Годишник на Военноморския музей

ГОДИШНИК НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
том VI
Варна, 2008




С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Предговор .............................................................................................................6

Музеи

Владимир ПАВЛОВ. Спомени от Военноморския музей. Част І - Началото
(1958-1959)...........................................................................................................8
Елка ДРОСНЕВА. Ради Боев – човекът, историкът, директорът ............................27
Емил СТАНЧЕВ, Атанас ПАНАЙОТОВ. Капитан I ранг о.р. доц. д-р Георги Антонов
(1928 – 2008) ......................................................................................................43
Жени ХАРАЛАМБИЕВА. Колекция от печати във Военноморския музей, свързани с
българското търговското корабоплаване и корабостроене ....................................49
Петър ТОДОРОВ. Военноморски музей и подводните археологически проучвания в
България. Минало и перспективи .........................................................................62

Изследвания

Станка ДИМИТРОВА. Неизвестни източници за историята на някои Черноморски и
добруджански селища, 1854 г. .............................................................................67
Александър ВЪЧКОВ. Униформите на българският военен флот през периода
1879–1918 г. .......................................................................................................74
Асен КОЖУХАРОВ. За какво свидетелства личният архив на един забравен
възпитаник на Морско училище? ..........................................................................85
Велико ЛЕЧЕВ. Военните власти на България и нейните съюзници против руската
офицерска мисия в Турну Северин 1915-1916 г. .................................................. 95
Тодор ПЕТРОВ. Първите знамена на българския военноморски флот.............. ....109
Нина БОГДАНОВА. Река Дунав и морските кораби на Силистра през 50-те и 60-те
години на ХХ век ...............................................................................................115
Мариана КРЪСТЕВА. Капитан I ранг Георги Купов (1884 – 1959 г.). Биографичен
очерк ................................................................................................................123
Атанас ПАНАЙОТОВ. Капитан I ранг Борис Стателов (21.VІІІ.1886 –
22.Х.1959 г.)......................................................................................................139

Българското морско стопанство – история и съвременност

Румен НЕСТОРОВ. 15 години Българска морска камара.........................................157
15 години „Космос Шипинг” АД ..........................................................................164
10 години „Варна Шипинг енд Трейдинг” ............................................................176
10 години присъствие на “Старгейт” в България ..................................................183
Екип на „Морски вестник” Параходство БМФ в ХХI век. (Хроника на едно динамично развитие) ...........................................................................................................190

***

Мариана КРЪСТЕВА Черно море и река Дунав в родните исторически изследвания
(преглед 2000-2008) ..........................................................................................229
Авторите в броя .................................................................................................234

СПОМЕНИ ОТ ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ ЧАСТ І. НАЧАЛОТО (1958–1959)
Владимир ПАВЛОВ

Авторът работи в музея 35 години – от 1958 до 1993 г. Изминава път от уредник до директор. Следват още 6 години като извънщатен сътрудник. Описва постъпването си на работа, състоянието на учреждението, отношенията си с директора и останалите служители от малобройния персонал. Поверено му е да бъде пазител на музейните реликви, като въведе отчетност, за да са годни за използване. Взема участие и в другите дялове от музейната работа. В края застъпва гледището, че Военноморският музей участва в полагането на началото на подводната археология в България с експедиция на нос Калиакра през 1959 г., в която участва и той.

РАДИ БОЕВ: ЧОВЕКЪТ, ИСТОРИКЪТ, ДИРЕКТОРЪТ
Елка ДРОСНЕВА

Статията е посветена на 85-годишнината от рождението на доктора по история Ради Боев (1923 – 1989). В течение на почти 20 години, от 1965 до 1983 г., Р. Боев е директор на Военноморския музей във Варна. Публикуваният текст предлага на читателите началните резултати от изследване по темата. Авторът разчита на своите спомени и на спомените на други хора, на архивни източници, съхранявани във Военноморския музей, на научни и научнопопулярни публикации на Р. Боев, както и на някои изследвания за него и за музея.

