Годишник на Военноморския музей

ГОДИШНИК НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
том I
Варна, 2001



СЪДЪРЖАНИЕ

Тодор ПАРУШЕВ. Военноморският музей в гр. Варна ..................................... 7

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Елка ДРОСНЕВА. Варна, 1828-1829: свидетелства на очевидци (В памет на Ради Боев) ...................................................................................................................13
Мариана КРЪСТЕВА. Участие на Франция в изграждането и развитието на Българския военен флот .......................................................................................52
Надежда ДОНЧЕВА. Създаване и дейност на първото морско лечебно заведение в България...............................................................................................................61
Вълкан ВЪЛКАНОВ. Водосамолетната авиация – поява и бойна дейност у нас през Първата световна война (1916-1920) .....................................................................72
Атанас ПАНАЙОТОВ. Българските военноморски фондове (1913–1945)...............109
Тодор ПАРУШЕВ. Морското корабоплаване на България (1944-1948) .................157
Мариана КРЪСТЕВА. Международни аспекти на Българското търговско корабоплаване (1944-1948).................................................................................200
Йордан БАЕВ. Български разузнавателни анализи за военноморската мощ на НАТО в Източното средиземноморие (1955-1975).............................................................227

ПРЕГЛЕД

Йордан БАЕВ. Обективен анализ, насочен към масовата аудитория ...................243
Петър ДЕРЕЛИЕВ. Един по-различен поглед към съвременната история на военноморското изкуство ..................................................................................249
Веска МИНЧЕВА. Временни изложби на военноморския музей (1995-2000) .......254

Р Е З Ю М Е Т А

ВАРНА, 1828-1829: СВИДЕТЕЛСТВА НА ОЧЕВИДЦИ


Елка Дроснева, доц, д-р

Варненската крепост е бивала превзета от руснаците единствено по време на войната от 1828-29 год. Събитието е представено от тогавашната руска пропаганда като доказателство, че империята и императора са по-силни от княз Светослав и крал Владислав, на които в Х и ХIV век не се отдало да превземат града. За месеците на руското пребиваване в града, Варна се превръща в умален модел на Източния въпрос – в града присъстват представители на всички страни, които имат интереси в Източния въпрос. В няколко руски книги, публикувани в годината на войната и 30 години след нея, авторите споделят впечатленията си за града и неговите жители, за войната и Източния въпрос. Статията предлага на руски език части от материли на поета Виктор Тепляков, на офицера Дожников, на Николай Лукиянович, на дипломата Феликс Фонтон, също материали от „Листок для Родины”, издаван във Варна по време на войната. Всички те съдържат разкази за всекидневния живот, за природата и архитектурата, за отношенията между хората и за религиозни въпроси.

УЧАСТИЕТО НА ФРАНЦИЯ В ИЗГРАЖДАНЕТО И
РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ


Мариана Кръстева н.с.M

Непосредственото участие на Франция в създаването и развитието на Българския военноморски флот се отнася към периода 1897-1908. Според междуправителствените договорености в България се намира и работи френска военноморска мисия, а начело на флота е назначен френския офицер капитан I ранг Пол Пишон. За тези десет години е извършено снабдяване с кораби и с военна техника, обучени са много специалисти. При опит да се направят изводи за периода, не може да не се отбележи обективната необходимост от привличането на водещите страни във военноморското дело за сътрудничество, а също и волните и неволни грешки в ущърб на военноморското дело у нас.

Важна е както официалната държавна политика, така и ролята на отделната личност и нейните качества. Независимо от това сме длъжни да признаем, че периодът на преки контакти между българския военноморски флот с френските традиции дава тласък на процеса на модернизация на флота и приобщаването му към съвременните европейски традиции.

СЪЗДАВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА
ПЪРВОТО МОРСКО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ


Надежда Дончева

В края на ХVІІІ век в Западна Европа започва възраждането на забравения от столетия метод на лечение – таласотерапия, т.е. морелечение. Този метод използва физическите и химически свойства на слънцето, водата и въздуха около морето. Тези три фактора формират морския климат, който действа благоприятно на здравето на човека.

В края на 19 в. В България също започват да оценяват значението на морето като място за лечение, преди всичко на тоберколозата. През 1905 г. във Варна се създава първото българско морско лечебно учреждение – Варненски държавен детски санаториум. Неговото създаване е свързано е дейността на проф. Параскев Стоянов, основателя на българската хирургическа школа.

ВОДОСАМОЛЕТНАТА АВИАЦИЯ –
ПОЯВА И БОЙНА ДЕЙНОСТ У НАС
ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1916-1920)


Ст.н.с. д-р Вълкан Вълканов

Изследването си поставя задачата да изясни основните етапи на създаване и начална дейност на водосамолетната авиация в България. Идеята за създаването й става актуална след бомбардировките на Варна от Руския черноморски флот на 14 октомври 1915. Първата група от български военни моряци е сформирана на 20 май 1916 – трима офицери, 6 унтерофицери и 16 моряци започват да се обучават в Германия. В научното изследване са използвани източници от архиви на Военноморския музей във Варна, които представят по-пълна картина на развитието на новата за тогавашна България дейност.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ ФОНДОВЕ (1913 – 1945)

капитан ІІ ранг о.р. д-р Атанас ПАНАЙОТОВ

Изследването е посветено на дейността на Българския народен морски сговор /БНМС/, Щаба на флота и техните специални печатни издания по обединението на обществените военноморски фондове, възникнали след Балканската война /1912 г./ за постигане на главната цел – покупка на боен, учебен или спомагателен кораб за нуждите на националната отбрана. За постигането на тази цел БНМС и военноморското командване отделят основно внимание на използването на печата. Направено е сравнение с резултатите от подобни действия във военната авиация. Разгледани са резултатите на различните фондове, които са подпомагали учебно-възпитателния процес на Морското училище. Успоредно с това е отбелязана дейността по укрепване на фондовете, които поощряват гражданските морски дейности.

