат собствен потенциал за поддържане на печатна периодика.

BLACKSEAFOR – РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ЕДНА ИДЕЯ ЗА ДОВЕРИЕ И ВЗАИМОПОМОЩ
Ваньо МУСИНСКИ

На 2 април 2001 г. всички черноморски държави подписаха документ с историческо значение: съглашение за създаването на оперативна група за сътрудничество, наречена BLACKSEAFOR (Black Sea Naval Cooperation Task Group). Чрез този документ черноморските държави за първи път в историята на региона се договориха да използват съвместно своите военноморски сили за изпълнение на общи задачи в интерес на мира и сигурността на тази част от света. Авторът проследява реализирането на тази идея и като пряк участник в този процес – като командир на фрегатата „Смели”, която редовно представя Република България в различните активации на BLACKSEAFOR.

“РОЯЛ ХЕЛЕНА”- ПЪРВИЯТ ПОСТРОЕН в БЪЛГАРИЯ УЧЕБЕН ВЕТРОХОД
Екип на „Морски вестник”

На 10 Октомври 2008 в Корабостроителния и кораборемонтен завод „МТГ Делфин” АД във Варна тържествено бе заложена първата дънна секция на учебно- ветроходен кораб с водоизместимост 420 т. Корабът бе поръчан от българската фирма „Топ сейл” ООД . На 31 август 2009 г. на морска гара Варна се състоя тържество по случай именуването на новопостроения учебен ветроход. Кръсницата Михаела Лазарова му даде името „Роял Елена”.

Това е първият учебен ветроход поръчан и строен в България. През 2008 седем корабостроителни завода в света биха могли да изпълнят тази поръчка.

Такъв тип строене не е извършвано в България от 60 години: последният моторен товарен ветроход „Горянин”, с водоизместване 370 т. е построен в корабостроителницата на Странджанския кооперативен съюз през 1947 г.

При направените изпитания в басейните на Института по хидро- и аеродинамика към БАН моделът на новия ветроход, който е проектиран с ветрилно стъкмяване на баркентина, показа добра мореходност и скоростни показатели, заложени в проекта. По проект ветроходът с неограничен район на плаване трябва да развива скорост до 20 в. под ветрила /с обща площ над 1000 кв. м./ над 11 в. при пуснат двигател /”Волво -Пента”/ с мощност 450 к.с.

Тези параметри се потвърдиха по време на изпитанията на баркантината и в Черно море.

Годишник на Военноморския музей - том I

Годишник на Военноморския музей - том II

Годишник на Военноморския музей - том III

Годишник на Военноморския музей - том IV-V

Годишник на Военноморския музей - том VI

Годишник на Военноморския музей - том VII

Годишник на Военноморския музей - том VIII

Годишник на Военноморския музей - том IX

Издания

Първите опити за периодично издание, са от 60-те години на ХХ век, когато в продължение на две години 1967 и 1968 г. излиза Информационен бюлетин. По повод 50-годишнината от откриването на експозицията на Морския музей във Варна е съставен сборник в два тома, в който намират място статии на музейни работници и на външни специалисти. Те засягат, както проблеми на военноморската история, така и чисто музейни теми. През 1978 г. излиза първият пътеводител на музея. Със своите 68 цветни страници и резюмета на руски и немски език той дълго време успешно изпълнява ролята си на водач на посетителите през залите на музея. Още...