Ради Боев е първият професионален изследовател на ранната история на българския флот след Освобождението. Втората централна тема на неговите изследвания е Руско-турските войни през ХVІІІ – ХІХ в. и участието на българи в тях. Благодарение на неговите изследвания в научен оборот влязоха много нови източници от архивите на Русия, появиха се нови факти, в това число имена и биографии на малко известни или съвсем неизвестни хора. Приложенията към статията предлагат библиография на неговите работи и основните дати от живота на Р. Боев.

КАПИТАН I РАНГ ДОЦ. Д-Р ГЕОРГИ АНТОНОВ (1928 – 2008 Г.)
Емил СТАНЧЕВ
Атанас ПАНАЙОТОВ

В очерка са представени накратко живота и дейността на капитан I ранг доц. д-р Георги Антонов (1928 – 2008 г.), който приживе години наред е определян като доайен на флотските ни историци. Той заслужава това признание със сериозни постижения в научно-изследователската си работа и с всеотдайната си преподавателска и обществена дейност. След завършването на Военноморското училище във Варна цялата му офицерска служба преминава в това висше учебно заведение като командир и преподавател. Директор е на Военноморския музей от 1 ноември 1983 г. до 31 декември 1991 г. Той е заместник-председател и организационен секретар на сдружението за създаването на Национален морски музей (1991 г.) и ръководител на групата за изграждане на експозицията „Граждански морски дейности” (1993 – 2003 г.) към Военноморския музей. В очерка са разгледани и основните направления на неговите изследвания, насочени най-вече към българската военноморска история.

КОЛЕКЦИЯ ОТ ПЕЧАТИ ВЪВ ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКОТО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ И КОРАБОСТРОЕНЕ
Жени ХАРАЛАМБИЕВА

В изложението намират място 70 печата, използвани от капитани на търговски кораби и ръководители на морски учреждения и предприятия. Датирани са от 60-те години на ХІХ в. до началото на ХХІ в. Постъпват в музея в периода 1961-2004 г. Сред най-ценните печати в колекцията на музея са личните печати на Петър Атанасов Попов – един от основателите на първото българско параходно акционерно дружество "Провидение", създадено в Цариград през декември 1862 г.

Официалният корабен печат, заедно с подписа на оторизираното лице има легитимираща роля и по тази причина се счита, че е носител на държавността. Богата и разнообразна е използваната символика: котва, котвено въже, кораб, море, плаващ док, заводски пейзаж, разтворена книга, петолъчна звезда. Текстът на печатите е на български и чужд език, което показва международния аспект на морското корабоплаване на България.

ВОЕННОМОРКСИЯТ МУЗЕЙ И ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА БЪЛГАРИЯ. МИНАЛО И ПЕРСПЕКТИВИ
Петър ТОДОРОВ

Военноморският музей – Варна е първият в България музей, който още в края на 50-те години на миналия век организира и провежда подводни археологически проучвания.

Такива са проведени на нос Калиакра (1959 г.; 1961г.), Варненския залив (1963г.), район Галата и район Карантината (1963 г.), нос Шабла (1969г.) и др. В тях участват водолази и сътрудници на музея. По време на тези експедиции са локализирани множество подводни обекти, които осветляват част от историята на българското черноморско крайбрежие. Извадените от морското дъно находки (котви, корабни оръдия, корабно оборудване, амфори и др.) обогатяват фонда и експозицията на музея. Локализираните потънали селища и пристанища представят развитието и археологическото минало на българските земи.

В настоящия момент музеят не провежда подводни проучвания и е загубил полагащото му се място сред научните институции, развиващи подводната археология. Необходимо е изпълняването на ред условия, които да позволят в бъдеще ВММ- Варна да се завърне към първоизточника за попълване на фондовете си, а именно МОРЕТО.

НЕИЗВЕСТНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИСТОРИЯТА НА НЯКОИ ЧЕРНОМОРСКИ И ДОБРУДЖАНСКИ СЕЛИЩА, 1854 г.
Станка ДИМИТРОВА

В предлаганата работа се публикуват кореспонденции от европейски вестници, излизали през 1854 г. за някои български селища, разположени по Черноморското крайбрежие и Добруджа. По това време е избухнала Кримската война /1853-1856 г./, а през лятото на 1854 г. русите достигат Дунава и обсаждат Силистра. В помощ на османските войски идват съюзници от Англия, Франция и Сардинското кралство. Варна се превръща в средоточие и главна снабдителна база за съюзниците, а пристанищата в Балчик и Каварна служат за доставяне на някои стоки и транспортирането на съюзническите армии към Кримския полуостров. В края на юни 1854 г. руските войски снемат обсадата на Силистра, а съюзниците, обречени на бездействие, са принудени да извършат рекогносцировка в Добруджа. При това движение войските преминават през много селища в Добруджа и Черноморието, които оставят у тях интересни впечатления – с природните дадености, останките от древни епохи и култури, особеностите в бита на местното население. Данните, които се съдържат в чуждестранната преса от това време са ценно градиво за проучванията на миналото на Добруджа и Черноморието.

УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ В ПЕРИОДА 1879–1918 г.
Александър ВЪЧКОВ

Авторът си поставя за цел да проучи възникването на първите български морски униформи. Те се появяват с Приказ по Военното ведомство № 315 от 6 септември 1883 г. Издирени са подробности по развитието на отделните елементи от униформите на офицерите, механиците и долните чинове от Дунавската флотилия, както и на учениците от Морското училище. Част от разглежданите униформи са илюстрирани с фотоси и с възстановки, направени от автора. Като резултат на направените проучвания може да се направи извода, че метаморфозите, които претърпяват униформите, до голяма степен следват динамиката на развитието на самия военен флот. Много от елементите, станали по-късно характерни за българската морска униформа, са въведени именно през разглеждания период. Това е времето на конституиране на българската флотска униформа.

ЗА КАКВО СВИДЕТЕЛСТВА ЛИЧНИЯТ АРХИВ НА ЕДИН ЗАБРАВЕН ВЪЗПИТАНИК НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ?
Асен КОЖУХАРОВ

Статията анализира съдържанието на неотдавна открития архив на Димитър Майсторов – ученик в Машинното училище на Флота на Негово Величество. Той е участник в атаката срещу турския крайцер „Хамидие” и във формирането на Водохвърчилната станция „България” в периода 1916 – 1818 г., както и в строителството на десантни кораби за германския флот в Държавната корабостроителница – Варна по време на Втората световна война.

ВОЕННИТЕ ВЛАСТИ НА БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ СЪЮЗНИЦИ СРЕЩУ РУСКАТА ОФИЦЕРСКА МИСИЯ В ТУРНУ СЕВЕРИН, 1915–1916 Г.
Велико ЛЕЧЕВ

В статията са изяснени целите на руската офицерска мисия в Турну Северин, свеждащи се до дестабилизиране на българските военни власти по Моравското крайбрежие на Дунав и до блокирането на австро-унгарския и германския речен търговски трафик по същия участък. Разгледани са контра действията на държавите от Четворния съюз: България използва своите сухопътни войски в Поморавието, за да осуети планираните подривни акции от мисията; Хабсбургската монархия и Германия възлагат основателни надежди на своите военни разузнавания, чиито действия се направляват от щаба на генерал-фелдмаршал Август фон Макензен. Вследствие на осъществения синхрон между трите съюзни държави руските офицери в Турну Северин не успяват да осъществят своя замисъл. Това позволява на България, Германия и Австро-Унгария да затвърдят позициите си по Долния Дунав през 1916 г.

ПЪРВИТЕ ЗНАМЕНА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ
Тодор ПЕТРОВ

Статията разглежда възлов момент в историята на българската армия и в частност военния флот – въвеждане на бойните знамена на неговите подразделения. Връчването на бойните знамена на Морското училище, Учебната дружина (за Черноморския флот) и Дунавската флотилия става на 19 декември 1937 г. Авторът разкрива вида и символите на знамената, церемонията при връчването и проследява тяхната история до превръщането им в музейни експонати през 1950 г.