Въпреки недостатъчно ефективната съвместна работа на Щаба на флота и БНМС по обединението на възникналите по различно време обществени фондове в полза на морската и речна отбрана, това подпомага влиянието на тези две организации и привлича нови съмишленици на морската идея.

МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ (1944-1948)

н.с. д-р Тодор Парушев

В годините на Втората световна война корабите на най-голямото българско корабоплавателно предприятие, Българското търговско параходно дружество (БТПД) са потопени. Към есента на 1944 г. нашият морски флот наброявал няколко десетки неголеми ветроходни съда, собственост на частни и кооперативни корабни дружества.
В периода 1944-1948 г. настъпват съществени промени, свързани със статута на корабите. През 1947 г. БТПД напълно е национализирано, а по-късно и другите частни кооперативни предприятия. Всички те са обединени в създадената на 16. 09. 1947 г. фирма Български морски флот (БМФ).

Успоредно с това започва възстановяването на морския търговски флот. Недостигът на валута, неустановеното международно положение на страната забавя този процес. Столичните чиновници също смятат, че нашето морско корабоплаване трябва да е един от приоритетите при възстановяване на народното стопанство. Независимо от трудностите, държавата дава средства за покупка на два съвременни кораба “Родина” и “България” от Дания и Норвегия. Поръчани са и други три кораба. През 1948 г. по тонаж търговският флот достига половината на довоенното равнище. Развитието на морското корабоплаване създава условия за възстановяване на промишлеността и селското стопанство, обезпечава ги със съоръжения, машини и суровини.

МЕЖДУНАРОДНИ АСПЕКТИ
НА БЪЛГАРСКОТО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ (1944-1948)


н.с. Мариана Кръстева

Външнотърговските връзки на България, осъществени от нейния воден транспорт са важен фактор в стопанското развитие на страната. Позициите на България след Втората световна война са много неизгодни. Загубите на корабен тонаж в годините на войната и клаузите на примирието на практика блокират българското морско стопанство. Положението се усложнява и от военната опасност по водните пътища в прехода към мирно развитие, а също и неустановените дипломатически отношения с редица страни и напрежението между България и нейните южни съседки. Страната е включена в международните конвенции, доколкото това не противоречи на нейните външнополитически принципи като страна от Източния блок, без да демонстрира ангажираност към международните морски организации.

В периода след влизане в сила на Мирния договор (15.09.1947 г.) са преодолени основните трудности в международното корабоплаване чрез настоятелни действия от страна на стопански организации, Министерството на външните работи и отделни личности. Българският външнотърговски обмен по море постепенно се освобождава от задържащите фактори и получава развитие, основано на принципите на сътрудничеството в създаващия се Източен блок.

БЪЛГАРСКИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ АНАЛИЗИ
ЗА ВОЕННОМОРСКАТА МОЩ НА НАТО
В ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ (1955-1975)


доц. Д-р Йордан Баев

В разсекретените български държавни, военни и разузнавателни архиви може да се открие ценна информация относно оценките и прогнозите на източноевропейските лидери за военната мощ на НАТО в Източното средиземноморие. В съответствие със стратегическите концепции на Обединеното командване на страните – членки на Варшавския договор по отношение на ракетноядрената война, в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век вниманието на българското военно и политическо разузнаване е насочено към ракетните и ядрените бази на НАТО и САЩ в Турция и Гърция.

Основното ядро на флота на НАТО, представено от ВМС на САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Турция и Гърция е съсредоточено в Източното средиземноморие. Оценката на българското разузнаване е насочена основно към потенциала на гръцките и турските военноморски сили и тяхното участие в маневрите и ученията на НАТО. В няколко обобщени изследвания разузнавателното управление на българския Генерален щаб се анализират основните военни учения на НАТО, както и специалните военноморски учения. В тези оценки е подчертано, че в посочения период участието на двете страни във военноморските учения на НАТО постоянно се увеличава. Главните задачи на турските ВМС са защита на Черноморските проливи, противоподводна борба, стратегически десантни операции и торпедно-ракетни удари.

Наличната разузнавателна информация за предполагаемите намерения и операции на страните- членки на НАТО, е използвана в планираните оперативно-тактически и щабни учения на ВМС на страните – членки на Варшавския договор. Една от главните задачи, които стоят пред българските и румънските ВМС и съветския Черноморски флот, е отражението на десантите след ракетно – ядрено нападение. В анализите се подчертава следното: „Според оценката на Обединеното командване на НАТО, Черноморските проливи Босфор и Дарданели ще бъдат най-важните райони на бойни действия в Южноевропейския военен театър.”

Годишник на Военноморския музей- том I

Годишник на Военноморския музей - том II

Годишник на Военноморския музей - том III

Годишник на Военноморския музей - том IV-V

Годишник на Военноморския музей - том VI

Годишник на Военноморския музей - том VII

Годишник на Военноморския музей - том VIII

Годишник на Военноморския музей - том IX

Издания

Първите опити за периодично издание, са от 60-те години на ХХ век, когато в продължение на две години 1967 и 1968 г. излиза Информационен бюлетин. По повод 50-годишнината от откриването на експозицията на Морския музей във Варна е съставен сборник в два тома, в който намират място статии на музейни работници и на външни специалисти. Те засягат, както проблеми на военноморската история, така и чисто музейни теми. През 1978 г. излиза първият пътеводител на музея. Със своите 68 цветни страници и резюмета на руски и немски език той дълго време успешно изпълнява ролята си на водач на посетителите през залите на музея. Още...