Годишник на Военноморския музей

ГОДИШНИК НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
том III
Варна, 2003




С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Румен КОВАЧЕВ. Регистри от истанбулския османски архив за Варна и региона през втората половина на ХVІ век ..................................................................................7
Борислав ДРЯНОВСКИ. Аспекти на българското морско законодателство от Oсвобождението до 1912 г....................................................................................61
Елисавета ДИМИТРОВА.. Националните традиции в ритуалите на Българския военноморски флот.............................................................................................…70
Владимир ПАВЛОВ. Българският морски търговски флот в Балканските войни и периода до Първата световна война 1912-1915 .....................................................80
Велико ЛЕЧЕВ. Австро-Унгария и дунавския въпрос 1914-1916 .........................104
Мариана КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ. Плаванията на „Либертад”и „Салвадор” с евреи емигранти до бреговете на Палестина през 1940 г. ..................................136
Тодор ПАРУШЕВ.Големият скок на морското корабоплаване в България
1958-1966..........................................................................................................155

МУЗЕИ

Жени ХАРАЛАМБЕВА. Морското богатство на България във фонда и библиотеката на Военноморския музей..........................................................................................209
Веска МИНЧЕВА. Ескпозиция на Военноморския музей..................................................................................................................218
Мариана КРЪСТЕВА. Научна и изследователска дейност във Военноморския музей. Библиография.....................................................................................................224
Невяна ДИМИТРОВА. Десет години музей на българското морско стопанство..........................................................................................................248
Лъчезар АВРАМОВ. Музейна експозиция на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”......................258
ПРИЛОЖЕНИЯ.....................................................................................................265

Р Е З Ю М Е Т А

РЕГИСТРИ ОТ ИСТАНБУЛСКИЯ ОСМАНСКИ АРХИВ ЗА ВАРНА И РЕГИОНА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХVІ ВЕК

Румен КОВАЧЕВ

Османските регистри са най-запазените архивни материали, създадени в ранните векове на османското владичество на Балканите, както у нас, така и в Турция. Те често съдържат ранни известни сведения за населените места, включени в тамарите и вакъфите, а освен това в някои случаи единствено те дават данни за стопанското положение, административното деление и демографското състояние на населението.

В последните години, благодарение на деловото сътрудничество с ръководството на Османския архив в Истанбул, архивът на НБКМ „Св. Св. Кирил и Методий” се попълни с нови османски регистри. Сведенията, предложени тук са извлечени от регистър тип „подробен”. Два от описите представляват първокласни сведения относно социално-икономическото, военно-административното и демографското развитие на Варна и региона през ХХVІ век.

Разнообразната стопанска и етнодемографска структура, съществувала до завладяването от османските турци, не е променена съществено и намира своето място в общата стопанска и административна система на самата кааза, санджака Силистра и дясното крило на османската войска. Много нейни елементи, намерили отражение в регистъра, идват до нас във вида, който напомня много неговото състояние от времето на свободната българска държава.

Приемствеността може да се види в административната организация. До последната четвърт на ХV век съществуват християнски поселения, създадени около крепости и стопански утвърдени центрове, какъвто е Варна в Средновековието. Доколкото османското нашествие оказва отрицателно влияние, макар и за кратък период, на системата на населените места, крепостите, пътищата и проходите, към последната четвърт на ХV и началото на ХVІ век, последната е напълно възстановена.

АСПЕКТИ НА БЪЛГАРСКОТО МОРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1912 г.

Борислав ДРЯНОВСКИ

Периодът 1978-1912 г. е характерен с устройството на Третата българска държава и нейното законодателство. По отношение на корабоплаването постепенно се формира законова основа за превръщане на България в морска държава. В статията се разглеждат основните нормативни актове, свързани с частното и държавното корабоплаване, както и с по-голямата част на морската икономика.

НАЦИОНАЛНИТЕ ТРАДИЦИИ В РИТУАЛИТЕ
НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ

Елисавета ДИМИТРОВА

През 1878 г. в България започва реализацията на една системна политика – създаване и поддържане на традициите, свързани с армията, които са положили основите на военните традиции в ново и по-ново време. Трудно е след петвековно робство да се измени отношението на българите към държавата – да я обичат, строят, управляват и защитават. Явява се необходимостта от създаване на нови граждански добродетели в мъжкото население, призвано да служи в армията. Променят се понятията за ред, дисциплина, символика и т. н.

Настоящото изложение показва до каква степен празнично-ритуалната система се запазва и развива във флота, като неделима част от военните традиции в армията. Документите, запазени в Централния военен архив доказват, че в своето историческо развитие морската част е създала действаща система със специфични само за нея ритуали.

БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ТЪРГОВСКИ ФЛОТ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ И ПЕРИОДА ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1912-1915
Владимир ПАВЛОВ

В двете войни България разполага само с пет търговски кораба и 17 малки каботажни съда. През есента на 1912 г. те минават под управлението на Военноморския флот. Три от тези кораби не получават направления за плаване и техните екипажи се включват в бойните действия на сухопътния фронт. Корабите „Варна” и „Борис” изпълняват транспортна дейност в Егейско море в полза на българската армия, като тяхна главна база е пристанище Дедеагач /Александруполис/. През пролетта на 1913 г. българските търговски кораби изпълняват рейсове Мидия – Варна в Черно море по превозване части на армията. По време на Втората балканска война /юни-август 1913 г./ пет кораба се намират в руското пристанище Севастопол, за да избегнат задържане от румънските власти.

АВСТРО-УНГАРИЯ И ДУНАВСКИЯ ВЪПРОС 1914-1916
Велико ЛЕЧЕВ

До разгрома на Сърбия през ноември 1915 г. усилията на правителствата във Виена и Будапеща са насочени към управление и контрол на корабоплаването в участъка Железни врата. При това разчитат на дипломатическите ходове, които на фона на неуспешните военни действия на Балканския и Източния фронт, са приети с резерви от Румъния и отчасти от България.

През ноември 1915 г. Двуединната монархия разширява обхвата на корабоплаването до Тутракан – Олтеница. Противодействието на румънското правителство се задълбочава – то е против инициативите на Виена за възстановяване на довоенния режим на корабоплаване по долното течение на река Дунав. Надеждите за постигане на тази цел с помощта на Европейската дунавска комисия, в голяма степен са илюзорни благодарение на големия брой депутати на държавите от Съглашението. В навечерието на войната с Румъния е предложено първото писмено изложение на след военното управление по Дунавския въпрос, което изразява пълната решимост за връщане на хегемонията на Австро-Унгария на река Дунав.

ПЛАВАНИЯТА „ЛИБЕРТАД” И „САЛВАДОР” НА ЕВРЕИ ЕМИГРАНТИ ДО БРЕГОВЕТЕ НА ПАЛЕСТИНА ПРЕЗ 1940
Марияна КРЪСТЕВА, Атанас ПАНАЙОТОВ

Статията разисква два епизода, недостатъчно изследвани в нашата историография – участието на България в преселението на евреите по море от Стария континент в Обетованата земя Палестина преди и по време на Втората световна война. Според изследванията на немския професор Ю. Ровер само за периода 1934–1939г. са предприети 49 опита с 21700 бежанци на съдовете, 20 % от тях са български пристанища. През 1940 г. тези действия продължават, но в усложнена външна и вътрешнополитическа обстановка.

В контекста на плаването на „Либертад” – бившия „Шипка” и „Салвадор” – бившия „Цар Крум”, авторите проследяват както организаторите и действащите лица, така и позициите на българските и чуждите институции по този проблем. Търси се отговор на въпросите – кой организира и финансира плаванията, достига ли се крайната цел и на каква цена, какви интереси имат пътниците – евреи, справедливо ли е съотношението между реализацията на личната човешка съдба, историческото участ на един народ и политическата воля на държавата.

ГОЛЕМИЯТ СКОК
НА МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ 1958-1966

Тодор ПАРУШЕВ

Периодът между 1958 и 1966 г. е най-динамичният в развитието на морското корабоплаване в България през ХХ век. Параходство Български морски флот задържа позицията си на водеща държавна компания в корабоплаването. През 1960 г. Параходството се ориентира към закупуването на нови съдове. Осъществяват се контакти с Японска корабостроителна компания, от която се търсят въглевози и танкери.

Характерна черта на развитието на корабната индустрия е основаването на нови компании, собственост на международни търговски организации – БУЛЕТ, ТЕКСИМ, РОДОПА. Негативната страна на това развитие е финансовото затруднение на корабната индустрия и липсата на персонал. През 1966 г. държавата предприема мерки за ограничаването на тези организации.

В заключение може да се окроят няколко основни констатации за българското корабоплаване: между 1960 и 1965 г. корабният парк нараства шест пъти. През 1965 г. българският морски флот реализира 0,330 % от световната корабна търговия.

Годишник на Военноморския музей- том I

Годишник на Военноморския музей - том II

Годишник на Военноморския музей - том III

Годишник на Военноморския музей - том IV-V

Годишник на Военноморския музей - том VI

Годишник на Военноморския музей - том VII

Годишник на Военноморския музей - том VIII

Годишник на Военноморския музей - том IX

Издания

Първите опити за периодично издание, са от 60-те години на ХХ век, когато в продължение на две години 1967 и 1968 г. излиза Информационен бюлетин. По повод 50-годишнината от откриването на експозицията на Морския музей във Варна е съставен сборник в два тома, в който намират място статии на музейни работници и на външни специалисти. Те засягат, както проблеми на военноморската история, така и чисто музейни теми. През 1978 г. излиза първият пътеводител на музея. Със своите 68 цветни страници и резюмета на руски и немски език той дълго време успешно изпълнява ролята си на водач на посетителите през залите на музея. Още...