РЕКА ДУНАВ И МОРСКИТЕ КОРАБИ НА СИЛИСТРА ПРЕЗ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Нина БОГДАНОВА

В предложеното изследване се разглежда използването на морските кораби в икономиката на гр. Силистра през 50-те и 60-те години на ХХ в. Разгледано е създаването на социалистическите предприятия „Камъшит” и „Драгажен флот” и използването на природните ресурси на р. Дунав за дейността им. На базата на архивни данни е приложена таблица с информация за броя и имената на плавателните средства, получени от гражданския и Военноморския флот на България, използвани от държавната промишленост и обществени организации в Силистра.

КАПИТАН I РАНГ ГЕОРГИ КУПОВ (1884-1959г.) . БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК
Мариана КРЪСТЕВА

Биографичният очерк предлага нови щрихи към профила на мичман І ранг Георги Купов, останал в историята като командир на торпедоносеца „Дръзки” по време на Балканската война 1912-1913 г. Това е и опит да се изгради по-плътен негов образ като професионални изяви и личност. Изследването е направено основно на базата на непубликувани и слабо използвани или неизползвани досега архивни материали.

КАПИТАН І РАНГ БОРИС СТАТЕЛОВ (21.VІІІ.1886 - 22.Х.1959)
Атанас ПАНАЙОТОВ

В очерка се представят живота и делото на един от изявените български флотски офицери в началото на ХХ в. Отличил се в Балканската и в Първата световна война, Борис Стателов се оказва командир на ремонтиращия се в края на войната учебен крайцер „Надежда” в окупирания Севастопол. На борда избухва стихиен бунт, който през 50-те години от криминално деяние е преобразуван от официалните власти като подкрепа на Октомврийската революция в Русия. Това е причината Б. Стателов да бъде напълно неглижиран в българската военна историография до 1989 г. Въз основа на критика на досегашни публикации и чрез слабо използвани и неизползвани архивни източници се разкриват приносите на Б. Стателов в развитието на българския военен флот, в морското обществено движение и в морското образователно дело у нас.

15 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА МОРСКА КАМАРА
Румен НЕСТОРОВ

Българската морска камара е учредена с решение на Варненския окръжен съд № 637 от 1993 г. Тя е доброволно не-стопанско сдружение за насърчаване, подпомагане, представителство и защита на интересите на членовете си, съдейства за развитието на националното и международното морско икономическо сътрудничество и за утвърждаване на дух на почтеност в българския морски бизнес. За изминалите 15 години приоритетни области пред Българската морска камара са участие в разработките на национални програми за развитието на морския бизнес, обсъждане на предложения, свързани със законодателната и нормативната база във водния транспорт, борба с нелоялната конкуренция в бранша. Постоянни членове на камарата са над 50 юридически лица, които съставят гръбнака на българската морска индустрия.

15 ГОДИНИ „КОСМОС ШИПИНГ” АД

Фирма „Космос Шипинг” е създадена на 15 юли 1993 г. във Варна от капитан далечно плаване Пламен Проданов. Отначало ориентацията е към брокеража и агентирането на морски кораби, превози с лихтеровози. Още при учредяването си, компанията е генерален корабен агент на флота на Украинското дунавско параходство – Измаил, във всички български черноморски и дунавски пристанища. След развитието на дейността си оперирането „Космос Шипинг” е приета за член на международната организация BIMKO (The Baltic and International Maritime Council) през м. юни 1997 г. с рег. № 118281, а през м. март 2000 г. - на Международната бункер-асоциация (International Bunker Industry Association – IBIA). Постепенно „Космос Шипинг” увеличава броя на собствените кораби, разширява различните видове дейности и се утвърждава като авторитетен партньор в шипинга.

10 ГОДИНИ „ВАРНА ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ”

Фирмата Varna Shipping and Trading (VST) е създадена във Варна на 4 юли 1998 г. от капитан далечно плаване Веселин Генов. Той има 14 години плавателен стаж в Параходство БМФ – 6 от тях като капитан. От 1989 г. до 1991 г. е представител на Параходство БМФ в Генуа, Италия. През 1991 г. основава българо-италианското дружество „Навимед” във Венеция и до 1998 г. е негов президент. VST стартира със състав от четирима души и с предмет на дейност корабно опериране, посредничество при наемане на кораби, агентиране на плавателни съдове и морско консултиране. Постепенно мениджърската дейност набира скорост и сега фирмата управлява седем от корабите на European Maritime Ltd. Компанията създава и дъщерните фирми „Весем” и „Вестро” (2001 г.), „Блусий Марийн Сървисис” (2002 г.), „Рекорда Контрол енд Сървисис” (2004 г.), с които покрива широк спектър морски дейности. Днес, след 10 години, бреговият персонал на компанията и свързаните фирми наброява над 100 души. VST разполага с модерен и красив офис, който през 2006 г. бе отличен в националния конкурс „Офис на годината”.

10 ГОДИНИ ПРИСЪСТВИЕ НА “СТАРГЕЙТ” В БЪЛГАРИЯ

През 1997 г. година представители на Taiyo Nippon Kisen Company (TNKC) посещават България. TNKC е мениджмънт-компания от групата на една от най-големите корабоплавателни компании в света – „Kawasaki Kisen Kaisha” – “K” Line. TNKC решават да опитат с наемането на български морски офицери за работа на корабите, собственост на “K” Line. Началото е поставено с двама старши помощник-капитани. За 10 години дейност „Старгейт Маритайм” ЕООД израства и започвайки с 2 души през 1997 г. достига до 306 през 2008 г. Първите кадети, преминали своя стаж чрез фирмата, са вече капитани и главни механици. „Старгейт Маритайм” ЕООД е първата компания на българския морски менингов пазар, която включва в своята програма и представители на нежната половина на света. Фирмата е желан партньор от морските учебни заведения в България и активно се включва в дейността на морските браншови и обществени организации у нас.

ПАРАХОДСТВО БМФ В ХХI ВЕК
(Хроника на едно динамично развитие)

Екип на „Морски вестник”

В хрониката са представени основните събития, белязали развитието на държавната фирма Параходство „Български морски флот” през XXI век (януари 2000 г. – декември 2007 г.). Разгледани са промените в ръководството, в корабния парк и в административните структури, бизнес-постиженията и проблемите, решавани от мениджърския екип. Цитирани са цифри и статистически данни, поместени в официалните годишни финансови отчети, най-важните решения на Съвета на директорите в Параходството, дарителската дейност и социалната политика на ръководството на БМФ. Хрониката започва с труден за компанията период и завършва с официалното отбелязване на 115-та годишнина на съвременното българско търговско корабоплаване, когато Параходството е сред водещите в българската икономика фирми по финансова стабилност и темпове на развитие.

Годишник на Военноморския музей - том I

Годишник на Военноморския музей - том II

Годишник на Военноморския музей- том III

Годишник на Военноморския музей - том IV-V

Годишник на Военноморския музей - том VI

Годишник на Военноморския музей - том VII

Годишник на Военноморския музей - том VIII

Годишник на Военноморския музей - том IX

Издания

Първите опити за периодично издание, са от 60-те години на ХХ век, когато в продължение на две години 1967 и 1968 г. излиза Информационен бюлетин. По повод 50-годишнината от откриването на експозицията на Морския музей във Варна е съставен сборник в два тома, в който намират място статии на музейни работници и на външни специалисти. Те засягат, както проблеми на военноморската история, така и чисто музейни теми. През 1978 г. излиза първият пътеводител на музея. Със своите 68 цветни страници и резюмета на руски и немски език той дълго време успешно изпълнява ролята си на водач на посетителите през залите на музея. Още...